Констанс О’Баниън
Песента на пустинята (19)

Глава осемнадесета

Майкъл и шейх Хаким стояха в конюшнята и крояха планове до една седмица да тръгнат за Калдоя. Майкъл възнамеряваше да се представи за сирийски търговец, а хората на Хаким щяха да го придружат.

— Трябва да влезеш в града на камила — каза Хаким, като изведе едно от гърбавите животни от оградената площ, където ги държаха. — Ако искаш да минеш за търговец, трябва добре да научиш ролята си.

— Случвало ми се е да яздя камила, но не бих казал, че е много приятно — отвърна Майкъл, като погледна с антипатия към добичето. — Не ми харесва това животно.

— И то не те харесва, приятелю. Но докато стигнем до Калдоя, задникът ти и гърбът на камилата ще са свикнали един с друг. — Очите му станаха сурови. — Очаквам най-после да дойде денят, когато ще свалим Сиди.

— Ако баща ми е негов затворник, непременно ще го открия. Не знам как, но ще го открия.

— Бъди търпелив, приятелю. Ние, противниците на Сиди, ставаме по-силни с всеки изминат ден. Имаме малко време да открием баща ти, защото войната ще започне скоро. Трябва да намерим начин да го освободим, преди да са започнали битките. Иначе ще го убият. Сиди ще се отърве от всякакви доказателства, че е държал баща ти в плен.

Майкъл си помисли за невъзможната задача, която стоеше пред него.

— Дори не знаем къде точно го държат.

— Не се ли казва в твоята религия, че светът е бил създаден за седем дни? Сигурно ще успееш да намериш баща ти за два пъти повече време. Можем само да се молим Аллах да бъде на наша страна.

Хаким насочи вниманието си към принц Халдун, който бързаше към тях.

— Най-сетне зет ми излезе от спалнята. Мислех си, че никога повече няма да го видя. Моята малката Ясмин явно е намерила обожател в негово лице, слава на Аллаха!

Майкъл обаче се намръщи, забелязал обезпокоения израз върху лицето на приятеля си — нещо явно не беше наред.

Халдун бързо се приближи до него и сграбчи робата му.

— Имам лоши вести за теб, Майкъл.

— Нещо се е случило с баща ми?

— Не, с твоята червенокоса любима.

— Говори!

— В същото време, докато хората ми те следяха, бях оставил двама души да наблюдават лейди Малори. Боях се, че твоите врагове могат да станат и нейни. Оказа се, че съм бил прав.

— Кажи ми какво се е случило — настойчиво гледаше в очите му Майкъл. — Къде е тя?

— Заловена е от хората на чичо ми.

— Но защо?

— Тези въпроси ще задаваме, когато я намерим. Али и Фейзал последвали групата в пустинята, докато не са разбрали в каква посока се движат. Фейзал останал с тях, а Али дошъл да ме извести.

— Разбрал ли е къде я водят?

— Яздят в посока на Калдоя. Не искам да ти казвам какво може да й се случи, ако попадне в ръцете на чичо ми. С тази своя красота тя ще си спечели това, че с нея ще се отнесат по съвсем различен начин от баща ти.

— Наранили ли са я? — мрачно попита Майкъл.

— Али казва, че не са. Но те не са по-добри от пясъчни бълхи и биха го сторили, освен ако не се боят от гнева на чичо ми. Сигурен съм, че неговата заповед е била да му я доставят невредима. Според Али не я хранят често и рядко й дават и вода.

Майкъл стисна юмруци. Господи, Малори в ръцете на тези кръвожадни насилници?!

— Незабавно потегляме след тях!

— Да — съгласи се Халдун. — Ако побързаме, можем да ги пресрещнем, преди да са стигнали до града. Знам един път през планината, който ще ни спести два дни.

— Веднага тръгваме — рече Майкъл.

— Първо е необходимо да изберем хората, които ще вземем с нас, а освен това ни трябват припаси. Човек не трябва да отива неподготвен в пустинята.

— Идвам с теб — бе категоричен Хаким. — Една хубава битка ще ми дойде добре. Мисля, че трябва да сме само тримата и Али, който ще ни води.

Майкъл вдигна глава към палещото слънце, което пламтеше като нажежен до бяло огън в небето. Колко ли дълго някой с деликатната кожа на Малори би могъл да издържи на изгарящата топлина?

— Да побързаме — подкани ги той. — Не можем да бъдем сигурни, че няма да й причинят нещо лошо.

 

 

Малори отпусна глава, така че дългата й коса да пази в сянка лицето й. Беше толкова жадна, толкова изморена… Вече бе престанала да се безпокои накъде я водеха похитителите й. Само да можеше да се напие с вода и да легне да спи някъде на сянка! Затвори очи и си спомни Стоунридж. Представи си, че язди сред прохладните зелени ливади. Мислено спря край блесналото езеро, което отделяше бащините й земи от тези на сър Джералд, и отпи голяма глътка от водата.

Но жестоката жега скоро я върна към настоящето.

— Вода… — подвикна тя към мъчителите си. — Искам да пия. Много съм жадна.

Един от мъжете се приближи към нея и й подаде пълен мях. Когато тя нетърпеливо посегна да го вземе, той го отдръпна и й каза злобно ухилен:

— Моли ме за водата.

— По-скоро бих умряла от жажда, отколкото да ви моля за нещо.

Той я погледна свирепо и стисна болезнено китката й.

— Ще престанеш да бъдеш толкова високомерна, щом паднеш в ръцете на шейх Сиди. — Мъжът прокара ръката си по бузата на Малори. — Господарят ми предпочита жени със светла кожа. — Грубо хвана брадичката й и я завъртя насам-натам, за да види лицето й отвсякъде. — Трябва да призная, че си рядка ценност. Шейхът ще ни плати много, защото си жената на Акдар’ем Акраба.

— Не съм ничия жена. Не познавам дори мъжа, за когото говорите.

— Езикът ти говори лъжи. Нима не го видях сам да влиза в дома ти и да стои там, докато ти лекуваш раните му? Негова жена си.

Малори си помисли, че ще бъде по-добре да се преструва на несведуща и отрече още веднъж.

— Къде ме водите? — попита тя след време.

— Защо да не ти кажа? В Калдоя. Докато шейх Сиди Ахмед се върне и реши каква ще бъде съдбата ти, ще бъдеш в една от килиите на западната кула, където е затворен големият ингилизин. Ако си мислиш, че пустинята е лоша, почакай, докато те заключат в онзи развъдник на плъхове.

Малори замислено извърна поглед. Дали пък онзи човек не беше бащата на Майкъл? Предположенията й скоро се потвърдиха.

— Мисля, че Зеленоокия скорпион ще хукне да те спасява веднага щом научи, че сме те хванали. Ще дойде и за баща си.

Малори примигна, надявайки се, че не е стояла твърде дълго на слънце, за да го разбере погрешно.

— Държите в плен бащата на лорд Майкъл?

— Нима не казах точно това? Хванахме примамката за Зеленоокия, когото ти наричаш лорд Майкъл. Ти ще бъдеш стръвта, която ще го подмами при нас. Говори се, че магията му е много силна, но господарят ми ще го победи. Шейх Сиди обеща много злато на онзи, който хване този дявол.

— Повтарям ви, че не съм негова жена. Та аз почти не познавам този мъж. Той няма да дойде заради мен.

— Не ме взимай за глупак и не задавай повече въпроси! Скорпиона скоро ще бъде в затвора на господаря ми и ще умре от мъчителна смърт.

Той грубо бутна Малори и тя падна по гръб на пясъка, но бързо скочи на крака и го погледна предизвикателно.

— По-добре да отида с вас в ада, отколкото да ви помогна да заловите лорд Майкъл!

— За да го подмамим в капана не ни е нужна твоята помощ, госпожице.

Малори почувства, че й призлява от страх и отвращение.

— Него не можете да излъжете толкова лесно, умен е за трима.

— Сигурно. Той обаче ще побеснее, щом научи, че сме те хванали, и това ще го накара да действа прибързано.

Тя затвори очи и се сгуши върху грубото одеяло от овчи кожи. Това, което този мъж не знаеше, бе, че Майкъл няма да тръгне да я спасява — нито той, нито някой друг. Беше орисана да изчезне от света завинаги и това нямаше да обезпокои никого. Помисли си за бащата на Майкъл, който бе попаднал в ръцете на тези жестоки и безскрупулни хора, и я обзе страх за съдбата му.

 

 

Лондон

Под нетърпеливите погледи на останалите членове на семейството, Касиди отвори писмото на Майкъл и започна да го чете:

„Скъпа майко,

Татко е жив! Държат го като затворник при един човек на име шейх Сиди Ахмед. Тук, в Египет, имам много приятели, които желаят да ми помогнат за неговото освобождаване. Аз съм добре, а в тази страна открих много неща, които заслужават възхищение. Моли се на Бог за баща ми и за мен. Може би скоро ще бъдем отново всички заедно. Пази се и не се безпокой, ако известно време не получиш вести от мен.

С обич, Майкъл“

Очите на Касиди плувнаха в сълзи. Ариън се втурна към нея и взе ръката й.

— Той е добре, майко. И татко е жив! Скоро двамата ще си дойдат у дома.

— Да — каза Касиди с разтреперан от вълнение глас. — Скоро ще си бъдат у дома. — Тя отиде до прозореца и като разтвори пердетата, се загледа в снега, затрупал с преспи земята. — Но няма да бъдат тук за Коледа.

— Тогава, може би, за Нова година.

— Има някаква промяна в брат ти, усетих го по думите му.

— Как можеш да разбереш това от едно писмо? — озадачено попита Ариън.

— Не знам. Сякаш е станал друг човек.

Ариън хвана ръката на майка си.

— Ела, майко. Хайде да излезем да пояздим. Можем преди това да спрем в църквата и да се помолим за татко и за Майкъл.

— Нека го направим още сега! — отчаяно рече Касиди и погледна към дъщеря си, която беше нейната опора в това изпитание. — Освен това трябва да отправя благодарност, че имам теб, Ариън — тя погледна към зет си, — а също и теб, Уорик. Какво щях да правя без вас?

 

 

Майкъл лежеше по корем върху една пясъчна дюна, откриваща му гледка към лагера, където държаха пленена Малори. Вдигна далекогледа към очите си и обходи с него околността.

— Колко човека каза, че я пазят? — попита той, като се обърна към Халдун.

— Трима.

— Виждам само двама. И никаква следа от нея.

Принцът посочи към малката черна палатка.

— Смятам, че я държат там.

Майкъл погледна към слънцето, което залязваше и караше пустинното небе да пламти, сякаш обхванато от огън.

— Трябва да ги ударим точно преди зазоряване. Луната е наполовина преди пълнолуние и черните ни дрехи ще се сливат с мрака.

— С всеки ден мислиш все повече и повече като арабин — усмихна се приятелят му. — Как ще я караш, когато се върнеш в Лондон?

— И аз се питам. Не съм същия човек, който дойде в Египет.

— Приятелю мой, ти имаш сила и смелост, които никога не те изоставят. И те винаги са били с теб, но просто досега не си имал нужда от тях.

 

 

Малори се сгуши до стената на палатката и погледна към двамата мъже, които опънаха одеялата си наблизо, върху пясъка. Боеше се дори да си помисли какво имаха наум, когато я гледаха с похотливите си усмивки.

Всеки ден й ставаше все по-трудно да се качва на седлото. Китките й бяха прежулени от грубото въже, което ги свързваше, а дрехите й се бяха превърнали в мръсни дрипи. Косата й беше безнадеждно сплъстена и Малори се съмняваше, че някога би успяла да разплете всички възли. Затвори очи и си представи какъв лукс щеше да бъде една баня.

Само да можеше да заспи! Единствено сънят й носеше забрава… Най-сетне се унесе в дрямка, но вече беше почти сутрин.

От съня я изкара смразяващ кръвта писък. Дали не й се бе присънило? Нито едно човешко същество не би могло да издаде подобен звук. Тя се изправи на колене и безшумно се опита да види нещо в мрака. Чу, че мъжете навън се размърдаха и безшумно зашепнаха нещо помежду си. Очевидно и те бяха объркани.

Макар да се боеше от похитителите си, неизвестното я плашеше още повече. Сгуши се в мрака, а хората на Сиди грабнаха пушките си и потънаха в сенките.

Скоро се чуха изстрели, писъци от болка и след това настана гробна тишина. Цялата разтреперана, Малори чакаше, без да може и да помръдне. Най-накрая една тъмна фигура влезе в палатката и тя закри с длан устата си, за да не извика.

— Лейди Малори?

Тя позна гласа на лорд Майкъл.

— Слава на Бога, че сте тук! Те казаха, че ще дойдете, но аз не им повярвах.

Майкъл опипом я намери в мрака и я изведе от палатката. После побърза да среже въжето, с което бяха вързани китките й. Беше прекалено тъмно, за да види лицето й. Горката! Сигурно бе преминала през самия ад!

— Елате — каза й нежно той, като я поведе към един кон. Малори обаче започна да трепери, спъна се и падна. Беше твърде слаба, за да ходи. Той я вдигна на ръце, сложи я на коня си и се качи зад нея.

Хаким стегна хватката си около ръката на мъжа, който отчаяно се мъчеше да се изплъзне. Пленникът го погледна изплашено.

— Кой си ти? — попита той.

Хаким се усмихна и реши да си поиграе със страха му.

— По-добре попитай кой те откри дори тук, в пустинята. — Той завъртя мъжа, така че да види Майкъл. — Чувал ли си за Зеленоокия скорпион? Ето го! Върви и кажи на господаря си, че той скоро ще дойде за него.

— Той е дявол! — изкрещя човекът. — Как е успял да ни намери?

— Пустинята му говори. — Хаким тласна мъжа на земята, хвърли му един мях вода и му заповяда да събуе ботушите си. — Оттук имаш само един ден път до леговището на господаря си. Върви и го предупреди, че времето му на тази земя ще свърши бързо, ако не освободи ингилизина.

В очите на мъжа проблесна неочаквана надежда.

— Ще ме пуснеш ли?

— Ако можеш да стигнеш до Калдоя, значи ще живееш.

— Как ще вървя без ботуши? Пясъкът ще изгори краката ми.

— Тогава бягай, преди слънцето да се е вдигнало високо. Въпреки че няма да бъде голяма загуба, ако умреш.

Малори се отпусна назад към лорд Майкъл. Беше твърде изморена, за да може да мисли. Затвори очи и зарови лице в робата му.

— Вече сте в безопасност — успокои я той. — Сега никой няма да ви причини зло.

— Искам да си отида у дома — прошепна тя. — Искам да се върна в Англия.

— Така и ще направите — увери я той.

Скоро към тях се присъединиха останалите и Малори с изненада видя Халдун Шемза, египтянина от кораба.

— О… този мъж… Как се е озовал тук?

— Излиза, че на кораба сме били в присъствието на кралска особа, но не сме го знаели — отвърна й Майкъл. — Запознайте се с принц Халдун, мой много добър приятел, а и ваш — също. Без негова помощ никога нямаше да узная къде да ви намеря.

Тя се опита да се усмихне, но беше твърде слаба.

— Благодаря ви — промърмори и мигновено заспа, отпусната в силните ръце на Майкъл.

Принцът хвърли поглед към Майкъл и прочете нежност в очите му. Да, приятелят му обичаше тази огненокоса красавица.

— Добре, че успяхме да я намерим, преди да е станало прекалено късно. Оттук сме само на един ден път до Калдоя.

Майкъл избърса пясъка от лицето на Малори и я намести нежно в ръцете си. Забеляза синините по лицето й и я прегърна по-здраво.

— Иска ми се да можех отново да ги убия. Ако някой пак се опита да й навреди, няма място, където би могъл да се скрие от мен.

Халдун погледна изненадано приятеля си. Вече сам не беше сигурен дали легендата за Зеленоокия скорпион не се превръщаше в истина. Майкъл беше изключителен мъж, опасен враг, от който да се боиш, и приятел, комуто можеш да вярваш. Славата му растеше с всеки изминат ден. Когато турчинът стигнеше в Калдоя, неговият разказ за случилото се днес само щеше да прибави още един щрих към нарастващата репутация на Майкъл.