Джейн Силвъруд
Висок залог (11)

Десета глава

Ник се облече и вдигна подноса с недокоснатата закуска.

— Ще стопля кафето и ще препека нови филийки. — Той нежно погледна Кейт.

— Чудесна идея! — Тя седеше на леглото, увита в чаршафа, разбъркани къдрици се виеха около милото й лице, а зелените й очи блестяха.

Щом Ник затвори вратата след себе си, младата жена сви колене, обгърна ги с ръце и подпря брадичка. Цялата пламтеше от вълнение, едновременно изплашена и озадачена. Ала в момента не изпитваше никакви съжаления. Да се люби с Ник бе невероятно, прекрасно преживяване.

В живота на Кейт бе имало и други мъже. Като пътуващ музикант бе срещала доста изискани негодници, за които съблазняването се бе превърнало в хоби. В началото на кариерата си бе станала жертва на няколко такива прелъстители. Един от тях — Били Роклънд — все още присъстваше в мислите й, макар да не бе вече неин любовник. Когато го срещна за пръв път, Кейт бе съвсем млада и самотна, жадна за любов и емоционална привързаност, каквато й бе липсвала в множеството интернати. Но бързо изгуби илюзиите си, тъй като Били беше безотговорен любовник. Стана внимателна. Изгради около себе си защитна обвивка и се научи да не издава чувствата си.

С необичайна предпазливост подхождаше към всяка нова връзка.

Но къде се бе изпарила присъщата й предпазливост в отношенията й с Ник? Не можеше да си обясни своето поведение, а и в момента не я беше грижа. Чувстваше се твърде щастлива, за да обмисля държанието си. Искаше по-скоро да бъде отново с него. Да го гледа и да чува гласа му й доставяше необикновено удоволствие. Тя стана и бързо се облече.

Но преди да слезе, извади от чантата си малко шишенце с хапчета и глътна едно. Имаше неща, към които една жена не можеше да си позволи да бъде безотговорна.

Ник вече бе подредил масата и когато Кейт пристъпи в кухнята, той мажеше препечените филийки с масло.

— Кафето ухае чудесно — рече тя смутено. Изчерви се, когато очите й срещнаха погледа му. Чувстваше, че помежду им все още трепти спомена за току-що споделеното удоволствие и не бе съвсем сигурна какво ще последва.

Тя пристъпи към него и обходи с поглед стаята. Стените бяха прясно варосани, в камината се виждаха овъглени цепеници, грубо изработените мебели бяха леки и удобни.

Но вниманието й бе насочено към Ник. Макар винаги да бе привличал възхитения й поглед, сега тя го видя в нова светлина. Вече знаеше каква неизмерима наслада е да зарови пръсти в косата му, да докосне изсечената линия на челюстта му. Устните й помнеха вкуса на неговите, силата и чувствеността на ласките му. Когато донесе каничката за кафе и напълни светлите керамични чаши, погледът й се плъзна по ръцете му и тя потръпна при спомена за преживяното удоволствие. Той вдигна очи и се усмихна, отгатнал мислите й.

— Защо не седнеш? Сигурно си примряла от глад.

— Ще хапна от бърканите яйца, които си приготвил. — Тя се настани на стола, който Ник й предложи. — Изглежда си доста добър готвач.

— Не се изискват кой знае какви умения, за да се забъркат едни яйца. Ако не се бях научил, щях да умра от глад. Нямам Аделина, която да ми готви. С Шъг вършим цялата работа във фермата вече в продължение на две години. А и преди съм си готвил сам. — Той се настани на стола срещу нея.

— Значи си заклет ерген. — Кейт едва не се задави с яйцата. По дяволите, защо изтърсих подобна глупост, мина й през ума.

— Не бих се изразил точно така, но доста отдавна съм самостоятелен — всъщност откакто баща ми почина и ме изпратиха в интернат в Швейцария.

— Завършил си образованието си в Швейцария? — Той само кимна и Кейт продължи: — А защо не в Англия?

— Мисля, че баба ми и дядо ми не искаха да се мотая в дома им и да смущавам останалите им внуци.

— Роден си в Англия, учил си в Швейцария, прекарвал си ваканциите в Италия, живееш в Ирландия… Ти наистина си гражданин на света.

— Да, така е. Домът ми е там, където реша да си окача шапката. И трябва да призная, че този начин на живот ми допада.

— Аз също съм самостоятелна доста отдавна и съм доволна.

Кейт сведе поглед към чинията си, донякъде обезсърчена от отговора на нейната неволно подхвърлена забележка, че е заклет ерген. Дали й отправяше предупреждение?

Романтичният облак, в който плуваше, се разпръсна. Не трябваше да се шокира от факта, че Ник беше като всички останали мъже — нетърпелив да получи своето, без да се интересува дали тя иска нещо повече от краткотраен флирт. И все пак той никога не бе се преструвал. Двамата не бяха говорили за любов — помежду им тлееше само страст. Какво бе очаквала тя? А и той бе невероятен любовник. Сигурно и много други жени бяха на същото мнение. Но точно сега не й се искаше да мисли за това.

Яйцата заседнаха на гърлото й и тя вдигна чашата с кафе. Погледна крадешком към Ник. Страничен наблюдател никога не би се досетил, че мъжът насреща й само преди минути я бе любил страстно. Той изглеждаше спокоен и безгрижен както винаги. Само леко стиснатите му устни показваха, че размишлява над нещо ново. Над какво ли, помисли тя цинично. Как да се отърве от мен, след като постигна своето. Но защо разсъждавам по такъв нелеп начин? Та аз също постигнах своето. Желаех го не по-малко, отколкото той мен и удоволствието беше взаимно.

— Фермата ти има ли име? — смени темата тя.

— Да, казва се „Нова езда“. Предполагам, досещаш се защо.

— Имал си предвид ново начало за себе си?

Той кимна.

— След злополуката, когато вложих всичките си пари в това място, все още се лекувах. Не се надявах да започна отново да се състезавам. Мислех да си изкарвам прехраната като тренирам и отглеждам коне. Дейност много по-различна от задълженията на професионален жокей.

— Харесва ли ти да тренираш коне?

Той допи кафето си и се облегна на стола.

— Много. Трябва да си доста всеотдаен, но усилията ти се възнаграждават. Трудно е да се обясни на човек, който не е ездач. Ако искаш, като свършиш със закуската, бихме могли да отидем в конюшнята, за да видиш някои от наградите?

— Разбира се, с удоволствие.

Няколко минути по-късно, Кейт помогна на Ник да разтреби масата и да измие чиниите. После наметна сивото вълнено яке, което той й подаде от закачалката до вратата, и двамата излязоха.

Денят бе хладен и облачен. От лекото възвишение, на което бе построена къщата, двамата обхванаха с поглед пищната зеленина, където стада коне живописно пасяха зад бели дървени огради.

— Явно са необходими много усилия и време, за да поддържаш фермата — рече Кейт.

— Да — подчерта Ник и накратко описа в какво се състои управлението на фермата. Стори й се много по-рисковано и скъпо, отколкото си бе представяла. Но от начина, по който говореше, бе очевидно, че Ник обича работата си и сред конете е в стихията си.

Докато го слушаше, тя си спомни думите му за хамелеона. В Италия той се чувстваше като у дома си. Тъй като бе мургав и говореше чудесно езика, спокойно би могъл да мине за италианец.

А ето че в Ирландия бе също в свои води. Ако го бе срещнала за първи път във фермата, щеше да си помисли, че със сините си очи, тъмната коса и гъвкавото тяло е мургав ирландец. А как ли изглежда, когато пътува из Англия? Или в Америка? Дали отново сменя окраската си. Дали познаваше мъжа, с когото се бе любила страстно и без задръжки? Или представата, която си бе изградила за него, бе съвсем илюзорна?

Без да обръща внимание на странната тръпка, преминала по тялото й, Кейт засенчи очи, усмихна се и промърмори:

— Разбира се, пролет е.

— Моля?

— На онези пасища са кобилите с малките си, нали?

— Да — засмя се Ник. — Имам доста обещаващо поколение жребчета. Ела да видиш най-новото попълнение на детската градина.

Те се отправиха към конюшнята. Ник отвори вратата и й направи път. Вътрешността на неотдавна ремонтираното и почистено помещение се различаваше доста от конюшнята на Марио, която бе стара, с множество пристройки и се обитаваше само от два стари коня. Тук миришеше на прясно дърво и почти всички отделения бяха запълнени. Той я поведе по пътеката между тях, спря едва в дъното и надникна през вратичката.

— О! — възкликна Кейт. — Новородено жребче! Колко е красив!

— Женско е.

— Така ли?

— Да, роди се миналата нощ, докато ти спеше. Кръстих я Летящата Кейт. Надявам се, нямаш нищо против?

— Трогната съм. Как ти хрумна?

— Не е ли видно? — усмихна се той. — Само погледни цвета й.

Кейт се взря в неукрепналото жребче, което сучеше, притиснато към майка си. С изключение на белите чорапки, малкото конче цялото бе червено.

Докато Кейт се наслаждаваше на гледката, Ник отвори вратичката и пристъпи вътре. Бавно приближи кобилата.

— Момиче е, Роузи. Ти се справи чудесно и виждам, че си много горда. И с право. Тя е много красива. Да, истинска малка красавица. — Той погали шията на кобилата, после плъзна ръка по корема й. Доволен, насочи вниманието си към все още залитащото жребче.

Кейт не откъсваше поглед от него, заслушана в успокоителния му шепот. Наблюдаваше как умело използва ръцете си, изцяло погълнат от заниманието си.

— Искаш да кажеш, че въпреки късното ни пристигане, ти си стоял буден цялата нощ, за да изродиш жребчето?

— Да, с Летящата Кейт посрещнахме заедно изгрева.

Младата жена и преди бе забелязала, че между Ник и конете съществува някаква особена връзка. Но сега видя този факт в нова светлина. Конете бяха смисълът на живота му. Може би единственото нещо, което имаше значение за него.

Прозрението й се затвърди, когато излязоха от конюшнята и видяха, че Шъг и момчетата току-що са се върнали от града.

Шъг се оказа луничав ирландец на средна възраст с весели пламъчета в очите. Диалектът, който говореше, бе типичен за тази част на Ирландия. Явно бе оцелял през последните няколко часа в компанията на момчетата, макар от време на време да ги поглеждаше учудено, докато те подскачаха около Кейт и Ник. Момчетата бяха жизнерадостни и палави както винаги, явно случилото се през последния ден от пребиваването им в Италия нямаше никакви лоши последствия, отбеляза с облекчение Кейт.

— Може ли да пояздим? Може ли? Може ли? — развика се Руди.

— Да, може ли? — присъедини се и Ранди.

Ник се усмихна и след като запозна Кейт и Шъг, рече на момчетата:

— По-късно. Сега имам неотложна работа. — Той се обърна към помощника си. — Как е Мисълайънс?

— Див и в лошо настроение, както винаги — отвърна Шъг. — Има нужда от тренировка, но аз за нищо на света не бих яхнал този дявол.

— Просто има нужда да потича малко. — Ник засенчи очите си с ръка и се взря към пасбищата.

Кейт проследи погледа му и забеляза, че един от конете, прекрасен огромен черен жребец, е отделен от останалите в собствено ограждение. Той препускаше диво покрай оградата, цвилеше към кобилите в далечината и риеше с копито земята.

— Това е моят немирник. — Ник се усмихна. — Прави много пакости, но под грубите му реакции се крие златно сърце, или поне аз така мисля. Май е време да отида и да го поздравя.

Ник влезе в конюшнята и след миг се появи с юзда в ръка. Докато той вървеше към пасбището, Кейт се обърна към Шъг:

— Този жребец е много красив. Предполагам, за него се полагат специални грижи.

— Красотата си е красота. Мисълайънс наистина изглежда добре, но хубостта му не може да компенсира лошия нрав. Сякаш дяволът се е вселил в него. — Шъг изплю стръкчето трева, което дъвчеше, и си откъсна ново. — Ако не се държи изкъсо, Мисълайънс хапе и рита всеки. Миналата година изпотроши отделението си в конюшнята и едва не разби главата на собственика си, който поиска да го очистят заради абсолютно дивото му неконтролируемо поведение.

— Искаш да кажеш, че са щели да го убият? — попита Ранди ужасено.

— Да, но не се тревожи, малкия. Ник хареса коня. Предума собственика да не го убива и купи животното на безценица. — Заедно с Кейт и момчетата, Шъг тръгна към пасбището. Ник вече бе влязъл при непокорния черен кон. — Трябва да призная, че сделката се оказа изгодна — продължи ирландецът. — Бърз е дяволът, а и с кобилите върши добра работа. Само че покупката на Мисълайънс няма да донесе никаква полза, ако той успее да убие някой от нас, което, доколкото познавам нрава на конете, още се върти в главата му. Вижте само дивия му поглед! — Шъг поклати глава.

— Защо е толкова непокорен? — попита Кейт.

Ирландецът сви рамене.

— Според мен просто си е такъв по рождение. Но Ник смята, че е бил малтретиран. Отблизо ще забележите белезите по кожата му, някой пълен глупак го е пребил с камшик, опитвайки се да го обязди.

Те спряха на няколко крачки от оградата, загледани в Ник, който смело приближаваше огромния жребец. Мисълайънс бе престанал да препуска покрай оградата. Стоеше неподвижно, втренчен в Ник. Ноздрите му се разшириха и той изцвили нервно и предизвикателно.

Ник обаче невъзмутимо продължи към едрото животно. Кейт не чуваше какво говори той на Мисълайънс, но напоеният с мирис на свежа трева пролетен ветрец донасяше същия успокоителен напев, с който бе хипнотизирал Цезар, а тази сутрин и нея самата.

— Ако конят ритне Ник, ще го убие ли? — прошепна Руди.

— Със сигурност — отвърна Шъг. — Но нещо толкова незначително като възможността да бъде смлян от копитата от половинтонов подивял жребец не би могло да спре шефа. Само гледайте.

Кейт несъзнателно затаи дъх. Пръстите й се впиха в раменете на момчетата. Изведнъж конят, който й се бе сторил толкова красив преди няколко минути, й се видя зъл и заплашителен. Гробна тишина се възцари над пасбището. Кейт изпита неудържимо желание да изкрещи на Ник да излезе от заграждението, да не поема такъв глупав риск. Но си даде сметка, че викът й може да влоши още повече положението и прехапа устни. Та животът на Ник представляваше поредица от рискове! Той непрекъснато рискуваше.

Застанал пред Мисълайънс, Ник надяна юздата през главата му, пристегна я и леко се метна на гърба му. За момент жребецът като че ли остана изненадан от бързото движение. После рязко се вдигна на задни крака. Щом се приземи на предните, хвърли силен къч.

Ник остана непоклатим като скала. Въпреки съпротивата на животното, той придърпа още юздите, докато врата на жребеца се изви в дъга. Мисълайънс се изправи още няколко пъти на задните си крака, но все по-вяло и по-вяло. През цялото време Ник държеше юздата здраво и не помръдна от гърба на коня.

Докато го наблюдаваше, през ума на Кейт препускаха какви ли не несвързани мисли. Колко ли силни трябва да са краката на Ник! Единствено благодарение на мускулите на бедрата и прасците, той успяваше да се задържи неподвижно, въпреки резките движения на животното. Тя неволно си спомни натиска на бедрата му, когато двамата заедно бяха достигнали екстаза. Да, наистина бяха необикновено силни. Но краката на човек можеха така лесно да бъдат счупени. Едно не пресметнато движение или случайна загуба на равновесие и Ник щеше да бъде осакатен за цял живот.

Най-сетне, след един последен къч, Мисълайънс се предаде и се укроти.

— Добро момче. — Ник потупа сатенено меката шия на коня.

— Ник май никак не му е ядосан, задето така риташе и скачаше — рече Ранди.

— Ядосан? — Шъг се засмя. — Казвам ти, момче, той се забавляваше в този малък двубой точно колкото и Мисълайънс. Двамата са си лика-прилика.

— Лика-прилика? — Забележката накара Кейт да му хвърли изпълнен с любопитство поглед.

Ирландецът отвори вратата и Ник изведе коня на пистата за тренировки. Скоро Мисълайънс препускаше с развята грива, а Ник сякаш се бе сраснал с коня. И все пак Кейт се чувстваше обезпокоена и някак несигурна от видяното.

 

 

Същата вечер, докато седяха на старата люлка на верандата, Кейт рече:

— Знаеш ли, ти винаги овладяваш положението, независимо какъв е проблемът.

— О, благодаря ви, госпожо.

— Вярно е. Бях впечатлена от начина, по който уреди всичко в Италия. Но когато те видях да яздиш огромния черен жребец, бях направо поразена. Ти сякаш беше в стихията си.

— На гърба на коня аз винаги съм в стихията си. Нали ми е професия!

— Доста опасна професия…

— Много неща са опасни, когато не знаеш какво правиш. Аз обикновено смятам, че зная какво върша.

Кейт не бе съгласна с логиката му, но изведнъж загуби желание да спори. Момчетата си бяха легнали, а Шъг се бе прибрал в малката къщичка, където живееше заедно със седемдесетгодишната си майка. Кейт искаше да се наслади на спокойната звездна вечер заедно с Ник. Нали скоро щяха да се разделят.

— Все пак, докато те гледах как укротяваш Мисълайънс, бях поразена до дъното на душата си. А момчетата те смятат за бог.

— Ако управлявах света, бих променил много неща, повярвай ми.

— Какво например?

— Списъкът е доста дълъг, не зная откъде да започна. Бих премахнал глада, болката… А ти?

— Моят списък също е дълъг. Аз бих премахнала самотата.

— Би било голяма грешка. Благодарение на самотата са написани най-прекрасните стихове, най-нежната музика.

— Да, предполагам, че си прав. — Тя го погледна крадешком. Бе вдигнал очи към небето. Стори й се някак далечен и недостъпен. Дали нещо между тях се бе променило тази сутрин, след като се бяха любили, запита се тя за кой ли път. Доколкото можеше да прецени, Ник не се държеше по-различно, а и тя се стремеше да следва примера му.

И все пак през целия ден се бе чувствала някак несигурна, сякаш земята можеше всеки момент да се изплъзне изпод краката й. А когато погледнеше Ник, я обземаше странно вълнение. Искаше й се да му каже толкова много. Разкъсваше се между възмущението и признателността за поведението му. Нямаше представа какво иска, освен да отиде на тихо спокойно място и да се опита да забрави този влудяващ мъж колкото се може по-скоро.

— Много мило от твоя страна, че поязди заедно с Руди и Ранди — рече тя.

— Радвам се, че доставих удоволствие на момчетата. Но съжалявам, че не можах да те убедя да пояздиш и ти.

— Страхувам се от конете.

Ник й отправи поглед, изпълнен с учудване и раздразнение.

— Казвала си го и преди, но страхът ти е напълно безпочвен.

— Напълно основателен е. Разказах ти какво се случи със съученичката ми от гимназията. Нима това не е достатъчна причина?

— Напротив. Днес ти се предостави чудесна възможност да победиш страха си. Не бих позволил по никакъв начин да нараниш прекрасното си тяло. — За първи път от сутринта той я огледа от глава до пети и Кейт, леко шокирана, осъзна, че се е излъгала. В отношенията им определено бе настъпила промяна.

Тя изведнъж осъзна, че Ник се е държал както преди единствено заради момчетата. Но ето че сега, когато бяха сами, от погледа му, зареян към облените в лунна светлина поля, струеше топлина и интимност. Ръката му, подпряна на облегалката на люлката, нежно отметна косата й.

— Не можеш да разбереш — леко смутена продължи Кейт. — Аз съм израснала в град. Дворовете, в които играех, бяха с размерите на пощенска марка. Конете ми изглеждаха като огромни, непознати, опасни създания… — Тя поклати глава. — Мога само да им се възхищавам отдалече. Аз съм градско момиче, Ник. Винаги съм била и такава ще си остана.

— Говориш така, защото никога не си опитвала нещо различно. Може би е дошло време да промениш начина си на живот. — Той я обърна към себе си и я целуна по устните.

Допирът му възкреси чувствата, които бе изпитала сутринта. Ала Кейт се насили да остане неподвижна.

Усетил, че тя не откликва на ласките му, Ник се дръпна и изпитателно я изгледа.

— Притеснява ли те нещо?

— Аз… просто съм малко обезпокоена.

— За какво?

— Ами, толкова много неща се случиха…

— Да, наистина. Събраха ти се доста неприятни преживявания. Но вече можеш да се отпуснеш. Тук сте в безопасност.

— Но аз все още нося отговорност за момчетата и трябва да ги върна в Англия. Няма ли да обмислим как?

— Всичко е уредено. Имам приятел, който ще ви откара със самолет през Ирландско море, когато пожелаеш.

Като се опитваше да не обръща внимание на ръката му, която все още си играеше с косата й, тя впери поглед в тъмнината и преглътна трудно.

— Ами колкото по-бързо Руди и Ранди пристигнат при баба си и дядо си, толкова по-добре.

— Добре. Ще уредя да заминете още утре. — Ръката му замръзна. — Какво ще правиш, когато се върнеш в Лондон и оставиш момчетата?

— Не зная. Ще потърся работа, за да спечеля сумата, която ми е необходима, за да замина за Щатите.

— Като бавачка ли ще работиш?

— О, не! — разсмя се Кейт. — Едва ли някога отново ще опитам нещо подобно. Ще си намеря работа като пианистка. Ако не открия нищо в джаз клубовете, ще свиря на сватбени тържества, в барове… Където и да е. Ще намеря начин да стъпя на крака.

— Кейт, не ми допада всичко това. Там няма към кого да се обърнеш, ако се нуждаеш от помощ, нали?

— Не, няма. Но всъщност и никога не е имало такъв човек в живота ми. Почти от раждането си съм съвсем сама на света.

Ник леко се намръщи и я изгледа загрижено.

— И двамата сме сираци — промълви.

— Да. — Но с това се изчерпват всичките ни сходства, помисли Кейт. Как изобщо й бе минало през ума, че двамата имат нещо общо? Е, да, той също бе загубил трагично родителите си, когато е бил съвсем малък. Но имаше цял куп роднини, които го обичаха. Бе се запознала с някои от близките му в Италия, а имаше и огромен род в Англия. Не, Ник не бе самотен и ако някога изпаднеше в беда, винаги можеше да разчита на помощ.

— Би могла да се върнеш тук, ако искаш — рече Ник.

Очите на Кейт се разшириха от изненада.

— Благодаря за поканата. Много любезно от твоя страна.

— Не го правя от любезност. Бих се радвал да се върнеш. Да се любя с теб бе изключително, невероятно преживяване.

— За мен също бе необикновено преживяване — призна тихо тя. — Но поканата ти ме изненада. Мислех… През целия ден ти с нищо не показа… Мислех…

Не бе сигурна, но й се стори, че Ник се изчерви. Той отмести поглед встрани и рече:

— Бях толкова объркан, че не знаех как да се държа. Не исках да ти се обяснявам в любов, защото щеше да прозвучи глупаво. Та ние почти не се познаваме! Мислех, че просто се нуждаем от време, за да свикнем с мисълта, че връзката ни се е задълбочила, след като сме станали любовници.

— А сега вече си премислил, така ли? — попита Кейт.

— Да, и осъзнах, че не искам да си отиваш. Безпокоя се за теб. Толкова хубаво момиче, съвсем само в големия град — опита да се пошегува той, после изведнъж стана сериозен. — Разбирам, че трябва да заведеш момчетата в Англия колкото е възможно по-скоро. Аз също възнамерявам да ви последвам след няколко дни. Трябва да потренирам заедно със Сизънуайн преди Гранд Нешънъл. Но щом състезанието приключи, бих искал да се върнеш тук с мен, Кейт. Бих се радвал да се опознаем по-добре.

Не беше клетва във вечна любов, но Кейт въпреки това се почувства поласкана, трогната, идеше й да се разплаче.

— О, Ник, предложението ти е от голямо значение за мен! Но не мога да приема. Какво бих правила? Тук има всичко за теб, но нищо за мен.

— Искаш да кажеш, че няма какво да правиш? — Той бе искрено изненадан. — Но аз съм зает от сутрин до вечер. Тук има милион неща, с които можеш да се занимаваш.

— За теб — сигурно, но не и за мен. Аз бих могла да готвя, да чистя, и може би ще свикна дотолкова с конете, че да ги храня или да… Не, не за това съм мечтала. Ник, музиката е смисълът на моя живот. Винаги е била и винаги ще бъде. А ти дори нямаш пиано тук.

— Защо да имам? Аз не мога да свиря. Но съвсем лесно бих могъл да купя. Всяка първа събота от месеца долу в града организират търгове. Никога не се знае какво може да се появи на подиума. Сигурен съм, че ще мога да ти намеря пиано. Ако не оттам, то отнякъде другаде.

Кейт би се разсмяла, ако очите й не бяха пълни със сълзи. Той не я разбираше. Въпреки разговора във фермата на Марио, когато тя му бе обяснила колко важна роля играе музиката в нейния живот, Ник не бе в състояние да я разбере.

— Аз имам нужда да свиря, Ник, да бъда сред хора, които творят музика. Изолирана на подобно място… — Тя поклати глава. — Работих упорито и продължително, за да направя кариера. Още от детските ми години музиката замества майка ми, баща ми, тя е моята утеха и спасение. Не мога просто така да се откажа от нея и да остана на село, във ферма. Това би означавало да убия част от себе си, и то може би най-важната… Разбираш ли?

— Разбирам, че отхвърляш предложението ми. Разбирам, че утре може би ще се разделим завинаги. — Гласът му изведнъж стана рязък. — Разбирам, че може би никога повече няма да се любим така, както се любихме тази сутрин. И също така разбирам, че всичко това никак не ми харесва. — Той грубо я привлече към себе си. — Кейт, губим ценно време — прошепна и устните му се впиха в нейните.

Отначало Кейт не искаше да го целува, не и след като бе толкова вбесен от отказа й. Но само след миг престана да се съпротивлява, устните й откликнаха с не по-малко жар.

Нощта бе хладна, но телата им излъчваха достатъчно топлина. Ръцете й обвиха врата му и той я притисна в прегръдките си като в железен обръч.

Отдръпнаха се, но без да откъсват поглед един от друг.

— Къде? — попита той.

— Само не в къщата, там са момчетата.

Той кимна, хвана я за ръка и я изправи.

— Ела с мен.

След няколко крачки Кейт осъзна, че вървят към конюшнята. И изведнъж мястото й се стори подходящо. Та нали именно в конюшнята на Марио го бе отблъснала първия път.

Вътре бе тъмно, топло и се чувстваше острата миризма на животни. Ник я поведе към отделението на Роузи и новороденото, където намери купа свежо сено. Отпусна се по гръб и привлече Кейт към себе си. Прегърна я и отново впи устни в нейните. Ръцете му се плъзнаха под ризата, нежно погалиха гърдите й и под ласката му зърната й болезнено се втвърдиха.

— Ник! — задъха се тя и отвори очи, но не можа да види нищо. Беше тъмно като в рог и трябваше да разчита единствено на другите си възприятия — да слуша, да докосва, да вкусва… А те бяха изострени до краен предел.

Усети как пръстите му свалят панталона й и посегна към колана на джинсите му. Тялото й тръпнеше от желание. Нищо друго нямаше значение. И можеше да се закълне, че и с Ник е същото. И двамата мислеха само за едно. Изведнъж мъжът я притисна с тялото си в ухайното сено и Кейт си даде сметка, че той няма да бъде нежен и внимателен. Желанието му бе необуздано, Ник просто искаше да я притежава за последен път, преди да се сбогуват. Но за нея това нямаше значение, тъй като тя изпитваше същата първична страст.

Когато проникна в нея, ароматът на кожата му се примеси с острата миризма на конете и като че ли я възбуди още повече. Тя се изви към него, изпълнена с усещането за някаква сладко-горчива неизбежност и странна обреченост.

Чувстваше колко силно е желанието му, колко отчаяна е нуждата му да я притежава. Никога не бе долавяла подобна страст у друг мъж и тялото й жадно откликна. Сякаш огнена лава се разля по вените й и тя му се отдаде без всякакви задръжки. В този миг двамата се превърнаха в едно цяло.

Когато всичко свърши, останаха да лежат един до друг, задъхани, без сили. Едва по-късно се облякоха и мълчаливо се отправиха към къщата. Ник сложи ръка на бравата, но преди да отвори вратата, рече:

— Съжалявам, че се нахвърлих така върху теб.

— Защо?

— Ами бях доста груб. Обикновено не отвеждам жена в конюшнята, за да я изнасиля.

— Не си ме изнасилил. Трябва да си забелязал, че аз го желаех не по-малко от теб.

— Ти… — Той млъкна и Кейт се учуди какво ли премълчава. — Всъщност сега е моментът да се сбогуваме — промени Ник насоката на разговора. — Утре момчетата ще са станали и ние ще сме си сложили маските на безразличието.

Беше прав, но и двамата осъзнаха, че няма какво да си кажат. Ник бавно се наведе и я целуна. После отвори вратата, направи й път да влезе и без повече думи всеки тръгна към стаята си.

На другата сутрин събитията се развиха точно както бе предсказал. Децата погълнаха цялото им време и енергия. Следобед Ник ги откара до малко летище и ги запозна с пилота, с когото щяха да летят до Англия. Бе уредил всичко, дори се бе погрижил в Лондон да ги чака кола, която да ги откара до имението на бабата и дядото на момчетата.

Щом настани близнаците в самолета и седна на мястото си, Кейт се втренчи тъжно навън през малкото прозорче. Ник стоеше в края на пистата, разкрачен, пъхнал ръце в джобовете си. С черното си кожено яке и с разрошена от вятъра коса, изглеждаше толкова привлекателен, че сърцето й се сви от болка. За миг я обзе дивото желание да скочи от самолета, да изтича към него и да го прегърне.

Ала в този момент пилотът затвори вратата и форсира двигателите. След няколко секунди самолетът се плъзна по късата писта и Ник изчезна от погледа й.