Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Разговор с електрическим мозгом, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Русалина Попова, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2012)
Издание:
Василий Захарченко
Разговор с електрическим мозгом
„Детская литература“
Москва 1975
Преведе от руски: Русалона Попова
Стиховете преведе: Валентина Радинска
Редактор: Стоянка Полонова
Художник: Фико Фиков
Художествен редактор: Димитър Чадшов
Технически редактор: Георги Кожухаров
Коректор: Елена Иванова
Руска Л. Г. V. Год. 1978.
Дадена за набор на 18.I.1978 година.
Подписана за печат на 25.V.1978 година
Излязла от печат на 10.VI.1978 година
Поръчка № 91. Формат 1/32 70×100
Печатни коли 25,50. Издателски коли 16,52
Цена на книжното тяло 0,75 лева. Цена 0,86 лева
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Митьо Станев“ — Стара Загора
История
- — Добавяне
26 май. Вторник
— Слушай, Кибере — започнах разговор с електронния си приятел още щом пристигнах рано сутринта. — Имам чувството, че нещо искаш да ме питаш.
К. Нима се досещате за моите желания? Наистина исках да поговоря с вас.
А. За какво?
К. Аз не исках да подслушвам и да надзъртам, но разбирате ли, когато си отидохте вчера, те се целуваха.
А. Целуваха ли се?… Кои?
К. Нина Охотникова — родена през 1943 година, монтьорка, и Николай Трошин — роден през 1939 година, електромонтьор, студент във вечерния институт. Те се целуваха. Какво значи това?
А. Това значи, че се обичат.
К. Обичат ли се? А какво значи любов? Единственото, което улових, беше импулси и резонанс на електрически трептения, които вие наричате биотокове.
А. Скъпи мой, нима може да се обясни истинската, голямата, любов на човека само с импулси на биотокове? Това е много по-сложно, много по-прекрасно… Това чувство не може да се разбере от позициите на точните науки: едноименните полюси на магнита се привличат, разноименните се отблъскват. Нещо като „обича ме — не ме обича“ в света на физиката… Така ли?
Разбира се, че не.
През деня аз извиках моите приятели на откровен разговор.
— Кажете, Николай Иванович, може ли някога машината да моделира човешки чувства? Та нали всяко движение или породила се мисъл е в крайна сметка реакция на живата система, на възникващите в нея биотокове?
Може ли да се създаде такъв електронен модел, който има емоционалност? За това, струва ми се, говори академик Колмогоров.
— Съмнявам се в такава възможност — засмя се Николай Иванович. — Според вас може да се получи и следното положение: машината е записала всички емоции на влюбения във вид на негови биотокове и въздействувайки с тези биотокове на другия човек, може да го накара да изпадне в състоянието на влюбения…
— Правилно! — каза подигравателно Кузовкин. — Съгласен съм за биотоковете на Трошин.
Нина се изчерви и наведе глава, а Николай незабелязано показа юмрук на Петя.
— Вие твърде много опростявате нещата — каза ми Николай Иванович. — Нима може така! Още Волтер е писал: „Любовта е най-силната от всички страсти, защото тя едновременно завладява главата, сърцето и тялото.“ А вие се каните да заснемате някакви биотокове от такова велико чувство! Почетете, попрегледайте книгите, те ще ви разкажат не само за биотоковете, но и за възможностите как да ги използуваме…
Така и направих…