Василий Захарченко
Надбягване с разума (15)

12 май. Вторник

Днес е най-обикновен ден. По време на работа имаше много разговори за това, как е по-интересно човек да прекара свободното си време.

За Кузовкин е ясно, можеше и да не го питаме; тази вечер има важен мач: Тула-Новомосковск. Доста се вълнува — той е десен нападател и от него до голяма степен зависи изходът на играта.

Коля Трошин е обезпокоен от друго — бързо наближават изпитите. Разбира се, би могъл през това време напълно да се освободи от работа, но не иска — монтажът още продължава. Освен това изпробването на оборудването, макар и да е свързано с много трудности, е изключително увлекателно занимание.

Най-малко от всички говореше Нина. Отдавна бях забелязал, че непрекъснато нещо си мърмори. Утре ще има концерт в Двореца на културата. Дори не я попитах какъв номер е подготвила, и без друго всичко беше ясно: цял ден Нина повтаряше „Писмото на Татяна до Онегин“. Не разбирам защо всички момичета така харесват „Писмото на Татяна“? И епохата като че не е същата, и характерите са други, но всички декламират Пушкин, и то непременно писмото.

Може би Киберът за първи път попадаше в атмосферата на нашите грижи и увлечения. Вечерта той ме попита:

— Какво зубреше през цялото време Нина Охотникова? Не чух.

А. „Писмото на Татяна“ от Пушкин.

К. Ах, да, знам. Пушкин Александър Сергеевич, камерюнкер, роден в 1799 година, починал в 1837 година. Убит на дуел от някой си Дантес. Писал стихове, проза, изследвания.

А. Абсолютно правилно. Макар и малко суховато.

К. Колко странно запомняте вие, хората. По десет пъти повтаряте едно и също. Съвсем друго сме ние, машините: щом веднъж получим информацията, тя ще се запази у нас дотогава, докато специално не я изтрият.

А. Но човешката памет е по-всеобхватна от вашата, от машинната памет, а и дълбочината на тази памет е удивителна. На времето се срещнах в Кавказ с една старица, която беше на 127 години и помнеше събития, преживени от нея на седемгодишна възраст. Нима се е случвало такова нещо с машина?

К. За машинната памет ли питате? Та моята памет не остарява! Което са ми дали, здраво го държа в себе си. А вие, хората?… При вас непрекъснато става, макар и естествено, разпадане на паметта. Пресметнали са дори периода на полуразпадане — едно денонощие. След едно денонощие вие, хората, забравяте половината от онова, което сте успели да научите през деня.

А. Това като че ли не е съвсем точно. Макар че за хората е нужно обезателно нещо да забравят. Прекрасно е, че така е устроен човешкият мозък. Ако всичко, което научавахме, оставаше в главата ни, тия знания доста скоро биха запълнили всички канали на нашата памет. Чудесно е и другото: че ние оставяме в паметта си само главното и същественото. Това е именно удивителното свойство на мозъка — да подрежда цялата постъпваща информация по лавиците на паметта така, че главното да отива точно в нужния отдел, а случайното да се филтрира и забравя.

К. Е, вярно. Засега вие, хората, съставяте програмите на нашата машинна памет, вие работите за нас, подбирайки всичко необходимо. Но ще дойде ден, когато ние сами ще отсяваме главното от третостепенното.

И ще правим това по-бързо от хората!…