Пер Вальо, Май Шьовал
Смеещият се полицай (4)

IV

Пръв от началството на Нора Сташунсгатан пристигна Гунвалд Ларшон.

Той бе седял зад бюрото си в полицейското управление на Кунгсхолмен, преглеждайки отегчено може би вече за десети път един забъркан доклад. Питаше се кога ли най-сетне смята да си ходи тоя народ.

Под „народ“ имаше пред вид директора на полицията, един временно командирован областен началник, както и различните шефове и инспектори, които, след успешно приключилите безредици, сега се мотаеха по стълбищата и коридорите. В момента, в който тези хора намериха за добре да приключат работния си ден и да си тръгнат, той щеше да ги последва, и то по възможно най-бързия начин.

Телефонът иззвъня. Сграбчи сърдито слушалката.

— Да, Ларшон.

— Тук централата. Една радиокола от Солна е открила на Нора Сташунсгатан автобус, пълен с убити.

Гунвалд Ларшон хвърли поглед върху електрическия часовник на стената, който показваше единадесет и осемнадесет и попита:

— Как може радиокола от Солна да открие автобус, пълен с убити, в Стокхолм?

Гунвалд Ларшон бе първи помощник-инспектор в стокхолмската криминална полиция. Корав по характер, той не спадаше към най-обичаните сред колегите.

Затова пък действуваше бързо и пръв пристигна на мястото.

Спря колата, вдигна яката си и излезе в проливния дъжд. Напреки на тротоара видя червен двуетажен автобус, съборил високата телена ограда и врязал предницата си в мрежата. Видя също и един черен „Плимут“ с бели калници и ПОЛИЦИЯ, изписано с големи букви върху вратите. Светлините му бяха включени и лъчът на прожектора осветяваше двама униформени полицаи с пистолети в ръце. Изглеждаха неестествено бледи. Единият бе повърнал върху коженото си яке и засрамен се чистеше с подгизнала носна кърпа.

— Какво става тук? — осведоми се Гунвалд Ларшон.

— Там… там има много убити — проговори единият.

— Да — допълни другият, — и куп гилзи.

— И един, който още диша.

— И един полицай.

— Полицай? — озадачено попита Гунвалд Ларшон.

— Да, от криминалния отдел.

— Познаваме го. Работи във Весберя. Отдел убийства.

— Но не знаем как се казва. Облечен е в синьо палто. И е мъртъв.

Двамата полицаи говореха тихо, несигурно и един през друг.

Не бяха никак дребни на ръст, но редом с Гунвалд Ларшон не изглеждаха особено внушителни.

Гунвалд Ларшон беше един и деветдесет и два висок и тежеше деветдесет и девет килограма. Имаше плещи на професионален боксьор тежка категория и огромни космати ръце. Сресаната му назад коса вече се бе просмукала с вода.

През шума на дъжда долетя вой от множество сирени. Сякаш ечаха от всички страни. Гунвалд Ларшоч се ослуша и попита:

— Това тук Солна ли е?

— Точно на граничната зона сме — отвърна Квант хитро.

Гунвалд Ларшон погледна безизразно с ясносините си очи първо единия, после другия и с широка крачка се отправи към автобуса.

— Там вътре прилича на… кланица — рече Кристиансон след него.

Гунвалд Ларшон не се докосна до автобуса. Само пъхна глава през отвора на вратата и се огледа.

— Да — заключи той спокойно, — може да се каже.