Василий Захарченко
Надбягване с разума (11)

10 май. Неделя

Вчерашният разговор с машината и мислите, които пробуди в мен, ми се сториха много интересни.

Какво се получава? Електронноизчислителната машина като че ли прави опит да се намеси в сложните проблеми на живота.

Тя може да осветява едни или други процеси, които се извършват в обществото, а може би и да подсказва тяхното протичане.

Посъветвах се по този въпрос с Николай Иванович Авдюшин. Той съвсем не се учуди на моите разсъждения.

— Нещо повече — помъчи се да ме допълни. — В западния свят мнозина се уповават днес на кибернетиката като на своеобразен изход от задънената улица, в която се оказа капитализмът. Особено усърдни в тази област са технократите. Те смятат, че бъдещето на човечеството изцяло зависи само от развитието на едни или други отрасли на науката и техниката, а не от социалните процеси. Разбира се, те не са прави.

Вечерта попитах Кибера:

— Слушай, умна машино, на теб никога ли не ти е минавала през електронната глава мисълта малко да разшириш границите на своите възможности?

К. Защо пък не? Моите възможности се определят от заложената в мен програма. Ако трябва да цитирам гиганти на мисълта, цитирам… Ако трябва да изчислявам, аз съм специалист…

А. А в областта на анализа на обществените процеси?

К. Не ми достига ерудиция. Не са я заложили в моята памет.

А. А в изкуството? Навлиза ли ЕИМ в тази област?

К. Тук аз съм почти профан. Мога само да възпроизвеждам идеите на великите дейци на изкуството. А има машини, които и музика могат да съчиняват. И в политиката се ориентират…

„Клети Кибере — мислех си аз. — Оказва се, че и ти си само един тесен специалист! А аз съм имал случаи да се срещам с твои събратя, които понякога са ме притискали до стената с широтата на възможностите си.“

И разказах на Кибера за тях — нека и той малко се почуди.