Зейн Грей
Легионът край границата (8)

Глава 8

Изтекоха три дни. През това време Джоана се грижеше за ранения разбойник с такава преданост, като че ли действително беше негова съпруга. Келс оздравяваше бавно, но все пак на третия ден заяви, че се чувствува достатъчно силен, за да понесе едно пътуване до главния лагер на разбойниците — Кябин Гълч. Той добави, че е необходимо да стигне там колкото се може по-скоро, и властно прекъсна всички възражения.

— Ако се наложи, може да ме подкрепяте върху седлото, като се сменяте един друг — заключи главатарят.

И така, сутринта на четвъртия ден започна стягането на багажа за дългото пътуване.

През тия няколко дни Джоана намери пълно потвърждение на своята преценка, че в характера на Келс се проявяват две съвършено противоположни същности. По-вероятно беше обаче, че нейното присъствие бе съживило в душата на Келс едно друго същество, отдавна задрямало или мъртво досега. Когато Джоана се намираше около разбойника и нейната личност поглъщаше вниманието му, той ставаше съвършено друг човек, не такъв, какъвто бе в средата на другарите си. Вероятно Келс сам не съзнаваше промените, които ставаха с него. Той се показваше изненадан от грижите и добротата на Джоана, за които й беше благодарен, но все пак не проявяваше към нея никакво чувство на милост или състрадание. Че Келс се беше влюбил безнадеждно в Джоана — в това не можеше да има никакво съмнение. Погледът на странните му сиви очи я следваше на всяка стъпка; в този поглед се отразяваше някакъв замечтан блясък. В присъствието на Джоана разбойникът ставаше мълчалив и замислен.

През течение на изтеклите три дни в поведението на Келс се забелязваха ясно две неща: силно нежелание да се лишава, макар и за кратко време от присъствието на Джоана и недоволство от близостта на бандитите, а особено от тази на Гулден.

Джоана чувствуваше погледите на бандитите, устремени постоянно в нея. Най-често те я фиксираха скрито, почти плахо, но Гулден правеше изключение и в това. Колосът я наблюдаваше с продължителни, мрачни и неподвижни погледи, в които не се четеше нито любопитство, нито замисленост, нито възхищение. Очевидно за Гулден една жена представляваше някакво ново и странно същество, което пораждаше непознати чувства в него. Всеки път, щом Джоана срещаше случайно погледа на Гулден — тя старателно избягваше да го погледне, — потръпваше от ужас, защото си спомняше една отвратителна история, която бе чула веднъж и в която се разказваше как една грамадна дива горила се промъкнала в едно африканско село и отвлякла една бяла жена. Джоана не можеше да се освободи от мисълта за тази история. Точно това обстоятелство я караше да се държи любезно с Келс — много по-любезно, отколкото би било възможно при друга обстановка.

През този период от нейния живот всички способности на Джоана се развиха до неподозирана степен. Тя следеше с интерес развитието на собствената си личност, подложена при новите условия на горчиво и сурово възпитание; инстинктивно усвояваше всичко, на което природата учи своите диви създания, и особено първата заповед на живота — самосъхранението.

Душата и сърцето на Джоана се изпълваха едновременно от пълно отчаяние и от неукротимо желание за действие. Първото чувство произлизаше от страха, второто — от любовта. Джоана си бе дала вече ясна сметка, че тя и само тя бе произнесла присъдата, която бе решила не само живота на Джим Клийв, но предопредели и нейната участ. Но девойката също така много добре съзнаваше, че притежава достатъчно смелост, сили и любов, за да спаси Джим Клийв от гибел. За своето спасение и не помисляше. Джоана въпреки страшната действителност, чувствуваше в себе си достатъчно сили да поведе борбата. Нейното отчаяние, колкото и да беше голямо, не бе засегнало любовта й.

* * *

Сутринта на четвъртия ден, преди да бъде положен върху гърба на един кон, Келс запаса около кръста си колана с револвера. Кобурът, пълната лента с патрони и револверът представляваха значителна тежест за един слаб и болен човек. Червения Пирс изтъкна това обстоятелство с особена настойчивост, но Келс се изсмя в лицето му. Бандитите, с изключение на Гулден, проявяваха към ранения искрено другарство, полагайки неуморни грижи за него. Без съмнение те биха се сражавали до смърт за Келс; даваха израз на чувствата си простосърдечно и без задни мисли. Чувствата им бяха сурови, но искрени.

Джоана съзираше в личността на Келс един силен характер, който, макар и оформен при дивите условия на живота в крайграничната област, съумяваше да се освободи от ограничените рамки на това съществуване, като възприемаше неочакваните възможности и по-дълбокия смисъл на живота. Келс съзнаваше, че един мъж може лесно да засвидетелствува в даден момент приятелство и вярност, но е способен в следната минута да извърши позорни дела и престъпления, тласкан от зле разбрана мъжественост, или от обстоятелствата, или от случая, като по тоя начин отново пада в плен на първичните си страсти и инстинкти. Джоана се досети, че Келс запаса тежкия си револвер с единствената цел да бъде готов да я закриля. Но хората му и не подозираха неговите мотиви. Келс беше силен и престъпен човек, когото съдбата бе захвърлила между подобни нему хора, но все пак се отличаваше много от другарите си, защото притежаваше разум.

При тръгване Джоана получи заповед да язди пред Келс и Пирс; последният подкрепяше главатаря си върху седлото. Бейт Ууд и Френчи, които караха пред себе си товарните коне, яздеха начело, а Гулден образуваше ариергарда. Този ред на пътуването бе запазен до обед, когато кавалкадата спря за почивка в едно кътче на гората, където имаше дълбока сянка, сочна трева и изобилна вода. Лицето на Келс беше бледно и изпито, челото му — обляно в лепкава пот и прорязано от дълбоки бръчки, които издаваха силните му болки. Но въпреки това Келс беше весел, понасяше болките търпеливо и непрестанно подканваше хората си да бързат.

Почивката продължи един час, след което групата отново тръгна на път. Каньонът ставаше все по-стръмен, но и по-широк. Пътеката също се разширяваше и ставаше по-удобна. Джоана забеляза и пресечни пътеки, които водеха към странични котловини и по-малки каньони. Слизането от планината се извършваше съвсем бавно и се забелязваше само по течението на водата и по това, че въздухът ставаше по-горещ.

Още в първите часове на следобеда Келс показа признаци на силно изтощение и много пъти щеше да падне от седлото, ако другарят му не го подкрепяше. Всички бандити се сменяха последователно, за да поддържат върху коня ранения си водач, което съвсем не беше лека работа, тъй като трябваше да яздят паралелно с Келс и да го крепят с ръце. Джоана забеляза, че Гулден не бе предложил своите услуги на Келс нито веднъж. През всичкото време тя изпитваше неприятно чувство поради обстоятелството, че Гулден язди зад нея; и когато понякога я наближеше особено много, това чувство се усилваше. Надвечер девойката забеляза, че Гулден я наблюдава с особено внимание. И когато групата спря на лагер, облада я силен страх от някаква неизвестна, но близка опасност.

Бандитите прекъснаха пътуването много рано — още преди залез-слънце, защото Келс падна в безсъзнание. Той бе положен върху постеля от конски покривала, а главата му бе облегната на седло. Джоана веднага се зае да го свести и той скоро дойде малко на себе си, обаче сетивата му бяха загубили свойствената си острота и сила.

Лагерната работа закипя; конете трябваше да се разседлаят и нахранят, провизии и съдове — да се разопаковат. Част от бандитите се заловиха да нацепят дърва за огъня и да сготвят вечеря.

— Джоана — прошепна Келс на девойката в един сгоден момент, — аз съм уморен до смърт и страшно ми се спи. Останете близо до мене. Събудете ме веднага, щом сметнете това за необходимо!

Без да дава по-подробни обяснения, Келс затвори уморените си очи и само след миг заспа дълбоко. Джоана по никой начин не желаеше да покаже пред тези мъже, че се страхува от тях, или че не им се доверява, или че не може да ги понася, и затова седна заедно с тях около лагерния огън. За пръв път разбойниците се намериха в непосредствена близост с Джоана. Нейното присъствие веднага упражни странно и благотворно влияние върху тях. Макар да имаше пълно съзнание за своята рядка красота, Джоана не беше суетна. Тя положи усилия да се държи любезно и приятелски с бандитите и дори не се посвени да ги отрупа с похвали и ласкателства. Мъжете веднага реагираха по същия начин. Отначало бяха дръзки и безочливи, после станаха грубо фамилиарни. Джоана беше свикнала с грубите нрави и суровите условия на живот в лагерите. Тези мъже обаче се държаха още по-лошо. Но техните безсрамни шеги и намеци не произвеждаха никакво действие върху Джоана, защото далеч надхвърляха границите на приличието. И след като се увериха окончателно в това, бандитите коренно промениха държанието си спрямо тази жена. В началото Джоана възприе промяната съвсем интуитивно, но скоро тя се потвърди и чрез несъмнени доказателства. Сърцето на девойката заби по-силно, гордост изпълни душата й. Тя разбра, че ако умее да скрива омразата, страха и отвращението си, ще може да упражнява значително влияние върху тези диви и необуздани мъже. Но всичко зависеше все пак от нейната женствена привлекателност.

Много скоро бандитите изпаднаха съвсем незабелязано под влияние на Джоана и с това доказаха, че дори в най-пропадналите хора не престава да тлее искрица от доброта и почтеност. Само Гулден представляваше контраст. За Джоана той беше истински проблем. Изглежда, че Гулден съзнаваше нейното присъствие, докато седеше до огъня и поглъщаше храната си като гладен вълк, но оставяше впечатление, че за него момичето е само едно бездушно същество. Все пак погледът му я дебнеше като поглед на диво животно.

Опитът, който Джоана доби през време на вечерята край лагерния огън, затвърди нейното убеждение, че ако изобщо съществува възможност да избегне заплашващите я опасности, това можеше да стане само ако се държи любезно и непринудено към своите натрапени спътници. Сега девойката осъзна пълната сила на своята прелест, но все пак това съзнание я изпълни с меланхолия и боязън. В дома си тя твърде рядко бе имала случай да разсъждава върху факта, че се е родила жена. Там нейното положение беше напълно естествено. Но тук условията бяха съвършено друга. Тези диви хора, чеда на самотата, с гореща и буйна кръв, при вида на една жена се чувствуваха очаровани, укротени, омагьосани. Те изпитваха ненаситна жажда да следят девойката с очи, да я поглъщат с погледи. Сами не съзнаваха ясно това, но Джоана го разбираше отлично.

След като свърши вечерята си, Джоана каза:

— Ще отида да спъна краката на моя кон. Понякога се загубва.

— Оставете на мене тази работа, мис — предложи Бейт Ууд.

Този бандит не бе я нарекъл нито веднъж „мисис Келс“, но въпреки това, Джоана бе сигурна, че я бе назовал „мис“ несъзнателно, без да влага умисъл. Колкото и да бе закоравял престъпник, Джоана го намираше за най-добър от всички. Той беше вече стар и сигурно не всички години от дългия му живот са протекли в престъпления.

— Аз също бих я свършил с удоволствие — предложи й Червения Пирс.

— Не, благодаря. Аз сама ще отида.

Джоана взе спъвалката от седлото си и смело закрачи по пътеката. Внезапно тя чу бандитите да говорят всички в един глас и долови следните тихи, но отчетливи думи, произнесени от Червения Пирс:

— Гулден, къде, по дяволите, отиваш и ти?

Джоана мигновено се обърна назад. Гулден тъкмо се канеше да тръгне подире й. Сърцето на девойката подскочи в гърдите й, коленете й се подкосиха и тя за малко не се върна обратно в лагера. Гулден спря и се обърна настрана, мърморейки нещо. Той имаше вид на човек, заловен в престъпно деяние, което изненадва и самия него.

— Ние бдим, Гулден — продължи Пирс предупредително. — Внимавай, иначе ще съобщим на Келс.

В отговор горилата издаде яростно проклятие; бандитите се струпаха по-близо един до друг и започнаха силен спор. Джоана почти затича по пътеката, докато престана да чува гласовете им. Ако в този момент някой от мъжете би тръгнал подир нея, тя би се хвърлила в най-тъмния гъсталак като подплашена сърна. Но изглежда, че бандитите бяха решили да я оставят сама. Джоана намери коня си. Навеждайки се да му спъне предните крака, тя бе обзета от силно изкушение да се метне върху гърба на животното и да полети надалеч. Макар и да нямаше никакво желание за бягство, не можа да заглуши гласа на естествените инстинкти у жената.

Джоана прегази потока, мина на отсрещния бряг и тръгна обратно за лагера, провирайки се между клоните на бориките и балсамовите дървета. Тя не бързаше. Изпитваше истинска наслада от усамотението си — далеч от атмосферата на безброй заплахи и катастрофи. Въпреки това не се почувствува нито за миг напълно свободна и в безопасност; вглеждаше се страхливо в сенките на дърветата и скалите и почувствува силно облекчение, когато се озова отново до спящия Келс. Джоана постла завивките и постави седлото си съвсем близо до главатаря на бандата, като се приготви да посрещне храбро нощта. Съвсем инстинктивно девойката си приготви леглото така, че да може в случай на нужда да докопа револвера на Келс само с едно бързо движение.

Слънцето залязваше. Долината на каньона беше топла и тиха, а хребетите на планините се обливаха в розова светлина, която постепенно избледняваше. Мъжете бяха заети с работа. Джоана намираше твърде чудно обстоятелството, че Гулден, когото бе считала за тромав и ленив човек, се заемаше да извършва най-тежките работи. Изглеждаше, че изпитва особена радост да мъкне сам някое дърво, което би повалило на земята двама обикновени мъже. Той беше така огромен, толкова силен и работеше с такова прилежание, че видът му просто приковаваше погледа на наблюдателя.

Бандитите наредиха дървета за през нощта близо до леглото на Джоана. Девойката изпита неприятно чувство от това, но като си спомни колко студен ще стане въздухът по-късно, не възрази нищо. Скоро настъпи дрезгавината. Мъжете привършиха работата си и се струпаха около огъня.

Не мина много време и Джоана забеляза, че необикновеното положение започна да оказва своето въздействие върху чувствата на всеки един от тези мъже. Те взеха да я гледат с други очи. Един след друг измисляха всевъзможни предлози, за да се приближат към нея. Идваха да я питат за някоя дреболия, да й предложат своите услуги или само да я видят. Стремяха се да бъдат близо до нея, да чувствуват присъствието й. В поведението на всеки един от тях се проявяваха интересни черти на характера.

Джоана схвана по интуиция, че опитът на Гулден да тръгне подир нея бе дал повод на всеки бандит поотделно да хвърли поглед в собственото си сърце. Гулден седеше мълчалив и неподвижен в края на кръга, образуван от светлината на огъня. От време на време пламъците го осветяваха напълно и му придаваха изглед на кръвожадна човекоподобна маймуна. Доколкото Джоана можеше да установи в полумрака, погледът на Гулден нито веднъж не се бе насочил към нея. Едно различие от останалите бандити, което даваше повод за разсъждения. Дали тази безформена маса от мускули и кости бе започнала да мисли?

Предложението си Бейт Ууд прошепна на ухото на Джоана с груба искреност:

— Мис, ние всички знаем, че вие не сте жена на Келс. Този бандит не би се оженил никога, защото е голям женомразец. В Калифорния беше известен със сляпата си омраза към жените. Едно нещо е положително за нас: той ви е отвлякъл насила… Гулден се кълне, че Келс е застрелял хората си, а после на свой ред е бил застрелян от вас. Дупката от куршума на гърба му беше пълна с барут. Между двамата всеки момент може да настъпи свада и бой… Да, мис, за вас ще бъде най-добре да се измъкнете тази нощ от лагера заедно с мене, когато другите заспят. Аз ще се погрижа за храна и коне. Ще ви отведа до някой лагер на златотърсачи, откъдето ще имате възможност да се върнете у дома.

Джоана не отрони нито дума, а само поклати глава отрицателно. Дори да имаше пълно доверие на Ууд — а тя беше почти склонна да повярва на думите му, — беше много късно. Каквото и да се случи с нея, няма особено значение, щом като със своите страдания би могла да спаси Джим Клийв от пропастта, в която сама го бе тласнала.

Бандитът на име Френчи беше нахален, вироглав, усмихваше се с влюбени очи и проявяваше смешна и груба галантност. Той престана да се интересува от другарите си, като че ли те не съществуваха. В своите блудкави любезности към Джоана Френчи се надпреварваше с Червения Пирс. Поведението на тези двама възбуди ревност и недоволство в останалите. Положението можеше да бъде забавно, ако не беше толкова трагично. Зад любезностите и ревността на разбойниците, зад тяхното съчувствие, неотклонно и като сянка дебнеше опасността. С изключение на внезапната и неосъзната постъпка на Гулден — постъпка на див и първобитен човек, който не умее да се преструва — от страна на разбойниците нямаше нито дума, нито поглед, нито действие, които биха били оскърбителни за Джоана. В отношенията помежду си бандитите бяха подигравателни и груби, като често се уязвяваха един друг с ирония и сарказми, но пред момичето всеки един от тях показваше своето естествено лице или изтъкваше — по свое лично схващане — най-добрите черти на характера и най-благоприятните качества наличността си. Млада и красива жена бе попаднала в средата на сурови и диви мъже. Чудно ли е, че в дивите сърца на тези мъже се зародиха чувства като егоизъм, суетност и желание да изпъкнат в нейните очи? В случая разбойниците много приличаха на ято пауни, които чистят и красят перата си, готвейки се да парадират пред единствения женски паун. Без съмнение в сърцето на някого от тях можеше да бликне и чувство на човеколюбие при вида на това нещастно и безпомощно момиче; а положително в тоя или оня бандит ще се разгорят пламъците на дивата страст, както бе станало с Келс.

Джоана се намери в едно положение, чиято двусмисленост все повече се натрапваше на съзнанието й. От една страна, съревнованието на бандитите, които се надпреварваха да я обсипват с любезности; те засвидетелствуваха симпатиите и приятелството си към девойката, мъчейки се да изтръгнат от нея благосклонен поглед или сладка усмивка. От друга страна — ужасното съзнание за някаква мрачна и неуловима заплаха, която тегне над главата й; олицетворение на тази дебнеща я заплаха Джоана виждаше в тъпата и неподвижна фигура на Гулден. Разположението на бандитите пораждаше в нея нови надежди, но видът на Гулден я караше да тръпне от ужас пред неизвестното бъдеще. Ето в тази двойственост се криеше нов източник на терзания и страхове за Джоана.

— Престани най-после, Френчи! Ти не си кавалер — викна Червения Пирс нетърпеливо. — А ти, Бейт, си много стар. Хайде, махайте се оттук… бързо, бързо!

Пирс решително изтласка двамата бандити, придавайки си шеговит и добродушен изглед.

— Но тя е момиче на Келс — каза Ууд провлечено. — Нима всички забравяте това?

— Келс спи или е умрял — отговори Пирс, успял да задържи позицията си около Джоана.

След това се обърна към девойката и наклони червеното си лице над нея.

— Впрочем къде срещнахте Келс?

Джоана трябваше да играе ролята си. Играта беше трудна, тъй като тя се досети, че любопитството на Пирс е само примка, с която цели да я улови в лъжа. Както Пирс, така и всички други знаеха, че Джоана не е жена на Келс. Удивляваше ги обаче фактът, че ако тя е само пленница на главатаря им, защо се примирява така охотно със своето пленничество. Както личеше от приведената стойка на бандита, в действителност неговият въпрос търсеше обяснение на едно странно нещо: по какъв начин нейната доброволна подчиненост на Келс може да се постави в хармония с чистотата на душата й, която той и неговите другари бяха почувствували с такава сила?

— Това не интересува никого — отвърна Джоана.

— Имате пълно право — съгласи се Пирс. После се наведе още по-ниско към нея и каза с напрегнато лице: — Искам да зная само едно нещо: истина ли е това, което Гулден твърди? Вие ли стреляхте срещу Келс?

Джоана се обърна в тъмнината и улови ръката на ранения.

Странно нещо: макар много слаб и изтощен, Келс се събуди веднага от съвсем лекото докосване на Джоана. Той вдиша глава и викна рязко:

— Хей! Кой е там?

Пирс се изправи предпазливо, изплашен, ала не и смутен.

— Аз съм, шефе — отговори той. — Реших преди лягане да те видя… как е здравословното ти състояние… дали не се нуждаеш от помощ.

— Зле съм, Ред — отговори Келс хладно. — Махни се и ме остави на спокойствие. Всички!

Пирс се отдалечи с едно „лека нощ“ и се присъедини към другарите си при огъня. Скоро всички се изтегнаха върху леглата си, с изключение на Гулден, който продължи да седи мълчаливо до огъня, огряван от колебливата светлина на пламъците.

— Джоана, защо ме събудихте? — прошепна Келс.

— Пирс ме запита дали аз не съм стреляла срещу вас. Вместо да му отговоря, ви събудих.

— Наистина ли? — възкликна Келс сдържано. След това се засмя тихо. — Мъчно е да се излъжат тия бандити. Но това не вреди. Напротив, може би ще ни бъде от полза да знаят, че вие именно сте ме наранили.

Той се замисли. Пламъците на гаснещия огън неясно осветяваха бледното му лице. Ала не каза нито дума повече и скоро пак заспа.

Джоана легна отново върху завивките си в такова положение, при което да може само с едно бързо движение да достигне ръката на Келс. Сложи глава върху седлото, загърна се добре в завивката и си изпъна краката за почивка. Нищо не й се виждаше по-чуждо от мисълта да се отдаде на сладък сън. Учудваше се, че изобщо се осмелява да мисли за сън.

Нощта бе станала мразовита. Вятърът виеше между балсамовите клони; огънят издаваше смътна, червеникава светлина. Джоана внимателно наблюдаваше черната безформена маса, която представляваше Гулден. Той прекара дълго време в абсолютна неподвижност. Малко по малко в него се появи живот. Той се приближи още повече до огъня и остана за момент в кръга на замиращата червеникава светлина, всред която грамадното му туловище взе формата на привидение. Сенките около него загубиха ясните си очертания, започнаха да се преливат една в друга и станаха още по-зловещи. Очните дупки на Гулден наподобяваха две голи черни петна сред огромното му лице; но въпреки това Джоана чувствуваше неговите погледи. След това Гулден си легна между другите бандити; скоро дълбокото му и тежко дишане показа, че и това животно е потънало в дълбок и сладък сън.

Джоана полежа будна още дълги часове, взирайки се в променливите сенки край огъня и бледната светлина на звездите. Хиляди мисли обсаждаха уморения й мозък, но всички те се въртяха около една главна и съдбоносна мисъл — мисълта за Джим Клийв.

Едва когато слънчевите лъчи осветиха нейното лице и я събудиха, Джоана разбра, че действително е спала.

В лагера кипеше усилена работа. Конете стояха готови, с наперени уши, бодри и проявяващи желание за борба. Келс седеше върху един камък край огъня и държеше в ръка чаша с кафе. Той изглеждаше значително по-добре. Когато поздрави Джоана, гласът му прозвуча по-силно, отколкото предния ден.

Отивайки към потока, Джоана мина покрай Пирс, Френчи и Гулден, обаче тримата злодеи не й обърнаха никакво внимание. Само Бейт Ууд посегна към сомбрерото си и извика: „Добро утро, мис.“ Джоана започна да се пита дали нейните спомени за изминалата нощ не са в края на краищата само един лош сън. На дневната светлина цареше съвършено друга атмосфера. Изглежда, присъствието на Келс оказваше решително влияние върху състоянието на духовете.

Скоро групата потегли отново на път. Когато девойката се намираше върху седлото на коня си, времето за нея летеше с бързината на вятъра. Движенията на тялото и промените в околната обстановка й доставяха истинско удоволствие. Тя възприемаше летенето на часовете само с едно смътно чувство на очакване, някаква смесица от страх, надежда и тормоз; защото в края на това пътуване се намираше Джим Клийв. По-рано тя се подиграваше с този младеж и неговите пламенни чувства само я забавляваха; тиранизираше го по всевъзможни начини, но никога не му бе засвидетелствувала поне капчица любов или уважение. Тогава той не беше в състояние да й вдъхне страх.

Днес Джоана беше абсолютно уверена в своята любов към Джим Клийв. Но чувствуваше също, че се плаши от срещата си с него. Реномето, което той си бе създал между тези сурови бандити, й се струваше чудно и необяснимо. Девойката яздеше непрекъснато, миля след миля, но постоянно мислеше за Джим, изпитвайки страх от него и за него. Той започна да изпълва цялото й същество с копнеж и мечти; Джоана отправяше топли молитви към Бога за спасението на Джим; накрая тя сама започна да крои планове как да осъществи това спасение.

Към обед кавалкадата достигна края на каньона и навлезе в широка долина, обкръжена от високи пресечени и хълмисти предпланини. Коне и говеда пасяха по зелените ливади. Широка, равна и шумяща река прорязваше долината. Дирите около брода убедиха Джоана, че тази местност, каквато и да е тя и където и да се намира, е гъсто населена; от това тя извади заключение, че главната квартира на бандитите се намира някъде в близката околност.

Групата премина реката през брода и потегли напреки през долината. Скоро навлезе в един пресечен скалист пролом. Той беше тесен, обграден от стръмни скали и неравен, но все пак пътят през него беше добър. Скоро проломът се превърна в котловина с формата на буквата V, която представляваше съвършено различна гледка от затворените и обградени с високи стени каньони. По равната земя течеше един поток, покрай който растяха групи от борове и липи и тук-там се издигаше по някое грамадно балсамово дърво. Огромни ливади, обрасли с цветя, придаваха красив розов цвят на тревистите склонове. На горния край на котловината Джоана съзря известен брой дървени хижи, разхвърляни нашироко. Тук значи се намира Кябин Гълч — котловината, всред която беше построено дървеното селище на бандитите.

Кавалкадата се раздвои, щом стигна до първата постройка. От хижите наизлязоха мъже, които приветствуваха новодошлите с радостни викове. Гулден спря коня си. Ууд подкара товарните коне надясно по склона, съвсем леко възвишаващ се нагоре. Червения Пирс, който яздеше напред с Келс, направи знак на Джоана да го последва. Той я отведе към една площадка всред разпръснати борики, в средата на която се издигаше голяма дървена хижа — съвсем нова постройка. Но и всички други хижи и колиби не изглеждаха строени много отдавна и нито една от тях не носеше признаци, че е прекарала поне една зима. Цепнатините между гредите бяха още незапушени. Хижата всред букета от борики беше построена съвсем грубо. Състоеше се от отрязани стъбла на дървета, просто наредени едно върху друго, без дори кората им да бъде обелена, а покривът беше направен от пръст и клони. Той беше нисък и плосък, но доста голям и по цялата дължина на предната му страна се простираше веранда, поддържана от стълбове. На единия край на хижата се намираше оградено място за добитък. По дървените й стени имаше оставени отвори за врати и прозорци, но те зееха празни. Отвън на предната стена висяха седла и оглавници.

Джоана разгледа с бърз и изпитателен поглед групата мъже, които наставаха живо от местата си, за да поздравят новодошлите. Джим Клийв не се намираше между тях. Топката, която задушаваше Джоана, падна от гърлото й; тя задиша по-леко. Как ще застане пред очите на Джим Клийв?

Келс се намираше в по-добро състояние, отколкото миналия ден по обед. Но все пак стана нужда да го вдигнат от седлото. Всред бандитите настана смущение и всички заговориха едновременно. Те наобиколиха Пирс и всеки протегна ръце да му помогне при свалянето на водача. Келс обаче се насили и успя да влезе в хижата без чужда помощ. Бейт Ууд въведе Джоана подир бандитите.

Вътрешността на хижата представляваше едно продълговато помещение с каменно огнище. Имаше маса и няколко пейки, грубо издялани от дърво. Върху пода се търкаляха в безпорядък покривки и кожи, а по стената, срещуположна на вратата, висяха оръжия и фенери. На отсамната стена Джоана забеляза готварски съдове, струпани хаотично, и няколко лавици с провизии.

Бандитите не преставаха да обсипват Келс с въпроси, но внезапно нетърпеливият глас на главатаря ги накара да занемеят в един миг:

— Стига, не съм ранен! — викна той. — Здрав съм напълно, но съм малко слаб и уморен. Момчета, това е моята жена… Джоана, в задната част на хижата ще намериш една свободна стая. Разположи се в нея свободно и без стеснение.

Джоана прие поканата на Келс с неизказана радост. Стъблата, които образуваха задната стена, бяха изрязани на едно място на височина колкото човешки ръст. Отворът представляваше нещо като вход; вместо врата беше провесено едно покривало.

Джоана дръпна настрана тази своеобразна завеса и се озова пред няколко стръмни стъпала, които водеха в една втора, по-леко построена хижа, състояща се от две стаи; стената между тях се състоеше от сухи клони. Девойката спусна завесата и започна да се изкачва по стъпалата. Тя забеляза сега, че новата хижа е била построена непосредствено пред старата. Последната нямаше друг изход, освен вратата, през която Джоана влезе. Цепнатините между гредите пропущаха достатъчно светлина. Покъщнината на стаята, в която се настани девойката, беше съвсем проста и се състоеше от широко легло, направено от клони и постлано с покривки, дъска, закована към стената, с висящо над нея счупено и мръсно огледало, маса, направена от дъските на сандък, два стола и един фенер. Стаята се намираше четири стъпки по-високо от предната хижа.

В подножието на стъпалата имаше около половин дузина тънки, издялани колове. Джоана веднага се досети, че тези колове служат за препречване на входа, тъй като бяха приспособени така, че само с едно дръпване отвътре можеха да се наредят във формата на плет, здраво запънат с напречен лост. По този начин коловете образуваха доста солидна барикада. Ако застане върху най-горното стъпало, Джоана получаваше възможност да наблюдава вътрешността на голямото помещение през една широка пролука в покривалото, което висеше върху отвора между двете хижи. Но това беше единственото място, през което можеше да се гледа в предната хижа, защото отвърстията между гредите на двете постройки не лежаха на едно и също равнище. Двете стаи в задната колиба, които Келс предостави на Джоана, бяха удобни, тихи и достъпът до тях можеше да бъде отрязан за натрапници и нежелани посетители. Джоана не бе очаквала такова внимание от страна на Келс и му беше благодарна от все сърце.

Девойката се изтегна на леглото, за да си почине и да размисли. Тя намираше обстановката на новото си жилище твърде приятна. Птичките бяха свили своите гнезда в цепнатините по стените; една катеричка се затича по гредите и приветствува Джоана с весело скимтене. През широка пукнатина в стената, близо до лицето й, Джоана видя храсти от дива роза и зеления склон на котловината. През същата пукнатина проникваше лек ветрец, наситен с приятен аромат, и развяваше косата й. Девойката почиваше и мислеше за красотите на природата, която в своята щедрост не държи сметка за характера на хората. Как иначе може да се обясни, че в това разбойническо гнездо съществуват толкова приятни и красиви неща? И тук времето бе същото, както навсякъде другаде; и тук слънцето грееше топло и небето беше синьо.

Изведнъж Джоана усети тялото си обхванато от страшна умора; очите й се затваряха. Но тя искаше непременно да остане будна, за да размишлява, да се вслушва, да чака. Не можа да устои срещу съня и заспа дълбоко. Разбуди я силен шум. Цветът, който бе добило небето на запад, й подсказа, че денят е вече към своя край. Тя бе спала дълги часове. Някой чукаше по гредата. Джоана стана от леглото и дръпна покривалото настрана. На отвора стоеше Бейт Ууд.

— Мис, вечерята е готова — каза той. — Предполагам, че няма да имате нищо против, ако донеса тук вашето ядене.

— Ще ми бъде много приятно — отговори Джоана. — Благодаря ви.

След минута Ууд се върна с капак от сандък, върху който бяха наредени чинии и чаши. Гозбите изпускаха пара. Ууд подаде импровизираната табла на Джоана.

— Мис, аз съм първокласен готвач, когато има какво да готвя — каза той с усмивка, която преобрази суровото му лице.

Джоана отвърна на тази усмивка с чувство на искрена благодарност. За нея стана очевидно, че зимникът на Келс е добре натъпкан с провизии. Понеже от дълго време вече живееше само с примитивна и лоша храна, тази вечеря беше за нея истинска благодат, защото бе не само богата и обилна, но и извънредно вкусна и апетитна. Докато Джоана се хранеше, покривалото бе дръпнато настрана и Келс се появи на отвора. Той спусна завесата зад гърба си, но не изкачи стъпалата. Беше със запретнати ръкави, с гладко избръснато лице и изглеждаше съвършено друг човек.

— Как ви харесва… вашият нов дом? — запита той с лека следа от предишната си ироничност.

— Много ви благодаря, че ме настанихте отделно — отговори Джоана.

— Смятате значи, че в това отношение може да бъдете и по-зле?

— Известно ми е.

— Ами ако предположим, че Гулден успее да ме ликвидира… сам стане главатар на бандата… и ви грабне за себе си?… Съществува една история — най-ужасната, която някога съм чувал в тази гранична област. Някой ден, когато поискам да ви изплаша силно, ще ви разкажа въпросната история.

— Гулден! — Джоана изтръпна, когато устните й произнесоха това име. — Врагове ли сте с него?

— Тук, по тези места, никой не може да има приятели. Ние се събираме заедно като лешоядите. Големият брой ни създава безопасност, но помежду си воюваме като лешояди за мърша.

— Келс, вие мразите този живот?

— Аз винаги съм мразил живота си — винаги и навсякъде. Обичал съм само приключенията… Но все пак на драго сърце бих започнал нов живот, ако се съгласите да тръгнете с мене.

Джоана поклати глава.

— А защо не? Ще се оженя за вас — продължи Келс с тих глас. — Имам злато; и скоро ще имам още повече.

— Откъде имате това злато? — запита го тя.

— Не е тайна: облекчил съм значителен брой златотърсачи и пътници, претоварени със злато.

— Келс, вие сте… отвратителен злодей! — избухна Джоана, неспособна да задържи внезапната си възбуда. — И трябва да сте обезумял съвършено, щом можете да вярвате, че ще се омъжа за вас.

— Не, не съм обезумял — отговори Келс със смях. — Гулден е безумец. Нещо му липсва. Но аз не съм луд… Единствената ми слаба страна е тази, че се оставих да ми завъртите главата. Но ви моля да направите едно сравнение и да изберете: женитбата ви с мене ще означава безкрайни пътешествия всред удобна обстановка, между почтени и възпитани хора; а животът ви в разбойническите лагери ще бъде мъчение. Когато не се намирам в пияно състояние, ще се отнасям с вас прилично и сравнително добре. Но рано или късно ще бъда застрелян. Тогава ще попаднете във властта на Гулден.

— Защо пък тъкмо в неговата власт? — запита Джоана и в гласа й прозвуча смесица от страх и любопитство.

— Защото Гулден не излиза от главата ми.

— Ах, той преследва също и мене… Отнема ми всяко чувство за мярка. В сравнение с Гулден вие и всички други приличате на ангели. Но аз от опит зная, че вие също сте лош и порочен.

— Значи затова не желаете да се омъжите за мене и да ме последвате в чужбина?… Чуден е вашият избор… Само защото ви казвам истината.

— Келс! Аз съм жена. Един глас дълбоко в моята душа ми нашепва, че вие няма да ме държите тук в плен… Не е възможно да бъдете толкова подъл и мерзък. Особено сега, след като ви спасих живота! Би било отвратително… безчовечно. Не мога да повярвам, че човек, роден от жена, е способен да извърши подобно дело.

— Но аз ви желая… любя ви! — отвърна Келс тихо, ала твърдо.

— Любов? Не, това не е любов — заяви Джоана с тон на неизказано презрение. — Бог знае що е.

— Наречете го както желаете — подхвана Келс с огорчение. — Вие сте млада и красива жена, на чиято прелест е мъчно да се устои. Да бъде човек близо до вас е наслада. Моят живот е същински ад. Не съм познал никакви радости, не съм изпитал никакви наслади. Когато хвърлям поглед в бъдещето, виждам, че не ме очаква нищо друго, освен ад… Адски ще бъде и краят ми. Защо тогава да не ви задържа при мене?

— Келс, послушайте ме — заговори Джоана тихо, но сериозно. — Да предположим, че съм млада, красива и прелестна… както казвате. Намирам се беззащитна под ваша власт. Нещо повече дори: принудена съм да търся вашата защита срещу хора, които са още по-лоши от вас. Между вас и всички тези бандити съществува известна разлика. Вие сте образован. Сигурно сте имали… добра майка. Сега сте отчаян, ожесточен, страшен. Мразите живота. И вярвате, изглежда, че тия прелести, които съзирате в мене, ще ви донесат щастие. А такова щастие ще бъде въображаемо. Не може и да бъде другояче. Защото вие знаете… много добре знаете… че аз не… аз не ви обичам!

Келс гледаше девойката втренчено; лицето му беше разкривено и сгърчено. Несъмнено, неговата скотска страст заплашваше да вземе отново надмощие. В страшните сиви очи на разбойника пробягваха сенките на лошите му помисли. Втренченият поглед на Келс не се откъсваше от красивото лице на Джоана, докато ръцете шаваха зад гърба му, търсейки да отместят завесата. След това той излезе с наведена глава.

Джоана остана да седи неподвижна, наблюдавайки вратата, през която Келс бе изчезнал, и се вслушваше в постоянно засилващото се туптене на своето сърце. Тя бе говорила с пълна сериозност и откровеност. Но изглежда, че Келс бе придал на последните й думи смисъл, какъвто тя не бе вложила в тях. Всичко, което бе женствено в девойката — възмущение, упоритост, борба за чест, омраза, — намираше опора в душевната сила, която Джоана чувствуваше сега в себе си. Тя знаеше с положителност, че има възможност да държи Келс далеч от себе си, възбуждайки в него измамната надежда, че един ден може да отвърне на любовта му. По този начин Джоана бе в състояние да прави с бандита каквото си иска. Но тя съзнаваше, че от нейна страна ще бъде долно коварство да вдъхва на Келс надежди, които никога няма да се осъществят. Но тази беше единствената възможност да избегне страшната дилема: да се омъжи за разбойника или да пожертвува живота си. Джоана се учуди, че една подобна идея изобщо може да се появи в нейното съзнание, макар и само за миг. Ала някакъв вътрешен глас й шептеше, че животът около границата е нещо съвсем различно от живота, който бе водила досега: тук всичко, което й беше мило и скъпо, бе заплашено от страшна опасност. При дадените обстоятелства всеки фалш и всяка измама не само са оправдани, но дори са и морална повеля.

Изобщо, би ли могла Джоана да изготви някакъв план, който този проницателен бандит да не прозре? Най-многото, което тя можеше да си позволи, бе да му внуши далечната и неопределена надежда, че е възможно един ден да почувствува по-дълбока симпатия към него. Джоана не би посмяла да отиде по-далеч. Но тази слаба надежда у Келс, прибавена към всички прелести и редки качества на девойката, може би ще е достатъчна за нейното спасение. И така, трябваше ли да предприеме този опит? Но ако опитът й не успее, тя рискува да си навлече презрението на Келс, а това сигурно ще има за последица нейната гибел.

Джоана тръпнеше от страх, люшкана между надеждата и отчаянието. Всичко, което беше искрено и естествено в нейната личност, се бунтуваше при мисълта да си послужи срещу Келс с една такава измамна маневра — толкова противна за всяка жена. Но всички ония чувства, които нейното ужасно приключение бе породило, я възпламеняваха и усилваха желанието й да започне дръзката борба — да противопостави женското двуличие срещу мерзавщината на Келс.

Докато Джоана измъчваше душата си с всички тези разсъждения, слънцето залезе, дневната светлина потъмня, дрезгавината нахлу в колибата, а след това настъпи пълен мрак. През всичкото това време, в продължение на повече от час, в голямата хижа гърмяха безпорядъчно гърлени мъжки гласове, които понякога затихваха и след това отново избухваха високо и гръмко.

Едва когато Джоана чу съвсем ясно името на Джим Клийв, бе изтръгната от дълбоката си замисленост. Името на скъпия й момък я накара да се изчерви и разтрепери. В бързината, търсейки да намери вратата пипнешком, Джоана се препъна и щеше да падне на пода. Ръката й трепереше силно, когато поотмести малко завесата върху входа.

Голямото помещение в предната хижа бе осветено, освен от огъня в огнището, още от около половин дузина фенери. Из въздуха се носеше тънък облак от синкав дим. Джоана видя голяма група мъже, насъбрани около Келс, който седеше върху едно издигнато място като на трон. Светлината падаше право върху лицето му. Някои от бандитите бяха седнали, други стояха прави, а трети се суетяха около групата. Както изглежда, в разговора бе настъпила пауза. Доколкото Джоана можа да види, мрачните лица на почти всички бандити бяха отправени към вратата, сякаш очакваха появяването на някого.

Тъкмо в този момент Келс каза:

— Въведи го вътре, Бейт, за да го разгледаме.

Бейт Ууд влезе в помещението и започна да си пробива път през тълпата. Едната му ръка обгръщаше рамото на един висок и строен младеж. Щом двамата стъпиха в кръга на светлината, Джоана изтръпна, сякаш получи удар с нож в сърцето. Младежът, когото Ууд влачеше напред, беше Джим Клийв. Той се намираше пред очите на Джоана в плът и кръв, но не беше същият Джим Клийв, когото тя познаваше.

— Клийв, радвам се много да се запозная с вас — приветствува го Келс и му подаде ръка.

— Благодаря. И аз също се радвам — отговори Клийв и пое ръката на Келс.

Гласът на младежа прозвуча студено и беззвучно, почти недоверчиво. Джоана се запита в недоумение, дали този мъж е действително Джим Клийв?

Срещата между Келс и Клийв беше забележителна поради интереса на главатаря към младежа и поради мълчанието, с което членовете на бандата наблюдаваха сцената. За Клийв обаче, ако се съди по бледото му лице и тъжните му и равнодушни очи, тази среща не означаваше абсолютно нищо. Джоана го гледаше втренчено, обзета от безгранично удивление. Тя познаваше един друг Джим Клийв — широкоплещест и снажен младеж, прекомерно висок, с цветущо здраве, с добродушна и малко ленива усмивка на пълното си лице и със сънливи очи. Тя почти не можеше да познае своя Джим Клийв в този мъж, който сега стоеше пред очите й, едър и пълен със сили, със здрави и набити мускули, които ясно личаха под грубата му бяла риза.

Погледът на Джоана се плъзна върху снагата на Джим, нагоре и надолу, за миг се спря с ужас върху двата големи револвера, които висяха на кръста му, и се прикова в неговото лице. Бившият или по-право другият Джим Клийв беше твърде маловажен и незначителен, лицето му беше прекалено пълно и охранено, за да изрази силна воля или огнена страст. Този мъж тук беше красив, но красотата му бе трагична. Той беше бледен почти като Келс, но неговата бледност беше чиста и гладка, без сенки, без да е обгорена от слънцето. Устните му изглеждаха замръзнали в горчива, равнодушна усмивка. Очите му — остри, проницателни, измъчени и страшни като нощ — гледаха право напред. Около тях се виждаха големи сиви кръгове, които им придаваха още по-голяма дълбочина и тайнственост. По лицето на новия Джим Клийв бяха отпечатани отчаяние и печал, които потресоха Джоана до глъбините на душата й. Девойката разбра, че е дошла твърде късно, за да спаси щастието на Джим, но се молеше горещо дано има време, за да спаси честта и душата му.

Докато Джоана се взираше втренчено в лицето на Клийв, между него и Келс бяха разменени още няколко думи; макар да говореха тихо и неясно, тя бе чула всичко, което си казаха двамата мъже. Келс се отнесе към Джим с подчертана любезност, а също и останалите бандити, доколкото Джоана можеше да ги обгърне с поглед, проявяваха към него внимание и приятелство. Клийв бе обкръжен от цялата група, която, всред силен смях и шеги, го отведе към една дълга маса, около която неколцина бандити вече играеха на карти.

Джоана спусна завесата. В тъмнината на колибата тя отново видя пред себе си бледото измъчено лице на Джим; продължи да го вижда и след като си закри очите с ръце. Болката, безкрайните страдания, безпределното отчаяние, крушението и пълният провал, отпечатани върху чертите на това лице — всичко това беше нейно дело. Защо? Какво зло й бе сторил Джим Клийв? Той я обичаше въпреки нейното нежелание и я беше разцелувал против волята й. Тя му хвърли яростни упреци в лицето; а когато най-после Джим опита да се защити и се закани да й докаже, че не е страхливец, тя го подигра с безсърдечието на кокетна девойка.

А сега, след като Джоана вече бе видяла Джим, тя загуби в един миг всички сили и цялата си решителност. Отново стана страхлива и слаба — слаба като истинска жена. Хвърли се на леглото. Съмнение, безнадеждност, отчаяние отново завладяха цялото й същество. След това изпадна в силно вълнение. Какво бе пожертвувала тя? Неговото и своето собствено щастие, неговия и своя живот!

Шумът в предната постройка нарасна до оглушителност. И когато този шум заглъхна изведнъж, Джоана несъзнателно обърна внимание на това обстоятелство. Тя повторно отмести завесата и започна да гледа какво става оттатък.

Гулден — огромен, тъп и мрачен — влезе в дървената къща. Той проникна в осветения кръг и пристъпи към Келс. Отраженията от огъня затанцуваха в дълбоките му очни кухини.

— Здравей, Гулден! — викна Келс. — Какво ти е?

— Някой разказа ли ти нещо за Бил Бейли? — запита Гулден мрачно.

— Какво да ми разкаже?

— Че Бил е умрял в низината, в една колиба?

Келс трепна съвсем леко; очите му се стесниха и погледът му блесна като стомана.

— Не, това е нещо ново за мене.

— Келс, когато си оставил Бил, смятал си го за мъртъв. Но той е бил още жив. Въпреки смъртоносната си рана, успял да се довлече до колибата. Никой не знае как. Бил агонизирал вече, когато случайно край колибата минал Беди Джонс. Преди да умре, Бил заклел Джонс да ми предаде една вест… Любопитен ли си да узнаеш каква е тази вест?

— Не ме интересува ни най-малко — отговори Келс. — Бейли… Но да, той си позволи да оскърби жена ми. И аз го застрелях.

— Бил се заклел, че ти си изтеглил револвера с най-голямо хладнокръвие — прогърмя гласът на Гулден. — Заклел се, че ти си го застрелял съвсем безпричинно — просто за да останеш сам с момичето.

Келс се изправи с чудно спокойствие; само бледността на неговото лице и лекото треперене на ръцете издаваха вълнението му. Бандитите се размърдаха неспокойно и зашепнаха помежду си. Червения Пирс, който се намираше най-близо до Келс, застана до водача си, готов да се бие за него. Сред бандата зацари адска атмосфера, която предвещаваше убийства и смърт.

— Добре — рече Келс най-сетне. — Бил се е заклел в истината!… Но какво те засяга това?

Или смъртта на Бил и признанието от страна на Келс нямаха значение за Гулден, или пък този разбойник беше твърде хитър и лукав, въпреки че всички го смятаха за тъп и повърхностен.

— Станалото е станало — подзе Гулден. — Бил е мъртъв и не може да възкръсне. Но защо мамиш бандата? Какво целиш с тази своя игра? Какви са твоите намерения? Никога до днес не ти е хрумвало подобно нещо… Това момиче не е твоя…

— Дръж си устата! — изсъска Келс.

Ръката му насочи револвера със светкавично движение и цялата му фигура изрази страшна закана.

Гулден не направи опит да изтегли револвера си. Той не прояви нито изненада, нито страх, нито се помръдна дори. Изглеждаше потънал в дълбоко размишление.

Червения Пирс пристъпи между Келс и Гулден. Напрежението сред бандитите изчезна, всички си отдъхнаха дълбоко и се раздвижиха. Гулден обърна гръб и тръгна към изхода. Келс се върна на мястото си и взе отново лулата, сякаш не се бе случило нищо особено.