Колийн Маккълоу
Безмълвният ангел (54)

Петък, 11 ноември 1960
(Моят рожден ден)

Подслушах един прекрасен малък разговор между старшата сестра и главния суперинтендант малко след шест тази сутрин. Само един Бог знае какво търсеше суперът в толкова ранен час, но старшата нямаше в речника си думата свободна.

— Никога не бих повярвала, че доктор Блъдуорти може да направи това — рече доста силно точно пред моята врата тя.

Какво ли бе направил доктор Блъдуорти? Той е патолог, чиято специалност е кръвта. Не е ли странно как хора с подходящи фамилии се идентифицират напълно с тях? Както например доктор Брейн, който е невролог^[1].

— Това е прекалено истерично! — отвърна суперинтендантът в пристъп на смях. — Може би то ще научи всички стари квачки в трапезарията на сестринското общежитие да си гледат работата.

— Сър — заяви старшата с глас, който накара цялото ми оборудване да се вледени и мигновено да произведе ледени шушулки. — Доколкото си спомням, в трапезарията на докторското общежитие има също толкова стари квачки. Вярвам, че господин Нейзебай-Мортън действително се е провалил, а вие веднага сте изтичали, за да разпространите новината.

Настъпи миг мълчание, след което суперът проговори.

— Съвсем скоро последната дума ще бъде моя! И когато го направя, няма да бъда стара квачка! Ще бъда петелът в курника! Приятен ден, госпожо.

Уха! И наздраве за рождените дни. Тази вечер отивам в Бронте.