Метаданни
Данни
- Серия
- Ласитър (22)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Falsche Freunde, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Йонка Пейчовска, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- vens (2011)
Издание:
Джек Слейд. Неверни приятели
Превод: Йонка Пейчовска
Редактор: Юлия Рачева
Коректор: Мая Арсенова
Технически редактор: Стефка Димитрова
Компютърен набор: издателство „Калпазанов“
Печат: Полиграфия АД, Пловдив
Формат 84/108/32
П.К. 10
Издателство „Калпазанов“, 1993
ISBN 954-8070-97-9
Printed in November 1993
Lassiter Number 101.022
© Singer Media Corporation USA
c/о Quelle Presse — Freiburg
© 1993 by NIKA — Sofia
История
- — Добавяне
10.
Джентълмена навъсено огледа всички.
— Ласитър е твърдоглав кучи син!
— Трябвало е да насиниш задника на сестра си, за да те слуша! — упрекна го Стареца.
Джентълмена изкриви лице.
— Имаме нужда от коне. С тази проклета таратайка не сме бързоподвижни — ритна ядосано дясното колело.
— Това бе ваша идея. Джентълмене! — припомни му собственикът на колата.
— Да, това бе действително твоя идея! — каза Стареца.
— Двадесет хиляди и мините на Биг Крийк щяха да са наши! — търговецът на фуражи огледа мрачно всички. — Щяхме да натикаме Елмо под земята, а също и Плейтър, този дявол!
— Всичко това са приказки, които няма да ни донесат нищо, а само ни губят времето! — обади се притежателят на коли за превози. — Сега нашият враг е Ласитър! Това е положението. Преди да сме го притиснали до стената, не можем да се доближим до Елмо и Плейтър.
Джентълмена го гледаше ядосан.
— Отново сте прозрели положението! А може би имате готова рецепта?
— Да, имам! Ще караме след тях и просто ще ги следваме! — бе позеленял от гняв. — Все едно на кого ще попаднем! Главното е да ги хванем. Но точно вашата ли сестра трябваше да е вътре? Трябваше да изведете Лейди, вместо да дрънкате празни приказки с Ласитър!
Не само той, дори и Стареца го погледна укоризнено.
— Когато някой е прав, не можеш да го отречеш! — с още по-голям укор му каза той.
Джентълмена имаше готов остър отговор. Но преди да си отвори устата, се чу тропот на копита. Много силен тропот!
Мъжете се спогледаха уплашени.
— Много са! — извика Стареца. — Това са хората на Елмо. Бързо да скрием колата!
Всички се втурнаха. Джентълмена и Стареца изтичаха напред към конете и ги хванаха за верижките на юздите. Задърпаха ги към един трънак. Собственикът им ги насочваше, държейки поводите и плющейки с камшика. Тропотът на копита се усилваше и миг след това цяла банда наемници премина покрай тях, яздейки стремглаво и гъсто един до друг.
Мъжете се бяха навели и не смееха да мръднат. Скоро само облакът прах напомняше за ездачите.
— Те преследват колата! — каза унило Брентууд.
Търговецът на фуражи го погледна право в очите.
— И ако успеят, то тогава Господ да е на помощ на Ласитър. Но и на нас!
Цареше мълчание, което потискаше. Разменяха си погледи, но никой не казваше нищо. Всеки очакваше другият да вземе инициативата. Така измина доста време.
— Трябва да намерим Райдър! — предложи най-накрая търговецът. — Той също иска смъртта на Елмо, значи имаме еднакви интереси. И тъй като ще има и четирима мъже до себе си, ще го вземе под внимание.
— Джентълмене, ако искате да се откажете заради сестра си, след час оттук ще мине пощенската кола — каза търговецът.
— А къде ще намерим Райдър? — поиска да узнае Стареца.
— Ще останем на пътя! — с това Джентълмена отговори на двата въпроса.
Брентууд се качи на капрата и докато обръщаше, останалите трима се качиха в каросерията. Върнаха се на пътя и потеглиха на юг. Собственикът на колата подкара конете в тръс. След половин час срещу тях действително се зададе пощенската кола. Брентууд и другият кочияш се поздравиха, защото се познаваха.
Когато облакът прах се разнесе, те погледнаха след файтона.
— Трябваше да ги попитаме дали са виждали Райдър! — каза навъсено Стареца.
— Хей! Погледнете натам! Нататък, на запад! — малко след това извика Брентууд и с дръжката на камшика им показа посоката. Откъм гористите хълмове петима ездачи препускаха към пътя.
— Райдър! Джон Райдър! — извика Стареца. — Дайте знак или изстрел! — посегна към пушката, но Джентълмена спря ръката му.
— Вече са ни видели! Продължете бавно, мистър Брентууд! — каза той.
Джон Райдър отдавна бе спрял да се занимава с овцевъдство, но продължаваше да се облича така, сякаш принадлежеше още към тази гилдия. Бе лято и бе топло. Въпреки това той бе в дълга, светла на цвят мушама против прах и с мека шапка с широка периферия. Изглеждаше като стар човек, но само отдалече. Тъкмо бе навършил тридесет години. Бе висок, строен и силен. И той притежаваше земя по Кинг Ривър и искаше да има още. Но на пътя му неизбежно заставаше Елмо. Обратното също бе в сила.
Петимата ездачи спряха на края на пътя, вперили поглед във фермерската кола. Собственикът й насочи конете към другата страна на пътя, спря и слезе.
— Най-добре е аз да говоря с него! — каза той, внимателно оправи панталона си и закрачи към Райдър и неговите спътници, които бяха наемници с лоша слава, макар и да не принадлежаха към най-добрите стрелци.
Всички познаваха Робърт Крейг. Той бе млад мъж с хубава външност. На пръв поглед бе изключително симпатичен. Но не бе такъв в действителност. Излизаше насреща на всеки дори когато другите смятаха, че няма никакви шансове. Такъв превъзхождащ го тип той просто нападаше в гръб.
Брентууд поприказва известно време с Джон Райдър. Размени няколко думи и с неговите хора. После те подкараха конете, насочиха се към пътя и продължиха на север.
Брентууд се върна при колата, където го очакваха напрегнато. Но преди да каже нещо, той се качи на капрата. Взе юздите и камшика в ръце и подкара по следите на ездачите.
— Райдър смята, че ще имаме шанс, ако сме достатъчно бързи — обясни той и се обърна към мъжете. — Зависи от това, дали Ласитър ще влезе с файтона в Сакраменто преди нас. Тогава всичко е загубено. Пред нас са хората на Елмо. Не трябва да ни виждат. Той иска да нападнем заедно, щом настигнем файтона.
— Ще трябва обаче да се махнем от пътя, щом видим бандата му — каза Стареца. — Защото те се движат по пътя!
— По-добре би било да имаме коне! Но ги нямаме. Мърфи е добра кола. Ще издържи.
Джентълмена непрекъснато мислеше за Лейди. Та тя му бе сестра! Независимо че имаха само обща майка. Съдбата й съвсем не му бе безразлична. Затова кроеше планове да накара Ласитър да я изведе от файтона и да я пусне да дойде при него.
Търговецът потри длани.
— Да видя Елмо да се търкаля мъртъв в калта, това е мигът, който дълго съм чакал! — каза той. — Това за мен е по-ценно от дела ми от двадесет…
— Деветнадесетте хиляди долара! — прекъсна го Стареца.
— … от моя дял от деветнадесетте хиляди долара и от мината на Биг Крийк! — довърши мисълта си търговецът. Елмо лошо си бе играл с него. Всички те твърде добре разбираха желанието му за мъст.