Джек Слейд
Неверни приятели (6)

6.

Изстрел, последван от вик, нарушиха съня на Ласитър, но бяха толкова далечни и тихи, че той не бе сигурен дали ги е сънувал или не.

Надигна се. Виктор Елмо спеше на другата страна. Бе го заключил с белезници за железния креват. Дори ако успееше да вдигне тежкото легло, не би могъл да мине с него през вратата.

Ласитър взе своя „Паркър“ от седлото и се приближи до единия прозорец. Из цялата двуетажна къща нямаше вече стъкла. На всеки етаж имаше по четири стаи. Той се бе настанил на горния етаж в най-голямата стая. От всички прозорци можеше да вижда надалеч, файтонът на Лейди бе на сто ярда от къщата под няколко дърбета. Там бяха и двата коня.

Ако не се лъжеше, куршумът трябваше да е дошъл от изток. И викът дойде от същата посока, защото оттам духаше вятърът.

Елмо не помръдваше. Очевидно не бе чул нищо.

Все още бе нощ.

Но от изток настъпваше денят. Звездите вече бледнееха и над хоризонта се виждаше първата по-светла ивица.

Може би скитащ ловец на пуми бе стрелял и улученото животно бе изревало за последен път?

Дали идеята да се скрие с Елмо за няколко дни в това запустяло ранчо бе добра, щеше да стане ясно. Всъщност, докато Елмо бе в негови ръце, едва ли можеше да му се случи нещо. Дори дузини негови наемници да се появяха в ранчото, трябваше да внимават, когато държеше патлака под брадичката на главатаря им. Ако ли не, рискуваха живота на Елмо.

Ласитър се облегна на рамката на прозореца и поотмести шапката от челото си. Напрегнато се мъчеше да проникне с поглед през тъмнината. Не чуваше нищо, а и не виждаше нищо.

След известно време се приближи до срещуположния прозорец, който гледаше на запад към реката. Ослуша се.

Не изцвили ли кон? Кратко и приглушено.

Не можеше повече да мисли, че му се е сторило. Животът в прерията бе обучил и изострил сетивата му.

Закрачи към вратата и слезе съвсем безшумно по стълбата. Не трябваше да се притеснява за Елмо, защото той бе прикован към тежкия креват.

Излезе навън със зареден револвер. Светлата ивица на изток бе станала по-широка. Не се виждаше повече никаква звезда над запустялото ранчо и над поляните наоколо. Утринната дрезгавина постепенно изтласкваше нощта и от нейната тъма като силуети започнаха да се очертават дървета и храсти.

Ласитър напрегнато се взираше наоколо, без да забележи нещо необичайно. Внезапно обаче нещо го накара да изостри вниманието си. Притисна се плътно към стената близо до вратата, вдигна двуцевката, без да сваля ремъка от рамото си.

Най-напред чу скърцането на чакъла, а после видя една фигура да се приближава към него. Не го ли виждаше? Внимателно се запромъква към вратата. Бавно се обърна и когато човекът протегна ръка към дръжката, излезе напред и притисна цевта към хълбока му.

Фигурата се вкамени.

— Ласитър, вие?

Ласитър се ухили слисан. Тона бе усмихващият се секретар на Елмо, мъжът, твърд като стомана и с посивяла коса.

— Да, аз! — видя, че той имаше пушка в ръката си. — Хвърлете оръжието или ще натисна спусъка! Това е „Паркър“ с огромен калибър. Няма да остане много от вас, ако го направя.

Пушката падна на земята.

— Какво търсите тук? — попита Ласитър, като не преставаше да се оглежда, но и не изпускаше от поглед стария тигър.

— Хванахме Лейди!

Ласитър почувства, че яката на ризата изведнъж му отесня.

— Дошъл съм да Ви предложа сделка — каза възрастният мъж с дрезгав глас.

Те бяха хванали Лейди! Веднага повярва на думите на стария подлец. Как иначе би научил къде може да намери него и Елмо?

— Размяната обаче ще стане едва след като говоря с мистър Елмо! Искам да се уверя, че той е още жив и се чувства добре.

— Не! Абсолютно нищо не разбирам! — отвърна Ласитър и пипнешком претърси за оръжие стареца със стегнатите крака. Имаше скрит дълъг ловджийски нож бауи в ботушите под крачола. Ласитър го извади и хвърли надалеч. — Сега в ръцете ми е не само мистър Елмо, но и вие, мистър Плейтър. Елмо ще ви предам срещу две дами, равностойни на Лейди. Но вие ще си тръгнете само срещу една. Или имате три?

Възрастният мъж преглътна.

— Вие не сте сам тука! — Ласитър продължаваше да се взира напрегнато наоколо. Макар че бе станало по-светло, не можа да открие нищо подозрително. — Извикайте един от вашите хора! Всички други да се оттеглят.

— Цицероне! — сдържано извика Франко Плейтър. — Ела тук!

Долови се движение зад дърветата, където бяха колата и конете.

Ласитър хвана секретаря за реверите и го повлече в къщата. Може би всичко това е една проста маневра за отвличане на вниманието му? В края на краищата, старата, полусрутена къща бе достъпна от всички страни.

Веднага се чу шум, идващ от горния етаж.

— Плейтър? Хванахте ли кучия син? — ясно се долови гласът на Виктор Елмо.

Ласитър се върна с мъжа назад чак до стълбите.

— Стойте мирно там горе! — остро каза той.

Елмо замлъкна и остана съвсем тих.

Стъпки приближиха вратата.

— Сър? — извика един мъж приглушено.

— Влез и остани до вратата! — каза Ласитър.

Бе Кожените гащи. Той замръзна на мястото си, но после прекрачи прага.

— Но аз чух гласа на мистър Плейтър. Ласитър, прокле…

— Остави револвера на мястото му, ще улучиш само мистър Плейтър! — прекъсна го Ласитър. От време на време сърцето му биеше лудо и щеше да изскочи през гърдите му. Разбойниците бяха принудени да бъдат предпазливи само защото се страхуваха за живота на Елмо. Абсолютно сигурно бе, че Плейтър е дошъл с цялата хайка.

— Кажете му, че трябва да доведе Лейди, тогава ще може да ви вземе със себе си!

— Цицероне, разбра ли какво каза Ласитър?

— Да! — отвърна Кожените гащи, чиято фигура сега ясно се открояваше в рамката на вратата, на фона на настъпващото утро.

— Доведи я! — изграчи секретарят.

Цицерон се поколеба, накрая се съгласи, обърна се и закрачи с тежки стъпки обратно.

Погледът на Ласитър запрескача по предметите в къщата, които също можеха вече да се различат. Той последва Цицерон с Франко Плейтър до вратата.

Нощта бягаше на запад. Наоколо от сивотата на утринния здрач израстваха дървета и храсти, както и обграждащите ги сгради. Ясно се виждаха само файтонът и двата коня. Зад тях се появиха две фигури. Едната тичаше. Това бе Лейди. Не позволяваше да я хванат. Кожените гащи тичаше подире й, псувайки, без да може да я настигне. Прибрала с една ръка дългата си пола и прихванала с другата шапката си, тя наближаваше къщата, като мяташе крака.

Това бе гледка, която стопли сърцето на едрия мъж.

Франко Плейтър сякаш се бе вкаменил. Когато Ласитър го пусна и подканящо го побутна, че може да си върби, посивелият старец се обърна към него. Погледът му бе като блясък на стомана.

— Няма да спечелите! Не можете да спечелите! — каза той и чак след това побягна. И как тичаше! На две крачки той и Лейди се разминаха. Миг по-късно Ласитър и Лейди се бяха прегърнали. Ласитър с трясък затвори вратата така, че прозвуча като изстрел в цялата къща.

— Джентълмена те издаде! — ядосано каза Лейди. — Онези типове направо те продадоха. Той, баща му и търговецът!

— Направиха ли ти нещо?

Тя разтърси глава и го целуна. Хубавите й очи сияещо блестяха.

Ласитър я поведе към стълбите, качи се с нея на горния етаж и надникна в стаята, където се намираше Елмо. Той седеше омърлушен в края на леглото и гледаше унило. Бог знае какво бе очаквал или на какво се бе надявал! Сега разочарованието бе изписано върху лицето му.

Ласитър крачеше с Лейди от една стая в друга, от прозорец на прозорец. Нямаше и следа нито от Плейтър, нито от Кожените гащи.

— Колко са и къде са се скрили?

— Не зная колко бяха. Чу се гръм и конят ми падна мъртъв. Това всъщност е всичко, което си спомням. Когато отново дойдох на себе си, при мен бе само Цицерон и бе ден.

— Къде е Джентълмена?

— Срещу двадесет хиляди долара издадоха на Франко Плейтър, че се криеш тук, и съвсем сигурно е, че са офейкали с парите, за да не им ги ограбят отново — погали лицето му. — Как ще се измъкнем? Хората на Елмо знаят къде сме.

— Не се притеснявай! Докато Елмо е в наши ръце, абсолютно нищо не може да ни се случи. Тръгваме веднага. Щом хапнем, и потегляме.

— Накъде?

— На север!

Тя го погледна объркано.

— Но…

— Хората на Елмо знаят, че сме тук — целуна я по врата. — Можем да се отървем от тях само ако тръгнем по пътя. Ако въобще успеем…

Тя въздъхна.

— Необходимо ли е всичко това? Да се излагаш на такава опасност?

Целуна я и я заведе при Виктор Елмо, зареди уинчестъра си и й го подаде.

— Ще впрегна конете и ще приготвя всичко. Застреляй го, ако бъда нападнат или ако ти се нахвърли.

— Добре! — каза тя с поглед, насочен към Елмо.

Ласитър взе збруята, която му бе донесла от хотела във Фресно, и поведе Лейди със себе си чак до вратата.

— Стой тук! — каза той и продължи.

Слезе по стълбите, излезе от къщата и отиде до файтона. Хвърли збруята отзад и поведе животните към ока на колата. Продължаваше да се оглежда наоколо, готов всеки момент да се хвърли зад някое прикритие и да грабне оръжието.

Но не се случи нищо. Никъде не се виждаше нищо подозрително. Малко след това тримата се качиха и настаниха на задните седалки. Ласитър зае мястото по средата и хвана здраво юздите, които бе промушил през предния прозорец. Можеше да свали покрива назад. Но тогава щяха да се виждат и тримата, а бързи и добри стрелци имаше достатъчно в хайката на Виктор Елмо.

Подкара веднага конете, изведе ги от селския имот и продължи да следва пътя, неизползван от толкова отдавна, че по него растяха храсти и цветя.

Той водеше към пътя на пощенската кола.