Василий Захарченко
Надбягване с разума (12)

На прага на компутопията

„Идеалното общество на бъдещето, създадено от компютъра — «Компутопията», — е мечта на днешния ден!“

Тези думи прочетох в подножието на древната дървена пагода — един от най-удивителните павилиони на „ЕКСПО–70.“

„Компутопия“ — това е нова дума, възникнала от двете съставляващи: „компютър“ — което значи изчислителна машина, и „утопия“ — мечта за прекрасното общество. Може би за такова общество, конструирано с помощта на изчислителни машини, мечтаят организаторите на павилиона „Електроника“, разположен в древната беловласа пагода?

Тя се извисява над цялата мозайка от изложбени зали и е точно копие на знаменитата пагода Тодайя, построена през 728 — 749 година след новата ера. В онези безкрайно далечни години строителството на седеметажна кула е било въплъщение на мечтата на древните будисти. Също такова въплъщение на мечтата, само че вече на съвременните промишленици на Япония, е трябвало да стане според замисъла на фирмата павилионът „Компутопия“. И ако за изграждането на нееднократно опожаряваната и преустройвана пагода са били изразходвани според старинните сведения 26 723 дървени греди и 133 660 дъски, то за павилиона „Компутопия“ сигурно са били необходими още повече електронни уреди, релета и транзистори, призовани вече да докажат величието на кибернетиката.

Да, тук има на какво да се удивяваме. Влизате в ярко осветена зала. Пред нас, като символ на нашето математическо време, се прелива във всички цветове на дъгата известният „лист на Мьобиус“ с едностранната си повърхнина, който, както е известно, е създал на учените безброй загадки.

Оттук стигате до един колосален стъклен аквариум. През дебелото студено стъкло, дълго седем метра и широко четири метра, се разкрива пред очите ви първата тайна на „Компутопията“ — машината робот, която се подчинява на човешкия глас.

Не, не натискане на копчета, на клавиши или прекъсвачи, а тънкото гласче на момченце, случайно озовало се в мечтаната страна на електрониката, кара машината да изпълнява доста сложна работа. Шест различни команди, произнесени на глас, заставят телеуправляемия грайфер да работи. А и работата като че ли не е сложна — машината размества по сухото дъно на аквариума цветните топки и ги поставя в жълтите, червени, сини и зелени цилиндри, наредени край микрофона.

„Надясно“, „наляво“, „напред“, „назад“, „вземи“, „хвърли“ — това са командите на японски, английски, френски и немски език, на които се подчинява машината. Достатъчна е една ясно произнесена команда — и стоманените пипалца точно и уверено ще изпълнят заповедта.

Но и това още не е всичко. Машината се подчинява и на по-сложни заповеди.

— Сложи първата топка в червения цилиндър — казва момченцето.

Електронният робот безпогрешно протяга стоманената си ръка към първата топка, внимателно я взема, вдига я и я понася към червения цилиндър.

Каква сложна и многообещаваща електронна схема са създали учените, за да ни доведат най-сетне до заветната мечта — да управляваме машината с глас!

Ето и друга електронна машина. Тя изпълнява по-весели функции. Край нея има оживена тълпа жени. И как няма да има! Само за няколко секунди с помощта на електрониката компютърът ще ви препоръча и ще ви даде кройка за рокля, създадена според вашите желания и мерки.

Едно девойче ви подава малко стандартно картонче. На него има редица модни прически, тъкани в различни десени, фигурки с доста сложна форма, а също така указания за вашия ръст, възраст и характер на тоалета. От вас не се изисква много: само да поставите кръстче над съответната прическа, над цвета и формата на роклята, която ви харесва… Картончето се поставя в разчитащото устройство на машината. Оптическото око моментално предава на електронноизчислителната машина всички изисквания на клиентката. Съгласно постъпилите данни компютърът избира от 320 основни форми на модно облекло онова, което съответствува на вашия вкус и желание. Най-добрите дизайнери на дрехи са се трудили, за да заложат в машината този богат асортимент на рокли.

Ето че нужното съчетание е избрано моментално от компютъра и той дава команда на печатащата машина да изобрази на хартията бъдещата рокля. Чукчета с черни тиренца бързо натракват на широката лента силуета на елегантно облечена жена и няколко секунди след като картончето-поръчка е било погълнато от електронния шивач, от машината се развива в краката на посетителката лист хартия, широк около един метър. Тук е показан цветът на роклята, обувките, гарнитурите и другите детайли, които потвърждават изключителния вкус на притежателката на електронния тоалет.

На всяка крачка — чудо. Сега то е в неголемия стъклен павилион, отново пълен с електроника.

— Вече подписът ви на банковия чек няма никакво значение. Можете да се подписвате и със собствения си глас!

Не може да бъде!… Но се оказва, че гласът на всеки човек има своите неповторими, индивидуални признаци!

Произнесли сте няколко думи в микрофона. Нейде в дълбините на машинката памет те са се запечатали, преминавайки специална обработка, която установява индивидуалните особености на вашия глас. В паметта на машината може да има десетки хиляди отпечатъци на гласове на разни хора. Искате ли да се уверите в това, че звуците на вашия глас са зарегистрирани от машината — произнесете няколко думи и ясно назовете името си. Почти моментално на екрана на телевизора ще се появи вашето изображение от онези далечни дни, когато сте вложили в паметта на машината своя пръв гласов отпечатък.

Освен това се оказва, че машината реагира не само на незримите нишки на гласовите особености, но и на името. Ако нарочно кажете чуждо име (да предположим, Иван Петров), машината ще отговори: „Не, вие не сте Иван Петров!“ И ще покаже на екрана физиономията на истинския Иван Петров.

Когато говорят за приложението на това електронно чудо, създателите му градят планове, свързани с бъдещото използуване на гласа подпис в банките и търговските учреждения. Някои предлагат да се замени „отпечатъкът на гласа“ с модерните в Америка отпечатъци на пръстите. Но за нас е интересно друго — машините са се научили да разбират по гласа не само онова, което иска от тях човек, но и да разпознават говорещия.

Най-сетне ние сме в последната зала на „Компутопията“. Тук машината композира музика и едновременно рисува абстрактни светлинно-музикални изображения, съпровождащи звука. В полукръглата зала има два бели електрически органа. До широкия екран върху елегантна подставка са наредени метални тръби. Това е обикновен металофон — цяла октава. Предлагат ви с дървено чукче да изсвирите на този прост музикален инструмент каквато искате мелодия.

Аз изтраквам познатата ми от детски години „Тръгнал кос“.

— А сега — обяснява информаторката на павилиона — вие можете да поръчате музикална интерпретация на вашата мелодия. Имате петнадесет възможности. По вашата мелодия можете да чуете популярна музика: валс, блус, танго, боса-нова, румба, самба, суинг, дори просто марш. Но ако пожелаете, компютърът ще ви даде мелодията в класическо изпълнение. Нещо като ноктюрно или Шопенов валс. Или във формата на хорал по подобие на Бах. Ако вашата мелодия, изсвирена на металофона, е какофонична, т.е. лишена от мелодичност, компютърът ще ви поднесе съвременна конкретна музика — без ритъм, без мелодия, без никакво значение.

Иска ми се да чуя всички изкусни аранжировки на електронния композитор. Поръчвам класика. Залата потреперва от звуците на невидим електронен оркестър. В рева на тръбите, изпълняващи реквиема на Бах, сред хаотичното движение на цветни петна, синусоиди и овали на екрана аз слушам незабравимия „Тръгнал кос“. Но ето че оркестърът звучи вече в стремителния ритъм на самбата. Сменя се темпото на цветните петна на екрана. Но мелодията на „Тръгнал кос“ ясно почуква с човчица по тъпанчето на ухото ми. Основната мелодия си остава същата.

Имах търпение само за пет оркестрови аранжировки от петнадесет възможни. Електронният композитор работеше безукорно и с непостижима скорост преобразяваше „Тръгнал кос“ от класическо ноктюрно в танцов ритъм, от тържествен валс в стремителен суинг.

На магнитните барабани са записани стотици мелодии и ритми в изпълнение на най-различни оркестри. Това е музикалната памет на машината. Именно от тук, от застиналия склад на звуци, машината изтръгва с неимоверна скорост онези музикални съчетания, които, нанизвайки се на броеницата на първоначалната мелодия, съставят новото музикално произведение в поръчания стил по зададения мелодичен образец.

Но това не е всичко. Звукът е съпроводен от абстрактно изображение и преливане на цветовете един в друг. Втората половина от работата на електронния композитор като че ли се осъществява по-просто. На всеки звук съответствува цветови сигнал. Чрез електронно-оптически устройства машината го проектира на екрана в зависимост от музикалното звучене.

Излизате от павилиона на „Компутопията“. Древната седеметажна пагода на далечните прадеди на съвременните японци е зад гърба ви. Двадесетият век е изградил в подножието й своето електронно чудо. Някои се надяват, че именно то ще легне в основата на „идеалното общество“ в новата страна на Компутопията. Но нека видим за какво мечтаят нейните създатели?

В тази страна няма да има работници — за тях ще работят машините, които ще се подчиняват на гласа… Не са нужни хора на изкуството — за тях творят компютрите… Сферата на обслужването също не се нуждае нито от банкови чиновници, нито от шивачи — всичко ще прави електрониката… Защо да не е „идеална“ тази страна — никакви социални противоречия, стачки и конфликти. Само машини и умна техника наоколо…

Напускаме световното изложение по сини като небето пътечки, които ни отвеждат в шумния свят на атракционите и евтините ресторантчета.

Погледът ми се спира на един стъклен павилион, заобиколен от тълпа японски младежи. Обикновен атракцион „Експоленд“ — едно весело градче в изложението. Но дали е наистина обикновен?

„Електронна врачка ще ви предскаже бъдещето — чета аз. — Можете да научите какви капитали ще наследите от вашите роднини и приятели.“

Сътрудници в бели халати се надвесват над перфокартите. Мигат и бръмчат електронните вътрешности на компютрите. Тракат лостовете на самопишещите устройства. Всичко е електронно, на промишлена основа — направо от „Компутопията“…

Младежи и девойки с надежда поглеждат към загадъчната машина, която може да предсказва техния утрешен ден. Та това съвсем не е обикновен старец гадател, каквито и днес може да срещнете в бедните квартали на Токио.

Не, с подобно врачуване днес никого няма да удивиш. Друго нещо е да ти предсказва бъдещето умна електронна машина!

Уви, така мислят наивните хора, заслепени от външния блясък на кибернетичния век.

Но времето си взема своето. И аз вярвам, че самият живот, с неговите все по-изострящи се противоречия, безвъзвратно ще ни накара да разберем цялата неизбежност на закономерността в развитието на обществото: след капитализма ще дойде не Компутопията, а Комунизмът!