Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ласитър (22)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falsche Freunde, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
vens (2011)

Издание:

Джек Слейд. Неверни приятели

 

Превод: Йонка Пейчовска

Редактор: Юлия Рачева

Коректор: Мая Арсенова

Технически редактор: Стефка Димитрова

Компютърен набор: издателство „Калпазанов“

Печат: Полиграфия АД, Пловдив

Формат 84/108/32

П.К. 10

Издателство „Калпазанов“, 1993

ISBN 954-8070-97-9

 

Printed in November 1993

Lassiter Number 101.022

© Singer Media Corporation USA

c/о Quelle Presse — Freiburg

© 1993 by NIKA — Sofia

История

  1. — Добавяне

9.

Ласитър остана нащрек. Денят вече си отиваше, а отсрещната страна все така не показваше, че има намерение да предприеме нещо срещу тях двамата.

Лейди, притисната плътно в него, не се отделяше и гледаше към файтона. Там повечето мъже стояха откъм страната, където Виктор Елмо все още бе прикован към пейката. Проблемът, който ги занимаваше, изглежда, бе как да го освободят.

Ласитър обхождаше с поглед всичко наоколо. Бе наясно, че най-малкото невнимание би им коствало живота.

Вече доста време несъзнателно галеше дупето на прекрасната жена. Тя му отвръщаше, като го поглеждаше от време на време с големите си, блеснали очи. Хубавите й задни части се сгряха. И Ласитър не можа да остане хладен.

Бързо се здрачаваше. Няколко пъти сменяха мястото си в скалистия лабиринт. Той бе убеден, че хората на Елмо вече не знаят къде точно се намират противниците им. Все по-трудно ставаше да се разпознае нещо. Предметите преливаха един в друг. Двете коли и конете се открояваха само като големи черни сенки.

Ласитър бавно вдигна роклята й. Тя веднага се обърна към него и обви с ръце тила му. Изпъшка от възбуда и очакване. Не можеше да се каже, че той я облада. Те се обладаха взаимно. Прави. С дрехите. Движеха се изключително бавно, като и двамата се наслаждаваха на това. Ласитър я държеше притисната до себе си и се взираше наоколо над червеникавата й глава. Как ухаеше косата й! Наслаждаваха се на момента и дори в края не се задвижиха по-бързо. Затова пък кулминацията бе по-силна. Той пъхна ръка между зъбите й, за да не изкрещи, и тя ги заби дълбоко в нея. После се отпусна в ръцете му и изстена щастливо и блажено. И коленете й бяха поомекнали малко.

Междувременно бе станало тъмно като в рог. На черното небе светеха звезди. Но тази светлина не стигаше до земята.

Който решава да нападне през нощта, обикновено избира часа преди пукването на зората. Ласитър не можеше да чака толкова дълго. В случай че успееше, щеше да използва нощта за бягство.

Взе ръката на Лейди и я пъхна отзад в колана си.

— Дръж се здраво! — промълви с поглед, насочен напред. — Ако не ти стигне силата, хвани се с две ръце. Но, за бога, не се пускай! Разбра ли?

— Да! — отвърна тя също така тихо.

Ласитър извади револвера си 45-ти калибър и хвана пушката за цевта. Изправи се внимателно. Напрегнато се опитваше да прониже с поглед тъмнината.

Огън ли видя, или си въобразяваше? Нима бяха толкова глупави да запалят огън, скрит зад колите и конете? Нямаше грешка, тъмночервено петно блестеше в нощта.

Ласитър тръгна. Лейди се държеше отстрани за него, вкопчила дясната си ръка в колана му. Внимателно излязоха от скалния лабиринт и замръзнаха на мястото си. Освен червеното зарево на огъня, което се виждаше слабо в посока към колата и конете, не се виждаше нищо друго. Не се чуваше дори сдържана глъч. Никъде не проблясваше цигара. Бе страшно тихо, макар че имаше толкова много хора наоколо! Те не се показваха. Но бяха тук и чакаха своя шанс да го убият.

Запълзяха на четири крака. През деня Ласитър бе разгледал и запомнил в околността всичко съвсем точно. Шестдесет ярда пълзяха през тревата. Докато той се подпираше на две ръце, тя имаше на разположение само една. С другата трябваше да се държи за него, за да не го загуби в тъмнината.

Само две крачки деляха Ласитър от дървото, което си бе набелязал. През деня въобще не бе видял човек там, но сега имаше. Стоеше изправен, облегнат на стеблото, и гледаше към скалите. Ако беше седнал, двете пълзящи по земята фигури нямаше да му се измъкнат. Така обаче той гледаше над тях.

Ласитър взе своя „Паркър“ в ръка, вдигна го, замахна и отново падна. Загуби равновесие и се стовари върху Лейди, която отначало повлече със себе си нагоре, а после отново надолу. Тя знаеше, че животът им е в опасност. Не го забравяше нито за миг и не гъкна, дори когато едрият мъж падна върху нея и почти я смаза.

Все пак ударът бе точен. Омбрето се сгромоляса на място в безсъзнание и се свлече в клека, за което ясно показа звукът от чупещи се клони.

Ласитър вдигна глава и се заоглежда наоколо. Напрегнато се ослушваше. И други бяха чули шума. Най-напред някъде Вдясно от тях изпращяха съчки.

— Теоф, Теоф, ти ли си? — промълви някой и се спря точно пред тях. Ако бе направил дори и четвърт крачка още напред, щеше да се блъсне и даже да се спъне и падне върху този Теоф. — Случило ли се е нещо?

Влачейки Лейди подир себе си, Ласитър вече го бе заобиколил. Изправи се. Удари мъжа по главата с приклада на пушката от желязно дърво и този път не се долови чупене на съчки и клони. Той падна върху тялото на своя компанерос, който услужливо притъпи удара.

Ласитър не се поколеба ни за миг, изправи се и побягна, като протегна ръка назад и хвана ръката на Лейди. Измина само няколко крачки и застина на мястото си. Наведе се и Лейди също приклекна.

Сега вече ясно се виждаше, че гори огън. На неговия фон отчетливо се открояваше покривът на файтона. Можеха да се различат и фигури, макар и само контурите им. Това обаче бе достатъчно. Виктор Елмо, както и преди, бе окован. Толкова бързо не можеше да се намери ковач. Елмо или Франко Плейър, а може би и двамата заедно. Вече имаха опит.

Файтонът се охраняваше от четирима човека. Със сигурност Елмо спеше вътре. Наемниците му не желаеха да рискуват и да бъдат упрекнати в неизпълнение на задълженията си и бяха на пост.

Единият стоеше до ока, другият бе заел позиция до вратата от тази страна, където бе седнал Виктор Елмо. Останалите двама се намираха отляво и отдясно до големите задни врати. Нито едно от тези момчета не беше спокойно. Или се въртяха, или щъкаха нагоре-надолу покрай колата. Правеха само по няколко крачки, като искаха да покажат, че не спят, а са на пост. Сигурно бе, че мислеха по — скоро за Елмо и за неговия секретар, отколкото за Ласитър.

Трябваше да успее да се промъкне в задната част на файтона. Но с Лейди! Точно това бе необходимо да се направи!

С два патрона за паркъра би могъл да си разчисти пътя. Цялата проклета банда би била твърде изненадана.

Привлече Лейди към себе си и прошепна:

— Виждаш ли мъжете до колата?

— За бога, да! Какво си наумил? Ще ни застрелят! — отвърна тя също така тихо. — Дебнат като хрътки!

Измъкна ръката й от колана си и пъхна в дланта й револвера.

— Докато се бия с тях и привлека цялото им внимание върху себе си, ти ще се промъкнеш до файтона и ще се качиш от другата страна! Стреляй веднъж през прозореца или в тавана, а после допри револвера в слепоочието на Елмо! Ако се опита да те нападне, застреляй го!

Скова се уплашена.

— Аз трябва да го…?

Той я прегърна, привлече я към себе си и я целуна по челото.

— Щом стреляш, ще долетя при теб по-бърз и от вятъра.

Усети, че тя кимна.

— Но не тичай! — промълви право в лицето й. — Върви спокойно, но приведена!

Тя отново кимна.

— Разчитай на това, че ще успеем! Само трябва Елмо да попадне отново в наши ръце!

— Но на ока няма коне! Как ще избягаме с файтона?

— Ще го уредим това — отвърна тихо Ласитър. — Но първо трябва да се доберем до него.

— За бога, пази се, Ласитър! — каза тя обезпокоена.

Поиска да я целуне, но в този момент се чуха викове и заплющяха изстрели. Лейди заби нокти в рамото му. Изстрелите идваха от скалите, където лежаха двамата повалени мъже. Очевидно ги бяха открили.

Този шум отклони вниманието на четиримата пазачи. Те се скупчиха около ока на файтона и се втренчиха в онази посока. Виковете и стрелбата се усилваха.

Ласитър се запромъква напред и повлече Лейди със себе си, взе револвера от ръката й и отново го пъхна в кобура си. Тя веднага се хвана здраво за него.

Въпреки шума се чу гласът на Виктор Елмо. Един от мъжете се затича към вратата на файтона. Приведен, Ласитър забърза в същата посока. Лейди се държеше с две ръце за колана му, но на няколко крачки от колата се препъна в краката му. За малко и той да загуби равновесие, но вече бе хванал и отворил вратата. Лейди бе паднала, но продължаваше да се държи, здраво вкопчена в него. Той я хвана и изправи на крака, за да не си удари главата, и заедно с нея се хвърли във файтона. Опря своя „Паркър“ в хълбока на Елмо и с един удар изхвърли навън човека до него.

— Извикайте им да се разкарат всичките! Някой веднага да спре конете! — каза остро Ласитър. — Ако не, ще те гръмна!

Елмо потърси в тъмното очите му.

— Брег! — извика с дрезгав глас. — Той е вече тук, хвана ме!

— Сър?

— Доведи конете! — извика Ласитър, щом чу гласа на мъжа, който очевидно се намираше непосредствено до вратата.

Другите не се виждаха. Не вярваше да са избягали. Бяха се спотаили в тъмнината и сигурно дебнеха шанса да поправят грешката, която току-що бяха допуснали, оставяйки се шумът при скалите да отвлече вниманието им.

— Направи това, което той иска, Брег! — извика Елмо с пресипнал глас. — Никой да не предприема нищо! Пушката му е до хълбока ми.

— Ай, сър! — завайка се мъжът.

Бе станало тихо. Ласитър го чу да тича. Очевидно вече се бе разчуло, че Ласитър не само е разкъсал обръча, но и вече седи във файтона при Елмо.

Измина известно време, преди да се чуе тропотът на копита. Брег доведе два коня и докато ги впрягаше, Ласитър му каза:

— Да ни последва само Франко Плейтър! Невъоръжен! Ще се качи при нас, когато се съмне.

Елмо се размърда и се помъчи отново да срещне погледа му.

— На кого си мислехте, че сте попаднали? — каза раздразнено Ласитър. — Вашите хора нямат никакъв шанс! Ако не направят това, което искам, рискуват живота ви.

— Проклет ку…!

Ласитър го накара да замълчи, като притисна още по-силно празния „Паркър“ в ребрата му.

Лейди понечи да хване поводите, но Ласитър я побутна назад и я накара да се прикрие. Той пъхна револвера си в кобура, взе поводите от ръката на Брег, вкара ги вътре и подкара конете. Натискът на пушката накара Виктор Елмо да проговори.

— Никой да не ни следва. Брег! Само Франко Плейтър да язди след колата! Без оръжие! Ласитър иска той да се качи при нас като съмне. Не рискувайте! Ще си го изкара на мен.

— Сачмите и от двете цеви ще се забият в хълбока му! — каза високо Ласитър.

Когато направи завой и потегли към пътя, видя фигури, застанали между храстите и под дърветата. Огънят не се виждаше вече. Очевидно веднага го бяха угасили. Усети пушека.

Обхващаше всичко с поглед. И Лейди се оглеждаше на всички страни. Виктор Елмо обаче седеше, сякаш пуснал корени, на мястото си. Белезниците, както и преди, го държаха здраво. Хората му се бяха опитвали да свалят пейката, но се бяха натъкнали на железен обков и се бяха отказали.

Минаха през потока, после през широкия, но празен ров и се заклатушкаха към пощенския път на север. Ласитър остави конете на спокоен ход. Скоро установи, че действително ги следва само един ездач. Бе Франко Плейтър, когото успя да разпознае веднага щом стана светло. Ласитър спря и слезе с Лейди.

Франко Плейтър се приближи с крачка към тях.

— Какво искате от мен, Ласитър? — попита, преди да слезе от коня.

Едрият мъж го претърси за оръжие, но не намери. В сандъка на колата бяха нещата на Ласитър. Първо зареди пушката си и напъха достатъчно патрони в джобовете си. Взе със себе си и уинчестъра, който така му бе липсвал в скалния лабиринт след нападението. С втори белезници закопча посивелия мъж за Виктор Елмо и след като завърза коня му за файтона, продължи пътуването. Двамата бандити не си продумаха, само си размениха погледи.

Когато слънцето изгря, отстрани на пътя пред тях ги чакаха хора.

— Джентълмена! — извика уплашено Лейди. — Внимавай! Не трябва да се доверяваш на никой от тях. Никога повече!

Бяха Джентълмена, баща му и търговецът на фуражи. Ласитър спря конете. Разстоянието помежду им нямаше и сто ярда.

— Чакай! — каза Лейди и отвори вратата. — Аз ще говоря с тях. Ще им кажа, че ще ги вземат мътните, ако не изчезнат.

Ласитър слезе след нея и хвърли навън поводите така, че Елмо и Плейтър да не могат да избягат.

— Чакай тук! Няма да говоря с тях, само ще си излея яда — Ласитър й даде уинчестъра. — Знаеш какво да правиш с него. Веднага ще се върна.

Лейди кимна с глава.

— Пази се! Може би Джентълмена не е толкова опасен, но старият…

Помилва я по бузата и тръгна.

— Ела насам, Джентълмене! Сам! Другите да са офейкали, преди да съм им видял сметката.

Измина малко време, докато професионалистът се накани и тръгне. Ласитър се спря, оглеждайки се наоколо. Видя фермерската кола, с която бяха пътували. До нея стоеше собственикът.

— Какво означава това? — попита Ласитър, още преди Джентълмена да се приближи. Той изглеждаше съвсем не на място с елегантния си костюм на този прашен път. — Какво искате? Да си получите от мен пердаха, който заслужавате?

Джентълмена се спря и сне цилиндъра си. Посочи с него към файтона и отново го сложи на главата си.

— Райдър го иска. Предусеща часа, когато най-после ще си разчисти сметките с него.

— Няма час за разплата с Райдър! И той нищо не предусеща! Това, което подушва, е нещо съвсем друго. Куп полицейски сюрпризи! Много голям куп!

— Не подценявай Райдър! Има сметки за разчистване и с теб.

— Така ли?

— Във всеки случай знае, че тази нощ си избягал от хората на Елмо.

— Доста бързо се е разчуло!

— Вятърът разнася новините по-бързо в северна посока! — каза Джентълмена.

— Изчезвайте! — отсече Ласитър и залюля пушката в ръката си. — Ще гръмне веднага щом мина покрай това място, а вашите задници са още тук. Само не си въобразявайше, че е заредена с палачинки!

Понечи да се обърне.

— Чакай!

Ласитър го изгледа.

— Защо не спази уговорката?

— Каква уговорка?

— Да застреляш Елмо, по дяволите! — отвърна раздразнено Джентълмена.

Едрият мъж вяло се изхили.

— Тогава не бях заинтересуван!

— Убий го сега!

Ласитър се обърна и тръгна обратно към файтона.

— Тогава ще го загубиш, защото ще го вземе Райдър и ще го убие.

Ласитър дори не махна с ръка. Просто продължи.

Разговорът се бе водил на достатъчно силен глас. Лейди бе чула всяка дума.

— Знаеш ли, те са се съюзили с Райдър! — предупреди го тя.

— Ще внимаваме!

Качи се и тя му подаде поводите през големия отвор, направен от пушката му. Седна до него и затвори вратата. Ласитър подкара конете.

— Мистър Елмо иска да говори с вас, мистър Ласитър — каза учтиво Плейтър. — Иска да ви направи интересно предложение.

— Може би! — отвърна Ласитър също така учтиво. — Но аз не желая да говоря с него.

Погледна Франко Плейтър. Този тип се усмихваше, но този път това бе усмивката на сатаната.

Защо му се усмихваше така провокиращо? Надяваше се на Райдър ли? Повече би подхождало противното. Ако Райдър дойде и спечели битката, той ще застреля не само Елмо, а и секретаря му. Да не би да е наумил нещо, свързано с Лейди? Но бе изключено да стигне до нея, защото беше вързан за Елмо. Не можеше дори да мине покрай Ласитър.

Погледна навън през отвора и после през прозореца. Джентълмена, заедно с търговеца и баща си, се бяха отдръпнали от пътя и застанали чак до фермерската кола. Стояха с кисели физиономии и гледаха подир впряга.

Ласитър бе принудил Франко Плейтър да се качи при тях, за да остави хайката на Елмо без водач. Нямаше и представа, че по този начин във файтона се бе настанил самият дявол. Сети се за това едва когато вече бе твърде късно.

Изведнъж му прилоша. Тогава си спомни, че нещо го бе уболо в лявото бедро, но той не обърна никакво внимание, защото болката бе слаба. Освен това трябва да е станало точно в момента, когато видя Джентълмена в края на пътя. Още при слизането му се виеше свят. От лявата му страна седеше Франко Плейтър, този проклет кучи син.

— Боже мой, Ласитър! — изстена внезапно изплашена Лейди.

Вече го чувстваше. Стана му ужасно топло. От челото му капеше студена пот. Беше така отпаднал! Погледна Франко Плейтър и тази гадина също извърна глава към него. Отново видя усмивката на сатаната.

Ласитър падна напред и усети, че всичко се люлее.

— Ласитър! — чу отдалече вика на Лейди.

Не можа да види как тя реагира, без да изгуби присъствие на духа. Грабна поводите, спря конете, хвърли юздите извън файтона, хвана Ласитър и го повлече навън.

Франко Плейтър посегна от другата страна, но не можа да удържи едрия мъж, когато той се подхлъзна и падна от колата.

Лейди вдигна поглед ужасена! Оръжието! Бързо се хвърли напред и хвана уинчестъра, към който посягаше и Плейтър. Но бе много късно за него. Тя веднага вдигна пушката и я стовари върху посивялата му глава. Той не можа да я последва. Бе прикован с белезниците за Виктор Елмо. Въпреки това тя много се страхуваше от него.

Рискува да погледне към Ласитър. Удари го слабо по лицето и извика името му. После отново вдигна поглед.

— Той е мъртъв — каза Плейтър. — Рискувате живота си за един мъртвец. Намерете в джоба му ключовете за белезниците. Мистър Елмо ще те възнагради царски, уважаема.

— Ще ви платя сто хиляди. Лейди — извика Елмо от файтона. — Гарантирам, че в бъдеще няма да безпокоя нито вас, нито брат ви.

Лейди бе приковала поглед в безжизненото тяло. Сърцето й биеше до пръсване и щеше да изхвръкне. Отново погледна надолу към Ласитър. Удари го по бузата и извика името му.

Когато сините й очи се спряха пак върху самодоволната усмивка на бандита, той протегна ръка към нея и й каза:

— Дайте ми оръжието!

Тя стана и уплашено отстъпи крачка назад, насочила пушката в гърдите му.

— Няма да ви направя нищо, Лейди — каза възрастният мъж с мила усмивка. — Та Ласитър е мъртъв!

— И от какво е умрял? — попита слисано тя.

— Мъж като него води живот, пълен с опасности — старецът вдигна рамене. — Може би от вълнението. Хайде, потърсете ключовете!

Лейди бавно завъртя няколко пъти глава.

— Сто хиляди, Лейди! — извика Елмо от задната част на колата. — Ще стигнат до края на живота ви!

— Ще ви платя двеста хиляди! — каза Франко Плейтър.

— Да! — извика Елмо през рамо. — Двеста хиляди!

Тя отново завъртя къдравата си, червена главица.

— Триста хиляди! — каза Елмо.

— Половин милион! — отново наддаде секретарят му.

— Не, дори за милион! — остана непоколебима Лейди.

— Нищожество! — започна да ругае Плейтър. — Мръсна курва! Отвратителна пачавра!

— Не! — извика Виктор Елмо. — Не я псувай! Тя е лейди. Лейди, ще ви платя един милион.

Младата жена завъртя глава, клекна и протегна ръка към Ласитър.

Секретарят на Елмо започна страшно да ругае.