Ъптон Синклер
Цар Въглен (111)

23

Влакът за Норт Вали тръгна. Хал пресметна, че ще има достатъчно време да изпълни задачата си и да успее да хване последния влак за Педро. Зае мястото си във вагона, без да привлича излишно внимание, и остана седнал, докато не доближиха последната станция в каньона. Във вагона имаше още няколко миньорски жени. Хал избра една, която беше от националността на мисис Замбони и се премести при нея. Тя му стори място и каза нещо, но Хал просто хълцаше тихичко, и жената със съчувствие стисна ръката му. Сетне, докато той стискаше ръце под воала, тя го потупа насърчително по коляното.

Влакът спря пред оградата на селището. Бъд Адамс мина през вагона, като оглеждаше внимателно всеки пътник. Когато го видя, Хал захълца отново и промърмори нещо неясно на своята спътница; последната се наведе към него и забъбри на родния си език. Бъд отмина.

Слизайки от влака, Хал хвана спътницата си под ръка и продължи да хълца; тя пък продължи да му говори и така минаха по перона под носа на Пийт Ханън. Към тях се присъедини още една жена и тръгнаха по улицата. Жените говореха на родния си език и очевидно не подозираха Хал в нищо.

Хал беше разработил вече своя план на действие. Нямаше да се опитва да говори тайно с хората — това щеше да отнеме много време и можеха да го познаят, преди да е говорил с достатъчно хора. Трябваше да нанесе смел удар. След половин час започваше вечерята при Реминицки. Той ще извести хората там!

Спътничките на Хал се учудиха, когато той подмина колибата на Замбони, в която вероятно съседите се грижеха за челядта на Замбони. Той ги остави да се чудят и продължи към дома на Минети. Там се показа на смаяната Роза и й предаде какво е поръчал мъжът й — да замине с децата за Педро и там спокойно да чака той да й се обади. Роза излезе и доведе Джек Дейвид, на когото Хал обясни как стоят нещата. Очевидно участието на Големия Джек в стачката бе минала незабелязано и той, жена му, Ровета, Ресмак и Кловоски трябва да останат в мината като ядро, посредством, което профсъюзът щеше да държи връзка с работниците.

Времето за вечеря беше дошло и мнимата мисис Замбони излезе на улицата и се заклатушка към Реминицки. Когато влезе в столовата, мъжете я изгледаха, но никой не каза нищо. Облечената в черно фигура отиде в дъното на столовата, намери празен стол, дръпна го от масата и се качи на него. В столовата прозвуча вик:

— Момчета! Момчета!

Хранещите се вдигнаха глави, видяха как воалът се вдигна и изпод него занаднича лицето на техния водач Джо Смит.

— Момчета! Нося ви известия от профсъюза! Настъпи паника. Мъжете наскачаха с викове, при което столовете изпопадаха с трясък по пода. Сетне изведнъж настъпи тишина, такава тишина, че ако някой беше продължил да дъвче, дори и това щеше да се чуе.

— Момчета! Бях в Педро и говорих с хора от профсъюза. Знаех, че надзирателите няма да ме пуснат тук, затова се преоблякох, и ето ме тук.

Сега всички разбраха какво означава този фантастичен маскарад; последваха одобрителни възгласи, смях и радостни крясъци.

Хал вдигна ръце и отново настъпи тишина.

— Изслушайте ме! Надзирателите няма да ме оставят да говоря дълго, а имам да ви казвам важни неща. Профсъюзните ръководители казват, че не можем да спечелим сега стачката.

По лицата пред Хал се изписа смайване, разнесоха се смутени възгласи. Хал продължи:

— Ние сме само една мина, господарите ще ни изхвърлят, ще докарат стачкоизменници и работата в мината ще продължи без нас. На нас ни трябва стачка във всички мини едновременно. Голяма стачка, зад която да стои големият профсъюз! Ако напуснем работа сега, господарите ще са доволни; но ще ги изиграем — ще запазим работата си, а и профсъюза! Вие сте членове на профсъюза и ще продължите да работите за него! Ура за профсъюза в Норт Вали!

За момент нямаше никаква реакция. Трудно беше за хората да приветствуват подобна перспектива. Хал разбра, че трябва да намери друг подход.

— Не трябва да се боим, момчета! Трябва да владеем нервите си! Ето, вижте мен — иска се дързост да дойдеш тук! С дрехите на мисис Замбони и с две възглавници на кръста!

Той потупа възглавниците, при което избухна общ смях. Мнозина познаваха мисис Замбони и Хал разчиташе именно на този „местен колорит“. Смехът се разрасна в буря от веселие. Мъжете започнаха да аплодират:

— Браво на Джо! Ето това е момиче на място! Искаш ли да се оженим, Джо?

И когато Хал за втори път извика „Ура за профсъюза в Норт Вали!“, отговорът дойде съвсем непринудено.

Хал отново вдигна ръце и продължи:

— Слушайте, хора. Мен сега ще ме изхвърлят, но вие няма да им пречите да сторят това. Ще тръгнете на работа, ще запазите местата си и ще се готвите за голямата стачка. Разкажете и на другите какво съм казал. Не мога да говоря с всички, вие им разкажете за профсъюза. Помнете, навън има хора, които мислят и се борят за вас. Всички ние ще подкрепяме профсъюза, докато тези мини не станат отново част от Америка!

Стените на столовата закънтяха от виковете, които посрещнаха тези думи. Да, ето какво искаха те: да живеят свободни в Америка!

Привлечени от шума, на вратата се бяха струпали хора. Хал забеляза, че там настъпи смут и блъсканица, след което се появиха главата и широките плещи на Пийт Ханън.

— Ето и полицаите, момчета! — извика той и сред тълпата екнаха гневни викове. Мъжете се обърнаха, стиснали юмруци, и загледаха свирепо Ханън. Хал бързо продължи:

— Момчета, изслушайте ме! Запазете спокойствие! Не мога да остана в Норт Вали, знаете това! Но аз свърших работата си — съобщих ви решението на профсъюза. А вие разкажете на останалите — нека се държат за профсъюза!

Хал продължи да повтаря последните си думи. Сетне, докато гледаше изнурените от работа лица, той си спомни за даденото обещание и отново го повтори:

— Аз ще ви помагам. Продължавам борбата, момчета!

Край вратата отново се заблъскаха. Изведнъж се появи Джеф Котън, който с няколко полицаи си пробиваше път към столовата, задъхан и зачервен от тичане.

— А, ето го и шерифа! — извика Хал. — Няма защо да се блъскаш, Котън, няма да имаш никакви неприятности. Ние сме хора организирани, знаем да се владеем. И така, момчета, не се предаваме, не сме бити, изчакваме само работниците от другите мини. Имаме профсъюз и възнамеряваме да го запазим! Ура за профсъюза!

Тълпата откликна с готовност: „Ура за профсъюза, ура за Джо Смит, за вдовицата и за нейния траур!“

— Вие сте членове на профсъюза. Дръжте се за него, каквото и да се случи! Ако ви уволнят, живейте с профсъюза на новото място, приобщете другите към него, никога не го забравяйте в сърцата си! В профсъюза е силата, в него е надеждата! Не забравяйте, хора — профсъюза!

Прозвуча гласът на шерифа:

— Хайде, моето момиче, тръгвай! Хал направи плах реверанс.

— О, мистър Котън! Това е толкова неочаквано за мен! — Тълпата се закикоти и Хал слезе от стола. С кокетни движения нагласи воала на главата си и заситни през столовата. Когато стигна до шерифа, хвана го грациозно под ръка и с Пийт Ханън от другата му страна и Бъд Адамс зад тях, той излезе от столовата и закрета по улицата.

Гладните зарязаха яденето, да не изпуснат тази гледка. Те тръгнаха подире им със смях, викове и подигравки. Отвсякъде към тях се присъединяваха други; докато стигнат гарата, с тях вървеше вече почти цялото население на селището. Из тълпата се разчу: „Това е Джо Смит! Дошъл с известие от профсъюза!“.

Миньорите се смееха от сърце и по зацапаните им с въглищен прах бузи заструиха сълзи. Те се прегръщаха един друг, луди от възторг от номера, който Хал беше погодил на потисниците.

Дори Джеф Котън не можа да скрие възхищението си.

— По дяволите, вие сте невъзможен! — избъбри той. — Трябваше да приеме всичко откъм забавната му страна, като най-удобен начин да се отърве от упорития си гостенин и да предотврати евентуално опасно развитие на обстановката. Той придружи вдовицата до влака, помогна й да се качи и разстави постове по вратите на вагона. Тези галанти не прекъснаха да я ухажват, докато влакът не отмина оградата на Норт Вали и не затрака надолу по каньона.