Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разговор с електрическим мозгом, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Русалина Попова, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Василий Захарченко
Разговор с електрическим мозгом
„Детская литература“
Москва 1975
Преведе от руски: Русалона Попова
Стиховете преведе: Валентина Радинска
Редактор: Стоянка Полонова
Художник: Фико Фиков
Художествен редактор: Димитър Чадшов
Технически редактор: Георги Кожухаров
Коректор: Елена Иванова
Руска Л. Г. V. Год. 1978.
Дадена за набор на 18.I.1978 година.
Подписана за печат на 25.V.1978 година
Излязла от печат на 10.VI.1978 година
Поръчка № 91. Формат 1/32 70×100
Печатни коли 25,50. Издателски коли 16,52
Цена на книжното тяло 0,75 лева. Цена 0,86 лева
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Митьо Станев“ — Стара Загора
История
- — Добавяне
16 май. Събота
За каквото и да говорехме по време на работа край пулта за управление, вятърът на времето все ни отнасяше към космонавтиката.
Първо, Петя мечтае след време да се преквалифицира и да стане, космонавт. Той чорлеше русолявите си, късо подстригани коси и говореше:
— Нашата специалност — кибернетици — е най-важната професия в космоса. А футболът закалява човека не по-зле от центрофугата — не се спираш нито миг!
Второ, в Нинината заинтересуваност се забелязва някаква романтична привързаност към космоса. От време на време току обърне разговора за Герман Титов.
Тогава Николай изведнъж помръква и се мъчи да отдаде целия успех на космонавтите за сметка на кибернетичните машини.
— Но все пак как ще полетят хората на други планети? — вълнува се Нина. — Как ще преминат през годините, през далнините, през пустотата на световното пространство?
— Не се вълнувай — с леден глас отвръща Николай. — Човек може да се подложи на анабиоза, да се предизвика изкуствен летаргичен сън, дори за известно време човек може да бъде замразен. Умни роботи ще го размразят и ще го разбудят едва след като корабът се приближи до целта на пътуването. Това го четох в един научнофантастичен роман. Така и до други галактики може да се достигне.
— Да, но разстоянията между галактиките са толкова големи, че светлинният лъч ги преминава за десетки, дори за стотици светлинни години. А скоростта на светлината е 300 000 километра в секунда. Значи ние никога няма да узнаем какво има там.
— Приятелю — обърнах се аз към Кибера, когато всички се разотидоха. — Ти сигурно знаеш всичко за нашите космонавти.
К. Помня как се вълнувах при излитането на Гагарин. Та нали той беше първият човек, поел към неизвестните простори. „Как ще се чувствува при старта? — мислех си аз. — Как ще понесе натоварването? Ами ако загуби съзнание?“ Това не е тренировка в центрофуга, а излитане на ракета.
А. Но сега виждаш, че напразно си се вълнувал…
К. Това още не е всичко… Та нали машините трябва да поемат върху себе си и втората половина от работата — управлението на кораба по време на полет и приземявана. Казват, че е много страшно, когато корабът се врязва в атмосферата: през илюминатора се виждат пламъци от горящата обвивка и космонавтът отново изпитва пренатоварване. Естествено, тук без мене не могат да се справят. А на Земята ми е спокойно — само, тъй да се каже, нервно натоварване или, както вие се изразявате, душевно вълнение.
А. А ти наистина ли се вълнуваш?
К. Какво говорите — та нали съм машина…