Констанс О’Баниън
Песента на пустинята (35)

Епилог

Приемът, който херцогът и херцогинята на Рейвънуърт даваха, за да представят на лондонското общество снаха си, бе организиран в просторната къща на лейди Мери. Бяха изпратени стотици покани. Говореше се, че заради особените заслуги към Короната на лейди Малори, самата кралица Виктория ще я почете за кратко с присъствието си.

Всички членове на фамилията Деуинтър бяха застанали близо до вратата, за да посрещат гостите. Първа беше лейди Мери, а до нея стояха Рейли и Касиди. Следваха Малори и Майкъл, а Уорик и Ариън завършваха редицата.

Майкъл погледна с гордост съпругата си. Беше невероятно красива в синята си копринена рокля, украсена с блестящи ресни.

Малори посрещаше с топла усмивка всеки новодошъл. Досега се бе запознала поне с две дузини принцове и принцеси, херцози, маркизи и графове, накратко — с каймака на висшето общество.

Изведнъж Касиди я хвана за ръката.

— Малори, майка ти и баща ти са тук. Смятам, че трябва да включим и тях в редицата на фамилията. Имаш ли нещо против?

Малори се вцепени.

— Не, разбира се, че не.

Откакто бе отпътувала от Египет, не бе получавала вести от тези хора, нито пък бе очаквала отново да ги види.

Баща й я целуна несръчно по бузата, а майка й смутено се здрависа с нея.

— Решихме да дойдем, щом получихме поканата от Нейна светлост — поясни лорд Тайлър.

— Благодаря ви, че ни уважихте — отвърна Малори. Искаше й се да почувства топлина към майка си и баща си. Искаше й се да може да им каже още нещо. Но усещаше в сърцето си пустота.

Лорд Тайлър и лейди Джулия застанаха в края на редицата посрещачи. Даваха си сметка, че е тяхна грешката, загдето никога нямаше да имат място в живота на дъщеря си. Знаеха, че са тук заради херцогинята, която ги бе поканила, само заради доброто име на снаха си. Наблюдаваха как елитът на Лондон приема Малори сред себе си.

Уорик се обърна към лорд Тайлър.

— Какво мислите за бебето?

— Какво бебе?

— Вашият внук. Той е гордостта на фамилията.

Лорд Тайлър погледна към жена си.

— Внук! Представяш ли си, един ден той ще бъде херцогът на Рейвънуърт!

Очите на Малори светнаха, щом видя братовчедката Феб да влиза в залата. Втурна се към дребната жена и сърдечно я прегърна. След като я представи на Майкъл, тя настоя Феб да застане до тях.

Зашеметена от тази чест, Феб засия, щом Малори я представи на Рейли и Касиди.

— Бих искала да ви запозная с моята братовчедка. Всъщност тя ми е по-скоро като майка, защото ме е отгледала.

Лейди Джулия гледаше как Феб Бърд се смее заедно с дъщеря й и почувства ноктите на ревността да се впиват в сърцето й. Тя трябваше да стои на мястото на тази жена, но й бе отстъпила това право. Каква непростима грешка бе сторила! Погледна към съпруга си и по унилата му стойка разбра, че той чувства същото.

Редицата на гостите се разкъса за момент и Феб се наклони към Малори.

— Не можеш да си представиш какво се случи на бедния сър Джералд.

От много време Малори не се бе сещала за този противен субект.

— Някакво нещастие, надявам се.

— Точно така. Казват, че паднал от кон, но дочух, че всъщност се изтърсил от прозореца на една женска спалня, когато съпругът се върнал неочаквано и го хванал.

— Какъв ужас! — изхихика Малори.

— Горкият човечец… — Феб се опитваше да изглежда опечалена, но очите й танцуваха весело. — Счупил си е гърба и сега ще остане на легло неопределено дълго. — Тя се наведе още повече към Малори и снижи глас. — Разбрах, че жена му се грижела „всеотдайно“ за него. Била неотлъчно от леглото му.

Малори погледна братовчедка си в очите.

— Дано тя да направи всеки негов ден толкова отвратителен, колкото той правеше дните на другите!

— О, след толкова години на пренебрежение съм сигурна, че ще се постарае. — Тя стисна ръката на Малори. — Но стига за този негодник. Виждам, че ти си щастлива, дете.

— Щастлива съм, Феб. Наистина.

— И ти личи, знаеш ли? Толкова се радвам за теб, Малори! Искам после да видя сина ти.

— Братовчедке Феб, а ти щастлива ли си? Как живееш?

— Гледам да си намирам работа.

— Какво ще кажеш да дойдеш в замъка Рейвънуърт и да се грижиш за сина ми? Той си има бавачка, но ще се чувствам по-спокойна, ако ти го поемеш.

Очите на Феб се навлажниха. Навярно Малори просто проявяваше любезност, но пък тя би могла да бъде от полза. Ако детето беше като майка си, наистина щеше да е нужна здрава ръка, която да го възпитава. А сигурно момчето щеше да има братя и сестри, които щяха да се нуждаят от същото.

— Ще поговорим по-късно за това, но няма да ти позволя да кажеш „не“! — увери я Малори. — В Рейвънуърт към теб няма да се отнасят като към бедна роднина. Всички ще ти оказват уважението, което заслужаваш, защото ти си жената, която ме е отгледала и всъщност моята единствена роднина.

— Би ми доставило огромно удоволствие, Малори. Липсваше ми. Ще се грижа за сина ти така, както се грижех за тебе.

Майкъл хвана жена си за лакътя и я обърна с лице към вратата.

— Ето ти още една изненада.

Принц Халдун и принцеса Ясмин бавно напредваха покрай редицата посрещачи. Принцът изглеждаше красив и достолепен в униформата си от бяло и златно. Ясмин бе облечена в яркожълта копринена рокля и с воал на главата. Виждаха се само огромните и кадифенокафяви очи.

— Не мога да повярвам, че са те! — възкликна просълзена Малори.

— Опитай се да изглеждаш изненадана, когато ти поднесат медалите от вицекраля на Египет — промърмори Майкъл.

Тя стисна силно ръката му.

— Майкъл, това е най-щастливият ми ден!

— Обещавам ти, че ако зависи само от мен, винаги ще бъдеш така щастлива, както днес.