Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Деуинтър (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Desert Song, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране
hol_back_girl (2009)
Разпознаване и корекция
Kukumicin (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Констанс О’Баниън. Песента на пустинята

ИК „Бард“, София, 1995

Американска. Първо издание

Редактор: Ани Стаменова

История

  1. — Добавяне

Глава седемнадесета

Малори облиза пресъхналите си устни. Копнееше за глътка студена вода. Никога ли не спираха тези араби? Никога ли не ожадняваха?

Ръцете й бяха завързани отпред и тя трябваше да се държи здраво, за да не падне от седлото.

От три дни яздеха, като спираха само за да дадат на конете няколко часа почивка, а после отново се качваха на седлата. Всеки изминат ден отдалечаваше Малори от цивилизацията.

Отначало непрекъснато настояваше да бъде освободена, но единият от мъжете я удари силно през лицето и й заповяда да мълчи. След известно време откри, че беше по-лесно да се подчинява. Очите й бяха така подути, че почти се бяха затворили. Мечтаеше за студен компрес, който да облекчи болката.

Най-накрая стигнаха до един оазис. Свалиха младата жена от седлото и я блъснаха грубо на пясъка. Тя пропълзя към извора и като загреба в шепите си вода, я вдигна към устните си. В този миг един от мъжете я сграбчи и я дръпна назад.

— Не пий бързо! Не искам да се занимавам с болна жена.

Малори кимна и отново се наведе към извора, като отпиваше на малки глътки. След като задоволи жаждата си, тя потопи глава във водата, за да отмие поне малко пясъка от лицето и косата си.

После се огледа с надеждата, че ще й дадат нещо за ядене. Единият от мъжете обаче се занимаваше с конете, докато другият се бе изкачил на една дюна, пазейки пленничката. Малори се изправи и протегна схванатите си крайници. Поне бе задоволила жаждата си и сега й беше малко по-хладно.

Седна, облегната на една финикова палма и уморено притвори очи. Беше така изтощена, че моментално заспа.

 

 

Когато керванът влезе в Камар Гинена, цялото селище се стече да ги посрещне. Децата възторжено обикаляха камилата на принцесата и разпръсваха цветове пред нея. Джебелианките се усмихваха и се опитваха да надникнат зад коприненото фередже на Ясмин, за да зърнат лицето й.

Принц Халдун изглеждаше по-скоро като човек, който очаква да бъде екзекутиран, отколкото да се жени. Майкъл обаче се усмихваше вътрешно, напълно убеден, че щом приятелят му зърнеше невероятната хубост на принцесата, тъгата му щеше да се разсее завинаги.

Когато стигнаха до двореца, телохранителите на Ясмин я въведоха вътре, далеч от любопитните погледи. Девойката с трепет влезе в един свят, какъвто не беше сънувала, и сърцето й се изпълни с радостно нетърпение.

Най-сетне дойде вечерта, когато булката на Халдун щеше да му бъде представена по време на семейната гощавка. На следващия ден щеше да бъде венчавката и по улиците вече бяха започнали да се веселят.

Халдун нервно крачеше напред-назад из спалнята си, докато Майкъл истински се забавляваше, наблюдавайки го. В един момент не можа да се сдържи и се пошегува с принца:

— Разбирам безпокойството ти, след като ще трябва да прекараш остатъка от живота си с една жена, която никога не си виждал.

Халдун спря пред Майкъл.

— Вече взех решение. След някакъв приличен интервал от време или месец, да речем, ще си взема две други съпруги, които обаче сам ще избера.

— Лично аз не искам да се нагърбвам с повече от една жена. — Майкъл бе категоричен. — Отдавна съм разбрал, че жените са ревниви и властни създания.

— Няма да допусна около себе си подобна ревност. Един съпруг трябва да бъде господар в своя дом.

— Имаш много да учиш за жените, приятелю. Според мен всички те се раждат със способността да правят живота на мъжа по-сложен.

— Лейди Малори усложнява ли живота ти?

Майкъл се замисли.

— Със сигурност. Но пък без помощта й вече щях да съм мъртъв. Наричам я моят ангел-хранител.

— Не си ми казвал, кога двамата ще се жените. Ако я обичаш, тогава не трябва ли да я вземеш колкото се може по-скоро за своя жена?

— Единствената ми цел в момента е да намеря и да освободя баща си. Докато не изпълня това, не желая никакви жени в живота си!

Майкъл взе червено-сребърната роба на Халдун и я държа, докато принцът я облече.

— Да тръгваме, а? Нали не искаш да закъснееш за собствената си сватба?

— По-скоро изобщо не бих отишъл — рече Халдун и отчаянието нахлу в очите му. — Наистина ли лицето й не е татуирано? За мен е важно да ми кажеш истината — ако е грозна, признай го, за да съм подготвен.

На Майкъл му костваше доста усилия, за да се преструва на сериозен.

— Лицето й не е татуирано и тя е изключително приятна за окото. Да продължавам ли?

— Нали не се мъчиш да ми спестиш огорчението?

— Хайде най-после да вървим на гощавката, че да можеш сам да прецениш колко струва принцеса Ясмин.

Голямата зала беше изпълнена с благородници от съседните племена, поканени да участват в празненствата.

Седнал до високата маса, редом с принц Халдун, Майкъл със задоволство отбеляза, че царят беше в приповдигнато настроение и всички наоколо се кикотеха на остроумията му.

Ясмин, облечена в искрящо златна дреха, седеше мълчаливо до баща си. Воалът скриваше лицето й, така че никой не можеше да разбере, че не откъсва очи от принца.

Халдун ядеше малко и често поглежда към забулената девица.

— Младоженецът май става нервен — прошепна му Майкъл развеселено. — Какво стана с безстрашния воин, които се изправя пред опасностите, без да трепне? Нима една малка жена му е отнела смелостта?

Принцът просто сведе глава, защото се почувства още по-нещастен.

— Седя на един хвърлей от моята съпруга и въпреки това не я познавам, нито пък искам да я знам.

— Няма как, ще се запознаеш с нея след вечеря… О, но ти затова така проточваш яденето…

— Бих предпочел да ме ухапе скорпион, вместо да видя какво се крие зад булото.

 

 

Халдун и Ясмин стояха пред бащите си, и двамата вперили поглед право напред, без да поглеждат един към друг. Единствените хора, които присъстваха в голямата зала, бяха членовете на семействата им и Майкъл.

Най-накрая царят взе ръката на принцеса Ясмин и я постави в ръката на своя син. Почувства как той се скова и разбра какво изпитва в момента.

— Позволено ви е да останете сами за малко, за да се запознаете. Луната свети ярко, а хибискусът изпълва градината със сладък аромат. Вървете там, деца мои, и си поговорете за първи път.

Халдун сведе поглед към нежната ръка, която държеше, и изпита желание да я отхвърли. Поклонът му беше съвсем скован и официален.

— Ще отидем ли в градината? — неловко рече той.

Отвърна му нежен, тих глас:

— Да, моля.

Двамата тръгнаха към вратата, а бащите им се спогледаха и усмихнато си кимнаха.

— Скоро ще имаме внуци, които да радват старините ни — отбеляза царят с чувство.

Шейх Хаким промуши палци в пояса, омотан около кръста му, и гордо погледна приятеля си.

— Аз имам вече седемнадесет внука.

— Е, да, приятелю, но аз живея само с една жена, докато ти — с четири. Освен това имам само сина си и двете си дъщери, докато ти имаше седем сина и шестнадесет дъщери.

— И ще ти призная, че нито една от тях не ми е така скъпа, както Ясмин.

 

 

Ясмин съзря стаения гняв в очите на Халдун и студ прониза сърцето й. Дори не бе и помисляла, че той няма да я желае за съпруга. Но може би обичаше друга и се възмущаваше от факта, че не любимата му ще стане негова първа жена.

— Колко е красива градината… Камар Гинена е наистина лунен град и представлява удивителна гледка. Никога не съм виждала нещо така великолепно като този дворец. Ще бъда щастлива да живея тук с тебе, принц Халдун.

Той пусна ръката й.

— Няма ли да ти липсва номадският живот?

— Бях на седем години, когато моята майка ми каза, че ще стана жена на велик принц. Оттогава мечтая това време да дойде. И сега съм щастлива, че съм тук.

— Ти имаш едно предимство пред мен, Ясмин — знаеш как изглеждам.

— Тогава е време да видиш лицето ми. Аз също се боях от този миг, защото се страхувах, че би могъл да не ме харесаш.

Тя вдигна ръце и свали златната лента, която опасваше главата й. После бавно вдигна прозрачния воал, докато Халдун стоеше като прикован пред нея.

Първо видя сочните устни, после — деликатния нос. Дъхът му секна, щом надникна в дълбоките й кафяви очи, които го гледаха, блестящи и топли. Веждите й се извиваха в нежни дъги. Сърцето му буквално замря. Чувстваше се неспособен да откъсне очи от нея.

— Страхувах се, че ще ме намериш грозна. — Тя леко склони глава. — Днес разбирам, че не ме обичаш така, както аз тебе.

Той протегна ръка и вдигна брадичката й, докато душата му просто го болеше от красотата й. О, тя беше такова омайно създание!

— Обичаш ли ме? — попита той в почуда.

— Не си спомням да е имало време, когато да не съм — срамежливо призна тя. — Отначало те обичах така, както дете обича по-големия си брат, а после те обикнах като жена. Кажи ми, че не съм те разочаровала, принце…

— Не, Ясмин, не ме разочарова. Всъщност мисля, че съм голям късметлия, загдето ще станеш моя жена.

Очите й плувнаха в сълзи.

— Ако не беше вярно, нямаше да го кажеш, нали?

Той обхвана лицето й в длани.

— Имаш думата ми, че между нас винаги ще стои само истината.

Той наведе тъмнокосата си глава към нея и нежно избърса сълзите й с целувка. Почувства как крехкото й тяло трепери. Сърцето му пееше. Възможно ли бе любовта да идва толкова бързо? Споменът за червенокосата лейди вече избледняваше в ума му.

 

 

На скромната венчавка присъстваха само близките приятели и роднините.

— Две велики фамилии се съединиха — гордо рече Хаким.

— А нашето приятелство е подпечатано за вечни времена — добави царят. — Ако саварка някога бъдат нападнати от врагове или изпаднат в беда, джебелия ще дойдат да ви защитят.

— Това важи и за вас, ако вие изпаднете в беда. Нека да си дадем тази клетва, защото този съюз ще смеси нашата кръв във вените на внуците ни.

 

 

Принцеса Ясмин се приближи към леглото, покрито с балдахин от прозрачна коприна. Халдун хвана ръката й и нежно я притегли към себе си.

— Треперя при мисълта, че ще те взема в ръцете си — каза той, като отърка лицето си в благоуханната й коса.

Ясмин бе копняла за тази нощ толкова дълго, че сега, когато тя най-сетне бе настъпила, свянът й изведнъж изчезна. Тя се отдръпна от младия си съпруг и бавно, предизвикателно смъкна копринената си нощница, която се плъзна по изящното й тяло и красиво се надипли в нозете й.

Халдун я гледаше, неспособен да проговори. Ясмин взе ръката му и я сложи на лицето си.

— С тялото и с ума си ще ти доставям удоволствие. Никога няма да се отдръпна от теб и сърцето ми ще ти принадлежи вечно.

Хубостта й го преизпълваше. Ръката му се плъзна по гладката й кожа, която имаше златистия цвят на мед.

— Никога не съм си представял, че е възможно да бъдеш толкова красива.

— Винаги съм искала да бъда хубава в очите ти. Всичко, което се постарах да науча, бе, за да ти доставя удоволствие. — Тя нежно насочи ръката му надолу по шията към гърдите си.

Той затвори очи. Душата му беше така пълна с чувства, че не можеше да говори.

— Усещаш ли как бие сърцето ми? — прошепна тя, стараейки се сълзите да не напират в очите й.

Той започна тръпнещо да гали едната й гръд, но тя дръпна ръката му надолу, към корема си.

— Ще те приема в себе си ще ти родя деца.

Халдун почувства такъв силен прилив на любов, че се изплаши. Нежно притегли Ясмин и тя се разтопи от допира му.

— Устата ти — прошепна той върху устата й — е създадена за моите целувки… — И двамата се отпуснаха върху брачното ложе.