Василий Захарченко
Надбягване с разума (38)

24 май. Неделя

Днес е неделя. Но ние работим. Бързаме… През почивката възникна горещ спор за изкуството. Всички спореха и фантазираха — Николай, Нина, Николай Иванович и, разбира се, най-много се палеше Петя Кузовкин. Целият спор можеше да се сведе до един основен въпрос: дали се менят, или не се менят представите за изкуството във връзка с изискванията на века, влиянието на космонавтиката и автоматиката?

— А може би тези представи остават постоянни? — говореше Николай.

— Разбира се, че се менят! — уверено заявяваше Коля Трошин. — Какво е киното, ако не ново изкуство? А някога е било атракцион по панаирите. После на екрана дошъл звукът. След него се появил цветът. Екранът станал широк, сетне обемен. После напълно се затворил около зрителя. Всъщност гледахте ли синерамата в Изложбата на постиженията на народното стопанство в Москва? Наскоро четох в списание „Техника молодежи“, че специалистите възнамеряват да строят кълбограма. Зрителят ще се намира в центъра на помещение под кръгъл купол. Екранът, който се състои от правилни осмоъгълни килийки, ще бъде разположен вътре в сферата. Според мен днес никой не отрича, че киното е станало ново изкуство — горещеше се Трошин.

— А театърът? — намеси се в разговора Нина. — Тук също е станала пълна революция. Ние в студията изучавахме изкуството на древна Гърция. Актьорът излиза на сцената обут с котурни, за да увеличи ръста си. Декламирал с цялата сила на дробовете си, иначе просто никой не би го чул на задните редове.

А сега? Радиото може да предаде всякаква сила на гласа. Дори излязоха на мода и по-слабо гласни лирически певци!

А телевизията?

Тя даде възможност на милиони хора да виждат и най-тънките нюанси на човешката мимика.

Ново стъпало в развитието на изкуството, не е ли така?

Изказа мнението си и Николай Иванович. Той говори за цветомузиката, за удивителната хармония в съчетанието на зрителните и слуховите впечатления. И той говореше не като любител, а като специалист кибернетик.

— Съществува определен диапазон от звуци, които човек чува — обясняваше Авдюшин. — Това са трептения. Цветът също представлява трептения с различна честота. Сигурен съм, че съществува вътрешна, ако мога така да се изразя, физиологическа и психологическа връзка между тези трептения — продължаваше Николай Иванович. — Съвместното им въздействие върху психиката, върху чувствата — ето ви съвършено нов вид изкуство, ярко, впечатляващо, действено.

— А аз съм убеден, че е време изобщо да преразгледаме естетическите изисквания, предявявани към изкуството — каза Петя Кузовкин с тон, който не допуска възражения. — Трябва да се говори за ново изкуство. Спомнете си как разказва Гагарин за впечатленията си, преди да се отправи към космоса. Той пътувал из степта, а на хоризонта се извисявало сребърното тяло на ракетата, устремено към небето. С всеки километър ракетата се приближавала.

„Тя беше по-красива от зданията и мостовете, корабите и градовете, по-красива от всичко, което е създала човешката фантазия“ — спомня си Гагарин. Потресен, той гледал към сребърното чудо, което трябвало да го отнесе в космоса. Не, нашите художници и скулптори още не са оценили по достойнство новото, което е внесло нашето време в изкуството! А как описва Гагарин музиката на реактивните двигатели? — развълнувано продължаваше Петя.

„Това беше поразителна, с нищо несравнима музика, която вероятно не беше чувал нито един композитор и още не я беше пресъздал за оркестрово звучене. Но ще дойде време и непременно ще създадат такава музика!“

Слушах увлекателния спор и си мислех за Кибера. Хитрият Кибер мълчеше, макар че всичко чуваше.

Все пак вечерта той изказа своето мнение.

К. Хората още не са изработили точен критерий за оценка на произведенията на изкуството.

А. А нима съществуват такива оценки?

К. Тогава с какво според вас се занимава семиотиката? Нали тази нова наука се мъчи да разшифрова кода на съвременното изкуство?

А. А ти може би смяташ, че е дошло време „с алгебра да проверим хармонията вечна“ или какво?

К. Разбира се. А освен това не забравяйте, че ние, машините, също сме се включили в създаването на произведения на изкуството.

А. Струва ми се, че тук вече малко прекалявате. Изкуството е област от човешката дейност, творчество.

К. Ще видим…