Джек Слейд
Неверни приятели (3)

3.

Лейди дръпна Ласитър настрана и най-напред го нацелува. Той погледна над рижавите й къдри към игралната маса. Там отново седяха двамата — Джентълмена и Кожените гащи! Джентълмена дари Ласитър със сърдит поглед. Вероятно отдавна го чакаше.

— Къде изчезна? — искаше да узнае и Лейди. Не звучеше ядосано. Но още преди да успее да й отговори, тя му затвори устата с дълга целувка.

Ласитър я хвана здраво. Оттатък, на игралната маса. Кожените гащи бе скочил и измъкнал револвер.

— Джентълмене, проклет кучи сине, не лъжи! — изсъска той.

В салона настъпи тишина. Имаше около две дузини гости. Никой не смееше дори да се помръдне. Само Стареца се измъкна от фона.

— Казахте за цялата сума. Цицероне! — чу Ласитър гласа на Джентълмена, който олицетворяваше самото спокойствие.

— Но не и с белязани карти — отговори Кожените гащи.

— За какво става дума? — попита Стареца и застана до масата. Скръсти ръце подчертано демонстративно, за да не му хрумне на другия мисълта, че ще може безнаказано да посегне към оръжието.

— Ти стой настрана, старче, или ще си първият, когото ще улуча! — процеди през зъби Кожените гащи.

Лейди се измъкна от обятията на Ласитър. Красивата й, възбуждаща фигура прекоси салона и седна на стола зад Джентълмена.

Кожените гащи въобще не я удостои с поглед. Изглежда, и Стареца не съществуваше за него. Ласитър бе чувал, че това би могло да му се отрази зле, защото възрастният човек бе врял и кипял в такива каши.

— Вие просто изгубихте играта, Цицероне — отново се чу спокойният глас на Джентълмена. — Ако питате мен, извикайте шерифа! Но скрийте проклетия патлак!

Кожените гащи протегна бързо лявата си ръка и сграбчи от ръката на Джентълмена картата, която той през цялото време държеше покрита.

— Ето! — извика ядосано и я хвърли върху масата с лице нагоре. — Дама пика!

— Не разбирам! — спокойно отвърна Джентълмена. — Тръгвайте и съобщете на мистър Елмо, че този път проиграхте парите му!

Револверът проблесна за миг и веднага изтрещя. Халбата за бира пред Джентълмена се пръсна на хиляди парчета, а съдържанието й изпръска всички наоколо. Лейди уплашено подскочи.

Ласитър пристъпи към масата отстрани.

— Кой сте пък вие? — изръмжа Кожените гащи. — Омитайте се, по дяволите!

И тогава се започна.

— Само още едно движение, Цицероне, и ще получиш куршум в кръста! Достатъчно, за да те вкара в гроба или поне в инвалидната количка.

Това бе казано от Стареца, застанал зад Кожените гащи и опрял револвера си в гърба му.

Ласитър се ухили.

— Той ви каза как стоят нещата тук.

— Комплот!^[1] — мрачно пророни Кожените гащи.

Джентълмена се изправи.

— Естествено, какво друго! Всички хора тук чуха, че проиграхте парите на мистър Елмо.

Опа! Доста хора не искаха да имат нищо общо с това. По масите задрънчаха пари, започнаха да се разместват столове и един след друг повече от половината гости напуснаха салона.

Ласитър взе от ръката на Цицерон револвера.

— Вие грабите. И то по заповед на Елмо! Защо чисто и просто не си признаете? Но вие се страхувате, че за това Елмо ще нареди да ви одерат жив!

Цицерон отново се обърна към играчите.

— Трябва да сте полудял, Джентълмене! Ще се проклинате за това и в ада!

Джентълмена все още седеше с кръстосани крака на стола си. Измъкна златен часовник, хвърли един поглед на стрелките и отново го прибра.

— Елмо ще нареди да ви одерат жив. Точно както каза мистър Ласитър. Но не поради причината, която предполага Ласитър. Той ще ви смъкне кожата, защото проиграхте парите му.

По масата се търкаляха карти и монети. Внезапно в ръката му се появи ленена торба и той прибра златото в нея.

— Измамихте ме! — извика разгневено Цицерон. — Почакайте. Джентълмене! Ще ви го върна!

Кожените гащи понечи да напусне салона. Но Стареца го хвана здраво за ръката и натисна още по-силно дулото в кръста му.

— Нали няма да го пуснеш да си отиде, Джентълмене!? — учуди се той.

— Да не би да искаш да го държиш, докато се скапе или умре? — попита професионалистът.

Цицерон се отскубна и се втурна към вратата. Старият човек гледаше след него с отворена уста.

— Хей! — извика той и размаха револвера.

И други посетители се надигнаха, за да напуснат салона. Един, изискан на вид възрастен господин се приближи до масата и хвърли върху зелената покривка една златна монета.

— Не бе много умно от ваша страна, Джентълмене! — каза той и изгледа всички един след друг. — Всички вие не постъпихте много разумно — посегна към шапката си, скъпа „Калгъри“ и кимна на Лейди. — Мадам! Моите изключителни почитания! — обърна се и тръгна с премерени стъпки към вратата.

Всички гледаха след него. Джентълмена обаче не. Той очакваше Ласитър да го погледне.

— Е? — попита той. — Убедихте ли се?

— Искам да говоря с вашите приятели! — обясни Ласитър, като желаеше да избегне отговора.

Джентълмена щракна с пръсти. Двама достопочтени възрастни мъже се приближиха към игралната маса. Те бяха последните гости.

— Мистър Фрийдман и мистър Брентууд! — представи ги Джентълмена. — Мистър Ласитър! Видяхте, че мистър Ласитър успя да проследи всичко.

Той желае да говори с вас.

Двамата погледнаха Ласитър в очакване. Техните съдби в частност не го интересуваха. Той искаше да хване Елмо!

Джентълмена бе напълно прав, когато каза, че просто да се отиде до ранчото не би довело до никакъв резултат. Дори не бе видял лицето на Елмо! Джентълмена и приятелите му обаче щяха да покажат къде може да го хване. Точно това му бе необходимо.

— Вие сте собственикът на фирмата за товарни превози? — попита той и посочи Брентууд.

— Да, аз се занимавам с това — отвърна Брентууд с глас, наподобяващ плач. — Но сигурно не за дълго. Елмо, този стар подлец, ще ме разори както много други досега.

Фрийдман кимна в знак на съгласие.

— И при мен е същото. От два месеца съм на червено! Но тези бандити въобще не ги е грижа.

— Къде ще мога да спипам Елмо? — попита Ласитър.

Двамата се усмихнаха. Джентълмена скочи от стола като ужилен и раздруса ръката на едрия мъж.

— Знаех си, че може да се разчита на вас, Ласитър. От самото начало го знаех!

Очите на Лейди блестяха. Стареца се усмихваше вяло, но видът му бе доволен.

— Сега би трябвало да затворите кръчмата! — пое инициативата търговецът на фураж. — Елате, мистър Ласитър! Ще почерпя по едно. А после всички ще трябва да изчезнем оттук.

— Онова копеле не е птица, че да прелети до ранчото на Елмо! — каза Брентууд и потупа Ласитър по рамото. — Само спокойствие!

Джентълмена побутна Ласитър към бара. Стареца забърза към вратата и я заключи. Лейди затропка на високите си токчета зад плота, пъхна двата си палеца в корсета и разголи още малко чудесните си гърди. После наля уиски на всички.

Джентълмена и приятелите му, както и Лейди, и Стареца, пиха за здравето на Ласитър и разпалено пожелаха на Елмо чумата да го тръшне в гроба.

След втората чаша търговецът и собственикът се сбогуваха. Не след дълго изчезнаха Джентълмена и Стареца. Ласитър отново остана насаме с Лейди.

— Знаеш ли, всичко това не ми харесва особено — каза тя, като почука с пръсти по чашата си с ментова сода. — Твърде опасно е за теб! Нямаш представа на какво е способен Елмо! Може да плати на толкова много мъже, които ще обърнат страната чак до Канада само и само да те открият.

— Не се притеснявай! — отвърна той, хвана брадичката й и я целуна. — Накъде тръгна Джентълмена?

— Замина — каза тя и угаси единствената лампа, която все още светеше. — Хайде и ние да изчезваме! — протегна му ръка през бара, заобиколи го и увисна на врата му. — Нямаш представа, колко много те обичам, Ласитър! — прошепна тя и прокара език по устните му, докато той го улови и го засмука.

Тя се уви около него и му отвори корсета си. Тъмнината също го възбуждаше. Отпусна се на колене, смъкна корсета и зацелува стегнатото й тяло. Тя изпита наслада от това и зарови пръсти в косата му. Играта на устните и езика му с всеки изминат миг я приближаваше до екстаза. Не можеше да се сдържа повече. Изкрещя, сякаш я набучваха на кол.

Този вик на желанието, което я изпълваше, още доста време отеква в ушите му. Взе я на ръце и пипнешком излезе от салона, продължи по коридора и се заизкачва по стълбите.

Как можеше да крещи това момиче! Напълно си бе загубила ума!

Показа му пътя към спалнята. Отпуснаха се върху леглото. Искаше му се да продължи с приятната игра. Но тя го хвана за косите и придърпа към себе си.

— Ще ме убиеш с това…

Помогна му да се съблече, покатери се върху него със свити крака и вирнат, стегнат задник. Отвръщаше на всеки тласък, докато се удави във вълните на желанието и страстта. Те сякаш я издигаха до шеметни височини и тя ридаеше, стенеше и мяташе ръце. Когато почувства, че той я следва и й се отдава покорно, тя се наведе и направо впи зъби в широките му, окосмени гърди.

След малко лежеше в ръцете му изтощена. Но силата и желанието й скоро се върнаха. Това съвсем не бе краят.

Отново се метна върху него. Малко преди да свършат, тя сякаш получи пристъп на лудост. Едрият мъж не смогваше да укроти тази беснееща вакханка. Най-накрая тя се строполи в безсъзнание. Ласитър имаше чувството, че с всеки изминал миг душата на Лейди се отдалечаваше от тялото й. Стана му интересно. Потърси в дрехите си кибрит, запали една клечка и повдигна клепачите й.

Действително бе загубила съзнание! Виковете й въобще не я бяха разтоварили. Поне така му се струваше. Продължи да чака, но умората го надви и заспа.

Събуди го истинска гръмотевична буря. Той скочи уплашен и сънен се подпря на лакти. Грохотът идваше от салона. Лейди също се събуди и ужасена се хвърли върху Ласитър.

— Хората на Елмо! Ще изпотрошат салона! Ще разбият всичко на парчета! — въздъхна тя. — О, за бога. Ласитър!

Той я отмести и понечи да се надигне, но тя се вкопчи и го спря.

— Къде си тръгнал? — прошепна изумена. — Ще те убият! И без това там няма какво да се спасява.

Шумът и трясъците долу сякаш нямаха край. Ласитър и Лейди лежаха плътно прегърнати в тъмнината и се ослушваха за всеки шум.

Ласитър с безпокойство очакваше бандитите да се качат горе. Но внезапно се възцари тишина. Направо мъртва тишина обгърна къщата.

Той поиска да се изправи и да отиде до прозореца. Но изведнъж у Лейди се породи неподозирана мощ. Трябваше да употреби сила, за да се освободи от нея.

Ослуша се. Нищо не се чуваше повече нито от салона, нито отвън. Лейди го пусна и също се изправи. Приближиха прозореца и погледнаха надолу по улицата. Между редиците от къщи на Мейн Стрийт във Фресно беше тъмно като в рог. Никъде не се долавяше движение, но Ласитър бе убеден, че патърдията е чута и от съседните къщи и че жителите стояха сега изправени зад врати и прозорци.

— Къде е Джентълмена? — поиска да узнае той.

— Напусна къщата.

Ласитър се ухили вяло на себе си. Никога не би си помислил, че Елмо ще отвърне толкова бързо на удара.

Но Джентълмена го знаеше.

— Но защо не каза нищо?

— Той никога не спи тук — отвърна му тя тихо, като го държеше за едната ръка, а с другата галеше гърба му.

— Ще слезем ли долу? — попита той.

Но тя не искаше и да чуе за това. Притисна го с гръб към стената и се закатери върху му като върху дърво. Изтласка се от стената с крака и седна върху скръстените му ръце като в люлка. Отблъскваше се бавно и надалече, връщаше се обратно и, изглежда, не се уморяваше. Скоро почувства, че тя се контролира изцяло, но не бе дорасла за темперамента си. Внезапно започна да препуска като див мустанг. В следващия момент обаче бе така уморена и изтощена, че ако Ласитър не я бе сграбчил светкавично, щеше да падне на земята като зрял плод. Занесе я на леглото и когато седна до нея, разбра, че вече е заспала, дишайки равномерно. Вероятно това бе станало още в ръцете му.

Когато малко след изгрев слънце слязоха долу, за да огледат салона, Джентълмена се появи откъм улицата и застана пред една от дупките, които бандитите бяха пробили във вратата и прозорците. Спря се, пъхнал едната си ръка в джоба на панталона, а с другата държеше цилиндъра си. Огледа се наоколо, преди да ги поздрави.

— Хубав подарък! — каза Ласитър.

Всички столове и маси бяха натрошени на парчета. Дори скъпите кожени тапети бяха смъкнати от стените. Все едно се намираха сред бойно поле. Барплотът, скъпата месингова ламарина, крановете за наливане на бира и, разбира се, всички бутилки, измежду които и греховно скъпото шампанско от Франция — Всичко бе на парчета.

Очите на Лейди се насълзиха. Ласитър я прегърна през рамо и я притисна до себе си. В джоба си имаше парите на Елмо, две хиляди и петстотин долара би трябвало да стигнат.

— Не плачи! — презрително й каза Джентълмена. — Тоя кучи син ще ни плати за щетите! До цент, а и малко повече! Можеш да разчиташ на това!

— Как ще си получите парите, след като го убия? — попита Ласитър.

— Оставете това на мен! — отвърна рязко професионалистът.

Ласитър се задоволи с този отговор. И без друго щеше да разбере какво в действителност искаха от Елмо Джентълмена и приятелите му.

Професионалният комарджия се приближи до него.

— Проклетникът има любовница във Фоулър. Това селце е на един хвърлей място оттук. Утре е сряда. Изглежда, това е половият му ден.

— Джентълмене, моля те — обидено му каза Лейди.

— Във всеки случай всяка сряда той ходи там — продължи Джентълмена, без ни най-малко да се впечатли от протеста на червенокосата дама.

— Сам ли? — поиска да узнае Ласитър.

— Естествено, че не! Заобиколен е от целия си отбор кжаци — отвърна професионалният играч. — Ще ви покажа дома на неговата развратница. Конете вече са оседлани. Можем веднага да тръгнем. Бил съм там няколко пъти. Къщата отсреща е обявена за продан. Спокойно ще влезете през някой прозорец и ще си свършите работата оттам. Ако оставите коня си отзад, ще можете да изчезнете, преди хората му да разберат от коя страна се е стреляло по шефа им.

— Не е нужно да ме съпровождате — каза Ласитър. — Ще мога ли да разпозная по нещо къщата за продан?

— Трябва сам да ви покажа всичко това! — отвърна Джентълмена. — Тръгваме след час. Първо ще се погрижа да се почисти това тук.

Той напусна хаоса и излезе на улицата. Върна се отново след около час с хора, на които даваше нареждания на висок глас. Ласитър и Лейди бяха закусили. Чуха го и слязоха долу. Конете чакаха зад салона. След малко Ласитър и Джентълмена тръгнаха.

Яздеха по тесни странични улички и запустели пътища. Избягваха също и пътя на пощенските коли. Малко преди Фоулър спряха в една горичка, за да проверят дали не ги преследват. Продължиха ездата едва след час. Джентълмена бе предпазлив омбре и във Фоулър влезе по пътища, където не ги срещна жива душа. Прескочиха разрушената ограда и попаднаха в необитаема къща. Оставиха конете под дърветата, чиито клони предлагаха не само сянка, но и ги скриваха от погледи.

Джентълмена явно не бе за пръв път тук. Той се промъкна през един прозорец, който бе само притворен. Ласитър го последва. Качиха се на горния етаж и се приближиха до прозорците.

Пред къщата отсреща, в която живееше метресата на Елмо, имаше градина с цветя. Поради тази причина мъжете оставяха конете си пред празната къща и държаха всичко под око от тази страна.

— … после той сам минава през градината и отива в къщата — обясни Джентълмена. — Тя се показва едва когато той почука. Моментът, в който му отваря вратата, е ваш. Един-единствен изстрел и край! Обикновено когато Елмо пристига, слънцето е от другата страна и той стои в сянката пред вратата. Неудобно за вас. Но и предимство, което не е за подценяване. Вероятно само човекът, който е с конете пред къщата, ще може да ви чуе. Всички други, които са се разпределили по улицата, със сигурност ще хукнат към него. Убийте веднага и момчето, което ще иска да влезе през вратата, а после — да ви няма! — ухилен, изгледа Ласитър. — Трудна задача ли е за вас?

Той поклати глава отрицателно.

Професионалистът се усмихна и го хвана за ръката, накара го да се отдръпнат от прозореца и огледа празната стая.

— Трябва да сте тук час преди него. Ако случайно в къщата са се настанили скитници, ще трябва да ги изгоните.

— Как се казва дамата?

— Важно ли е?

Ласитър повдигна рамене.

— Патрисия Ханрахан.

Едрият мъж се ухили.

— Хубава ли е?

— Млада. Много млада! — Джентълмена отново хвана Ласитър за ръката и го помъкна към стълбите. — Елате! Да тръгваме! Не се разсейвайте заради една жена! Трябва да успеете, Ласитър! Трябва да го улучите! С първия изстрел!

Обясни му и пътя за връщане, в случай че го преследват, и му каза също В коя област има най-големи шансове да се отърве от преследвачите.

Той почти не го слушаше. Патрисия Ханрахан. Какво име!

Отвързаха конете. Известно време ги водиха, а после ги яхнаха и напуснаха фоулър, без някой да ги забележи.

— След това не се връщайте повече във Фресно, Ласитър! — каза Джентълмена. — Продължете в посока Мадера. Чакайте в хотела там. Ще Ви изпратим парите до поискване. А когато вие…

Ласитър не го чуваше. Мислеше си за съвсем различни неща.