Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Den skrattande polisen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Пер Валюю. Май Шьовал

Убийство на 31-етаж. Смеещият се полицай

Шведска, I издание

 

Рецензент: Вера Ганчева

Редактори: Антоанета Приматарова-Милчева, Светла Стоилова

Художник: Иван Газдов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Димитър Мирчев

Коректори: Евдокия Попова, Сивляна Йорданова

 

Литературна група — ХЛ. 04 9536629411/5637–364–83

Дадена за набор февруари 1983 г. Подписана за печат май 1983 г.

Излязла от печат юли 1983 г. Формат 84×108/32 Печатни коли 23,50.

Издателски коли 19,75. УИК 20,09 Цена 2,31 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ 2

Ч — 3

Превод:

© Светла Стoилoвa

© Павел Стоянов

 

© Per Wahlöö

Mord på 31:a våningen

© Per Wah1öö, Maj Sjöwall

Den skrattande polisen

История

  1. — Добавяне

VIII

Стаята, в която се състоя първата импровизирана среща с пресата, никак не подхождаше за целта. Имаше само една маса, няколко шкафа и четири стола и когато Гунвалд Ларшон влезе, вътре вече беше задимено от цигари и душно от изпаренията на влажните дрехи.

Още на вратата той се спря, обгърна с поглед събралите се журналисти и фотографи и беззвучно попита:

— Е, какво искате да знаете?

Веднага всички започнаха да говорят един през друг. Гунвалд Ларшон ги спря с ръка и рече:

— Моля, карайте наред. Вие там, започвайте. После продължаваме надясно.

И пресконференцията протече по следния начин:

Въпрос: Кога беше открит автобусът?

Отговор: Около единадесет и десет вчера вечерта.

Въпрос: Кой го откри?

Отговор: Един гражданин, който след това извикал патрулната кола.

Въпрос: Колко души имаше в автобуса?

Отговор: Осем.

Въпрос: Всички ли бяха мъртви?

Отговор: Да.

Въпрос: Как са умрели?

Отговор: Рано е още да се каже.

Въпрос: Беше ли смъртта им причинена от насилие?

Отговор: Вероятно.

Въпрос: Какво значи „вероятно“?

Отговор: Точно това, което казвам.

Въпрос: Нещо говореше ли, че е имало стрелба?

Отговор: Да.

Въпрос: Значи, всички тези хора са били застреляни?

Отговор: Вероятно.

Въпрос: Значи, наистина става дума за масово убийство?

Отговор: Да.

Въпрос: Намерихте ли оръжието, с което е било извършено престъплението?

Отговор: Не.

Въпрос: Полицията задържала ли е вече някого?

Отговор: Не.

Въпрос: Има ли следи или улики, които да сочат към определено лице?

Отговор: Не.

Въпрос: Един човек ли е извършил убийствата?

Отговор: Не зная.

Въпрос: Нещо подсказва ли, че убиецът на тези осем човека не е бил сам?

Отговор: Не.

Въпрос: Как е могъл сам човек да убие осем души в един автобус, без никой да успее да окаже съпротива?

Отговор: Не зная.

Въпрос: Изстрелите вътре в автобуса ли са били дадени или отвън?

Отговор: Не са отвън.

Въпрос: Как го разбрахте?

Отговор: Засегнатите стъкла са били обстрелвани отвътре.

Въпрос: Какъв вид оръжие е използувал убиецът?

Отговор: Не зная.

Въпрос: Трябва да е било автомат или картечница, нали?

Отговор: Не коментирам.

Въпрос: Автобусът спрял ли е бил по време на убийствата, или е бил в движение?

Отговор: Не зная.

Въпрос: Положението, в което е бил намерен автобусът, не говори ли, че е било стреляно по време на движение и че след това е излязъл от платното?

Отговор: Да.

Въпрос: Полицейските кучета хванаха ли някакви следи?

Отговор: Валеше дъжд.

Въпрос: Автобусът беше двуетажен, нали?

Отговор: Да.

Въпрос: Къде бяха намерени телата? Горе или долу?

Отговор: Долу.

Въпрос: И осемте?

Отговор: Да.

Въпрос: Жертвите идентифицирани ли са?

Отговор: Не.

Въпрос: Някоя от тях идентифицирана ли е?

Отговор: Да.

Въпрос: Коя? Шофьорът?

Отговор: Не. Един полицай.

Въпрос: Един полицай? Може ли да ни кажете името му?

Отговор: Да. Помощник-инспектор Оке Стенстрьом.

Въпрос: Стенстрьом? От криминалния отдел?

Отговор: Да.

Няколко репортьора се опитаха да си пробият път към вратата, но Гунвалд Ларшон отново ги спря с ръка:

— Моля, останете по местата си. Има ли още въпроси?

Въпрос: Стенстрьом като пътник ли е бил в автобуса?

Отговор: Във всеки случай не го е карал.

Въпрос: Считате ли, че се е намирал там случайно?

Отговор: Не зная.

Въпрос: Въпросът беше отправен лично към вас. Считате ли за чиста случайност факта, че един от убитите е човек от криминалната полиция?

Отговор: Не съм дошъл тук, за да отговарям на лични въпроси.

Въпрос: Имал ли е Стенстрьом някаква определена задача, когато се случи това?

Отговор: Не зная.

Въпрос: Бил ли е на служба вчера вечерта?

Отговор: Не.

Въпрос: Значи, е бил свободен?

Отговор: Да.

Въпрос: И следователно е бил там случайно? Можете ли да ни назовете още някой от жертвите?

Отговор: Не.

Въпрос: Това е първото масово убийство, което става у нас, в Швеция. Затова пък знаем, че през последните години в чужбина са станали доста подобни престъпления. Не смятате ли, че това безумно дело може да е повлияно от някое друго, извършено примерно в Америка?

Отговор: Не зная.

Въпрос: Не смята ли полицията, че убиецът може да е бил някой умопобъркан, решил по този начин да стане известен?

Отговор: Това е една хипотеза.

Въпрос: Да, но това не е отговор на въпроса ми. Полицията работи ли по тази хипотеза?

Отговор: Обръща се внимание на всякакви сигнали.

Въпрос: Колко от жертвите са жени?

Отговор: Две.

Въпрос: Значи, шест от убитите са мъже?

Отговор: Да.

Въпрос: И сред тях са шофьорът на автобуса и помощник-инспектор Стенстрьом?

Отговор: Да.

Въпрос: Един момент. Научихме, че един от хората в автобуса е останал жив и бил откаран с линейка преди още полицията да огради мястото.

Отговор: Така ли?

Въпрос: Вярно ли е?

Отговор: Следващият въпрос.

Въпрос: Казват, че вие сте били един от първите полицаи, дошли на местопрестъплението, вярно ли е?

Отговор: Да.

Въпрос: Кога пристигнахте?

Отговор: В единадесет и двадесет и пет.

Въпрос: Как изглеждаше в автобуса тогава?

Отговор: А вие как мислите?

Въпрос: Може ли да се каже, че това е била най-ужасната картина, която сте виждали някога в живота си?

Гунвалд Ларшон погледна питащия с безизразни очи. Един съвсем млад мъж с кръгли стоманени рамки на носа и доста запусната рижава брада. Сетне отвърна:

— Не, не може да се каже.

Отговорът му като че ли предизвика известно объркване сред околните. Една от журналистките вдигна учудено вежди и попита бавно, с подозрение:

— Какво имате пред вид?

— Точно това, което казах.

Преди да стане полицай. Гунвалд Ларшон беше служил като кадрови офицер във флотата. През месец август 1943 г. взе участие в огледа на взривената от мина подводница „Улвен“, извадена от морското дъно, след като бе лежала там три месеца. Сред тридесет и тримата загинали имаше много негови съученици от морското училище. След войната беше участвувал и в посрещането на хиляди жертви, репатрирани от немските концентрационни лагери. Повечето бяха жени, много от които не издържаха пътя.

Не виждаше обаче защо трябва да обяснява всичко това на младото множество около себе си. Ето защо попита кратко:

— Още въпроси?

— Полицията успяла ли е да се свърже с някой непосредствен свидетел?

— Не.

— И така — в центъра на Стокхолм е извършено масово убийство. Осем човека са загубили живота си и това е всичко, което полицията може да каже?

— Да.

С това пресконференцията завърши.