Ъптон Синклер
Цар Въглен (78)

15

Кал познаваше Пърси Хариган, както се познават състуденти. Пърси не беше брутален като своя мрачен старец; той просто задоволяваше всичките си прищевки, както е с хората, които винаги са имали всичко; беше слаб, както всички други, на които никога не се е налагало да вземат смели решения. Жените в семейството го възпитаваха така, че да бъде член на това, което наричаха „хайлайф“; при това винаги му беше втълпявано колко важна е собствената му личност. В живота на семейството витаеше болезнен спомен — споменът за торбата на амбулантния търговец. И Хал знаеше, че най-важното нещо за Пърси винаги е било да го смятат за истински, неподправен, щедър аристократ. Хал използува при атаката си именно това обстоятелство.

Започна с извинения, като се стремеше да смекчи гнева на другия. Не е възнамерявал да прави подобна сцена, принудили са го тези гангстери, които заплашват живота му. Дяволски страшно е да те гонят посред нощ и да стрелят по теб! Той всъщност загубил самообладание, а с това и малкото добри обноски, които му останали след стажа като помощник-копач. Той сега разбира, че е станал за смях; боже мой, като си помисли как ли е изглеждал!

И Хал огледа мръсните си миньорски дрехи, а сетне и Пърси. Видя, че дотук Пърси е абсолютно съгласен е него — да, Хал е станал за смях, а е орезилил и самия Пърси! Хал ужасно съжалява за последното, но какво да се прави, загазили са вече и е късно да се променят нещата. Случката ще се разчуе, няма начин да я потулят! Наистина Хал може да затисне устата на своя приятел, репортера, Пърси може да стори същото с келнерите, с кондуктора, с шерифа и с гангстерите, но нима човек може да накара всичките си приятели да млъкнат! Та те седмици наред няма да говорят за нищо друго! Тази история ще обиколи Уестърн сити за един ден — тази удивителна, мелодраматична история за помощник-копача в частния вагон на сина на въглищния цар…

— Трябва да разбереш, Пърси — продължи Хал, — подобно нещо остава на човек за цял живот. Докато си жив, всеки ще съди за теб по тази случка.

— Ще опитам да живея с критиката на приятелите си — възрази Пърси, малко в стила на Хариган.

— От теб зависи какво ще се разправя по-нататък — продължи Хал неумолимо. — Дали светът ще каже: той избра доларите или той спаси живота на хората. Слушай, Пърси, нима семейството ти е опряло до тези идиотски долари! Та ти си прахосал повече само за този излет!

Хал млъкна, за да даде възможност на жертвата си да пресметне.

Резултатът от сметките беше въпрос, който би направил чест дори на стария Питър:

— Какво печелиш ти от цялата тази работа?

— Пърси, ти знаеш, че не печеля нищо. Ако не можеш да разбереш тази работа по друг начин, смятай, че имаш работа с безотговорен човек. Преживях толкова ужасни неща, омръзна ми да ме преследват шерифи… Слушай, Пърси, този Котън има шест резки на револвера си, шест човешки живота! Аз съм направо смахнат!

В кафявите очи на Хал се появи такъв блясък, който беше достатъчно безумен да убеди дори и човек с по-силен характер от Пърси Хариган.

— В главата ми има само една мисъл, Пърси — да спася тези миньори! Правиш грешка, ако не разбираш колко отчаян съм. Досега вършех всичко инкогнито — аз съм само Джо Смит, помощник-копач. Ако бях разкрил истинското си име, може би… може би нямаше да ги накарам да отворят шахтата, но поне щях да причиня маса неприятности на компанията „Дженеръл фюъл“. Не го сторих, знаех какъв скандал ще се вдигне, а все пак дължа нещо на баща ми. Но ако видя, че няма друг изход, ако работата опре до смъртта на тези хора, тогава ще плюя на всичко! Кажи това на баща ти; кажи му и това, че се каня да развържа ръцете на Кийтинг и да разтръбя всичко надлъж и нашир — ще разоблича компанията, ще се обърна към губернатора, ако е необходимо, ще наруша обществения ред, за да ме арестуват на улицата… ще направя всичко, за да изкарам фактите наяве. Виждаш ли, Пърси, аз имам факти! Бях там, видях всичко със собствените си очи. Все още ли не разбираш?

Другият не отговори, но личеше, че е разбрал.

— От друга страна, ето как можеш да уредиш работата, ако поискаш. Бил си на излет, когато си разбрал за нещастието; побързал си да отидеш там, наредил си да отворят шахтата и си спасил живота на работниците. Вестниците ще представят всичко именно в тази светлина.

Хал наблюдаваше жертвата си напрегнато, мъчейки се да отгатне хода на мислите му, и разбра, че е сбъркал нещо. Макар и недодялани, Хариганови бяха научили, че не е аристократично човек да бъде оригинален.

— Добре, тогава! — избърза Хал. — Ако искаш, името ти изобщо няма да бъде споменато. Надзирателите в мината държат репортерите в ръцете си и цялата история ще бъде поднесена така, както пожелаеш. Единственото нещо, което ме интересува, е да отидеш горе и да се погрижиш да отворят шахтата. Ще сториш ли това, Пърси?

Хал втренчи поглед в очите на другия. Знаеше, че животът или смъртта на миньорите зависят от едно негово кимване.

— Е, какъв е твоят отговор?

— Хал — извика Пърси, — старият ще ме изяде!

— Добре, но същото се каня да сторя и аз. Как мислиш, кое е за предпочитане?

Мълчание.

— Хайде, Пърси! Тръгвай, за бога! — В гласа на Хал имаше и отчаяние, и закана.

И изведнъж другият отстъпи.

— Добре!

Хал си пое дъх.

— Но внимавай! — добави той. — Като отидем горе, не се оставяй да те мамят! Ще се помъчат да шикалкавят, могат дори да откажат да ти се подчиняват. Но ти не отстъпвай! Защото, виждаш ли, аз ще дойда също, искам тази шахта да бъде отворена и няма да се махна, докато спасителните команди не слязат в нея!

— А дали ще слязат, Хал?

— Дали ще слязат? Какво говориш, човече! Та те само за това приказват, едва не дигнаха бунт! Аз ще сляза с тях, и ти също, Пърси — цялата наша тълпа от безделници! И когато отново се качим горе, вече ще разбираме нещичко от минното дело.

— Добре, с теб съм — рече синът на въглищния цар.