Джек Слейд
Неверни приятели (11)

11.

Ласитър отвори очи. Бе тъмно. Исусе Христе, Мария и Йосифе! Ослепял ли бе или вече бе мъртъв? Какво имаше за гледане в един гроб? Нищо! Всеки смъртен можеше да си го представи!

— Ласитър! — изведнъж чу глас и едновременно с това усети една малка, нежна ръка върху лицето си. Посегна към нея.

— О. Ласитър, любими, ти не си мъртъв!

Мина доста време, докато разбере, че това бе Лейди.

— Къде съм? Какво се е случило? — попита с дрезгав глас, който самият той чуваше така, сякаш идваше от много далече.

Усети устните й върху лицето си. Целуваше очите, челото, устата, шията му и започваше отново.

— Ти изведнъж се строполи! — каза тя. — И сега не зная какво се случи. Как си? Какво ти е?

Ласитър възвърна паметта си. Надигна се и се подпря на лакти.

— Колата! — огледа се напрегнато, но не видя нищо, защото бе нощ.

— Разпрегнах конете! Елмо и Плейтър са все още вързани в колата.

— Колко е часът?

— Мисля, че скоро ще съмне — прегърна го и го целуна. За нея той сякаш бе Възкръснал. Без него не знаеше какво да прави по-нататък.

— Къде е пътят? — попита Ласитър.

— Навлязох малко в гората. Тук навсякъде има дървета.

Седна и я прегърна. Едва сега разбра, че Лейди го бе спасила. Франко Плейтър вероятно го бе убол с игла, намазана с отрова. Спомни си сатанинската му усмивка, когато му прилоша.

Този стар кучи син!

Лейди му даде да пийне вода от манерката. Пи на големи глътки. Чувстваше се като изсушена гъба. Избърса лицето и шията си.

— Как си? — попита тя.

Въобще не знаеше какво да й отговори. Как се чувстваше? Добре! Но и страшно зле. Добре, защото бе жив и Лейди бе до него. От друга страна, все още усещаше действието на отровата в тялото си. Крайниците му тежаха като олово и му бе трудно да подреди мислите си и да говори.

Тя го галеше и целуваше, а той не го съзнаваше напълно.

Най-после небето започна да изсветлява. Тогава Ласитър видя файтона. Конете бяха малко по-далеч, под дърветата. Гората бе рядка.

С пушка в ръка Лейди отиде до колата, погледна вътре и се върна.

— Спят ли двамата? — попита Ласитър.

— Настанили са се удобно. Дадох им завивки. Спят като лалугери.

Клекна до него. Той лежеше върху спалния си чувал и се питаше как се е справила с Всичко. Но тя не му каза много. Бе го претърколила от пътя в гъсталака. Без да се качва В колата, бе я отдръпнала встрани. Страхуваше се, че двамата мъже могат да я нападнат и надвият. После по тревата го бе довлякла в гората. Малко по малко, защото бе доста тежък.

Лейди помогна на Ласитър да се надигне. Трябваше да се опира на нея, защото пред очите му все още всичко се въртеше. Тя го гледаше угрижено. Опита се да превъзмогне гаденето и тръгна с Лейди към файтона. Елмо и Плейтър все още спяха. И двамата хъркаха.

Ласитър впрегна конете, а Лейди събра нещата му и напъха всичко в сандъка на колата. Той искаше най-късно на следващия ден да стигне до целта си.

— Нищо ли не си чула за хората му?

— Не! След спускането на нощта чух тропот на копита — повдигна рамене. — Дали са били неговите хора?

Ласитър пъхна юздите вътре в колата и се качи. Елмо вече бе буден. Плейтър се събуди, когато Ласитър избута краката му встрани, за да направи място за себе си и за Лейди. Втренчи се в него с широко отворени очи, сякаш виждаше пред себе си дух.

Ласитър опря паркъра си под брадичката му.

— Или ще ми дадете отровата и иглата, или ще ви откъсна главата!

Старият мъж се усмихна смутено.

— Хвърлих иглата веднага след това през прозореца.

— Внимавайте, Плейтър! Вие сте човек на възраст. Следващия път ще ви пръсна черепа!

— Наистина ли не може да се говори с вас, Ласитър? — попита Елмо.

От гората изсвистя изстрел. Куршумът се удари в колата и всички уплашено се свиха.

— Ласитър, Лейди да слезе от колата!

Ласитър и красивата жена се спогледаха. Това бе Джентълмена, брат й.

Ласитър изруга.

Тя се насочи към вратата.

— Ще говоря с него! Този побъркан тип!

Хвана я здраво.

— Ще останеш тук на скрито — даде й револвера си и понечи да се измъкне покрай нея.

В този миг изтрещя втори изстрел. И този път куршумът се удари в дървото на файтона.

— Ласитър, пусни Лейди да слезе! — извика Джентълмена.

Ласитър се ориентира по гласа. Междувременно се бе съмнало. Но Джентълмена не се Виждаше, както и неговите приятели.

— Покажи се! — извика Ласитър с гръмлив глас. — Какво искаш от нея?

— Ласитър, тук е Джон Райдър! — прозвуча глас от другата страна. — Пратете тук Лейди! А после излезте от файтона с вдигнати ръце. От вас не искаме нищо. Интересуват ни само Виктор Елмо и неговият секретар.

— Ласитър, не бива да допуснете Райдър да ни убие! — ужасено промълви Франко Плейтър.

— Стойте с наведени глави и не мърдайте — каза Ласитър, побутна леко Лейди към вратата, спусна се след нея и я накара да легне в тревата. — Скрий се под колата и не мърдай — каза Ласитър и отново взе своя револвер 45-ти калибър от ръката й. Пъхна го в кобура, окачи пушката на колана си и взе уинчестъра.

Отново стреляха и куршумът се удари с трясък в стената на колата, под покрива.

— Ласитър, това е последно подканяне! — извика Джентълмена.

Лейди вече бе изчезнала под колата.

Ласитър напрегнато търсеше с поглед противниците си. Дявол знае колко много бяха те.

— Елмо и Плейтър са мои пленници! — извика той. — Затова изчезвайте! Всички! Да ви няма!

— Ласитър, бъди разумен! — отговори му Джентълмена. — Твърде много сме за теб.

— Нападате ме? — извика остро Ласитър.

— Ако няма да се предадеш, то пусни поне сестра ми! — изкрещя играчът.

Ласитър погледна под колата.

— Върви!

Тя се страхуваше. Гледаше го с широко отворени очи и решително въртеше глава.

Ласитър се понадигна.

— Тя не иска!

— Проклето копеле, ти не я пускаш! — гласът на професионалния играч прозвуча почти истерично.

Ласитър отново се наведе и й каза:

— Ела! Върви при него, иначе през целия му живот ще го мъчи гузната съвест.

Онемяла от ужас, тя само разтърси глава.

Имаше намерение да я измъкне изпод файтона и да я прати при брат й, но после се отказа и отново се изправи. Отдалечи се от колата заднешком, след четиридесет ярда падна на колене и запълзя към един дебел ствол, който предлагаше добро прикритие.

От файтона го деляха двадесет крачки. Лейди го бе наблюдавала и се бе обърнала, за да не го изпуска от очи. Тя не мърдаше и той бе сигурен, че не го виждаше, но знаеше къде се намира.

Сега вече можеше да види Джентълмена. Малко зад него клечеше Стареца, който не изпускаше от поглед сина си. Наведе се и каза нещо. Джентълмена махна с ръка и даде на някого знак.

Миг по-късно наоколо затрещяха изстрели. Дузина мъже с пушки взеха под прицел файтона. Джентълмена и Стареца също стреляха. Доколкото можеше да види, куршумите се удряха под покрива. Цели парчета дърво хвърчаха и валеше дъжд от трески. След пет минути половината от оръжията млъкнаха и атаката започна. Към файтона се стрелнаха приведени фигури, които от време на време се скриваха зад дървета и храсти. Джентълмена и Стареца продължиха да стрелят с пушките си. Другите стрелци Ласитър не можеше да види.

Мъж с мушама на овцевъд предвождаше атакуващите. Бяха четирима. С револвери в ръце, те се промъкваха, дебнейки, откъм задната част на колата. Никой нямаше представа, къде действително се намира Ласитър. Бяха насочили поглед само към файтона.

Сне уинчестъра, хвана пушката в ръка и се изправи.

Само две-три крачки деляха четиримата мъже от колата. Те видяха Ласитър и се хвърлиха на земята. Оръжията им блеснаха и изтрещяха веднага.

Ласитър вече бе вдигнал паркъра си и заел необходимата позиция. Натисна двата спусъка и двуцевката блесна и изтрещя като оръдие.

От цевите излязоха пламъци, дълги цяла стъпка, последва ги дим и сачмите от двете цеви раздраха, фучащи и плющящи, въздуха. Дим обви мъжете. Вълната обхвана и преметна и четиримата. От дрехите им излязоха пламъци, които Веднага угаснаха, но продължиха да димят, когато телата останаха да лежат в тревата.

Гърмежът от паркъра заглуши всякакъв друг шум. Отдавна всичко бе утихнало, но в ушите на Ласитър все още продължаваше да гърми.

Той се наведе и зареди пушката. Оглеждаше се напрегнато наоколо. Отсреща бяха спрели стрелбата и ги чу да се приближават тичешком. Светкавично се завъртя, окачи паркъра на колана си и взе уинчестъра. Видя ги и се изви странично, за да може да ги удари във фланга.

Джентълмена, търговецът и Брентууд почти достигнаха дървото, зад чийто ствол той лежеше.

Къде беше Стареца?

Ласитър се изправи от клекналото си положение.

Тогава видя възрастния мъж. Тичаше с големи крачки към файтона. Намерението им бе ясно! Докато всички нападаха Ласитър, той трябваше да стигне до файтона, за да убие Елмо и Плейтър. С уинчестъра на рамо, Ласитър се изправи и гръмна. Старият човек падна, премятайки се, като изгуби шапката и изпусна револвера си.

Джентълмена и другарите му се хвърлиха зад прикрития и започнаха да стрелят по Ласитър, който залегна и с втори изстрел улучи собственика на колата. Това той не можа да види, но чу как Брентууд изкрещя силно и болезнено.

— Джентълмене! — извика разгневено Ласитър. — Изчезвайте или ще ви довърша Всичките!

Лейди бе изпълзяла изпод колата и тичаше към Стареца.

— Брил! — извика тя пронизително. — Баща ти!

Брил! За пръв път Ласитър чуваше това име.

Дали ще научи и как се казва Лейди?

— Ние сме пас, Ласитър! — извика Джентълмена с прегракнал глас. — Приемаш ли?

— Да, но заобиколете файтона! — предупреди ги той.

Джентълмена скочи и се затича с Всички сили към баща си и Лейди, която вече бе стигнала там и коленичила до Стареца.

— Брил! — извика тя отново. — Брил!

Търговецът на фуражи изправи Брентууд на крака и закуцука с него.

Ласитър тръгна към файтона.

Двамата мъже бяха клекнали на пода и вдигнаха поглед, когато той показа глава през прозореца.

— Случило ли ви се е нещо?

И двамата завъртяха глави.

Ласитър отиде до конете. Те бяха останали невредими. Трябваше бързо да продължи по-нататък. Съвсем сигурно бе, че изстрелите вече са чути от хората на Елмо. Искаше да извика Лейди, когато видя, че тя тича към него. Джентълмена бе взел баща си на рамене и го отнасяше, като сипеше псувни по неин адрес. Каква вина имаше тя! Ласитър поклати глава.

Тя плачеше. Бе напълно разстроена. Прегърна я и я притисна до себе си.

— Приписва на мен вината! — изплака тя.

— Мъртъв ли е?

— Не зная! — изхлипа жената. Въобще не можеше да се успокои. — Този тип е побъркан! Аз съм била виновна. Предаде те за двадесет хиляди долара. И сега все още не е намерил покой. Искат мината!

— Що за мина е?

— Мината за руда на Биг Крийк! — обясни му. — Трябва да е златна мина, голяма печалба дава. Брентууд успял да научи, че Виктор Елмо въобще няма документ за собственост. Събираха заедно пари и тайно я купиха. Но кой може да изгони Виктор Елмо! Би ги убил. Искат да го убият, за да са сигурни, че не ги заплашва.

— Там, зад колата! Това Райдър ли е?

— Да! — тя кимна и издуха носа си. — Той и трима от неговите наемници.

— Аз съм четвъртият! — каза някой зад тях.

С оръжие в ръка, но насочено надолу, Ласитър се обърна.

— Крейг! — извика изненадана Лейди.

Ласитър се опита да я избута зад себе си.

— Спри! Пусни я! — каза онзи тип остро. — Там, където е, си е точно на мястото.

Ласитър изгледа младия мъж, чийто поглед издаваше що за долен тип е.

— Пусни оръжието, дългуч!

Ласитър не се поколеба. И защо ли? Този младеж бе опасен. Дори дяволски опасен!

— Ти застреля Райдър и моите амигос! Ще си разчистим сметките! После ще направя това, което Райдър искаше да стори, а именно, да застрелям тези скапани кучи синове във файтона! — изведнъж погледът му се спря на Лейди, изпълнен със сексуални желания. — Накрая ще направя това, което винаги съм искал, Лейди! Горда Лейди! Да ти направя дете! Но не по бързия начин! Целия ден ще си убиваме времето само с това! — погледна Ласитър в очите и стреля.

Ласитър трябваше да е мъртъв. Но там, където бе стоял току-що, го нямаше и куршумът така изтрещя в колата, че двамата мъже на задните седалки уплашено сгушиха глави.

Този изстрел не бе точен, а втори куршум Робърт Крейг не успя да изпрати.

Буквално в последния миг Ласитър се бе хвърлил встрани и стрелял. Все още се намираше във въздуха, когато изтрещя неговият револвер 45-ти калибър.

Куршумът улучи младия мъж в челото и го повали на място. Той се строполи и издъхна.

Ласитър падна в тревата, но веднага се изправи на крака.

Лейди бе отворила уста, за да извика, втренчила големите си очи в него.

Ласитър се приближи до четвъртия човек на Джон Райдър, вдигна уинчестъра си и започна да наблюдава младото лице. Кой го бе научил да бъде такъв дърдорко?

— Ласитър! — извика уплашено Лейди.

Той вече бе доловил глухия шум, изви се, хвана Лейди и се хвърли с нея към файтона, отвори вратата и я вкара вътре.

Бяха четирима ездачи. Почвата в гората бе мека и затова не ги бяха чули. Бяха спрели и стояха между дърветата на около сто ярда от тях. Бяха хора на Елмо.

Ласитър стреля във въздуха.

— Нищо не се е променило! — извика той. — Затова се разпръснете!

Качи се, провря се покрай Лейди и седна между нея и Франко Плейтър.

— Вие се бихте и победихте моите врагове, мистър Ласитър! — каза Виктор Елмо. — Мисля, че това е часът, в който би трябвало да се споразумеем. Готов съм…

— Аз ще ви откарам в Сакраменто! — прекъсна го Ласитър. — Жив или мъртъв! Последното зависи от вас и съответно от вашите хора.

Погледна през прозореца. Ездачите се бяха отдръпнали. Подкара конете. Дърветата бяха достатъчно нарядко, така че не бе трудно да излязат от гората и да се върнат на пътя. Лейди се бе успокоила. Когато я притисна до себе си, тя отново се усмихваше.