Ърнест Хемингуей
Да имаш и да нямаш (16)

Глава шестнадесета

Хари Морган спря колата на кея, където беше лодката, огледа се да няма някой, повдигна предната седалка на колата, извади плоския намазнен чохъл и го пусна в кубрика. После скочи и той, вдигна моторния люк и там скри чохъла с автомата. Изтегли смукачите и пусна двата мотора. След няколко минути десният мотор заработи равномерно, но вторият и четвъртият цилиндър на левия мотор прескачаха и той откри, че свещите не са наред. Потърси нови свещи, но не можа да намери. Трябва да сменя свещите и да заредя с гориво, каза си той.

Долу при моторите отвори чохъла с автомата и го сглоби с приклада. Намери два вентилаторни ремъка и четири винта и като сцепи ремъците, прикрепи ги под пода на кубрика, така че автоматът да виси на двете ремъчни гривни вляво от люка, над левия двигател. Автоматът увисна в двойната си люлка, Хари извади един от четирите пълнителя в джобчетата на чохъла и го зареди. Коленичи между двата двигателя и посегна нагоре към автомата. Две движения — и готово. Първо го откачаш от ремъка, който минава под магазина зад затвора. После издърпваш оръжието от другата халка. Опита — и с една ръка ставаше лесно. Избута лоста от полуавтоматичен на автоматичен огън и се увери, че предпазителят е спуснат. След това пак окачи автомата горе. Чудеше се къде да сложи резервните пълнители. Мушна чохъла долу под бензиновия резервоар, където можеше да го достигне, като остави да се подават краищата на пълнителите. Ако при първия удобен случай сляза за малко, щом тръгнем на път, мога да пъхна един-два в джоба, мина му през ума. Но по-добре да не са у мен, понеже а̀ съм се блъснал в нещо, а са изпадали.

Той се изправи. Беше хубав, ясен следобед, приятен, не студен, с лек северен бриз. Чудесно време. Отливът беше започнал и на коловете край брега бяха кацнали два пеликана. Тъмнозелена рибарска мауна изпърпори и зави към рибния пазар; чернокожият рибар седеше на кърмата, хванал румпела. Погледът на Хари се плъзна по водната повърхност, сивкавосиня на следобедното слънце, все още гладка, защото вятърът духаше по посока на отлива, и спря на пясъчния остров, който изникна след драгирането на фарватера, там, където бе някогашната акулова маслобойна. Над острова летяха бели чайки.

Хубава нощ ще имаме, помисли си Хари. Хубава нощ за път. Беше се поизпотил от работата долу в машинното, изправи се и си избърса лицето с парцал.

На кея се показа Албърт.

— Слушай, Хари — каза той, — искам да ме вземеш.

— Какво има пак?

— От социалните грижи вече ще ни дават само три дни работа в седмицата. Тая сутрин го чух. Трябва да захвана нещо.

— Добре — каза Хари. Беше премислил. — Добре.

— Е, слава богу — зарадва се Албърт. — Страх ме беше да се прибера при жената. Така ме навика на обед, като че аз съм спрял помощта.

— Какво й става на жена ти? — попита Хари весело. — Защо не я отупаш?

— Ти я отупай — отвърна Албърт, — че да чуя какво ще ти наговори. Ужасно устата жена.

— Слушай, Ал, вземи това, качвай се на колата ми и донеси от магазията шест свещи метричен стандарт като тези. После купи лед за двадесет цента и пет-шест кефала. Вземи и две кутии кафе, четири консерви говеждо, два хляба, малко захар и две кутии кондензирано мляко. Отбий се при Синклер и им кажи да дойдат да налеят сто и петдесет галона. Щом свършиш, ела тука и смени свещите на втори и четвърти цилиндър на левия мотор, като броиш от маховика. Кажи им, че ще мина да им платя за бензина. Да ме почакат или да ме намерят при Фреди. Можеш ли да запомниш всичко? Ще водим едни да ловят утре тарпони^[1].

— Много е студено за тарпони — каза Албърт.

— Според тях не е — отвърна Хари.

— Не е ли по-добре да взема десетина кефала? — попита Албърт. — Понеже може да ги изгризат щуките. Пълно е с морски щуки из тия води.

— Добре, вземи десетина. Но се върни до един час и гледай да налеят бензина.

— Защо ти е толкова много бензин?

— Може да подраним с излизането, а после да се приберем късно, така че няма да имаме време да зареждаме.

— Какво стана с ония кубинци, дето искаха да ги закараш?

— Ни вест от тях.

— То беше добра работа.

— И тази е добра. Хайде, размърдай се.

— Колко ще ми платиш?

— Пет долара на ден — каза Хари. — Ако не ти изнася, не идвай.

— Добре — съгласи се Албърт. — Кои свещи бяха?

— Номер две и номер четири, като броиш от маховика назад — припомни му Хари.

— Ще запомня — кимна Албърт, седна в колата, обърна я и потегли нагоре по улицата.

Както беше застанал в моторницата, Хари виждаше каменно-тухлената сграда и предния вход на банката „Фърст Стейт Тръст енд Сейвингс“. Тя беше на първата пряка в началото на улицата. Страничният вход не се виждаше. Погледна си часовника. Беше два и нещо. Затвори люка на моторното и се качи на кея. Е, сега ако стане, стане. Каквото можах, направих. Ще намина при Фреди, после се връщам и чакам. Като излезе от пристана, той сви надясно и тръгна по една задна уличка, за да не минава покрай банката.