Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разговор с електрическим мозгом, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Василий Захарченко

Разговор с електрическим мозгом

„Детская литература“

Москва 1975

 

Преведе от руски: Русалона Попова

Стиховете преведе: Валентина Радинска

Редактор: Стоянка Полонова

Художник: Фико Фиков

Художествен редактор: Димитър Чадшов

Технически редактор: Георги Кожухаров

Коректор: Елена Иванова

 

Руска Л. Г. V. Год. 1978.

Дадена за набор на 18.I.1978 година.

Подписана за печат на 25.V.1978 година

Излязла от печат на 10.VI.1978 година

Поръчка № 91. Формат 1/32 70×100

Печатни коли 25,50. Издателски коли 16,52

Цена на книжното тяло 0,75 лева. Цена 0,86 лева

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Митьо Станев“ — Стара Загора

История

  1. — Добавяне

26 май. Вторник

— Слушай, Кибере — започнах разговор с електронния си приятел още щом пристигнах рано сутринта. — Имам чувството, че нещо искаш да ме питаш.

К. Нима се досещате за моите желания? Наистина исках да поговоря с вас.

А. За какво?

К. Аз не исках да подслушвам и да надзъртам, но разбирате ли, когато си отидохте вчера, те се целуваха.

А. Целуваха ли се?… Кои?

К. Нина Охотникова — родена през 1943 година, монтьорка, и Николай Трошин — роден през 1939 година, електромонтьор, студент във вечерния институт. Те се целуваха. Какво значи това?

А. Това значи, че се обичат.

К. Обичат ли се? А какво значи любов? Единственото, което улових, беше импулси и резонанс на електрически трептения, които вие наричате биотокове.

А. Скъпи мой, нима може да се обясни истинската, голямата, любов на човека само с импулси на биотокове? Това е много по-сложно, много по-прекрасно… Това чувство не може да се разбере от позициите на точните науки: едноименните полюси на магнита се привличат, разноименните се отблъскват. Нещо като „обича ме — не ме обича“ в света на физиката… Така ли?

Разбира се, че не.

През деня аз извиках моите приятели на откровен разговор.

— Кажете, Николай Иванович, може ли някога машината да моделира човешки чувства? Та нали всяко движение или породила се мисъл е в крайна сметка реакция на живата система, на възникващите в нея биотокове?

Може ли да се създаде такъв електронен модел, който има емоционалност? За това, струва ми се, говори академик Колмогоров.

— Съмнявам се в такава възможност — засмя се Николай Иванович. — Според вас може да се получи и следното положение: машината е записала всички емоции на влюбения във вид на негови биотокове и въздействувайки с тези биотокове на другия човек, може да го накара да изпадне в състоянието на влюбения…

— Правилно! — каза подигравателно Кузовкин. — Съгласен съм за биотоковете на Трошин.

Нина се изчерви и наведе глава, а Николай незабелязано показа юмрук на Петя.

— Вие твърде много опростявате нещата — каза ми Николай Иванович. — Нима може така! Още Волтер е писал: „Любовта е най-силната от всички страсти, защото тя едновременно завладява главата, сърцето и тялото.“ А вие се каните да заснемате някакви биотокове от такова велико чувство! Почетете, попрегледайте книгите, те ще ви разкажат не само за биотоковете, но и за възможностите как да ги използуваме…

Така и направих…