Василий Захарченко
Надбягване с разума (44)

27 май. Сряда

Днес всички са се размечтали. Весело, празнично настроение, може би от чудесното време? И тук, на Централния пулт, сякаш гостува бъдещето.

— Не знам как е за вас — фантазира Нина, но за мен най-удивителното в нашия космически век е възможността да се срещнем с живи същества от други планети. Какви могат да бъдат те? Приличат ли на нас?

— И това остава — да си приличаме! — прекъсва я Кузовкин. — Я виж какви чудовища рисуват в научнофантастичните романи!

— Петя донякъде е прав — намесва се в разговора всезнаещият Коля Трошин. — За да възникне живот, както говорят учените, най-напред на планетата трябва да има достатъчно елементи, които да могат да създават дълги и устойчиви молекули, предразположени към изменчивост и непрестанно обновяване. На Земята такъв елемент се оказал въглеродът. А второто, което е нужно за възникване на живот, е течната среда, в която тези молекули придобиват особена активност. На Земята това е водата.

— А на другите планети, където няма вода и въглерод, нима не може да има живот? — нетърпеливо пита Нина.

— Там е работата, че при определени условия живот може да възникне и на основата на флуора, амоняка или силиция — продължаваше Коля. — Тези вещества, също както въглеродът, придобиват активност в средата на втечнените газове или на разтопените вещества.

Не се учудвайте, че флуорният и амонячният живот могат да протичат при температура минус 100–200 градуса, а силициевият — в огнена среда при плюс 400 градуса.

— Но може ли такъв живот да бъде разумен? — отново пита Нина.

— Разбира се — намесва се в разговора Николай Иванович. — Чуйте какво пише по този повод академик Колмогоров. Взел съм само един пасаж от неговата статия.

„Във века на космонавтиката не е празно предположение възможността от среща с други живи същества, които са твърде високо организирани и в същото време съвсем не приличат на нас. Ще съумеем ли да установим какъв е вътрешният свят на тези същества, способни ли са те да мислят, присъщи ли са им естетическите преживявания — идеалите за красота, — или са им чужди. Защо например едно високоорганизирано същество да няма вид на тънка пелена — плесен, разстлана върху камъните?“

— Как може да се приписват на такива същества, които съвсем не приличат на нас, нашата психика, емоции, нашите естетически преживявания? — възмущава се Петя Кузовкин.

— Не, аз съм по-съгласен с писателя фантаст Ефремов, — рече Коля. — „Всичко, което е съвършено, трябва да си прилича — пише той. — И според мен независимо от планетата. Та нали светът е материален, а материята е единна. И законите на нейното развитие също трябва да бъдат неизменни. Ако машините в някаква степен моделират разума, вероятно и програмите, по които са построени всички мислещи съществува, трябва да бъдат сходни в цялата Вселена.“

Ако е така, следва и висшите същества от другите светове да бъдат човекоподобни.

— А какво ще стане с човека? — не се успокояваше Нина. — Не мога да забравя чудесните думи, казани от Антон Павлович Чехов: „След двеста-триста години животът на земята ще бъде невъобразимо прекрасен, изумителен. На човека е необходим такъв живот и ако още го няма, той трябва да го предчувствува, да потърси, да мечтае, да се готви за него. Затова той трябва да вижда и да знае повече, отколкото са виждали и знаели баща му и дядо му.“ Ще минат хилядолетия, може би стотици хилядолетия. Човекът, който живее в света на умните машини и високата техника, трябва да се измени. Какъв ще стане той?

— Разбира се, с огромна глава — забелязва иронично Петя. — Вместо него ще работят машините, а той само ще изобретява.

— А машините?… Четох някъде как електронните адашини се научили да правят себеподобни. И толкова се размножили, че изтикали от земята целия човешки род!

„Глупости! — мислех си аз. — Но все пак няма да е лошо да поговоря с Кибера…“

Но Киберът мълчеше. Днес нищо не чува, клетият, и нищо не вижда. Изключили са електричеството на пулта за управление. Та мисля, че малко трудно ще могат да изтикат човешкия род!…