Ърнест Хемингуей
Да имаш и да нямаш (10)

Глава десета

Хари

Мразя да се забърквам в такива работи, ама имам ли избор? Пита ли те някой в тия времена? Мога да откажа, само че ще ми падне ли нещо друго? Не че се навирам, ама като няма накъде. Албърт да го вземам ли, да не го ли вземам? Благ човек е, честен, пък и добър моряк. Не е от страхливите, но все пак дали да го взема? Във всеки случай пияница или негър няма да взема. Трябва ми някой, дето мога да разчитам на него. Мине ли добре, неговото не се губи, ще имам грижата. Да, ама кажа ли му, няма да се съгласи, а ми трябва помощник. По-добре сам, винаги е по-добре човек самичък да си върши работата, но май няма да мога сам. А то, право си е, че по-добре сам. За Албърт по-добре да не знае каква е работата. Ами Устатия? Лошото е, че той е наясно. Но ония не може да не са помислили за това. Няма да му се размине. Толкова ли е глупав Устатия, та да не се сеща какво ще стане после? Кой знае. Те, разбира се, може и да не са го намислили така. Може и да не направят такова нещо. Но нищо чудно да го направят, пък нали и сам чух думата. Ако го сторят, то ще е накрая, защото знаят за самолета от бреговата охрана на Маями. Сега в шест вече е тъмно. За по-малко от час не може да прелети. Стъмни ли се, в безопасност са. А ако ще ги карам, трябва да помисля за лодката. Няма да е трудно да я измъкна, но ако я извадя тая нощ и забележат, че я няма, може и да я намерят. Ще се вдигне олелия. Но пак тая нощ ще трябва, друго време нямам. Ще я измъкна с отлива и ще я скрия. Ще трябва да прегледам наред ли е всичко, защото може да са разглобили нещо. А ще се наложи също гориво и вода да заредя. Работа ме чака тая нощ. После, като я скрия, Албърт ще ги докара със скутер. Може с тоя на Уолтън. Ще го наема. Може и Устатия да го наеме. Така ще е по-добре. Устатия ще ми помогне да измъкна лодката тая нощ. Той е човекът, който ще ми свърши работа. Защото за него те вече са решили. Няма как да не са решили. Ами ако и за двама ни с Албърт са решили? Имаше ли някой от тях да прилича на моряк? Имаше ли у тях нещо, дето ще речеш, че са моряци? Я да помисля. Може би онзи, приятният. Да, може би той, младичкият. Това трябва да го разбера, защото, ако са намислили да очистят Албърт или мен в самото начало, тогава няма как. Рано или късно ще решат какво да ни правят. Но по пътя ще имам време. Ще го наглася някак. И ще трябва да съм нащрек през цялото време. Не трябва да допускам грешка. Никаква грешка. Нито веднъж. Ето, имам за какво да мисля сега. Имам какво да свърша и за какво да помисля, не само да седя и да гадая как ли ще свърши тая проклетия. Първо, те са я намислили. Второ, аз си слагам главата в торбата. Трето, това е все пак възможност. Вместо да гледам със скръстени ръце как всичко отива по дяволите. Нямам ли лодка, нямам хляб. Ама и Устатия! Не знае в какво се е забъркал. Представа няма как ще се завъртят работите. Дано се появи скоро при Фреди. Много работа трябва да свърша нощес. Я да взема да хапна нещо.