Джейн Силвъруд
Висок залог (16)

Петнадесета глава

Три месеца по-късно, отвъд океана, Шъг О̀Тайли възкликна:

— Дявол да го вземе, Праскова е истинска красавица!

— Да — съгласи се Ник. — А изглежда и Сизънуайн е на същото мнение.

— Така е — засмя се Шаг. — Чуйте го. Едва се сдържа да не изпотроши вратичката, за да стигне до кобилата.

Ник погледна през рамо. Огромният жребец, който временно бе в „Нова езда“ се мяташе като обезумял в отделението си. В момента, в който Ник бе въвел Праскова, Сизънуайн бе започнал да танцува, да пръхти, да цвили и да се изправя на задни крака.

— Имай търпение, приятелю — промърмори Ник, отдръпна се и с възхищение огледа петнистата кобила. Тя бе най-бързата и най-обещаващата от всички, които бе отгледал досега. Имаше прекрасно оформена глава с голямо светло петно на челото, а очите й блестяха с необикновена интелигентност. Ала в момента, навярно усетила какво й предстои, тя бе нервна и изплашена.

— Не се безпокой — прошепна Ник в прибраните й назад уши. — Той не е чак толкова лош, колкото изглежда. И макар че няма да ти е много приятно, тази пролет, ако всичко мине добре, ще имаш прекрасно жребче, с което ще се гордееш.

Праскова обаче не изглеждаше особено впечатлена от перспективата и Ник я погали по хълбоците. Според него, сексът при конете, доставяше удоволствие единствено на мъжкия. Така беше при повечето животни, а се случваше доста често и при хората. И неочаквано се улови, че отново мисли за Кейт.

През цялото лято отчаяно се бе опитвал да я забрави. Надяваше се, че ще бъде лесно с помощта на всички промени, които настъпиха в живота му. Колин излезе прав. След победата в Гранд Нешънъл и шумната реклама, Ник бе засипан от поръчки като треньор, а продажбите му бяха феноменални. Най-сетне „Нова езда“ носеше печалби и бъдещето на собственика във финансово отношение се очертаваше безпроблемно.

Ник успокои кобилата, подаде юздите на Шъг и отиде да доведе Сизънуайн. Ала щом отвори вратичката, жребецът изхвръкна от отделението.

— Спокойно, момче, спокойно. Тя няма да избяга. Ще стои и ще те чака.

Колко по-просто е животът на създанията като Сизънуайн и Праскова, помисли горчиво Ник, докато водеше нетърпеливия жребец към нервната изплашена кобила. След чифтосването, Сизънуайн щеше да се върне в отделението и спокойно да задъвче овеса, все едно нищо не се е случило.

Очевидно и за Кейт беше така, помисли мрачно Ник. Тя го бе напуснала, без да се обърне назад. Ако трябваше да бъде честен, той бе постъпил по същия начин с всички останали жени в своя живот. Но не и този път — не и с Кейт. Тя бе оставила рана в душата му, дълбока рана.

След като Сизънуайн и Праскова бяха отново отведени в отделенията си, Ник излезе от конюшнята и се отправи към къщата. Остана за момент на терасата и огледа фермата. Голяма част от парите, които спечели, бяха отишли за ремонт на постройките и си личеше, че не са похарчени напразно. Би трябвало да изпита чувство на удовлетворение, но вместо това той се чувстваше неспокоен и раздразнителен. Какво му е хубавото на място, което няма с кого да споделиш?

Той се обърна към вратата. Само къщата не бе докосната. Някак си Ник не можеше да се застави да ремонтира кухнята или да извърши каквито и да било подобрения. Всички тези неща изискваха женска ръка и той се бе надявал, че Кейт ще се заеме с тях един ден. Само че тя не желаеше да се забута в някаква ферма в Ирландия.

Ник влезе в кабинета си, включи стереоуредбата и извади компактдиск, с който се бе сдобил неотдавна. Надписът гласеше: „Ценни находки“. Беше на Кейт, първият й албум, записан и издаден от Бърнсайд. Ник остана дълго време загледан в снимката на Кейт върху обложката. Същият замечтан поглед му бе отправила, когато я целуна за първи път.

Макар да се самоизмъчваше, той слушаше диска отново и отново всяка нощ. И тази вечер нямаше да бъде по-различна, осъзна той, когато плъзна диска в устройството и се настани удобно във фотьойла с вдигнати върху масичката крака.

Щом звуците на пианото изпълниха стаята, той докосна върховете на пръстите си и се намръщи. Невъзможно бе да забрави Кейт Хъмфри. Бе влюбен в нея. И това означаваше само едно: не можеше да я остави да си отиде завинаги. Трябваше да предприеме нещо.

 

 

— Изглежда това търсите — рече библиотекарката и свали от полицата високо томче с ярка подвързия.

Кейт погледна заглавието. „Роксестрите от шестдесетте.“

— Да, струва ми се — съгласи се тя.

— Тук има статии за Мама Кае, Джанис Джоплин, Сюпримс, Джоан Бейз. Да, има и откъс за Глория Дийн. Нали от нея се интересувахте?

— Да, именно. — Кейт пое томчето и го сложи върху купа от останалите книги, които библиотекарката й бе намерила. — Благодаря, мисля, че засега са достатъчно.

— Е, надявам се да намерите това, което търсите. — Библиотекарката нагласи очилата с телени рамки на носа си и изтупа длани.

— Сигурна съм, че с вашата помощ ще успея — учтиво отвърна Кейт.

Колебливо, почти със страх тя отвори томчето за певиците през шестдесетте на статията, която й бе посочила библиотекарката. Застина, щом погледът й спря на снимката на Глория Дийн. Младата жена на фотографията имаше яркочервена коса и зелени леко дръпнати очи. Сякаш гигантска ръка сграбчи Кейт за гърлото и отне дъха й. Господи, нима това е майка ми, запита се тя.

Оуен Бърнсайд я бе накарал да приеме толкова сериозно този въпрос. Старецът удържа думата си и през последните месеци парите и влиянието му бяха преобърнали света на Кейт и сякаш го бяха завъртели на бързи обороти.

Записи в обзаведените по последна дума на техниката студия на „Бърнсайд“, срещи с журналисти и накрая завършване на диска, което включваше и пълно подновяване на гардероба й. После заедно с пускането на новия й албум на пазара служителите в компанията организираха интервюта за телевизионните компании, списанията и вестниците, както и турне в дванайсет града. Като част от тази обиколка довечера започваха концертите й в Балтимор.

Отначало Кейт не бе склонна да приеме великодушното предложение на Оуен Бърнсайд. Щедростта му я караше да се чувства виновна, сякаш приемаше нещо, което не й принадлежеше заради възможно най-лошия вид фалшиви претенции — използвайки надеждата му, че няма да умре без наследник.

Но Оуен решително се противопостави на подобен начин на разсъждение.

— Първо, не съм забогатял с инвестиране в губещи начинания. Моите служители непрестанно търсят нови млади таланти. Те са съгласни, че отговаряш на условията. И още нещо… Защо тъй разгорещено отричаш възможността да имаме роднинска връзка?

— Просто не мога да повярвам — отвърна тихо Кейт. После добави по-твърдо: — Защо не ме подложите на изследванията сега? Така скоро и двамата ще имаме отговор на въпроса.

Старецът решително стисна устни.

— Ще проведа изследванията едва когато и трите бъдете под моя покрив и нито секунда по-рано. Но сега става дума за твоя начин на мислене, не за моя. Всъщност ти не искаш да повярваш, че съм твой дядо! — изстреля той. — Знаеш ли, момиче, аз разполагам с твърде много време за размисъл в това отвратително гнездо от възглавници. — Оуен размаха немощен юмрук към копринения балдахин, тъй като в момента седеше в удобен фотьойл, а краката му бяха вдигнати на ниско столче. — И разработих няколко теории за теб.

— Така ли? — Кейт смаяно се втренчи в своенравния си покровител.

Докато работеше върху албума си, той бе настоявал да го посещава доста често, като подхвърляше: „Чувствам се самотен. Ще изпратя колата да те вземе“. Отначало Кейт се чувстваше някак неудобно в готическото имение, което й напомняше декор от филм на ужасите. Но постепенно превъзмогна смущението си и двамата с Оуен се сприятелиха, дори започнаха някак инстинктивно да предусещат настроенията и мислите на другия.

— Да, наистина. За бедно сираче като теб, ти действително си постигнала много. Но знаеш ли какво мисля? Смятам, че така ти харесва. Хайде, отговори ми честно, не е ли тъй?

Челюстта на Кейт увисна.

— Това е лудост! Какво искате да кажете?

— Ще ти обясня какво имам предвид. Според мен, да бъдеш съвсем сама на света се е превърнало във въпрос на гордост за теб. Може би изобщо не можеш да си представиш, че би могло да бъде другояче. Страхуваш се да признаеш, че може да не си съвсем сама, че можеш да имаш семейство. — Оуен настойчиво се взря в нея. В бледосините му очи се четеше предизвикателство.

— Но… но това е глупаво! — заекна Кейт. — Защо да не искам да имам семейство?

— Защото ще се наложи да се промениш. Семейството ще те обвърже с нови отговорности, които досега не се е налагало да поемаш, и освен това ще те лиши от множество претексти за извинение. — Очите му се присвиха. — Знаеш ли, като размишлявам сега над това, готов съм да се обзаложа, че именно по тази причина все още не си се омъжила. И не ми обяснявай, че не си срещнала подходящ човек. За хубаво момиче като теб, светът е пълен с подходящи мъже. Ала ти се страхуваш твърде много и затова не желаеш да си избереш съпруг. Мога да те разбера — продължи той, въпреки обиденото изражение на Кейт. — Обикновено хората свикват с начина на живот, който са водили, докато пораснат, дори той да не е най-добрият за тях. Ти си свикнала да се смяташ за самотница. Това ти е познато и ти се чувстваш сигурна. И се страхуваш да опиташ нещо по-различно. Успяла си да си внушиш, че музикалната ти кариера, в която си се вкопчила като удавник за сламка, е единственото, което те интересува. Но един ден може да съжаляваш, момиче. Помни ми думите!

Кейт цялата бе почервеняла. Споменът за Ник отново бе нахлул в съзнанието. Ала тя ядосано натърти:

— Не е вярно!

Вперила поглед в снимката на Глория Дийн, тя си спомни обвинението на Оуен и си даде сметка, че същото й бе казал и Ник в онази нощ, когато се любиха в Лондон. „Боиш се от обвързване!“ — бе я обвинил той.

Кейт разтри болезнено пулсиращите си слепоочия и се зачете в статията за Глория Дийн.

„Макар да бе една от най-красивите и обаятелни певици на нашето бурно десетилетие, Глория Дийн погуби таланта си, като се подложи на самоунищожение с наркотици. Глория се бе превърнала в сензацията на всички бляскави приеми от Лос Анджелис до Лондон, Париж и Рим, но си остана самотница. Когато почина от свръхдоза наркотик, нямаше опечалени. Нейните почитатели я бяха забравили, а близки приятели тя нямаше.“

Студени тръпки полазиха по гърба на Кейт. Възможно ли бе тази емоционална жена, чийто живот бе протекъл тъй безсмислено да е нейната родна майка? Мисълта не бе никак приятна. И все пак, Глория, също като Кейт, имаше зелени очи, червена коса и бе направила кариера в музиката.

Кейт рязко затвори книгата. Изправи се, грабна якето и чантата си и погледна новия златен часовник, който Оуен й бе подарил по случай излизането на първия й албум. Бе време да се връща в хотела, да вземе душ, да хапне и да се преоблече, преди вечерния си концерт.

Час по-късно, Кейт стоеше под душа в луксозната мраморна баня на хотелската си стая. Докато горещите водни струи обливаха голото й тяло, статията за тъжния живот на Глория Дийн все още се въртеше в главата й.

— Е, добре, и тя е имала червена коса и е била музикант — промърмори Кейт. — Но с това се изчерпват сходствата помежду ни. Аз не съм пристрастена към наркотиците, а и животът ми не представлява безсмислена поредица от приеми и празненства. Аз отлично зная какво искам и към какво се стремя.

„Нима? — попита заядливо, тихо гласче, докато водата отмиваше ухайния сапун от тялото й. — Наистина ли знаеш?“

Мислите й отново се насочиха към Ник. Колкото и да се опитваше да го забрави, не бе в състояние да изхвърли от ума си предложението му да дадат шанс на връзката им, както и начина, по който го бе отблъснала. Това бе важно решение, може би най-важното в нейния живот. Сега Кейт имаше чувството, че са й били предложени две награди и тя, като глупачка, която не може да различи месинга от златото, бе избрала лишената от истинска стойност.

Изведнъж Кейт се свлече на мраморните плочки и покри лицето си с длани. Дълго време горещите й сълзи се стичаха по страните й заедно с водните струи. Но накрая тя се изправи и изтри почервенелите си очи с мокра ръка.

— Нищо нямаше да излезе — ядно прошепна тя, спря душа и грабна хавлията. — Просто нямаше да се получи.

 

 

Два часа по-късно Кейт поставяше сценичния си грим пред тоалетката и обмисляше някои промени в изпълнението, когато на вратата се почука.

— Кой е?

— Лице от далечното ти мрачно минало — отговори познат мъжки глас зад тънката дървена врата.

В първия момент Кейт примига, после разпозна гласа, усмихна се и широко отвори вратата.

— Не мога да повярвам на очите си! Били Роклънд! Какво правиш тук?

— Свиря малко по-надолу по улицата, в „Макс“. — Мъжът имаше невероятно обаятелна усмивка и привлекателно лице. „Макс“ бе твърде популярен джаз клуб в Балтимор. — И тъй, реших да се отбия и да поздравя любимата си пианистка. — Той скръсти ръце, облегна се на вратата и преценяващо я изгледа от глава до пети. После леко подсвирна. — Изглеждаш великолепно в тази рокля!

— О, благодаря ви, сър — Кейт направи лек реверанс. — Радвам се да те видя отново!

Били Роклънд свиреше на тромпет като бог и разбиваше сърца като побеснял дявол. Макар бързо да се бе поддала на чара му, Кейт твърде скоро разбра, че за Били любовта е само игра и сладките обещания, които й даваше са празни думи.

Пътищата им се бяха разделили и той се бе отправил към нови завоевания. Но музикантите се движеха в доста тесен кръг. Бившите любовници често се срещаха и бяха принудени да свикнат с новите си неангажиращи отношения. Кейт и Били бяха работили заедно в Лондон и той се бе опитал — безуспешно — да поднови връзката им. Но договорът им бе прекратен и Били бе принуден да замине.

— И ти не изглеждаш зле — рече тя. — С кого работиш сега в „Макс“?

Когато Били назова триото, с което свиреше, Кейт изненадано повдигна вежди.

— Хей, та това е чудесно! Значи се справяш прекрасно след онзи неприятно приключил ангажимент в Европа.

Били изпитателно я изгледа. Устните му се разтегнаха в усмивка.

— О, мисля, че ти си тази, която здраво си стъпи на краката. Четох за теб, малката. Откакто се завърна от Лондон, успехите ти са умопомрачаващи. Кажи на стария си приятел Били каква е тайната?

— Красота и талант — отвърна с усмивка тя. Едно от условията за покровителството на Оуен Бърнсайд бе да не споменава пред никого за търсенето на изчезналата внучка и Кейт прекрасно разбираше мотивите на стареца. Една дума бе достатъчна, за да отприщи лавина от фалшиви кандидатки и цялото издирване щеше да се превърне в цирк.

— Е, това действително обяснява всичко — рече Били и я изгледа замислено. — Винаги си била красавица, а в таланта ти изобщо не съм се съмнявал. Сама ли пътуваш?

— Да — призна предпазливо Кейт, тъй като си даваше сметка до какво ще доведе това.

— Аз също. Слушай, какво ще кажеш да се срещнем, след края на концерта ти. Тъкмо и моята програма ще е свършила. Ще пийнем нещо, ще поговорим за добрите стари времена? Ще ти разкажа последните клюки.

Кейт изведнъж се изкуши да приеме предложението на Били. Напоследък се чувстваше толкова самотна и изолирана, когато се прибираше вечер в хотелската си стая. Били обикновено беше забавен събеседник, а и сигурно щеше да й се отрази добре да побъбри с колега, който освен това бе и доста привлекателен представител на противоположния пол. Може би се нуждаеше именно от подобна компания, за да забрави Ник.

— Съгласна съм — рече тя. — Щом свърша, ще дойда в „Макс“.

По-късно същата вечер Кейт съжали, че прие поканата на Били. На всеки концерт тя влагаше всичко от себе си и когато последното й изпълнение завърши, единственото й желание беше да се строполи в леглото и да затвори очи. Но беше обещала, а Кейт държеше на обещанията си.

Ала когато най-после стигна в „Макс“, се зарадва, че се е насилила да дойде. Обстановката бе предразполагаща и бе приятно да се отпуснеш на чаша вино и да побъбриш. Изключително очарователен, както винаги, Били я забавляваше с истории за техни общи познати.

— Чу ли, че Бърт Рус и Елън Каръл са заедно? — попита Били и се облегна на стола си. Бърт бе пианист, а Елън — нашумяла напоследък привлекателна млада певица.

— Не, не знаех. — Кейт поклати глава. — Колко неподходяща двойка!

— Защо мислиш така? — погледна я той с леко притворени очи — трик, който навремето я бе очаровал. Без съмнение, и сега караше повечето нищо неподозиращи жени да примират от възхищение.

— О, не зная. Той винаги е бил тих и скромен, а тя изглеждаше доста лекомислена.

— Също като нас двамата, само че ролите са разменени — отправи й той най-обаятелната си усмивка.

— Да, нещо такова — съгласи се тя.

Били се пресегна и хвана ръката й.

— Зная, че ме смяташ за самонадеян фукльо, Кейт — започна той, като си играеше с пръстите й, — но, повярвай ми, говоря съвсем искрено. Много мислих за онези дни, когато бяхме заедно и се питах дали не направих голяма грешка?

— Наистина ли? — Кейт отдръпна ръка. — Всъщност мисля, че ти никога през живота си не си правил грешки, Били. Искам да кажа, защо привлекателен мъж като теб ще лишава останалата част от женското съсловие, обвързвайки се с една-единствена жена? — засмя се тя и смени темата.

Но Били се оказа доста по-настойчив отколкото в миналото. Тогава при най-слабия намек, че го отблъсква, той отлиташе като пчела към следващия цвят. Сега, щом Кейт взе чантата си и понечи да си тръгне, той настоя да я изпрати с такси, после я съпроводи през фоайето на хотела и се качи с асансьора до стаята й.

— Е, пристигнахме — рече Кейт, спря пред стая номер 602 и отвори чантата си, за да извади ключовете.

— Хубава стаичка — рече Били.

— Да, много е удобна. — А също хладна и самотна, добави наум Кейт и най-сетне измъкна ключа си.

— Изглежда доста държат на теб, щом са те настанили в толкова луксозен хотел. А помниш ли какви стаи ни бяха наели преди няколко години във Флорида?

Всъщност преди четири години, рече си Кейт.

— Разбира се, че помня. Армии от хлебарки с размерите на камиончета играчки. — Кейт потръпна. — Как бих могла да забравя?

— И аз не съм забравил. — Били не отделяше поглед от нея и Кейт си даде сметка, че той няма да си тръгне с обикновено пожелание за лека нощ. — Имали сме много приятни мигове заедно, само ти и аз — прошепна дрезгаво мъжът.

— Да, но аз бях твърде млада и всичко това е отдавна минало.

— Ти беше прекрасна, Кейт. А аз постъпих като негодник. Не те заслужавах.

Не, наистина не ме заслужаваше, помисли си Кейт. И все пак я обзе горчиво-сладка носталгия при спомена за този период от живота й. Тогава бе заета с планове за бъдещето и твърдо решена да успее, независимо от всичко. Дори увлечението й, завършило с раздяла, бе само временно разочарование. Тя се бе съвзела и продължила напред с амбицията да направи кариера, разчитайки единствено на себе си. И ето, че се бе озовала, неочаквано и изведнъж, там, където бе мечтала да бъде, на прага на главозамайваща кариера.

Е, защо тогава не изпитваше удовлетворение? Защо чувстваше такава пустота и празнота? Ако бе приела поканата на Ник, сега щеше да бъде в неговата ферма в Ирландия. Може би щяха да лежат на старото му огромно легло и да се любят. Кейт сякаш дочу тихия му смях, усети топлината на силните му ръце, които я прегръщаха, изпита невероятно вълнение от допира на устните му. Изведнъж главата й се замая и тялото й пламна.

— Наистина ли е твърде късно?

— Моля? — Изтръгната от нахлулите в съзнанието й мисли, Кейт се втренчи в Били с невиждащ поглед.

— Наистина ли е твърде късно за нас, Кейт? Зная, че мина много време, но може би точно от това сме имали нужда. От време. И на двамата са ни трябвали няколко години, за да помъдреем, да осъзнаем какво е важно за нас в този живот. Вече зная какво е важно за мен. — И без повече думи той я грабна в обятията си и впи устни в нейните.

Освен че свиреше на тромпет като бог, чаровният Били Роклънд умееше да покорява жените с целувки. Имаше голяма практика.

Може би самотата и спомените за Ник, които я преследваха от месеци, бяха причината, но Кейт откликна. Били не беше Ник, но също беше привлекателен, а тя се чувстваше изоставена и отритната. Бе толкова приятно да откриеш сигурно пристанище в силна мъжка прегръдка.

— Господи, колко си сладка, Кейт — прошепна Били в ухото й.

Кейт примига изненадано, после се ядоса на себе си.

— Вече не бих могъл да си тръгна — продължи той дрезгаво. — Защо не отключиш тази врата и не ме поканиш? Обещавам ти, няма да съжаляваш.

— Аз вече съжалявам — заяви Кейт и тръсна глава. Опря длани в гърдите му и го отблъсна. — Зная, че току-що ти дадох напразни надежди, като те целунах по този начин.

— Какви напразни надежди? Какво имаш предвид?

— Били, наистина съжалявам. Не желая да подновяваме нашата връзка.

— Предполагам, сега ще ми кажеш, че има друг — намръщи се той.

— Боя се, че е така. Беше глупаво от моя страна. Извинявай. — Тя проследи смесените чувства, изписали се по лицето му: първо гняв, после раздразнение.

Накрая той стисна устни и сви рамене.

— Е, предполагам, че си го заслужавам…

— Били, не е отмъщение. Казвам ти истината. Наистина има друг.

— Е, щом казваш. — Устните му се изкривиха в усмивка. — Който и да е, той е щастливец.

— Може би. — Кейт не възнамеряваше да говори за Ник. А също така не желаеше да отключи вратата, докато Били беше наблизо. С течение на времето бе научила да се справя с мъжете, които трудно се примиряваха с факта, че са отблъснати.

За щастие, Били понасяше леко неуспехите. Той се насочи към асансьора и остави Кейт на мира.

С въздишка на облекчение, тя отключи вратата, влезе и я затвори след себе си. Светна лампата, сложи веригата и пристъпи към вътрешността на стаята.

В краката й прошумоля хартия и Кейт сведе поглед. Някой, може би служител на хотела, бе пъхнал под вратата тъмнокафяв плик.

Кейт го вдигна, изрита настрани високите си обувки, хвърли палтото си на леглото и седна на мекия тапициран стол до прозореца. За момент остана загледана в светлините на града, в яркия неонов надпис над аквариума срещу пристанището, трепкащият червен пламък, излизащ от комина на захарната фабрика. После отвори плика и изсипа съдържанието му.

Имаше бележка от Оуен и от рекламния й агент, няколко изрезки от вестници със статии за нея и бял квадратен плик, адресиран на ръка с пощенска марка от Италия.

Кейт изумено се втренчи в плика. После сърцето й бясно заби. Никога не бе виждала почерка на Ник. Дали писмото беше от него? Но поканата вътре бе изпратена от Аделина, а не от Ник.

— Аделина и Марио — прошепна Кейт, вперила поглед в неразбираемите италиански думи. После отмести очи и прочете превода на английски, към който бе добавена кратка бележка от Аделина. „Моля, ела на наша сватба и пожелай ни щастие“ — пишеше италианката. И после бе добавила: „Нико също бъде тук, а и Руди и Ранди. На всички ни липсваш, хубавице!“.

 

 

Точно след две седмици Кейт слезе от самолета на летището в Рим, взе такси и пристигна в елегантния хотел, където си бе запазила стая.

Същата вечер, докато пиеше капучино в ресторанта, тя погледна през прозореца към фонтана Ди Треви, който се намираше точно срещу хотела.

Колко различно бе сегашното й пристигане в Рим от последното й посещение тук. Тогава бе облечена в евтини дрехи и бе доста неспокойна и разтревожена. Тази сутрин бе слязла от самолета в костюм по поръчка, със спокойствие, дължащо се на приятния полет. Но спокойствието бе само привидно. Стомахът й се свиваше като на ученичка, на която й предстоеше за първи път да опита алкохол.

— Госпожицата сама ли е?

Кейт вдигна поглед. До масата бе застанал привлекателен, черноок мъж, който се усмихваше приветливо. Беше облечен в елегантно ленено сако и бежов панталон. Носеше скъп златен часовник, а на врата му проблясваше златна верижка.

— Да, за момента — рече Кейт. — Но аз тъкмо си тръгвам. — Тя отвори чантата си, за да плати сметката.

— Вие сте американка. — Очарователната усмивка на непознатия грейна отново. — Красива жена като вас не би трябвало да остава сама в непознат град. Ако имате време и бихте желали компания, мога да ви покажа някои от красивите забележителности на Рим.

— Благодаря — отвърна учтиво Кейт, — но се страхувам, че не разполагам с време. — Тя махна на сервитьора, който пристигна веднага. — Тук съм по много важна работа. Така че, извинете, но трябва да тръгвам.

Лицето му помръкна, но той очевидно не бе натрапник, затова сви рамене и рече:

— Успех във важната работа, госпожице. Чао.

 

 

На следващата сутрин с колата, която бе наела, Кейт пое на север, към живописното малко селце, където щеше да се състои сватбата на Марио и Аделина. Според бележката на Аделина, тя вече бе продала своята къща, така че след брачната церемония, сватбеното тържество щеше да бъде във фермата на Марио.

— Закъснявам — промърмори Кейт. Погледна отново часовника си и натисна газта по магистралата. Не бе преценила времето си както трябва. Оказа се, че колата под наем трябва първо да мине на преглед през сервиза; задръстванията в Рим бяха ужасни и на всичко отгоре пое по погрешно отклонение. Отне й един час, докато открие пътя.

Раздразнена, че ще пропусне самата церемония, Кейт зави по черния път, който водеше към фермата на Марио. Щом колата пое по познатата алея, главата й се замая от нахлулите чувства, а ръцете й затрепериха на волана.

В съзнанието й изплува яркият спомен за първото й пристигане тук. Беше толкова изплашена и изпита истинско облекчение, когато видя добросърдечния Марио с неговите безобидни прасета и кокошки. А след пътуването до Витербо, Ник я бе целунал за първи път. Стомахът й се сви, когато си припомни докосването на устните му и своя невероятно страстен отклик. От първия момент, в който срещна погледа му, тя знаеше, че го желае. Тъй като в началото му нямаше доверие, се бе опитала да потисне влечението си. Но битката бе безнадеждна, обречена още от самото начало. А сега, когато вече знаеше колко прекрасен и уважаван човек е той всъщност… О, как бе могла да го напусне!

— Ник! — прошепна тя. Къде ли е той сега? Дали щеше да го види в следващите няколко секунди? И ако го видеше, какво щяха да си кажат?

Пред погледа й изникна бялата къща и редицата коли, паркирани отстрани на алеята. Както бе очаквала, празненството вече беше в разгара си. Къщата бе свежо измазана. Цялата веранда бе отрупана с ярки саксии с хризантеми, а над тях, по всички прозорци трептяха шарени гирлянди.

Отстрани до къщата бяха поставени дълги маси, покрити с бели покривки, отрупани с препълнени с храна чинии и кани с вино. Гостите, облечени в официални рокли и костюми, весело разговаряха и се смееха, застанали на групички около масите.

Кейт спря до бежов фиат, точно като нейния, само че по-стар и по-прашен. Излезе от колата, приглади полата на графитеносивия си копринен костюм, извади сватбения подарък от задната седалка и забърза към къщата.

Аделина я забеляза първа. С радостен вик, тя се втурна да я посрещне и я целуна сърдечно по бузите.

— Кейт, Кейт, аз не може да повярва на очите си! Ти изминала толкова път!

— Разбира се! Нима смяташ, че бих пропуснала сватбата ти? Бих дошла дори да се намирах в Китай. О, Аделина, толкова си красива! — Кейт се отдръпна и огледа с възхищение по-възрастната жена. Роклята на Аделина бе от червена коприна, покрита с бледорозова ръчно изработена дантела. Носеше огърлица от тежки перли, а тъмната й коса бе вдигната на кок, прикрепен с два сребърни гребена, също инкрустирани с перли. Но красотата й се дължеше на грейналото лице. Тя просто излъчваше щастие.

Изведнъж до нея изникна Марио, широко усмихнат, облечен в официален тъмен костюм.

— Видя ли, Кейт дойде, точно както ти казвах — заяви той, прегърна Кейт и звучна я целуна по бузите. — Изминала си толкова път само за да ме видиш вързан като прасе на пазар. — Той дяволито извъртя очи. — Хубава гледка, нали?

Аделина игриво го плесна по рамото.

— Глупчо! Тя дошла да види, че ти най-после, накрая, си станал щастлив мъж!

— Да, скъпа моя — отвърна Марио и целуна съпругата си по бузата. После се обърна към Кейт. — Заповядай, заповядай! Яж, пий! Виж старите си приятели! — Той посочи клонесто дърво, където Руди и Ранди, облечени в еднакви костюмчета и грижливо сресани, се редуваха на люлката от автомобилна гума, която майка им засилваше ритмично напред-назад.

Джилиан Лафиоре изглеждаше великолепно в роклята си от синьо кадифе с дълги ръкави и бухнала като цвят на лале пола. Деколтето и маншетите бяха поръбени с бяла дантела. Забелязала красивата русокоса англичанка, Кейт усети как стомахът й се сви болезнено. Спомни си каква ревност изпита, когато видя Ник и Джилиан заедно в Ейнтри. Защо ли Джилиан си бе направила труда да дойде на сватбата на Аделина и Марио? Дали заради Ник? И къде беше той? Кейт се огледа наоколо, но не го видя сред групичките от гости.

Аделина пое от ръцете на Кейт малкия подарък, опакован в ярка хартия, а Марио поведе гостенката към масите.

— Когато ние поканили Руди и Ранди, не очаквали, че те дойдат — започна Аделина. — Но да, тяхна майка пристигнала със самолет заедно с техен дядо.

— Не само заради наша сватба — вметна Марио със заговорнически тон. — Виж, ето там! — Той кимна към вратата на къщата, откъдето в същия момент излизаха двама мъже в тъмни костюми.

Единият беше Ник. А другият — Кейт се задъха.

— Но това е Лу Лафиоре!

— Да. Той тук да срещне своя съпруга и деца.

— Но нима е безопасно? — Макар да питаше за Лу, погледът на Кейт се спря на Ник. Той бе задълбочен в разговор с Лафиоре, лицето му бе обърнато встрани. Но при вида на стройното му тяло, Кейт усети сладостно горчиви тръпки да пробягват по гърба й.

В този момент Руди и Ранди се втурнаха към Лу, следвани от майка си. Мъжът клекна и прегърна децата. После обви ръка около кръста на Джилиан и четиримата се отправиха към невзрачна черна кола.

Кейт ги проследи с поглед, докато Лу се качи и потегли надолу по алеята, а Джилиан и близнаците му махнаха за довиждане. После очите й се върнаха на Ник. Той също бе наблюдавал заминаването на Лу, ала в този момент се обърна и погледът му срещна нейния.

Като подплашена птичка, Кейт зачака, нервите й бяха опънати до крайност. Сега, когато Ник знаеше, че тя е тук, щеше ли да приближи да говори с нея? Обзе я отчаяние, когато той се обърна, слезе от верандата и се насочи към групичка гости от селото, които пиеха вино и разговаряха до една от масите.

През следващия час, Ник продължи да я избягва. Макар жадният й поглед да го следеше навсякъде, Кейт не можеше да се застави да приближи до него. Вместо това, тя поигра с близнаците и разпита майка им за турнето й с театъра.

— О, беше досадно до смърт. Ролята в пиесата изобщо не беше за мен. — Джилиан изпитателно изгледа Кейт. — Момчетата ми разказаха за приключенията ви в Италия. Те непрекъснато говорят за теб. Но не очаквах да те срещна на тази сватба.

— Докато бях във фермата с Руди и Ранди, се привързах много към Аделина и Марио — отвърна Кейт.

— О, разбира се, всички обичат чичото на Ник! — възкликна Джилиан и раздразнено изгледа близнаците, които се тъпчеха с торта.

Докато Джилиан се опитваше да отдалечи момчетата от масата, Кейт отново потърси с поглед Ник. Ала точно в този миг до нея приближи Марио и й подаде парче торта, като настоя тя да го изяде и да изпие чаша от домашно приготвеното му вино. После дойде време Аделина да отвори подаръците. А след това булката хвърли букета си и Кейт смаяно го улови.

— Ти бъдеш следваща булка! — извика радостно Аделина, докато близнаците подскачаха като подивели, а Джилиан изкриви устни в пресилена усмивка.

Изчервена от смущение и неспособна да измисли подходящ отговор, Кейт отново срещна погледа на Ник. Той стоеше до Марио, малко встрани от групичката жени около Аделина. Бе скръстил ръце, а изражението му бе непроницаемо. И все пак погледът му не бе равнодушен. Докосна я като милувка и тя отново почувства как по гърба й пропълзяха огнени тръпки.

Сега е моментът да поговоря с него, рече си Кейт. Пристъпи към Ник, но той отново се обърна настрани и пое към конюшнята, небрежно пъхнал ръце в джобовете си.

Кейт се загледа след него. Изведнъж се ядоса и на себе си, и на него. Та това беше нелепо! Не бе изминала толкова път само за да го види, а и защото искаше да говори с него. Двамата бяха интелигентни зрели хора и трябваше да изяснят спокойно чувствата, които все още трептяха помежду им. Щом Ник не желаеше да направи първата стъпка, тогава тя трябваше да поеме инициативата.

— Кейт! — извика Аделина и приближи широко усмихната. — Твой подарък миялна машина за чинии, така?

Кейт кимна.

— Да, всъщност това е фактурата от магазина. Трябва само да им се обадиш и ще ти я доставят. А също така ще ти обяснят как да си служиш с нея.

Аделина възхитено поклати глава.

— Миялна машина за чинии. Какво чудо! — Тя целуна Кейт и я хвана за ръка. — Ела да запозная теб с моя братовчедка Арафина. Аз разказала й всичко, и тя няма търпение да види теб.

— С удоволствие. — Кейт печално погледна към конюшнята, където бе изчезнал Ник и последва Аделина. Докато вървяха, младоженката я представяше почти на всички наоколо, което бе придружено с около десетминутни излияния на италиански.

Изминаха поне още четирийсет и пет минути, докато успее да се измъкне. Тя огледа гостите, някои от които вече танцуваха под звуците на стария грамофон, но Ник не се виждаше никъде. Като реши, че сигурно все още е в конюшнята, тя се запъти към старата постройка.

Докато прекосяваше двора, Кейт обмисляше какво да му каже. За беда, не можеше да намери подходящи думи. Ник, липсвах ли ти? Ник, ако все още не е твърде късно, бих искала да дойда и да живея с теб.

Кейт поклати глава. Бе невъзможно да изрази чувствата си с думи. Може би постъпи глупаво като дойде, изпълнена с надежда, че щом го види и нещата ще си дойдат на мястото. Очевидно не му беше липсвала. Ник не беше срамежлив. Ако споделяше чувствата й, той непременно би я потърсил, за да изяснят отношенията си, вместо да я избягва през целия следобед.

Въпреки това, Кейт приближи вратата на конюшнята и пристъпи вътре. В същия миг замръзна на място. Ник бе в дъното пред отделението на Цезар, но не беше сам. Джилиан Лафиоре се бе сгушила в прегръдките му, а той нежно галеше разкошната й руса коса.

Кейт мигновено отстъпи назад и излезе, разкъсвана от непоносима ревност.

Трябва да се махна оттук, помисли тя. Грешка беше, че изобщо дойдох!