Ъптон Синклер
Цар Въглен (116)

28

Стигнаха до къщата, в която живееше Йон Едстрьом. Отвори им жената на работника. На въпроса на Хал тя отговори:

— Старият господин е доста зле.

— Какво му е?

— Не знаете ли, че е ранен?

— Не. Как стана това?

— Биха го, сър. Счупиха ръката му, едва-що не строшиха и главата му.

Хал и Мери възкликнаха едновременно:

— Кой? Кога?

— Не знаем кой. Беше преди четири нощи.

Хал се сети, че това сигурно е станало същата нощ, когато избяга от дома на Маккелър.

— Повикахте ли лекар?

— Да, сър. Но не можем да сторим много за него, защото мъжът ми е без работа, а аз трябва да се грижа за децата и за наемателите.

Хал и Мери изтичаха на горния етаж. Старият им приятел лежеше на тъмно, но позна гласовете им и ги поздрави с немощен глас. Жената донесе лампа и те видяха, че старецът лежи на гръб, с бинтована глава, а едната му ръка беше в шини. Той наистина изглеждаше много зле; добродушните стари очи бяха хлътнали дълбоко и имаха изтерзан вид, а лицето му… Хал си спомни как го беше обрисувал Джеф Котън — „този стар изпит проповедник!“.

Те узнаха какво се е случило по време на бягството на Хал. Едстрьом беше предупредил бягащите с вика си, след което се затекъл след тях. Един от пазачите в мината, който тичал след него, му нанесъл удар в слепоочието и го съборил. Той ударил главата си при падането и няколко часа лежал в безсъзнание. Когато накрая някой го видял и повикал полицай, преровили джобовете му и на късче хартия намерили адреса му. Това беше всичко. Едстрьом не поискал помощ от Маккелър, защото знаел, че сега всички са заети с отварянето на шахтата, и смятал, че няма право да им пречи със собствените си беди.

Хал слушаше немощния глас на стареца и в гърдите му отново забушува онази ярост, която беше породена от преживяното в Норт Вали. Може би това беше глупост от негова страна — да повалиш на земята един старик, който ти пречи, беше дреболия в ежедневните задължения на минния пазач. Но на Хал това се стори най-голямото от всички безчинства, които беше видял дотогава, доказателство за това, че компанията е абсолютно сляпа за всичко хубаво в живота. Този старец, толкова благ, толкова търпелив, който беше понесъл толкова много страдания и не беше се научил да мрази, беше запазил честността си! Но какво значеше тази честност за главорезите от компанията? С какво бяха помогнали на стареца неговата философия, неговата непорочност, надеждите му за щастие на човечеството? Бяха му пернали един изотзад и го оставили да лежи — жив или мъртъв, беше им все едно.

Хал беше получил известно удовлетворение от приключението си с вдовишките дрехи и от победата, която Мери удържа над себе си, но тук, докато слушаше шепота на стареца, това удовлетворение изчезна. Усети отново горчивата истина — летният му експеримент беше завършил с поражение! Пълно поражение! Той беше причинил неприятности на господарите, но не след дълго те ще разберат, че той фактически им е услужил, като е прекратил стачката. Те ще завъртят отново колелата на индустрията, а работниците пак ще бъдат в същото положение, в което са били преди сред тях да дойде Джо Смит, катърджията и помощник-миньорът. Какво значение имаха всички тези приказки за солидарност, за надежди за бъдещето? До какво ще доведат те в края на краищата — до безспирното въртене на колелата на индустрията? Работниците в Норт Вали ще имат точно същото право, което винаги са имали — правото да бъдат роби, а ако това не им харесва — и правото да бъдат мъченици!

Мери беше хванала ръката на стареца и му шепнеше съчувствено, а Хал стана и закрачи из малката таванска стая, побеснял от яд. Изведнъж реши да не се връща, в Уестърн сити; ще остане тук, ще извика някой честен адвокат и ще се залови да накаже, виновниците за това престъпление. Ще използува докрай всички законни възможности, ако е необходимо, ще започне политическа борба, за да сложи край на властта на компанията в този окръг. Ще намери някой, който да опише условията тук, ще събере пари и ще ги публикува… Преди да се изпари яростта му, Хал Уорнър вече се виждаше като кандидат за губернатор, представяше си как сваля Републиканската партия — и всичко това заради някакъв си детектив на компанията, който съборил в калта някакъв изпит стар миньор и му счупил ръката!