Елизабет Лоуел
Неподходящ заложник (59)

Петдесет и осма глава

Сан Исидоро

Понеделник, 7:15 ч.

Фароу и Грейс прекосиха обратно границата, навлязоха в Сан Исидоро и се отправиха на запад по Деъри Март Роуд в мочурливата низина край река Тиа Хуана. Мълчанието в колата не притесняваше никой от двамата.

По едно време Грейс изпъна гръб и поклати глава.

— Какво? — попита Фароу.

— Съжалявам. Но трябва да го кажа. Какво ще попречи на Белтран да задържи диамантите, които му даде, и да не свърши нищо.

— Алчността — отвърна Фароу. — Белтран иска да получи и останалите. А това няма да стане, освен ако не ми осигури този миньор.

— Може да те измами.

— Белтран?

— Да.

— Аз не съм глупак, Грейс. И Белтран не е. — Фароу се усмихна студено. — Той не иска някой да го гръмне в главата за отмъщение. А определено желае смъртта на Ектор толкова силно, че се изпотява дори само като си помисли за това.

— Наистина ли ще убиеш Ектор заради Белтран?

— Само ако ми се наложи. — Фароу машинално погледна в огледалото за обратно виждане. Не се виждаше никой.

Време беше да започне да се тревожи.

— Но като знам как действа този хитър кучи син Ектор — добави Фароу, — вероятно няма да ми остави никакъв избор. Свикнал е да действа твърдо и ефективно.

— Говориш така, сякаш се възхищаваш на мъже като Ектор.

— Да им се възхищавам? Не. Това са самодоволни боклуци. Да ги уважавам? Това е нещо различно. Ектор и мъжете като него са днешните военачалници. Те се вкопчват в оцеляването с две ръце и го използват, за да принудят всеки свой противник да се предаде.

Грейс направи гримаса.

— Цивилизацията е точно в това да не ти се налага да се сблъскваш с такива хора в ежедневието си — каза Фароу. — Но точно под хубавата обвивка оцеляването винаги се свежда до това кой е най-силен, най-бърз и най-подъл.

Тя понечи да спори.

Но не можа. Беше видяла твърде много неща през изминалия ден, които потвърждаваха думите му.

На километър и половина на север, където вонящият канал на Рио Тиа Хуана се вливаше в океана, Фароу зави към малък, прилично поддържан къмпинг за каравани, повечето от местата в който бяха празни. В оградата на къмпинга имаше дупки, през които можеше да мине и слон.

— Какво е това? — попита Грейс.

— Къмпинг за каравани.

Тя го прогори с погледа си.

— Собственост е на „Сейнт Килда“ — добави Фароу усмихнат.

— Не изглежда да носи голяма печалба.

— Не носи. Предишният собственик банкрутира, защото нощният трафик от контрабандисти и незаконни емигранти плашеше обитателите на караваните. Малкото хора, които живеят тук сега, са превърнали в своя религия умението да не забелязват нищо около себе си.

— Удобно.

— „Сейнт Килда“ притежава много малки, овехтели имоти като този по целия свят, край граници — и държавни, и неофициални, там, където свършва цивилизацията и започва хаосът.

— Днес това е команден пункт — каза тя, като се огледа, — а утре — поле, което се нуждае от изораване.

— Всъщност незаконните емигранти го трамбоват доста добре.

— Можете да поправите оградата.

— Постоянно я поправяме.

Грейс огледа огромните дупки и се намръщи.

— Сигурен ли си, че това е Южна Калифорния в Съединените американски щати?

— Абсолютно сигурен.

Колата на Кинтана Бланко и два други автобуса бяха паркирани до този на Стийл.

В единия край на къмпинга имаше хеликоптер и телефонна антена, чиито батерии се зареждаха с удължител от една каравана.

— Гости ли има? — попита Грейс напрегнато.

— Командният и контролен пункт е в автобуса на Стийл, въоръжението и щаба на резервния екип — в единия от новите автобуси, а разузнаването — в другия.

— Разузнаване?

— Помолих някой да следи по-важните честоти от двете страни на границата, както и честотите на федералните, на мексиканската полиция и някои от честотите, които според мен се използват от оператори на Ривас Осуна, ФБР, АБН и граничните патрули.

— Знаеш какви честоти използват хората на Ривас Осуна?

Фароу паркира и изгаси мерцедеса.

— Описах оборудването, което видях, когато ходихме на гости на Ектор, и един от техниците на „Сейнт Килда“ предположи каква дължина на вълната използват.

— Те не шифроват ли съобщенията си? ФБР със сигурност го правят.

— Разбира се, но това не спира хора като Ранди, само ги забавя малко. А дори и шифрованият трафик може да бъде полезен. Той ни подсказва, че нещо става, дори и да не знаем какво точно.

— И всичко е в ръцете на няколко частни оператора — каза тя. — Би трябвало това да ме тревожи.

— Но не те тревожи, нали? Вече не.

— Не знам дали това е добре или зле.

— Кажи ми, когато определиш. — Фароу протегна ръце над кормилото и разкърши раменете си. — А докато го обмисляш, не забравяй, че „Сейнт Килда Кънсалтинг“ не воюва със силите на гражданския ред. Просто ние можем да правим неща, които правителствата не могат или не искат да направят, тъй като тези правителства предпочитат света да не научава за тях.

— Например фарса, който Тед устройва заедно с федералните и прокуратурата?

— Да.

Тя въздъхна.

— Наистина ли е толкова просто?

— Винаги е просто и никога не е лесно. Защо според теб на Съединените щати им е толкова трудно да прекратят трафика на наркотици?

— Според главния обвинен в едно дело, което гледах в моята съдебна зала преди няколко месеца — каза тя, — защото ЦРУ и ФБР осигуряват част от ежегодния си бюджет, като пласират хероин и крек в гетата и бедните квартали.

— Той носеше ли каска със станиол, за да пречи на извънземните да проникват в мозъка му?

— Свидетелят беше жена, в интерес на истината, и не носеше каска. Но с каска щеше да изглежда по-добре, отколкото с прическата, с която беше.

Фароу поклати глава.

— Престъпниците и политиците обичат теориите за конспирацията — така масите се забавляват и пропускат същественото.

— Което е?…

— Ако отрежем наркотрафикантите, поемаме огромния риск да превърнем Мексико в провалена държава, също като Афганистан или Сомалия, само дето тези страни са на другия край на света, а с Мексико ни дели само една граница.

— Като говорим за каски със станиол и налудничави идеи… — измърмори Грейс.

— Де да можеше станиолът да свърши работата. Чел съм доста надеждни оценки, че повече от половината от мексиканската икономика зависи директно или индиректно от наркопарите. Умножаването е многократно, защото се създават нови работни места, тъй като има пари за харчене. Без парите от нелегалните емигранти, които работят в Америка, и доходите от наркотиците икономиката на Мексико ще се спука като балон. А провалената икономика означава провалена държава.

Фароу се обърна и погледна Грейс, опитвайки се да разбере какво си мисли тя. Каквото и да мислеше, явно се бе съсредоточила изцяло върху него.

— Ако напълно отрежем трафикантите, това ще доведе до срив на мексиканската банкова система, мексиканската политическа система, мексиканската икономика. Позьорите във Вашингтон, които командват парада, разбират от макрополитика, а това е макрополитика по отношение на третата и четвъртата власт^[1].

Тя издиша продължително.

— Продължавай да говориш. Вече те слушам. Наистина.

— Замисли се за факта, че администрацията на Клинтън прекрати две различни разследвания, които водеха право в сърцето на мексиканската банкова система. Едното беше разследване за пране на пари, което изобличи десетина от най-големите мексикански банки, а другото — дългосрочно разследване на документите, свързващи мексиканския политически елит и наркобароните.

Грейс се замисли за Калдерон.

— Какво направи Мексико?

— Заплаши да разследва американците, провеждащи разследванията, по обвинения в тероризъм, ако Съединените щати не ги изтеглят незабавно. Оттеглихме се веднага. Всички президенти оттогава насам правят същия избор, само че по-тихомълком. Никой — нито на север, нито на юг — няма да изкара от релсите мексиканската икономика и всеки политик, пред когото поставят микрофон, е твърд борец срещу наркотиците и адски възмутен, ако някой намекне нещо друго. Видя стаята с парите на Ектор. Направи си изчисленията.

— В съдебната зала това се нарича съучастническо поведение. — Тя погледна Фароу. — Ти не си склонен към такова.

— Аз не работя за правителството и не се занимавам с проблемите му. Същото се отнася и за „Сейнт Килда Кънсалтинг“. Затова не ни се налага да наричаме провалите „отсрочени успехи“.

Грейс се засмя тихо, пое си дъх няколко пъти и се насили да не гледа часовника си.

— Готова ли си?

— Всъщност и да съм готова, и да не съм, положението е все същото.

— Да.

— Старая се.

— Точно това обичам в теб — каза той.

— Старанието ми ли?

— Смелостта.

— Смелост — изсмя се тя. — Толкова съм изплашена, че ръцете ми треперят, ако не ги стискам една в друга.

— Но въпреки това продължаваш да правиш това, което трябва да се направи. А това, amada, е моето определение за смелост.