Джейн Силвъруд
Висок залог (9)

Осма глава

— О-ох! — Кейт се спъна в преплетените корени на някакво дърво и падна на колене.

Винсенте, по-дребният от двамата мъже, които ги бяха отвлекли, грубо я сграбчи за ръката и я изправи.

— Внимавай къде стъпваш, синьорина. Не бих искал сама да се нараниш — прошепна той в ухото й с отвратително учтив глас. Без да обръща внимание на неприятната миризма на лук от дъха му, както и на злорадата му усмивка, Кейт хвърли отчаян поглед към момчетата. Като двама малолетни престъпници Руди и Ранди покорно вървяха пред Франко, по-едрия от похитителите. След като Франко и Винсенте се отърваха от Марио, те заставиха Кейт и близнаците да тичат през калта към скрита сред дърветата кола. Закараха ги до подножието на близкия хълм, където изоставиха автомобила и ги принудиха да поемат нагоре по стръмна разкаляна пътека.

Дали ни водят към някое пусто безлюдно място, където смятат да ни застрелят, запита се Кейт. Блузата й бе влажна и лепнеше от ситния дъждец, но ледените тръпки, пронизали тялото й, се дължаха единствено на обзелия я страх. Дали би могла да направи нещо, за да се защити? Тя бързо се огледа с надежда да открие някакво импровизирано оръжие или странична алея, по която да избяга.

Тя беше добра спринтьорка. Но дори да й се удадеше възможност да избяга от двамата главорези, момчетата щяха да останат в ръцете им. Докато успее да доведе помощ, може да стане твърде късно. Не, тя трябва да остане. Трябваше да направи всичко, което бе по силите й, за да защити Руди и Ранди и да се надява, че някой ще й помогне. Аделина със сигурност ще открие Марио, окуражи се Кейт. А и Ник ще се върне във фермата, преди да се е стъмнило. Той също ще се опита да ги намери.

При мисълта за Ник лъч надежда проблесна в съзнанието й. Ала радостта й угасна почти в същия миг. Той никога не би се досетил къде са ги отвели.

Кейт стисна юмруци и сведе поглед към ръцете си. Погледът й бе привлечен от пръстена на лявата й ръка: изящна сребърна халка с красив зелен камък. Беше й подарък за десетия рожден ден от осиновителя й, купил го по време на пътешествие до Мексико. Оттогава не го бе сваляла от ръката си и бе открила, че камъкът привлича вниманието на хората. Често й бяха казвали, че има същия цвят като очите й. Ник не бе споменал нищо за него, но бе възможно да го е забелязал. Кейт крадешком го изхлузи от пръста си и зачака удобна възможност да го пусне в тревата.

Няколко секунди по-късно шансът й помогна. Руди неочаквано кривна встрани и хукна да бяга. Ранди го последва почти веднага. Не стигнаха далече. Франко грубо изруга и се втурна след момчетата. Кейт понечи да ги последва, но Винсенте болезнено я стисна за лакътя и потупа пистолета в джоба си.

— Ти стой тук, синьорина!

— О, моля ви! — Кейт разтревожено проследи с поглед как Франко с няколко крачки настигна Ранди, сграбчи го за яката и докато момчето пищеше и се гърчеше в ръцете му, той го разтърси както котка би разтърсила безпомощната мишка между зъбите си.

В същия миг с другата си ръка докопа Руди.

— Малко копеле! Ще ти дам добър урок! — Той зашлеви момчето толкова силно, че малкият се просна по лице на земята.

Кейт опита да се измъкне от хватката на Винсенте.

— Моля ви, не го удряйте! Та те са само деца!

Но Винсенте оголи пожълтелите си зъби с огромни златни пломби в злорада усмивка.

— Удари копелето веднъж и от мене! — кресна той към съучастника си.

Франко се озъби и залепи силна плесница на Ранди.

— Само да се опитате да избягате отново и ще ви откъсна главите! — изсъска той.

Момчетата се изправиха очевидно уплашени и подсмърчайки, се запрепъваха по пътеката.

С изпълнени със сълзи очи Кейт се обърна към Винсенте:

— Какво искате от нас? Къде ни водите?

— Наистина ли искаш да знаеш, хубавице?

— Да, наистина. — Кейт рязко се дръпна, когато мъжът я побутна да продължи. Ако възнамеряват да ни убият, по-добре да умра на открито, помисли тя. — Защо ни отвлякохте? Какво сте намислили?

— Не се безпокой, миличка. Отиваме на пикник сред природата — подигравателно подхвърли Винсенте и насочи пистолета към Ранди. — По-добре тръгвай. Не е учтиво да отхвърлиш такваз любезна покана.

Кейт неохотно пое по пътеката. Стисна юмруци и изведнъж усети пръстена, който тайно бе свалила. Когато Винсенте и Франко съсредоточиха вниманието си към момчетата, тя пусна изящното бижу в тревата. Надеждата Ник, Марио или Аделина да го забележат бе нищожна, но за момента едва ли можеше да предприеме нещо друго.

— Хайде, синьорина! — Винсенте се обърна към нея и отново оголи зъби в подигравателна усмивка. — Ще намерим някое сухо и приятно място, където да се опознаем по-отблизо.

 

 

Ник приклекна и внимателно се взря в следите от гуми, останали върху разкаляната почва. Бяха от три различни коли. Първите и най-неясните бяха от фиата, с който бе тръгнал сутринта към Рим. Последните бяха от кортината на Карло, с която се бе върнал само преди няколко минути.

Сякаш притиснат между двата различни отпечатъка, се забелязваше трети — от непозната кола. Ник ги проследи до разклонението, където алеята, водеща към фермата, излизаше на магистралата. Там следите от фиата и кортината завиваха надясно в посока към Рим. Отпечатъците от непознатата кола водеха наляво.

Ник свъси вежди и се затича обратно към къщата.

— Имаш ли пистолет, чичо? — попита той.

Марио лежеше на дивана в салона, поставил на главата си торбичка с лед.

— За какво ти е пистолет? — примига той. — Нима ще тръгнеш сам след онези мъже?

— Именно това възнамерявам да сторя.

— Нико, те не се шегуват!

— Аз също!

Марио вдигна очи към племенника си. Младият мъж бе стиснал устни, сините му очи проблясваха с леден пламък.

— Е, добре, имам пистолет — кимна чичото. — Но е стар, останал от войната.

— Може ли да се стреля с него?

— Да, миналата година го изпробвах в стрелба по мишена.

— Е, тогава всичко е наред.

Петнайсет минути по-късно Ник зареди револвера, остави го на седалката до себе си в кортината и с бясна скорост пое по алеята. След като зави вляво на кръстовището, той намръщено се взря през предното стъкло. Къде ли са откарали Кейт и момчетата? Възможностите бяха безброй. Може да са поели към Терни, към Сполето или към стотици други градчета на север.

Но Ник таеше смътни подозрения. Бе си спомнил странния проблясък сред дърветата на хълма, привлякъл погледа му, когато къпеха близнаците. Тогава не му бе обърнал особено внимание, а и всъщност съмненията му можеха да се окажат напълно неоснователни. Но все пак съществуваше възможността да е било отблясък от лещите на бинокъл. Може би някой тайно ги бе наблюдавал и само бе чакал удобен момент да нападне фермата.

На околните хълмове имаше няколко пещери. Като момче Ник дори бе влизал доста навътре в някои от тях. Познаваше също така и повечето от пътеките, които водеха към пещерите. Разбира се, предположението беше изстрел в тъмното, ситуацията беше твърде безнадеждна и все трябваше да се хване за нещо.

Щом наближи първата пътека, Ник намали скоростта и докато пъплеше, той огледа калта отстрани на пътя за следи от гуми. Не откри нищо и бързо ускори до следващото отклонение. Напредваше мъчително бавно. Къде ли са сега Кейт и момчетата, непрестанно се питаше той. Дали им се е случило нещо?

Изведнъж в съзнанието му изплува ярка картина: Кейт лежеше по лице на земята, огненочервената й коса бе изцапана с кал. Обзелата го паника прониза тялото му като огнена мълния. Трябваше да я открие, и то бързо!

Ник почти бе отминал следващия завой, без да забележи отпечатъците от гуми, скрити в сянката. За щастие точно в този момент самотен слънчев лъч проби облака и освети мястото. Ник ги зърна и рязко спря. Изхвръкна от колата и коленичи, за да разгледа по-внимателно неясните отпечатъци. Сърцето му бясно заби. Можеше да се закълне, че са същите, които бе видял на алеята към фермата. Струваше му се прекалено хубаво, за да е истина. Той вдигна поглед към възвишенията. Дали Кейт и момчетата бяха някъде там? Скоро щеше да разбере.

След миг забеляза колата зад стволовете на няколко бора. Надникна вътре, но не откри нищо, което да му подскаже дали Кейт и момчетата са пътували със същия автомобил. И все пак бе сигурен, че е на прав път. Трябваше да са някъде горе на хълма. Дано нищо не им се е случило. С мрачна решителност Ник взе револвера, който му бе дал Марио, и тръгна по стръмната пътека.

 

 

Кейт усети Винсенте фамилиарно да я побутва по гърба.

— Пристигнахме, синьорина. Както казват, най-хубаво си е у дома. — Той я блъсна отново и младата жена, залитайки се промъкна през тесния процеп в скалата. Озова се в малка пещера, осветена само от мъждива къмпингова лампа. Тя премигна, докато очите й свикнат със сумрака.

Два мръсни спални чувала се търкаляха близо до стената. Близо до входа забеляза следи от загаснал огън, до него се търкаляха празни консервени кутии и неизмити тигани. Начената бутилка кианти и няколко кутийки бира се въргаляха близо до спалните чували.

— Тук вони! — проплака Ранди, когато Франко го блъсна заедно с Руди през тънкия процеп в скалата.

Франко грубо изруга, издърпа ухото на хлапака, след което притисна лицето му към каменния под и натика носа му в мръсна чиния за еднократна употреба.

— Не ти харесва как мирише, а, дребосък? Много жалко. — Без да обръща внимание на отчаяните викове на момчето, Франко се извърна към партньора си: — Май е по-добре да ги вържем, а?

— Да, ти вържи момчетата. А после аз ще се заема с червенокосата. — Винсенте похотливо изгледа Кейт. — Ще се постарая доста с теб, хубавице.

Кейт потръпна от отвращение и се обърна към Франко:

— Не е необходимо да ги връзвате, моля ви!

— Ще трябва, иначе създават доста проблеми — безмилостно отвърна той, вдигна Руди за врата и го просна с лице към каменния под. — Така щат не щат ще мируват.

Десет минути по-късно Руди и Ранди седяха подпрени на стената, ръцете и краката им бяха завързани, а устите — запушени.

— Твой ред е — обърна се Винсенте към Кейт. Очите му се плъзнаха нагло по тялото й. — Ще започна с краката и ще продължа нагоре. Ще се позабавляваме, а?

Той се насочи към нея, ръката му гладеше въжето, сякаш бе жива плът. Кейт отчаяно започна да прехвърля през ума си всякакви възможни извинения да се измъкне.

— Моля ви, трябва… Трябва да отида до тоалетната — заекна тя.

Винсенте вдигна вежди, после се изкиска и кимна към вътрешността на пещерата.

— Отивай. Няма да надничам.

— Не тук! — възрази Кейт и се отдръпна шокирана. — Някъде навън.

Двамата мъже се изхилиха.

— Добре, но трябва да бъдеш послушна — рече Винсенте. — Разбра ли ме? В противен случай ще съжаляваш.

Кейт бе сигурна, че той ще изпълни заканата си, но въпреки това не възнамеряваше да се вслуша в думите му. Докато мъжът я изблъскваше навън, мозъкът й трескаво работеше. Трябваше да съществува някакъв начин да спаси себе си и момчетата. Трябваше!

— Отивай там отзад — посочи Винсенте зад кедровите стволове. — Побързай и хич не се опитвай да правиш някоя глупост. Ще съжаляваш, да знаеш!

— Нищо няма да направя — излъга смирено Кейт. Скри се зад дърветата и огледа земята. Отчаяно потърси с очи някакво оръжие — камък, пръчка, каквото и да е! Погледът й се спря на паднал клон. Стори й се достатъчно як. Тя стисна здраво единия му край и надникна иззад шубраците. На около десетина метра Винсенте се полюшваше на пети и пръсти. Извади от джоба си пакет цигари и запали една. Кейт реши, че има няколко минути на разположение, докато мъжът дойде да я потърси.

Тя безшумно се запромъква между дърветата. Притаи се зад висок вечнозелен храст и под прикритието му направи няколко дълбоки вдишвания, като се опита да успокои бесните удари на сърцето си.

— Синьорина, какво правиш толкова дълго? Не ми играеш номера, нали? Не си толкова глупава.

Иззад прикритието си Кейт наблюдаваше как Винсенте гневно се взира към мястото. Сетне захвърли цигарата, изкашля се, изплю се звучно и намръщено закрачи към дърветата, зад които бе изчезнала Кейт.

Младата жена стисна здраво клона.

— Хайде излизай, синьорина. Винсенте ще ти помогне да си оправиш дрехите. — Мършавият гангстер се изхили доволно на собствената си шега, разтвори клоните и пристъпи на малката полянка.

Прикритието, което си бе избрала Кейт, се оказа много удачно. Винсенте бе застанал точно пред нея, без изобщо да я забележи.

След като не откри жертвата си, той сложи ръце на хилавите си хълбоци и избълва серия ругатни на италиански. Тъкмо започваше особено цветисто проклятие, когато Кейт стовари клона върху главата му. Винсенте изстена и се строполи на земята като изтърбушена парцалена кукла.

Сърцето на Кейт блъскаше в гърдите като подплашена птица. Младата жена с ужас се взря в проснатия гангстер. Като се изключат няколкото ученически сбивания, тя никога през живота си не бе удряла човек. Дали съм го убила, запита се ужасено. На пръсти приближи до отпуснатото тяло, наведе се и напипа пулса му. Не, не беше мъртъв. Скоро щеше да дойде на себе си. Разполагаше само с няколко минути, за да освободи момчетата.

Кейт се изправи и надникна през клоните към пещерата, чийто вход бе на около двайсетина метра. Как да примами Франко навън? Пък и да успее, какво би могла да стори с него? Бе съумяла временно да се отърве от Винсенте, но Франко бе як като бик и дори да имаше късмет да го удари, едва ли щеше да го извади от строя.

Проблемът се реши от само себе си, когато след няколко минути Франко излезе от пещерата и намръщено се огледа.

— Винсенте, мързеливецо! — извика той. — Къде си? Защо се бавиш толкова?

Кейт бързо се притаи зад клоните.

— Винсенте? Какво става? С момичето ли флиртуваш? — Франко изруга, измина няколко метра към полянката и зави наляво към храстите. — Винсенте!

Като използваше за прикритие дърветата, Кейт заобиколи отдясно и приближи до пещерата. Без да спира да вика по име партньора си, Франко изчезна сред храстите.

Кейт безшумно изтича до пещерата и се промъкна през входа.

— Шшт, не вдигайте шум — предупреди тя момчетата, след като извади парцалите от устите им. — Ще ви развържа и ще се опитаме да избягаме.

Но да ги развърже се оказа трудна работа. Нямаше нож, а възлите на Франко бяха доста стегнати. Младата жена припряно се бореше с въжето.

— Как се освободи? — поиска да научи Руди. — Застреля Винсенте със собствения му пистолет ли?

— Или заби нож в корема му? — попита Ранди. — Много ли кръв имаше?

Кейт потръпна и промърмори:

— Не е важно как съм избягала. Да се махаме оттук! — Най-сетне успя да освободи ръцете на Руди.

Докато той развързваше краката си, тя се зае с въжетата на Ранди. Тъкмо се бе справила с последните възли, когато силен рев разтърси пещерата. Очевидно Франко бе открил поваления си приятел.

— Да се махаме оттук веднага! — прошепна настойчиво Кейт.

Момчетата кимнаха пребледнели, скочиха на крака и се втурнаха пред Кейт към тесния процеп. Ала в мига, в който се промъкнаха навън, Франко изскочи от шубраците с изкривено от гняв лице.

— Бягайте! — извика Кейт на близнаците и препречи пътя на великана. Руди и Ранди се поколебаха за миг. — Бягайте! — изкрещя повторно Кейт.

В същия миг Франко се нахвърли върху нея. Руди и Ранди изпищяха и си плюха на петите.

 

 

Ник непрестанно се оглеждаше за следи, докато се изкачваше нагоре по стръмната пътека. Вече бе сигурен, че съвсем скоро някой е минал по нея. На един доста кален участък дори забеляза отпечатъци от обувки, които бяха доста малки и вероятно принадлежаха на единия от близнаците.

Изведнъж замръзна на място. Сърцето му сякаш спря и чак след секунди болезнено възстанови ритъма си. В тревата блестеше сребърен пръстен. Мъжът предпазливо се наведе да го вземе, постави го внимателно на дланта си и го разгледа. Бе го забелязал на ръката на Кейт и се бе питал дали някой мъж любовник й го е подарил.

Като си спомни каква ревност бе изпитал, в съзнанието му изплува образът на Кейт, седнала пред пианото. Изящните й ръце се плъзгаха грациозно и уверено по клавишите. Сърцето му се сви от болка. Той прибра пръстена в джоба си и ускори крачка. Сега вече бе сигурен, че Кейт и момчетата са някъде в края на пътеката. Господи, само дано пристигна навреме, помоли се наум.

След около петстотин метра Ник долови шум: някой тичаше панически надолу. Мъжът спря и застана нащрек. Иззад завоя изскочиха Руди и Ранди. Личицата им бяха бели като платно. Щом го забелязаха, започнаха да крещят. Ник успя да разбере само откъслечни фрази.

— Помощ! Помощ! Кейт… Той ще я убие!

Щом налетяха върху му, Ник сграбчи Руди за рамото:

— Какво има? Къде е Кейт?

— Горе — задъхано произнесе Ранди и с трепереща ръка посочи пътеката.

— Побързай, побързай, онзи мъж ще я убие — като обезумял повтаряше Руди. — Ще я убие!

Ник пусна момчето и се втурна по пътеката. Като прескачаше камъни и пънове, той се насочи към пещерата, която помнеше от детството си.

Изведнъж отчаян женски писък прониза горската тишина и Ник почувства как кръвта замръзва във вените му. Той изостави пътеката, изкатери се по отвесната скала и с рязко движение се прехвърли през ръба. Пъргаво скочи на крака, тичешком заобиколи друга скала и рязко спря.

На поляната, освен Кейт имаше още двама мъже. Единият — нисък, мършав, с лице, наподобяващо муцуна на пор, разтриваше тила си, застанал встрани до дърветата. Другият — огромен главорез — бе я стиснал в дебелите си месести ръце. По време на борбата бе скъсал блузата й, а сега като че ли се опитваше да я удуши. Кейт риташе, извиваше се и се бореше с всички сили.

— Франко, внимавай! — извика мършавият, щом забеляза Ник. Сетне измъкна от джоба си пистолет, насочи го право към Ник и стреля.

Кейт отчаяно се бореше за живота си. Явно тук ще намеря смъртта си, мина й през ума, когато мърлявите пръсти на Франко се сключиха около врата й. Е, поне бе успяла да осигури известно време на момчетата. Кейт яростно дращеше, удряше с юмруци и риташе.

— Малка дива котка! — изръмжа Франко. — Мислиш, че ще ме нараниш с острите си нокти? Ще те подредя аз. Добре ще те подредя!

Пръстите му се впиха в шията й и зрението й се замъгли. Ала тя отказваше да се предаде. Отчаяно изрита великана в слабините.

— А-ах! — Заслепен от болка, той бясно се вкопчи във врата на Кейт и я раздруса.

Ушите й забучаха и светът бавно се превърна в бездънна бездна. Някъде далече чу вик, последван от няколко изстрела. Но мрак обгърна всичко и Кейт смътно осъзна, че умира.

А аз съм още толкова млада и дори не съм записала самостоятелен албум, мерна се в замъгленото й съзнание.

 

 

— Кейт! Кейт! — Нещо мокро и студено навлажни устните й и се плъзна надолу по шията.

— О-ох… — Невероятна болка прониза гърлото й. Главата й пулсираше, сякаш хиляди дяволи вилнееха с тежки ковашки чукове в нея.

— Кейт, моля те, отвори очи!

Дълбокият мъжки глас в ухото й бе толкова настойчив, толкова завладяващ, че въпреки болката Кейт направи усилие да повдигне клепачи. Погледът й срещна безбрежна синева. Очи с цвета на Средиземно море в ясен слънчев ден се взираха в нея тъй напрегнато, че тя премигна. Те именно сякаш я бяха върнали към живота. Почувства силна ръка да повдига главата й, очите се приближиха и изпълниха цялото й зрително поле.

— Можеш ли да говориш или твърде много боли? — Тя усети лек допир до шията си.

Наистина болеше адски, но Кейт успя да промълви:

— Ник! Момчетата? Какво… Какво се случи? — Накъсаните думи излизаха от устата й с дрезгав шепот. Тя докосна шията си и изстена.

Ник разтревожено се вгледа в светлочервените къдри, ясните зелени очи и грозните отпечатъци от пръсти по врата й, които бързо се превръщаха в още по-грозни синини. През разкъсаната й блуза се виждаха заоблените рамене и изящната белота на кожата й. Невъзможно бе да опише облекчението, когато, след като я обърна по гръб и допря глава до нежната мекота на гърдите й, дочу слабите, но равномерни удари на сърцето.

— Кейт — настойчиво рече той, — зная, че не се чувстваш добре, но веднага трябва да се махаме оттук. Онези главорези избягаха, но сигурно скоро ще се върнат. Трябва да намерим момчетата, преди да са довтасали.

Щом смисълът на думите му достигна до съзнанието й, очите й потъмняха и Кейт с мъка се надигна. Ник й помогна да седне. Младата жена отчаяно искаше да се изправи. Хиляди въпроси напираха в ума й. Къде са момчетата? Какво се бе случило? Как ги бе открил Ник? Ала изведнъж й прилоша и усети, че й се гади. Тя изстена и наведе болезнено пулсиращата си глава между коленете.

Ник нежно погали косата й и промърмори нещо окуражително. Изненадано Кейт осъзна, че мъжът използва същите успокоителни нищо не значещи фрази, които го бе чула да отправя към Цезар. По някаква необяснима причина откритието я раздразни и тя тромаво коленичи.

— Браво! — Ник я подхвана за лактите и я вдигна на крака. Ала щом се изправи, усети такова безсилие, че само желязната хватка на Ник й попречи да се свлече отново на земята. — Всичко е наред, всичко е наред… — Притисна я към гърдите си и през лекото яке и памучната риза тя усети топлината на тялото му, трептящите силни мускули. — Просто ти трябва време да се съвземеш.

За няколко секунди й се стори, че излъчващата се от него сила и жизненост премина в нейното тяло. Кейт пое дълбоко дъх и го отблъсна.

— Вече съм добре.

— Сигурна ли си? — изгледа я изпитателно той.

— Да, да. — Гласът й бе сипкав и наподобяваше измъчено грачене. — Трябва да намерим Руди и Ранди. Господи, какво точно се случи? Ти как попадна тук?

Докато забързано слизаха по пътеката, Ник й обясни как е открил пещерата и какво се е случило, след като е загубила съзнание.

— Искаш да кажеш, че си застрелял Франко? — запита тя изумено.

— Раних го и му отнех пистолета. Но когато двамата с дребосъка побягнаха, бях прекалено разтревожен за теб, за да се втурна след тях. — Ник мрачно поклати глава. — Сега са някъде наоколо и нямам представа какво възнамеряват да правят. Може да хукнат при шефовете си за нови заповеди, а може да се опитат да хванат момчетата. Надявам се, че Руди и Ранди ще съобразят да се скрият.

При мисълта, че близнаците може отново да попаднат в лапите на Франко и Винсенте, Кейт изстена и ускори ход. Ала неочаквано се подхлъзна на някакъв камък и не падна само благодарение на мигновената намеса на Ник.

— Успокой се. Ще ги намерим.

— Надявам се. О, господи, надявам се!

За да й попречи да се втурне отново напред, Ник я задържа за ръката. Тъкмо излязоха иззад поредния завой, който тънеше в сянката на високи клонести дървета, когато смразяващ кръвта вик разцепи тишината и две тежки тела тупнаха отгоре им като живи гюллета.

— Какво, по дя… — Ник и Кейт се проснаха на земята.

— Хванахме ги! — изпищя пронизително тънък глас.

— Хей, глупчо — смъмри го друг, — не са те. Това са Ник и Кейт.

— Прав си. Те са!

— Руди! Ранди! — задъхано извика Кейт и се втренчи радостно в ангелските им личица и блестящите кръгли кафяви очи. — Добре ли сте?

— Да, но помислихме, че сте Винсенте и Франко — обясни Ранди. — Затова ви устроихме засада.

— Радвам се, че в засадата попаднахме ние, а не те — рече през смях Ник и за кой ли път помогна на Кейт да се изправи. — Струва ми се, че онези двамата нямаше да са и наполовина толкова приятелски настроени. — Изведнъж Ник извърна глава и предупредително постави пръст на устните си.

Всички притихнаха и със затаен дъх се опитаха да чуят звука, който Ник бе доловил с острия си слух.

В далечината се чу шум от запалване на двигател. Изсвириха гуми и някаква кола потегли с рев. Само след секунди звукът наподобяваше жужене на умиращо насекомо.