Лино Алдани
Затъмнение 2000 (15)

15

— Можехме да ги спрем — каза Якуб Лиска, като спря да се разхожда около бюрото на Калиф.

— Без съмнение — съгласиха се в един глас Димко и Варади. — Имахме на разположение три часа, за да предотвратим всяка инициатива.

Виорика седеше е своя стол на колелца съвсем близо до Калиф. От другата страна прав стоеше Албенитц. Вече от два часа целият генерален щаб на Майката Земя се бе събрал в късната нощ.

Калиф беше посивял, лицето му — подпухнало, а плещите му се бяха превили от умора и страдание. Гледаше ръцете си, стискаше ги в юмруци и после пак ги отваряше в един повтарящ се жест на униние.

— Можехме да ги спрем — каза още веднъж Якуб Лиска. Приближи се до бюрото на Върховния. — Слушай ме, Калиф. Все още можем да направим опит, можем да изпратим навън робот с уред с инфрачервени лъчи. Той би могъл да ги намери и доведе…

Калиф вдигна глава:

— Колко трогателни лъжи! Знаеш по-добре и от мен, че въпреки всичко ще умрат. Те вече са заразени.

— Това е вярно, но аз го казах от уважение към теб. Мислех си, че Варго е твой син.

В очите на Калиф проблесна гневен пламък. Удари силно с юмрук по масата и се изправи в целия си ръст.

— Аз нямам деца. Никой от нас няма деца. Нашите деца са всички членове на Майката Земя. Варго, Спитцер или някой друг, няма значение. Виорика, ти си спомняш големия бунт, станал преди седемдесет и пет години. Ти си била много млада тогава, могла си да видиш със собствените очи четиристотин души от нашите избягали на повърхността, за да умрат в гърчове, вследствие на радиацията, само за това защото са престанали да вярват на думите на своите ръководители… Геният на Калиф Трети реши въпроса веднъж: завинаги: превърна истината в приказка, накара всички да повярват, че нашето противоатомно скривалище е мегазвездолет, летящ към звездите, обясни, че четиристотинте бунтовници са загинали в декомпресионната камера, вследствие на имплозия, в мига в който са отваряли Големия люк, убедени че ще ги отведе на повърхността.

Калиф фалшифицира документите, цензурира библиотеките и всички извори на информация, построи Големия купол, пое отговорността на Голямата лъжа. И при все това Калиф не излъга никого: да се каже, че отвъд бариерата се простира смъртта на пустото звездно пространство вместо смърт от радиация не е лъжа. Един ден, няма значение че е далеч, ще можем да се изкачим на повърхността. На този ден краят на дългото пътуване вече няма да бъде метафора…

— Но сина си можеше да спасиш — го прекъсна старата Виорика с дълбок и треперещ глас. — Имаше достатъчно време, за да блокираш този проклет асансьор за особени случаи.

С видимо усилие Калиф се постара да остане равнодушен.

— Това би означавало да го лиша от неговата свобода, свободата му да не вярва, да проверява своите теории, заплащайки със себе си. Варго не беше глупав, Варго беше роден ръководител, имаше изключително висок коефициент и един ден може би щеше да стане Върховен. Но вътрешната му природа беше бунтовническа. Той не вярваше на ръководителите… Може би ние грешим, като изискваме тази тотална, сляпа, безусловна вяра. Може би… Никой не управлява без грешки. Но мога да припомня, че не винаги този, който държи властта, представлява самата власт. Мога да припомня, че младост и мъдрост не винаги вървят ръка за ръка, че усвояването на знания става постепенно и едновременно с опита и че школата за водача на народа е трудна и не допуска грешки.

Погледна наоколо развълнувано. Очите му бяха влажни, пълни с мъка и разочарование.

— Късно е — каза. — Аз, Зоран Уйевич, наречен Калиф, седми върховен координатор на Майката Земя обявявам заседанието за закрито. Щастливо пътуване!