Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Flames of Love, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Победа Гьорева, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 113 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- Xesiona (2010)
- Сканиране
- ?
- Разпознаване и корекция
- plqsak (2010)
Издание:
Колийн Фолкнър. Албина
ИК „Евразия“, София, 1993
ISBN 954-628-002-X
История
- — Добавяне
Пролог
Есента на 1716
Йън се ухили пиянски и поклати глава.
— Не мога да повярвам, че това си ти. Не мога да повярвам същото и за себе си. Представяш ли си, Джефри, ние пътуваме към американските колонии с този клатушкащ се кораб!
Джефри Рордън, виконт Аштън, се опря на перилата на кораба и отпи от бутилката, която държеше здраво в ръката си. Съзерцаваше очертанията на брега на фона на пълната луна, докато корабът вдигаше котва и се носеше бавно към океана.
— Хайде! Къде е прословутият ти авантюризъм? Що се отнася до мен, винаги съм искал да видя колониите, знаеш това много добре. — Той се опря на приятеля си, за да запази равновесие. — Всеки трябва да види колониите, и ти включително — добави Йън, като се изкиска. — И татко казваше това. — Дръпна бутилката от ръката на Джефри и отпи една солидна глътка. — Но, за Бога, не знам дали именно това е имал предвид. Сега той е там горе, в дома на хълма, и вдига тост в чест на това, че се е сродил с графа на Монтроп. Може би се чуди къде ли, по дяволите, е неговият блуден син.
— Ще разбере, когато прочете прощалното писмо.
Йън върна бутилката в ръцете на Джефри.
— Разбирам, сигурно ще побеснее.
— Нямам намерение да се обременявам с жена, куп деца и родителски задължения — каза Джефри и кимна с глава. — Все още ми е рано. Има много неща, които искам да видя и да направя.
— И много млади момичета за сваляне?
Джефри свали перуката си и разроши рижата си коса.
— Боя се, че това винаги е било твоя слабост. — Той въздъхна и замислено завъртя перуката на показалеца си. — Не, просто искам да видя залива Чесапийк, да усетя уханието на боровите гори и да чуя песента на птиците.
— А какво ще кажеш за онази малката? — Йън се завъртя и се облегна на перилата, като скръсти ръце на гърдите си. — Тя все още е горе в къщата и мисли, че нейният годеник е закъснял. Как ли ще се почувства, когато разбере, че те няма?
Джефри вдигна широките си рамене и продължи да върти перуката си.
— Не знам какво може да се случи. Няма съмнение, че баща й веднага ще я продаде на сина на друг граф, стига само да се появи такъв. — Той пое дълбоко морския въздух и издиша шумно. Бе забравил вече за годеницата си.
— Ето я свободата, Йън? Усещаш ли я? — извика от удоволствие и бързо метна перуката си в Темза.