Джек Слейд
Неверни приятели (5)

5.

Джентълмена редеше пасианс, а баща му го наблюдаваше. И без това никога не бе правил нищо друго, освен да наблюдава сина си. Поне откакто бе пораснал и станал професионален играч.

Почука се и Фриймън, търговецът на фуражи, влезе в малката стая зад салона, който междувременно бяха започнали да поправят.

— Има ли вече някакви вести от Ласитър? — осведоми се той, изпълнен с неприятно усещане.

— Не! — рязко му отговори Джентълмена.

— Успокой се! — каза Стареца. — И Елмо не сме нито чували, нито виждали.

— И това за вас е добър знак?

— Да! — отвърна Стареца.

Тази информация не задоволи търговеца. И нищо чудно! Ако Ласитър оплеска нещата, на всички ще им стане тясно около врата.

— А къде е Лейди? Горе в стаята си ли е? — попита настойчиво.

Играчът прибави още една карта към пасианса.

— Не ни играй по нервите!

— Не разбирам спокойствието ти! — възнегодува търговецът. — Дали е убил Елмо и се е отървал от хората му? Или са го хванали може би още преди това? Това са все въпроси, които чакат отговори. Представете си, че са хванали Ласитър и той им е признал всичко: че ние стоим в дъното на тази история и т.н.

— Ласитър няма да проговори! — каза играчът. — Той е печен!

— Ако е с примка на врата под някой клон и му обещаят да му дарят живота, никой не би искал да е печен! Дори и този, който е бил такъв до този момент.

— Каза ти се, че ни омръзваш с приказките си! — подхвърли Стареца.

— Да ви имам спокойствието! — надсмя им се търговецът на фуражи. — Дори само за пет минути, за да видя какво значи.

Тъкмо тогава вратата се отвори и Лейди застана на прага.

За бога! Професионалният играч само бе демонстрирал спокойствие. Беше по-нервен и от търговеца. Скочи от стола, припряно отмести с ръка пасианса настрани, пъхна показалеца си в яката на ризата и се намръщи.

— По дяволите! — процеди той през зъби. — Най-после вятърът те довя насам!

— Тръгнах си с пощенската кола от Фоулър, а това изисква време — отвърна Лейди, Влезе в стаята и затвори вратата.

— Кого ли интересува това! — излая Джентълмена невъздържано и така неочаквано излязъл от кожата си, че даже баща му се стресна. — Ласитър застреля ли копелето? Да или не?

— Ласитър не застреля Елмо. Плени го и ще го води в Сакраменто! — обясни тя.

Възцари се мълчание. Тримата бяха изненадани.

— Той… как така… не… — няколко пъти започна объркано Джентълмена.

— Но нали бе уговорено да го застреля пред вратата на къщата! — възмути се търговецът, който пръв успя да проговори. — Що за импровизации са това? Какво ще търси Елмо в Сакраменто? Нима Ласитър е полицай? Но той нищо не е казал за това. Онези в Сакраменто ще му платят за главата и ако им докаже, че го е убил. Това трябваше да направим! Трябваше само да потвърдим… Господи, помогни ни! Къде се намират те сега? Хората на Елмо не са пъзльовци. Те са… За бога. Джентълмене! Кажи и ти нещо! Моля те!

Джентълмена стоеше със стиснати юмруци на хълбоците.

— Този идиот! Проклет идиот! Невероятно голям идиот! Сакраменто! Та той няма абсолютно никакъв шанс срещу хората на Елмо! Този кучи син ще ни вкара всички в гроба. Лейди, не го ли упрекна за това?

— Той не се страхува от хората му! — отвърна тя оперено. — Сега на първо време ще тръгне на юг! Хората на Елмо трябва да повярват, че иска да го заведе на източното крайбрежие с кораб.

— Какво още може да чуя! — изстена професионалистът и започна да скубе косите си. — За Лос Анжелис, така ли? По единствения, водещ на юг, път! Този въздухар! Този изкукуригал човек!

— Джентълмене, умолявам те! — разсърди се Лейди.

— Не ме дразни! Да, може би в леглото да е страшно добър, винаги надървен. Но това не говори нищо за тоя тип! Той обеща да застреля Елмо!

— Не може да го направи, Джентълмене! — каза Лейди в самозащита. — Той е човек на закона, маршал на САЩ или нещо подобно. Не ми каза точно какво. Не може просто ей така да застрелва хора. Трябва да се разпореди съдията. Но и тогава това е работа на палача, а не на Ласитър. И ако продължаваш да говориш лоши неща за него, ще отида да си легна. Можеш да ме…

Бе говорила твърде бързо.

Кипеше от гняв. Хубавото й лице бе почервеняло и мокро от пот.

Обърна се рязко и закрачи към вратата.

— Почакай! — каза й той малко по-спокойно.

Тя се спря, но не се обърна към него.

— Не исках да те обидя! — каза Джентълмена. — А също и него. Наистина съм далеч от това.

— Но го направи — отвърна му троснато. — Извини се!

— Правя го!

Тя се обърна.

Джентълмена сви отново юмруци и за момент затвори очи.

— Все още не мога да проумея всичко това! Той се съгласи да убие Елмо. Но не каза, че е маршал на САЩ или някакъв друг лайняр.

— Джентълмене, моля те! Или си тръгвам!

Той вдигна двете си ръце примирено.

— О’кей, вземам си думите назад. Но обясни ми всичко както трябва!

— Какво има за обясняване? — Лейди завъртя очи с престорено негодувание. — Ласитър е полицай. Практически той арестува Елмо и го води на съд в Сакраменто. Там ще го обесят. И, разбира се, ще умре.

— Но, Лейди! Говориш така, сякаш съществува само Елмо, но не и неговите хора. Срещу тях Ласитър няма шансове по пътя за Сакраменто.

— Напротив, има! — потвърди тя по своя оперен начин.

— Обясни ни, Лейди! — каза Стареца, а търговецът на фуражи кимна с глава.

— На първо време ще изчезне с Елмо в ранчото Мирамонт, където отдавна не живее никой и тук хората не го знаят. Когато случаят се позабрави, той ще се отправи с Елмо към Сакраменто.

Джентълмена наблюдаваше Лейди смаяно.

— Ласитър не е тукашен. Не може въобще да знае ранчото Мирамонт.

— Аз му дадох този съвет! — каза Лейди и се изпъчи, гледайки го многозначително.

Известно време цареше мълчание.

— Това вече е върхът! — каза Джентълмена, нарушавайки тишината. — Ранчото Мирамонт. Лейди, това ранчо бе използвано по-рано за скривалище от самия Елмо.

— Точно затова!

Стареца се засмя.

— Ласитър смята, че никой не би го помислил за толкова побъркан, че да се скрие там с Елмо.

— Правилно! — каза Лейди.

— От това и децата ще изпопадат от смях! — каза Стареца сърдито. — Лека нощ!

— Я да помислим всички заедно! — отвърна възбудено търговецът на фуражи. — Ако Ласитър действително се намира с Елмо в ранчото Мирамонт, и ние трябва да отидем там. Тогава ще свършим с Елмо. А ако Ласитър не желае това, боже мой, то тогава и той ще умре с него. Толкова е просто!

Очакващ подкрепа, той огледа хората около себе си.

— Знаете ли какво? — възмути се Лейди. — Вие не сте по-добри от Елмо. Същата стока сте!

Джентълмена я изгледа ядосано.

— По дяволите, изглежда, ти въобще не си разбрала за какво говорим! Ласитър не се придържа към уговорката! Така може да стане дяволски опасно не само за него, но и за всички нас. Елмо трябва да легне в земята! И то веднага!

— Той има право! — каза Стареца. — Да бъде застрелян и край!

— И аз смятам така! — присъедини се към него търговецът.

Джентълмена почеса носа си, гледайки Лейди.

— Какво смяташ да правиш? — попита го тя подозрително и същевременно страхливо.

— Размишлявам дали не можеш да свършиш нашата работа — отговори й с все още замислен поглед. — Вземи файтона и иди в ранчото Мирамонт! Започни да се молиш на Ласитър и някак си го накарай да спази нашата уговорка!

— Трябва да го уговоря да убие Елмо!?

Тримата мъже кимнаха.

— Да! — каза Джентълмена. — Точно това имам предвид. Ако хората на Елмо го спипат, а това ще стане рано или късно, спукана ни е работата не само на него, но и на нас.

Тя поиска да отвърне нещо, но в този миг се чу силен шум, който в началото нито тя, нито мъжете можаха да определят до момента, в който вратата към салона се отвори и Франко Плейтър, секретарят на Виктор Елмо с посивелите коси, нахълта в помещението начело на цяла хайка стрелци. Всички, включително и възрастният мъж, държаха в ръцете си готови за стрелба револвери. Така че никой от тримата мъже нямаше шанс да се противопостави по какъвто и да било начин. Те вдигнаха ръце, гледайки мълчаливо Франко Плейтър.

Всеки един от тях знаеше какво значи това. Ако бе възможно, търговецът на фураж би се скрил в миша дупка от страх. Но и Джентълмена, и Стареца не се чувстваха по-добре. На Лейди сърцето й щеше да изскочи. Тези мръсници търсеха Елмо и Ласитър и ги търсеха в тази къща!

Плейтър водеше със себе си толкова много мъже, че повече от половината трябваше да чакат в салона. Той се спря пред Джентълмена и опря дулото на револвера си в гърдите му.

— Джентълмене, трябва да бъдеш разумен! — изръмжа и се усмихна студено. — Ако някой разчита на шерифа, той е при заселниците, за да изяснява гранични спорове.

Погледът му се плъзна бързо от единия към другия. И понеже никой не продума, отново погледна Джентълмена в лицето.

— Ласитър е чужденец — каза той. — Затова, очевидно е, той трябва да има приятели. Помагачи! И аз знам, че ги има тук! — насочи левия си показалец надолу. — Тук, в тази къща. Можем да го уредим по два начина, Джентълмене. Моите мъже ще се заемат с Лейди сега, пред вашите очи, и ако това не е достатъчно, ще застреляме първо баща ти, после търговеца и най-накрая. Лейди. Да се обзаложим ли, че най-късно тогава ще проговориш?

Не само Джентълмена си бе глътнал езика.

— Това е единият път, по който можем да тръгнем — продължи хилещото се копеле. — Но има и една втора възможност, а ти ще трябва да избираш между двете. Не аз! Ти ще избираш! В присъствието на всички тези хора зад мен, давам честната си дума, че ти, търговецът на фураж и третият във вашия съюз, достойният за уважение мистър Брентууд, в бъдеще ще сте освободени от всички данъци и неволи, а мистър Елмо ще заплати за разбития салон обезщетение, ако ми кажеш къде се намират Ласитър и мистър Елмо. Не ме лъжи и не ми казвай, че нямаш представа! В такъв случай Фац ще започне веднага със сестра ти, и то толкова дълго, докато не ще може повече. А после ще дойде ред на следващия — усмивката му бе зловеща и стана мазна, когато той посочи с палец зад лявото си рамо. — Виждаш колко много мъже съм довел.

Професионалистът се изплаши страшно много. Знаеше, че Плейтър е ужасен, стар кучи син и този мошеник винаги говори това, което мисли. Джентълмена в началото не можа да отвори уста, а само преглътна.

В главата на търговеца се въртяха хиляди мисли и всички бяха насочени към бягство. По какъв начин да се измъкне? Тичайки покрай всички през вратата, през прозореца или пък да опита право нагоре през покрива? Обилна пот се стичаше по гърба му, а той не можеше да подреди обърканите си мисли.

Стареца мислеше само за това, дали би могъл да спаси сина си, ако застреля Франко Плейтър. Смяташе, че ще се справи. Стрелците зад секретаря на Елмо ще се прицелят в него едва когато направи рязко движение. Но след като неговият стар револвер 45-ти калибър се озовеше в ръката му, то все едно че куршумът, е вече изстрелян. После ще бъде улучен вероятно от поне седем куршума и ще умре на място. Но дали това щеше да е от полза за Джентълмена?

Лейди примираше от страх. Фац бе суров, силен мъж. Един от онези, от които винаги се бе страхувала. Но въпреки всичко предпочиташе да умре, отколкото да издаде Ласитър!

Франко Плейтър дръпна Джентълмена настрана. Прегърна го през рамо и държейки дулото на револвера си под носа му, го поведе към бандитите, които мълчаливо и смирено им направиха място.

— Не! — изкрещя Лейди. — Не го издавай!

Плейтър избута Джентълмена чак до салона, където вече бе тъмно като в рог. Само отпред, през новопоставените стъкла, проникваше слабата светлина на уличния фенер.

Лейди викаше и искаше да ги последва. Но веднага четирима хванаха съпротивляващата се жена.

— Ние всички ще умрем. Но и Елмо също! — каза спокойно Джентълмена, след като секретарят на Елмо се спря. — Не забравяй това, Плейтър!

— Ще наредя да разкъсат малката кукла! — скръцна със зъби Франко Плейтър.

Бе твърде тъмно, за да се види дали все още се усмихва.

— Въпреки това Елмо ще умре!

— Какво искаш, проклет кучи сине? — задъха се бандитът.

— Елмо знае какво ми дължи!

— Искам десет хиляди и ако размишляваш твърде дълго, ще поискам двадесет! — каза Джентълмена. — И да ги получа веднага! В брой, на ръка! Или, по дяволите, да става каквото ще!

Секретарят на Елмо мълчеше. Изглежда, размишляваше и претегляше нещата.

— Двадесет хиляди! — каза Джентълмена.

— Че откъде да ги взема? — процеди през зъби Плейтър и професионалният играч бе убеден, че сега вече не се усмихва дори и дяволски леко.

— Не мисли твърде дълго, защото ще станат тридесет хиляди! Нали виждаш, че имам коз в ръката си. Този Ласитър.

Лейди престана да вика. Посивелият мъж пое дълбоко въздух.

— Махни револвера си от носа ми или стават тридесет хиляди! — нареди комарджията.

Франко Плейтър смъкна оръжието и това бе доказателство за Джентълмена, че е победил благодарение на по-здравите си нерви. Той пооправи жакета си.

— Изчезвайте и ми донеси парите! Но само ти, Плейтър! Ако само един от вашите наемници си покаже носа, сам ще си си виновен. Тогава и двадесетте хиляди няма да стигнат.

Внезапно престана да усеща дъха на Плейтър в лицето си. Той просто го бе оставил и отишъл при хората си.

— Хайде елате! Работата се уреди! — каза секретарят и миг след това закрачи покрай Джентълмена към вратата, извеждаща на улицата.

Прозвуча сдържан шепот, но веднага замлъкна. Чуваше се само тропот на ботуши.

Пялата банда се оттегли, следвайки Плейтър, и напусна салона. След като последният затвори вратата след себе си. Джентълмена бързо се приближи до прозореца. Мъжете яхнаха конете и препуснаха по Мейн стрийт в посока банката.

— Джентълмене! — извика Стареца зад него.

Видя тримата в светлото — баща си, търговеца и Лейди.

— За тях животът на Елмо струва двадесет хиляди — каза той и пое дълбоко въздух. — Повече не можеше да се изкопчи!

— Ти, подлецо, предаде Ласитър! — извика Лейди и се приближи тичешком през салона.

— Ако го бях направил, вече да бяхме мъртви! — каза Джентълмена. Хвана я над лакътя и се върна с нея в стаята.

— Двадесет хиляди са доста пари! — промърмори Стареца. — Дяволски много! Като си помислиш, че един шериф изкарва месечно около двадесет долара.

— Но не е това, което искахме да спечелим от тази работа — обади се търговецът на фуражи.

— Забравяш, че Елмо не е мъртъв и че хората му имат голям шанс да хванат Ласитър и да го убият! — отвърна Джентълмена. — Какво ще стане тогава с нас? Няма какво повече да въртим и сучем! Работата е ясна. Става дума единствено за това да ограничим щетите.

— Игра на покер за двадесет хиляди! — каза Стареца и изгледа търговеца важно.

— Глупости! — отвърна комарджията. — Лотария, а не игра на покер.

— Имах предвид игра с белязани карти — обясни Стареца.

— Двадесет хиляди или нищо! — рязко отговори Джентълмена. — А нищо не е равносилно на това да ни убият. Всеки от нас тук.

— Къде е Лейди? — попита Стареца и всички се огледаха наоколо.

— Качи се горе — отговори търговецът.

— Сигурен ли си? — попита Джентълмена уплашено.

— Предполагам. Къде другаде да е отишла?

Джентълмена тръгна, но веднага спря и с присвити очи се загледа във вратата на салона, която бе оставил отворена. Стареца и търговецът също доловиха стъпки.

Бе Франко Плейтър!

Спря се на прага и вдигна високо пачката пари:

— Двадесет хиляди! Но сега трябва да проговориш!

Джентълмена се приближи до него и посегна към парите, но възрастният, посивял мъж дръпна ръката си.

— Първо говори! — рязко му заповяда той.

— Първо искам да преброя парите.

— Това е твой риск, Джентълмене — отвърна Плейтър.

— Ранчото Мирамонт — каза комарджията.

— Какво?! — Франко Плейтър се усмихна леко. — Ранчото Мирамонт!

— Да! Ранчото Мирамонт.

Франко Плейтър натика връзката банкноти в ръката на Джентълмена.

— Надявам се, знаеш какво ще се случи, ако не намерим Ласитър и мистър Елмо там или какво ще те сполети, ако хванем копелето без твоята подкрепа!

Джентълмена знаеше или поне можеше да си представи.

Франко Плейтър се обърна и закрачи бързо, излизайки от салона. И Джентълмена бързаше. Хвърли парите на баща си.

— Преброй ги! Бързо! — извика той и се втурна към задната врата, взимайки по две стъпала наведнъж.

— Лейди! Лейди! — заизкачва се нагоре по стълбите по възможно най-бързия начин, докато забеляза, че стълбището е тъмно като гроб. — Лей…!

Замлъкна и се спря, поразмисли и продължи. Бръкна в джоба си, намери кибрит и запали една от лампите, които висяха окачени по стената на горния етаж. Погледна във всяка стая, като непрестанно я викаше по име.

— Гадина! — процеди през зъби най-накрая.

Слезе по стълбите пак така бързо и неудържимо, както ги бе изкачил.

— Избягала е! — извика без дъх, щом се върна в стаята. — На път е към ранчото Мирамонт, за да предупреди онова копеле. Трябва…

Замлъкна. Брентууд, собственикът на фирма за превоз на товари, също бе дошъл. Забеляза го едва в този момент.

— Брентууд! — каза изумен.

— Добре, че дойдох — остро произнесе Брентууд. — Както чух, мината ще трябва да бъде продадена за деветнадесет хиляди долара.

Джентълмена погледна баща си. Стареца повдигна рамене и посочи банкнотите, които лежаха пред него.

— Само деветнадесет хиляди са!

— Деветнадесет или двадесет, сега това наистина няма значение! — каза ядосано търговецът на фураж. — Знаеш ли колко струва в днешно време мина като тази на Биг Крийк? Тройно повече! Ах, какво говоря! Четворно повече от тази смешна сума тук! — посочи парите и нервно хвърли шапката си върху масата.

Джентълмена сви юмруци и пое дълбоко въздух.

— Винаги сме били единодушни, че имаме шанс да предявим правата си върху мината на Биг Крийк едва когато Елмо е мъртъв. В противен случай той ще ни преследва безпощадно и ще нареди да ни убият.

— Затова и наехте убиец! — каза търговецът.

— Но убиецът не е убиец, а вероятно полицай, маршал на САЩ или нещо подобно! — подхвърли в разгара на спора Стареца. — Тъй като няма да убие Елмо, работата ще завърши с такъв край: хората на Елмо ще хванат Ласитър някъде, ще го убият и освободят Елмо. Така! И какво ще се случи след това? Плейтър съвсем открито на всички каза, че знае кои са приятелите и помагачите му тук: ние!

Търговецът на фураж потри ръце и погледна парите.

— Деветнадесет хиляди! Не зная, но ако цената на рудата падне много ниско, мина като Биг Крийк ще може да се купи за пет хиляди.

— Точно така! — кимна Стареца оживено.

Брентууд ту отваряше, ту затваряше уста и местеше поглед от единия на другия.

— Да, ако нещата се задържат така…

— С тези пари получихме и обещание от Франко Плейтър, че няма да ни пращат повече рекетьори — каза Стареца, придал си отново важен вид.

— Обещанието на Плейтър не струва пукната пара! — с презрение отвърна собственикът на товарните превози.

— Не бих казал! — намеси се търговецът на фуражи. Бавно поклати глава. — Даде го пред нас и пред хората си.

— Лейди е тръгнала към Ласитър, за да го предупреди за хората на Елмо! — разгневено извика Джентълмена. — Как мислите. Франко Плейтър ще удържи ли на думите си, когато стигне ранчото и открие, че птичката е отлетяла?

Мъжете го наблюдаваха онемели.

— Не стойте така! — извика им Джентълмена раздразнено. — Трябва да сме там преди Лейди или и дяволът няма да може да ни помогне!

Стареца се втурна към вратата.

— Ще впрегна кафевите коне.

— Да, през нощта е по-добре да вземеш файтон, отколкото да се подмяташ на коня и да рискуваш да си счупиш някъде врата — каза собственикът на фирма за товарни превози.

И тримата гледаха подир стария човек.

— Чака ни по-лошо! — предупреди ги комарджията. — Хората на Елмо или самият той ще ни извие вратовете.

Стареца се върна.

— Лейди е взела файтона! Няма го, а също и кафевите коне. Всичките три коня!

— Глупости! Тя твърдеше, че се е върнала с пощенската кола — изръмжа Джентълмена. Със сигурност файтонът е в Ласитър! Брентууд, трябва да вземем една от твоите коли!

— Ако Лейди язди на кон, нямаме никакъв шанс да я настигнем — отвърна той.

— Може да имаме късмет тя да падне от коня! — каза комарджията.

— И да си счупи врата! — добави Стареца.

Джентълмена го наблюдаваше спокойно.

— Е, не точно веднага!

Брентууд се обърна и побърза да излезе навън.

— След пет минути! — извика той и трясна вратата след себе си.

Стареца подкани сина си и търговеца на фуражи:

— Да се въоръжим! Може да се наложи да подчиним Ласитър да играе по нашата свирка или да пристигнем малко след хората на Елмо.

— Не викай дявола! — каза Джентълмена на баща си.

— Този Ласитър! — търговецът на фуражи поклати глава. — Трябваше да го наблюдаваме по-внимателно. Изобщо, как попаднахме на него?

— Видяхме го как се справи с най-добрия човек на Райдър — каза Стареца. — Това много ни впечатли. А и ти присъства, когато Цицерон…

— Колата! — прекъсна го Джентълмена. Бе се приближил до шкафа с оръжието и хвърли на Стареца и търговеца по един „Уинчестър“. Третия, най-новия модел, взе за себе си.

Прекосиха тичешком салона и излязоха на улицата. Брентууд ги чакаше готов с двувпрягова фермерска кола. Джентълмена се качи и седна до него на капрата. Стареца и търговецът се покатериха отзад.

— А сега, с Възможно най-голяма скорост, напред! — извика комарджията. — Карай колкото може да издържи колата!

Камшикът изплющя и четириногите дръпнаха напред. Беще късно Вечерта. Тук-там по къщите вече светеше. Колата се носеше леко като сянка в светлината от един уличен фенер до друг. Тропотът на отдалечаващия се от града впряг бързо се изгуби в нощта.