Ъптон Синклер
Цар Въглен (80)

17

На разсъмване Хал задряма, но бе разбуден от Били Кийтинг, който стана с прозевки, като същевременно ръмжеше и се оплакваше. Хал разбра, че и Били се е поизтерзал през нощта: никога досега, през цялата му кариера като журналист, не беше му попадал под ръка подобен материал; изобщо никой досега не е разполагал с подобен материал — а ето че този материал не трябва да се публикува!

Късно през нощта Картрайт беше повикал репортерите и ги беше осведомил, че компанията най-сетне е успяла да подготви шахтата за отваряне; че младият мистър Хариган е дошъл тук със специален влак, загрижен за съдбата на затрупаните миньори. Разбира се, репортерите могат да пишат за пристигането му в мината, но не бива да „раздуват“ цялата работа и да споменават имената на останалите гости. Естествено, репортерите не научиха, че изгоненият за неподчинение помощник-копач се е оказал синът на Едуард С. Уорнър, каменовъгления магнат.

Ръмеше ситен студен дъжд. Хал взе от Джери едно вехто палто и го облече. Малкият Джери запротестира, че и той иска да излезе с него, и след кратък спор Хал го загъна хубаво в един шал и го метна на рамо. Едва бе разсъмнало, но около отвора на шахтата вече се беше събрало цялото население на миньорското селище. Група спасители със специални маски бяха вече долу да вземат проби от въздуха, така че наближаваше часът, когато всичко щеше да се изясни. Жените чакаха, прегърбили, рамене под мокрите шалове, с бледи напрегнати лица, неспособни да кажат нито дума от напрежение. Противна беше мисълта, че докато потръпваха тук горе от дъжда, техните мъже долу може би издъхваха поради липсата на няколко капки вода.

Спасителите се върнаха и докладваха, че лампите горят на дъното на шахтата; това означаваше, че в шахтата е безопасно да се влезе и без маски, и първата група доброволци се подготви за слизане. През цялата нощ ехтяха чуковете, докато дърводелците сковаваха нова асансьорна клетка. Тя вече беше прикачена към лебедката и хората заеха местата си в нея. Когато лебедката заработи и групата спасители изчезна под земята, огромна въздишка се изтръгна от хилядите гърла, сякаш вятърът застена в боровата гора. Спасителите оставяха горе жени и деца, но нямаше жена, която би спряла мъжа си; толкова здрава беше връзката на солидарност, която спояваше в едно тружениците от двадесет различни нации.

Спускането на асансьора вървеше бавно. Поради опасността от газове и обстоятелството, че клетката беше нова, задържаха асансьора на всеки няколко стъпки, докато подръпването на сигналното въже не гарантираше, че долу всичко е наред. Като стигнат долу, щеше да мине време — никой не можеше да каже колко — докато намерят първите живи миньори. Групата спасители с маски беше видяла трупове около дъното на шахтата, но нямаше никакъв смисъл втората група да се бави сега с тяхното изваждане, те сигурно са загинали още в началото. Хал видя как тълпа жени се скупчи около спасителите с маските и чу как жените ги заразпитваха дали са разпознали труповете. Видя също как Джеф Котън и Бъд Адамс отново започнаха да избутват жените.

Асансьорът се върна, за да свали втората група спасители. Сега вече не беше необходима толкова голяма предпазливост. Лебедката заработи бързо и все нови групи мъже, мълчаливи, с напрегнати лица и с кирки, лостове и лопати в ръцете се спускаха в ужасната паст. Те щяха да се разпръснат из галериите, да пробват пространството пред себе си с рудничните лампи и да търсят преградите, издигнати от затрупаните хора за защита от газовете. Почуквайки по тези прегради, може би щяха да чуят сигналите на останалите оттатък живи хора; или разрушавайки преградите, щяха да намерят зад тях миньори, вече твърде изтощени, за да могат дори да се помръднат, но все пак с някаква искрица живот у тях.

Един след друг слязоха в шахтата приятелите на Хал: големият Джек Дейвид, българинът Ресмак, полякът Кловоски, накрая и Джери Минети. Малкият Джери помаха ръка, кацнал върху рамото на Хал; Роза, която също беше дошла при тях, мълчаливо стискаше ръката на Хал, сякаш самият й живот пропадаше в шахтата. Сетне заслизаха синеокият Тим Рафърти, чийто баща беше долу; черноокото гърче Анди, загубило баща си при подобна катастрофа преди години; Ровета и братовчедът на Джери, шахтният надзирател Кармино. Техните имена се носеха из тълпата като имена на отиващи на бой герои.