Зейн Грей
Легионът край границата (13)

Глава 13

Дойде обед, но Джоана още не можеше да се почувствува достатъчно господарка над себе си, за да се осмели да излезе навън. Когато най-сетне дръзна да се появи вън от хижата, забеляза, че разбойниците почти не й обръщат внимание.

Походката на Келс беше еластична, очите му блестяха, главата му бе вирната гордо. Изглеждаше съсредоточен, сякаш се вслушваше в нещо. А може би действително слушаше… музиката на своите демонични блянове. Понякога Джоана го гледаше с нескрито удивление. Дори бандит — когато кове планове за разбойнически походи — може да строи въздушни кули в своето въображение и да намира живота чудесен и пълен с радости.

През целия следобед бандитите непрекъснато напущаха лагера на групи от по двама и трима души, с коне, които бяха така претоварени, както Джоана не бе виждала никога през своя живот край границата. Лопати и копачки, сита и тигани се поставяха върху конете така, че да се виждат още на пръв поглед. Всички тия сечива трябваше да показват, че бандитите са мирни и почтени златотърсачи. Сред разбойниците цареше безумна радост. Всички пееха и свиреха. Но след като премина първото възбуждение, в лагера закипя трескава работа. Единствен Келс, макар лицето му да сияеше, излъчваше от себе си някаква особена, злокобна атмосфера, която вещаеше приближаващи се злини и престъпления. Келс беше сърцето на машината.

Към залез-слънце в лагера останаха само Келс, Пирс, Ууд, Джим Клийв и един снажен бандит с посивяла коса — Джеси Смит. Той се беше почти схванал от продължителната езда. Джеси Смит и Келс постоянно доближаваха главите си и шепнешком водеха нескончаеми разговори. По едно време Джоана чу двамата да се препират за това — ще се придържат ли бандитите о плана на Келс, като влизат в лагера на златотърсачите по двама или трима души, за да не разкрият своята принадлежност към една голяма банда? Келс твърдеше, че хората му ще сторят това, но Смит изказваше съмнение.

— Джек, почакай, докато видиш какво представлява Алдър-крийк! — извика Джеси Смит, клатейки побелялата си глава. — Три хиляди души, млади и стари, от всички слоеве, обхванати от златната треска! Казвам ти, че походите за злато в Калифорния през 49-а и 51-а бледнеят пред това, което сега става при Алдър-крийк!

Главатарят на бандитите затърка ръце от възторг.

Тази вечер останалите в лагера бандити се храниха задружно в хижата на Келс. Бейт Ууд ропта доста, защото бе опаковал по-голямата част от съдовете и приборите си. Случаят пожела Джоана да седи на масата точно срещу Джим Клийв. През време на вечерята той докосна с крака си под масата крака на Джоана. Това докосване произведе трепет по нервите на девойката. Джим не я гледаше в този момент, но по лицето му настъпи такава промяна, че Джоана се побоя да не се възбуди любопитството на Келс. Но тая вечер бандитът нямаше очи за друго, освен за жълтия блясък на златото. Келс седеше на масата, но не се хранеше, той бъбреше безспирно.

След вечеря Келс изпрати Джоана в стаята й, като я предупреди, че на следната сутрин ще тръгнат на път. Джоана прекара известно време в наблюдение на бандитите от своето скривалище. Но скоро й стана ясно, че те вече са си казали всичко, защото Келс бе станал мълчалив и замислен.

Скоро след това Смит и Пирс напуснаха хижата. От известни приготовления Джоана разбра, че отидоха да си постелят леглата под стряхата на верандата. Ууд запали още една лула. Джим Клийв постла своите завивки в сянката до стената и си легна. Джоана видя блестящите му очи, отправени към нейната врата. Естествено, Джим мислеше за нея. Но би ли могъл и той да види нейните очи? Претегляйки шансовете, Джоана промъкна едната си ръка оттатък завесата и веднага разбра, че Клийв я забеляза. Каква утеха! Сърцето на девойката се изпълни с радост. Все още има време да се поправи всичко. Джим Клийв се намира близо до нея през време на съня й. Сега вече тя може да спи спокойно, без да бъде измъчвана от зловещи кошмари и без да се бои от събуждането си при ясната дневна светлина.

Джоана отново се залови да наблюдава Келс: бандитът крачеше нагоре-надолу, мълчалив, потънал в размисъл, със скръстени на гърба ръце, превит под тежестта на бремето си. Невъзможно й беше да не изпита съжаление към него. Въпреки големия му ум, въпреки всичките му хитрости и необикновена сила, неговата кауза беше безнадеждна. Джоана знаеше това с положителност, както знаеше и много други неща, без да съзнава ясно от какво произлиза убеждението й. Тя не бе говорила още с Джеси Смит, но знаеше със сигурност, че от всички останали бандити нямаше нито един, който да бе верен на своя главатар. Те всички щяха да участвуват в неговия граничен легион, щяха да изпълняват заповедите му, щяха да пропиляват и прогуляват плячката от своите престъпления, но това нямаше да им попречи да му изменят вероломно тъкмо тогава, когато той ще има най-голяма нужда от тях.

* * *

Когато Джоана се събуди, стаята й бе изпълнена с утринна дрезгавина. В съседната хижа цареше глъчка и безпорядък, а отвън долитаха тропот на коне и мъжки гласове.

Джоана употреби доста време, докато се приготви за път и стана нужда Келс да я вика няколко пъти. Девойката изпитваше странно нежелание да напусне своето жилище. Толкова сигурна и уютна й се виждаше тази стая. Джоана се страхуваше, че няма да намери друга подобна квартира. Освен това в момента, когато напущаше стаята си, Джоана откри, че в нея се бе зародила тиха склонност към това кътче, където бе толкова мислила, страдала и преживяла.

Келс бе угасил фенерите. Джоана побърза да мине през жилището му и излезе на площадката пред хижата. Дълбокият мрак постепенно отстъпваше място на дрезгавината. Въздухът беше студен и пропит със свежестта на планината. Бандитите, с изключение на Келс, седяха на конете си, а обозът вече тръгваше. Келс затвори грижливо грубата врата, качи се на коня си и каза на Джоана да язди подир него. Девойката препусна своя кон надолу по склона, следвайки главатаря на бандата.

Конниците преминаха ручея, прекосиха обраслите с върбалак мочурища и тръгнаха по широката пътека.

Изведнъж Джоана забеляза, че третият ездач пред нея е Джим Клийв. Това обстоятелство бе достатъчно, за да придаде съвсем други краски на ранното им заминаване и въобще на цялото това приключение.

След като конниците излязоха от тесния скалист пролом и навлязоха в долината, слънцето — огромно светлочервено кълбо — се показа в един прорез върху назъбените планински хребети. Над далечните върхове се носеха облаци, а снежната покривка по високите каньони изпущаше синкави и розови отблясъци. Смит, който яздеше начело на отряда, зави в западна посока и тръгна надлъж по долината. Множество коне, които пасяха на това място, се присъединяваха неканени към кавалкадата и стана нужда да се прогонват насила. В долината пасяха също и стада говеда, които Келс оставяше на свобода, както постъпват почтените скотовъдци, които не се страхуват за сигурността на своя добитък.

От двете страни на пътя разнообразен дивеч следеше с наперени уши преминаващите коне. Виждаха се цели орляци от пъдпъдъци и диви кокошки, които се разпръсваха с крясък, зайци бягаха с подскачания, а тук-таме се промъкваха и койоти. Всички тези бягащи животни, дивите цветя, вълнуващата се висока трева, върбите със своите жълти стволове и малките елхови храсталаци доставяха радост за очите на Джоана и успокоение за духа й.

Не след дълго Смит напусна долината през входа на един планински пролом, премина по един суров планински хребет, отрупан със скалисти отломъци, и поведе отряда надолу към котловина, която скоро прие формата на каньон. Пътят беше лош; известно време той водеше по скалистото корито на поток, където краката на конете се плъзгаха по мокрите, кръгли камъни. Напредването ставаше твърде бавно, а времето течеше бързо. Но това обстоятелство представляваше утеха за Джоана; колкото по-бавно ставаше пътуването, толкова по-голяма радост изпитваше тя. Защото в края на това пътуване чакаше Гулден, чакаха останалите разбойници, чакаше лагерът на златотърсачите, който предлагаше безкрайни възможности за хора като тях.

Към обед отрядът спря на почивка. Мястото за лагер бе живописно и всички бандити се намираха в добро настроение. През време на яденето Келс издебна случай да каже на Клийв:

— Слушай, мое момче, ти стана значително по-весел. Причината са блестящите изгледи, които се откриват пред нас, нали?

— Не съвсем — отговори Клийв. — Отказах се да пия уиски. Да ти кажа откровено, Келс, започнах да ставам почти благоразумен.

— Това ме радва. Когато пиеш, губиш разсъдъка си. Досега не съм виждал човек, който да пие много, без да си губи разсъдъка. Аз също не мога да понасям пиенето. Не пия много.

Последната му забележка предизвика гръмогласен смях. Очевидно другарите му помислиха, че той само се шегува. Келс също се засмя и намигна на Джоана.

По една случайност водачът заповяда именно на Клийв да оседлае коня на девойката. Джоана опита ремъците, за да провери дали не са много стегнати и ръката й попадна в съприкосновение с ръката на Джим. Това докосване подействува като откровение. Тръпки от възхищение пролазиха по тялото на Джоана, когато погледна Джим; но той държеше лицето си извърнато настрана. Може би нямаше доверие в себе си, че погледът му няма да го издаде.

Отрядът продължи пътя си направо по каньона, макар сега в по-бавен ход. Но пътеката беше така стръмна и толкова лъкатушеше, че Джоана дойде до заключение, че им е невъзможно да изминават повече от три мили на час. При такова пътуване става необходимо да се подпомага конят и това поглъщаше вниманието на пътниците. Преди Джоана да се опомни, часовете бяха отлетели и следобедът наближи към края си. Но Смит продължаваше да язди напред, докато падна вечерната дрезгавина. Едва когато се стъмни съвсем, Смит спря коня си и разбойниците пристъпиха към уреждането на лагера.

Приготвянето на лагер за нощуване изисква винаги бърза и усилена дейност. Всички, освен Джоана се заловиха за работа. Девойката също направи опит да бъде полезна със своя труд, но Ууд я посъветва да почива. Когато я повикаха за вечеря, тя беше почти заспала. След цял ден непрекъсната езда, яденето пречи да се завържат разговори. Но след вечеря мъжете запалиха лулите си и започнаха да бъбрят. От техния разговор никой не би могъл да извади заключение, че това е отряд разбойници на път да плячкосват голямо селище на златотърсачи. Бандитите се отнасяха към Джоана с най-изискана деликатност — доколкото им бе възможно да бъдат деликатни — и особено Ууд проявяваше голямо усърдие в грижите си за нейното благополучие. Всички мъже, с изключение на Клийв се надпреварваха да й оказват дребни услуги. А Клийв я пренебрегваше съзнателно, понеже се боеше да не се издаде.

Джоана си легна под едно листнато дърво на няколко метра от лагерния огън. Тя се загърна в завивките си, но остана будна и продължи да стои нащрек. По едно време Келс се обърна, за да прецени на какво разстояние се намира девойката от огъня, сниши гласа си и започна да разказва една пикантна история. Бандитите избухнаха в смях. Пирс от своя страна разправи друга история, грижейки се да не бъде чут от Джоана. Общата веселост създаде дружеска атмосфера между бандитите. Джеси Смит, който изглеждаше по природа голям веселяк и шегобиец, ги накара да зареват от смях. Джим Клийв също участваше в общата веселост.

— Слушай, Джим, ти ще преодолееш мъката си — каза му неочаквано Келс.

— Каква мъка?

Келс замълча, очевидно изпитвайки смущение относно отговора, който трябваше да даде. Явно бе, че увлечен от хубавото настроение, той беше дал израз на една своя мисъл, за която сега предпочиташе да бе останала неизказана. Но Клийв нямаше вече оня заплашителен и студен вид, към който бандитите бяха почти привикнали. Изглеждаше, че Клийв не се намира повече във властта на прекаленото си пиянство, което го караше да се държи заядливо и предизвикателно. За всички стана ясно, че Клийв се връща към обноските, които налагат добре разбраното другарство.

Келс се засмя принудено и отговори:

— Искам да кажа: мъката, която те е прогонила по нашите места, създавайки хубав случай да те взема под моите заповеди.

— О, пак за момичето ли намекваш?… Разбира се, че ще преодолея мъката си по тази девойка, стига само да не пиянствувам.

— Разкажи ни всичко, Джим — прикани го Келс, без да скрива, любопитството си.

— Не, вие ще ми се смеете! — отвърна Клийв.

— Не, ако историята не е комична.

— Можете да се басирате, че не е комична — подхвърли Червения Пирс.

Всички започнаха да ласкаят Джим, но никой, с изключение на Келс не проявяваше действително любопитство. Беше лесно обяснимо: настанал беше един от ония редки моменти, когато една група сурови хора, каквито бяха тези погранични бандити, седят около пламтящия огън — в добро настроение, сити, полуизлегнали се в удобни пози, отдали се на леност и покой.

— Добре — съгласи се Клийв и въпреки голямата му готовност да разкаже своята история, личеше, че любовните спомени все още му причиняват болка. — Аз съм от Монтана. През зимата пазя стадата, а през лятото съм златотърсач. Успях да си спестя малка сума, макар че понякога губя на хазартни игри и пия много уиски… Да, струва ми се също, че в моя живот играе роля и едно момиче. Тя беше красива и нейната красота ми създаваше чести неприятности с други младежи. Преди известно време оставих цялото си имущество — злато и други ценности — на съхранение у моята възлюблена и отново тръгнах на лов за злато. Беше уговорено между нас, че след завръщането ми ще се оженим. Отсъствах шест месеца, нямах щастие… но всичкото ми злато беше откраднато.

Клийв разказваше своята измислена история с твърде делови тон. Той замълча, взе пясък в шепата си и почна да го прецежда през пръстите си. Всички бандити изглеждаха заинтересовани, а Келс буквално поглъщаше всяка негова дума.

— Когато се върнах — продължи Клийв, — моето момиче се беше омъжило за друг. Тя беше подарила на другия всичко, което аз й бях дал на съхранение. Напих се до забрава. Докато бях пиян, ми приписаха престъпление. Моето момиче се яви като свидетелка… Нейните думи ме покриха с позор и ме прогониха от града… Отправих се на запад и така пристигнах на границата.

— Това не е всичко — рече безцеремонно Келс.

— Джим, ти пропусна да ни кажеш какво си направил с това вероломно момиче и с нейния избраник — каза Пирс. — Искам да кажа: в какво състояние си ги оставил.

Но Клийв беше станал мрачен и мълчалив.

— Жените са в състояние да измамят и опропастят всеки мъж. Какво ще кажеш, Келс? — забеляза Смит с широко ухилено лице.

— По дяволите, намирам, че с тебе са постъпили страшно отвратително! — извика Бей Ууд, искрено възмутен.

Минута по-късно Келс, изпаднал в странно настроение, напусна огъня и се изтегна върху леглото си, което се намираше недалеч от мястото, където лежеше Джоана. Вероятно той предполагаше, че тя е заспала, защото нито я заговори, нито дори погледна към нея. Клийв също отиде при леглото си, а Ууд и Смит скоро последваха примера му. Пирс напусна огъня последен. Когато се изправи, пламъците осветиха червеното му лице, което беше мършаво и студено като лице на индианец. След това той мина покрай Джоана и хвърли поглед към нея, сетне погледът му, се плъзна върху простряното тяло на главатаря. Ако погледът, с който той измери Келс, не беше враждебен и пълен със закана, тогава фантазията на Джоана можеше да се нарече бедна и жалка.

На следното утро започна нов ден на умора и трудности. Отрядът трябваше да се покатери по водораздела на планината — дълга, пресечена верига от скалисти проломи и хребети. Джоана щадеше коня до границата на собствената си издръжливост. Ако изобщо съществуваше някакъв път, той можеше да бъде известен само на Смит, защото останалите не виждаха никаква следа от път. Отрядът излезе от тесния отвор на каньона и започна да се катери по един дълъг склон, почвата на който беше обсипана със слюда и разровена от природните стихии. Конете се плъзгаха отново назад при всяка измината с мъка крачка.

Отрядът премина лабиринт от разкъсани скалисти блокове, от площадки и хребети и се изкачи на водораздела. От това място пред очите на Джоана се представи величествена гледка. В краката й се издигаха кръглите върхове на предпланините, а там далеч, в един завой на планината, блестяха водите на Мечото езеро. Но насладата на девойката от дивната красота на природата започна да се нарушава от неприятното въздействие, което голямата височина упражнява върху хората. Джоана се зарадва, когато отрядът отново потегли на път. Сега вече слизаха надолу и Джоана можеше да язди. Но все пак пътуването беше доста трудно, защото при слизане от високо конете лесно окуцяват. Отрядът употреби два часа, за да измине надолу същото разстояние, което бе погълнало половин ден при изкачването. Смит поведе бандитите през полите на планината и късно следобед отрядът спря до един извор в малка горичка.

Джоана чувстваше болка във всеки мускул и беше преуморена, за да вземе участие в яденето и разговора около лагерния огън. Джим се беше държал близо до нея през целия ден и това обстоятелство бе запазило нейната смелост. Тъмнината още не беше паднала съвсем, когато тя отиде да си легне.

— Спи спокойно, Денди Дайл — й каза Келс весело, някак си разчувстван. — Утре сме в Алдър-крийк!… И след това никога вече няма да спиш така сладко!

* * *

На другия ден следобед изморената кавалкада излезе от областта на скалите, ниските храсти и горички и тръгна по широко и прашно шосе, което беше толкова ново, че дънерите на изсечените встрани от пътя групи дървета още запазваха своята свежест. Но личеше по всичко, че през това шосе бяха минали вече хиляди хора.

В дъното на долината Джоана видя голям фургон, покрит с платно; бандитите не бяха пътували дълго по шосето, когато девойката забеляза и натоварени с багаж мулета, които се клатушкаха лениво по пътя. Келс беше повикал при себе си Ууд, Смит и Клийв и сега бандитите пътуваха заедно в плътна група, карайки обоза пред себе си. Келс наново бе обладан от вълнение; Червения Пирс се оглеждаше зорко наоколо и очите му дебнеха като очи на ястреб; Смит приличаше на копой, който души следи.

По протежение на цялото шосе от двете му страни Джоана виждате всевъзможни изоставени вещи: останки от коли, съдове, колела, сандъци, стари платна от палатки, които вятърът беше издухал върху крайпътните шубраци. Не липсваха и трупове на коне и магарета. Сякаш някаква армия бе минала по този път. Скоро шосето се вля във водите на широка, тиха река, а на отсрещния бряг то продължаваше надлъж покрай реката.

Джоана чу, когато Джеси Смит каза, че тази река е Алдър-крийк, и запита Келс дали му е известно защо е мътна водата по протежение на единия бряг. Очите на Келс изпуснаха пламъци. Джоана потрепери, защото и тя също знаеше, че нагоре по течението на реката златокопачите лагеруваха край брега и промиваха в реката златоносната пръст.

Няколко мили по-нататък реката и шосета навлизаха в широка котловина, обрасла с високи елхи. Дърветата препречваха всякакъв поглед към склоновете или към дъното на котловината и бе потребно още няколко мили твърде трудно яздене, докато Джеси Смит изведе отряда на открито поле. В първия момент Джоана помисли, че това поле е последица от горски пожар. Но не, то беше дело изключително на човешки ръце. Гората беше изсечена, докъдето стигаше погледът на Джоана, и навсякъде се виждаха ясни белези, свидетелствуващи за близостта на човешки жилища. Но отрядът измина още миля, без да се покажат хижи или колиби. Конниците излязоха от гористата част на котловината и почнаха да се изкачват по един от ония назъбени, голи и каменисти склонове, които са обрасли тук-таме с оскъдни групи от елхи. Котловината правеше завой надясно и висок склон закри от погледите всичко, което се намираше оттатък него. Но след като отрядът премина и това препятствие, Келс издаде кратък отривист вик, който накара хората му да се спрат.

Джоана видя, че се бяха изкачили на върха на склона и под нозете им се простираше лагерът на златотърсачите. Гледката, която се откри пред погледите им, беше може би интересна, а Келс вероятно я намираше и прекрасна, но на Джоана тя се стори още по-отвратителна от опустошението в гората. Навсякъде се виждаха груби изкопи и малки колиби, потънали в зеленина, тук-таме се мяркаше по някоя палатка, а на места се забелязваше и по някоя голяма дървена хижа. И колкото повече Джоана обгръщаше с очи гледката пред себе си, толкова повече растяха по число и по обем грубите и недодялани жилища на златотърсачите, докато най-после пъстроцветната, разпокъсана маса на новия град плътно изпълни тясната котловина.

— Е, шефе, какво ще кажеш за този лагер? — запита Джеси Смит.

Келс въздъхна дълбоко.

— Стари златотърсачо, тази гледка превъзхожда всичко, което съм виждал някога!

— Охо, аз съм виждал точно такива лагери и при Сакраменто! — намеси се Бейт Ууд.

Пирс и Клийв гледаха новоизникнало го селище с омагьосани очи и колкото и различни да бяха чувствата, които вълнуваха двамата в този момент, напрежението на единия не беше по-малко от възбудата на другия.

— Джеси, каква е първата ни задача? — запита Келс, връщайки се с груб завой към деловата страна на работата.

— Избрал съм едно място на отсрещната страна на лагера, където за нас ще бъде най-удобно да се заселим — отговори водачът.

— По шосето ли ще продължим?

— Но да, разбира се — отговори Смит и се ухили лукаво.

Келс се поколеба и поглади брадичката си; навярно обсъждате докъде се простира възможността да бъде познат.

— Бакенбардите правят от теб съвсем друг човек. Мисля, че не можеш да очакваш от жителите на тоя нов град да те познават толкова добре.

Тези думи премахнаха колебанието на Келс. Той нахлупи сомбрерото дълбоко над челото си и лицето му почти се закри. След това си спомни за Джоана и посочи маската й с леко, но многозначително движение.

— Келс, обитателите на този лагер не биха вдигнали очите си дори да преминава цяла армия по шосето — отвърна Смит. — Тук всеки се грижи само за себе си. А жени, повярвай ми, колкото искаш и от каквато щеш категория. Аз съм виждал поне една дузина, които ходят забулени. А едно було е равносилно на една маска.

Но въпреки това Келс накара Джоана да си махне маската и да нахлупи сомбрерото дълбоко над лицето си. След това й заповяда да язди в средата на групата. После бандитите продължиха своя път и скоро настигнаха бавно напредващия обоз.

Колко чудно беше това пътуване за Джоана! Склонът наподобявате грамаден мравуняк. Човешките мравки, обзети сякаш от някаква лудост, работеха с настървено усърдие. Когато наближи още повече, девойката установи, че всички тия хора, които пъплеха като мравки, копаеха злато. Тези, които работеха близо край пътя, се виждаха много ясно: между тях имаше и брадати мъже, и голобради момчета. Навсякъде, покрай водните канали, из рововете и изкопите, златотърсачите гъмжаха така гъсто един до друг, че човек оставаше с впечатление, че неизбежно си пречат в работата. По бреговете на потока стояха силни и мълчаливи мъже, погълнати в работа, наведени над водата: промиваха, изстискваха и прецеждаха пръстта. Изглеждаха крайно съсредоточени и в напрегнато очакване. Те нямаха време да вдигнат очи. Всички бяха изпокъсани, невчесани, с голи ръце и крака, с дълбоко прегънати гърбове.

Отрядът на Келс премина повече от една миля през тази част от златните мини. Навсякъде — по скалистите площадки, върху пясъка, по сивия склон — се виждаха дълбоки ровове, в които мъже копаеха или ринеха пръстта с лопата. Потта течете като вода от телата на хората. Някои от рововете бяха дълбоки, други — плитки, някои приличаха на дълги гробове, други — на прости дупки. Ако всички тия златотърсачи намираха злато, това би значело, че злато има навсякъде. Внезапно Джоана разбра, без да става нужда да й го казва Келс, че всички тия златокопачи действително намираха своя дял злато. Как безмълвни бяха тези хора, колко съсредоточени и напрегнати! Джоана бе имала случай да наблюдава мнозина, които се занимаваха с търсене на злато и от време на време наистина намираха по някое парче златна руда. Но никога до днес девойката не бе виждала хора да копаят с твърдо убеждение, че непременно ще се натъкнат на злато. А именно в тази увереност се криеше разликата, която придаваше на тия хора необикновен и чуден изглед.

Джоана пресметна, че вероятно е видяла не по-малко от хиляда златокопачи на разстояние, което не бе по-голямо от две мили. А при това, тя не бе могла да обгърне с очи всички проломи и каналчета, пък и границите на лагера все още оставаха скрити за погледа.

Всъщност това не можеше да се нарече истински лагер. То беше по-скоро град, обкръжен от палатки, селище от плоски дървени хижи, проснато на дължина, пъстро, наподобяващо шахматна дъска със своите постройки, издигнати с бясна бързина и хаотично нахвърлени. Широкото шосе разделяше селището на две части и представляваше нещо като поток, който кипеше от живот и цветове.

Джоана яздеше между двама бандити посред натоварени коне, магарета, волове, високо натрупани товари и всевъзможен багаж, покрай покрити с платна фургони и мръсни коли от всякакъв вид, които по-скоро приличаха на цигански кервани. Шосето бе оживено като кошер и по него се вдигаше шум като в лудница. Тротоарите за пешеходци се състояха от грубо издялани дъски, които скърцаха под тежките стъпки на обутите в ботуши крака. Срещаха се палатки, издигнати направо върху голата земя или върху дървени основи, или върху привързани една о друга греди. По-нататък от двете страни на шосето започваха редиците на дървените постройки — складове, магазинчета и пивници. Показа се и голяма, четвъртита, плоска постройка с блестяща табела, на която беше написано с груби златни букви: „Последното златно зърно“. През вратата долиташе навън стърженето на цигулките, тропотът на ботушите и дрезгавите гласове на веселящи се хора.

Джоана виждаше странни, полудиви същества — жени, при вида на които тя потреперваше; виждаше и друг род представителки на своя пол, които бързаха с торби или ведра — измъчени и подивели жени, чийто вид караше сърцето на девойката да се свива от болка. Джоана виждаше шляещи се индианци и групи от мързеливи брадати мъже, които очебийно приличаха на членове от бандата на Келс. Виждаше картоиграчи в дълги черни палта, обитатели на границата в кожени дрехи с ресни и мексиканци с тъмни лица и широки островърхи сомбрера. Но мнозинството от хората, които съставляваха този жив поток, бяха мършавите и жилести златотърсачи от всяка възраст, с карираните си ризи и високи ботуши, всички въоръжени с револвери, с навъсени чела, с мрачни погледи, сериозни и напрегнати; те образуваха гъсти групи, които се притискаха по протежение на постройките. Тези хора именно бяха работните пчели на тоя грамаден кошер; останалите бяха търтеите, паразитите.

Отрядът на Келс продължаваше пътя си през града. След като бандитите преминаха и последната окрайнина, Смит спря близо до една борова горичка; на това място бандитите трябвате да издигнат своя лагер.

Джоана размишляваше върху впечатленията, които бе добила от Алдър-крийк. Тези впечатления бяха твърде забъркани: тя бе видяла прекалено много неща. Но от всичко, което беше видяла и чула, изпъкваха две главни черти, които се намираха в противоречие една с друга: голямо множество от златотърсачи, които се трудеха усилено — роби и жертви на своята златна треска, тласкани от честолюбие и надежда, почтени, сурови, неуморими работници, но полузагубили разсъдъка си в стремежа си към злато. И втора една група, далеч по-малобройна от първата, състояща се от пиявици, които живееха за злато и от злато, но които не бяха изкопали това злато с кръвта на собствените си ръце и с потта на своите чела.

* * *

Несъмнено Джеси Смит при избора на мястото, където трябвате да се издигне постоянният лагер на Келс в Алдър-крийк, беше взел като съображение особените нужди на бандитите. Мястото не можеше да се вижда откъм града, но не беше отдалечено дори на стотина метра от последните колиби. Наблизо се намираше и дъскорезница. До мястото се отиваше по леко хлътнала в почвата пътека, която правеше множество завои и водеше към реката. Гърбът на постройката трябваше да полегне върху назъбена издатина на грамадна стена, в която се врязвате тесен пролом, заграден със скалисти блокове. Следователно бандитите щяха да имат възможност да идват и си отиват и през тоя пролом. В непосредствена близост имаше извор и малка горичка. Почвата беше камениста и явно непригодна за копане на злато.

Бейт Ууд веднага започна приготовленията си за вечерята, Клийв се залови да нареди дърва за огъня, а Смит посвети грижите си на конете. През това време Келс и Пирс тръгнаха да огледат мястото, където трябваше да се построи хижата. За тази цел двамата избраха равна площадка, върху която се бе претърколила грамадна, разкъсана скала, висока почти колкото къща. Хижата трябваше да се облегне върху тази скала. На задната страна на жилището, под закрила на скалата, можеше да се прокопае таен изход. Главатарят на бандата държеше да има два изхода от своята бърлога.

Когато групата бандити седнаха да вечерят, котловината се беше изпълнила с багрите на слънчевия залез. Чудно красиви златисти воали, етерични изпарения, блестяха като пречупени лъчи из разкъсаните планински склонове и се носеха напреки над котловината; те представляваха чудна, великолепна гледка с пъстрите си разкошни цветове и създаваха впечатление, че разкриват красотата на съкровищата, които планината криеше в недрата си. Слънцето залезе кървавочервено, като остави да витаят над котловината тайнствени и зловещи сенки; мракът се сгъстяваше все повече и повече. Джоана забеляза, че Джим Клийв бе наблюдавал замислено тази промяна, и се запита дали и той като нея я бе почувствувал като тайнствено знамение на природата. Защото, колкото и да беше лъчезарна надеждата и радостта от златния блясък на това ново Елдорадо, този внезапно издигнал се град на име Алдър-крийк, с хилядите свои честни и трудолюбиви златокопачи, колкото и ослепително красива да беше гледката му, пристигането на Келс и Гулден в него беше черна и злокобна действителност. Джоана знаеше, че в по-големите лагери на златотърсачите винаги царува известна свобода и почтеност, щастие и радост — до момента, когато зовът на златото привлече и лоши хора в тези лагери. И тя не се съмняваше ни най-малко, че слънцето на кратките радостни дни за Алдър-крийк бе вече залязло и никога нямаше да изгрее отново.

Дрезгавината се отдръпваше от планините, когато Келс даде нареждания на хората си:

— Бейт, ти и Джеси ще останете да пазите лагера. Пирс, ги ще имаш за задача да потърсиш хората от бандата. Но се срещайте само в тъмнината!… Клийв, ти можеш да дойдеш с мене. — След това се обърна към Джоана: — Желаете ли да ни придружите, за да разгледате забележителностите на града, или предпочитате да останете тук?

— С удоволствие бих ви придружила, ако не изглеждам… така страшно в този костюм — отговори девойката.

Келс се засмя; пламъците на огъня осветиха и усмихнатите лица на Пирс и Смит.

— Е, хайде, никой няма да ви види. Пък и дума не може да става, че изглеждате страшно.

— Не можете ли да ми дадете едно по-дълго палто? — смотолеви Джоана.

Клийв чу нейната молба. Без да каже нито дума, той отиде при седлото си, развърза своя багаж и измъкна от него дълго сиво палто. Джоана беше виждала много пъти тази дреха и тя събуди в нея болезнени спомени за Худли. Години ли се бяха изминали от онова блажено време?

Клийв подаде палтото на Джоана.

Келс взе дрехата и помогна на девойката да се облече. Тя потъна цяла в него — беше дълго и около кръста и бедрата имаше формата на камбана. За пръв път от много дни насам тя отново се почувства Джоана Рандъл.

— Скромността е хубаво украшение за жената, ала невинаги й принася полза — каза Келс със смях. — Вдигнете яката нагоре… Нахлупете шапката към челото… още малко… така! Ако сега хората не ви сметнат за младо момче, аз ще погълна костюма на Денди Дайл и ще ви купя копринена рокля. Ха-ха-ха!

Джоана не се остави да бъде измамена от шегите на Келс. Може би той с удоволствие я беше гледал да носи безсрамния бандитски костюм; може би нейният изглед гъделичкаше неговото тщеславие и дразнеше известни суетни наклонности, които му бяха станали навик от времето, когато е пребивавал в Калифорния. Но девойката чувствате, че сега Келс е по-радостен и изпитва облекчение, задето е облякла това дълго палто. Джоана бе обзета от странно чувство. Някога тоя Келс трябва да е бил съвършено друг човек.

Групата тръгна към селището. Джоана яздеше между Келс и Клийв. Колко странно бе за нея това положение! Тя си позволи една рискована дързост: потърси в тъмнината ръката на Джим и я стисна. В отговор той почти й счупи пръстите. Тя чувстваше пламъка в гърдите на Джим. Конете им напредваха с мъка, защото пътят беше неравен и обсипан с камъни. Конят на Джоана се препъваше неведнъж, при което шпорите й издрънчаваха в тъмнината.

Тримата минаваха край пламтящи огньове, от които се вдигаха дим и пара, примесени с миризми на подправки; около огньовете седяха мъже с червени лица и се хранеха. Минаваха и покрай загаснали огнища, които се мяркаха встрани от пътя. В някои палатки блещукаха смътни светлини, които хвърляха сенки върху платното, а други палатки бяха потънали в тъмнина. По шосето се притискаше голяма навалица. Всички, весели и доволни, бързаха към локалите, сред шумни разговори и глъчка.

След това Джоана видя неравномерна редица от светлини, някои от които смътни, други съвсем ярки; пред тия светлини се движеха тъмни фигури. Изглежда, Келс отново се побоя да не бъде познат, понеже зарови брадичката в шалчето около врата си и нахлупи широкополата шапка дълбоко под челото си, така че човек с мъка би могъл да зърне дори част от лицето му.

Тримата продължиха да яздят по средата на улицата, минавайки край шумните локали, скоро те стигнаха до голямата плоска постройка, която носеше фирмата „Последното златно зърно“. През отворените прозорци на заведението се изливаха ярки потоци светлина. След като тримата преминаха цялото селище и стигнаха до отсрещния му край, Келс спря и се обърна назад. Тръгнаха обратно. Изпитателният поглед на главатаря разглеждаше всяка група от хора, които срещаха. Търсеше членове на своя граничен легион. Много пъти оставаше Джоана и Клийв на улицата и влизаше в пивниците да търси хората си. През време на тези кратки интервали, когато влюбените оставаха сами, погледът на Джоана се приковаваше в Клийв и от очите й говореше цялото й сърце. Неговата уста оставаше няма и затворена. Изглежда, че тежък товар притискате дутата му.

По обратния път, когато стигнаха до „Последното златно зърно“, Келс каза:

— Джим, следвай Джоана отблизо и неотлъчно като самата смърт! Тя е по-ценна от всичкото злато и от целия Алдър-крийк!

Тримата се отправиха към вратата на заведението.

Джоана се вкопчи с едната ръка в Клийв, а с другата — съвсем инстинктивно, с движение на изплашено дете — пусна мишцата на Келс и пъхна своята ръка в ръката на бандита. Келс остана изненадан. Той се наведе над ухото й, защото врявата беше невъобразима и думите не се чуваха. Тази ръка, която лежеше така непринудено в неговата, го бе не само зарадвала и трогнала, но и вероятно го бе засегнала болезнено, защото прошепна с дрезгав глас:

— Всичко е в ред… Няма от какво да се плашите.

В първия момент Джоана не можа да различи друго, освен светлината на опушени лампи в едно огромно помещение, изпълнено с дим, хора и врява. Келс бавно тръгна напред. Той имаше сериозни причини да бъде предпазлив.

В залата се носеше миризма, от която Джоана почти щеше да повърне: някаква смесица от миризмите на тютюн, ром, влажни дървени стърготини и димящ петрол. Към всичко това се прибавяше и шум, който почти оглушаваше — разговори на висок глас и безсмислен смях на пияни мъже, тропане на влачещи се ботуши, стържене на раздрънкани цигулки, реване и виене на хора, отдали се на веселба. Но над всичката тази врява преобладаваха тонове, които долитаха от едно съседно помещение. Девойката можа да хвърли поглед в него през един широк отвор, който имаше формата на врата. В това помещение се танцуваше, но Джоана не можете да види танцуващите двойки, тъй като между нея и тях се притискате гъста навалица.

След това девойката посвети вниманието си на обстановката, която я обкръжаваше. Край един дълъг бар, висок почти колкото нея, се трупаха мъже — стари и млади. Около игралните маси седяха големи групи от хора, които крещяха и шумяха. Край един сандък, който също служеше за маса, неколцина мъже бяха насядали върху обърнати с дъното нагоре бъчвички, а мръсни кесийки със златен прах допълваха сцената. Картоиграчите бяха мълчаливи — в противоположност на мъжете, които се бяха отдали на други хазартни игри. Във всяка група се намирате най-малко по един играч, с мрачен поглед и облечен в тъмни дрехи, който не принадлежеше към числото на златокопачите. Това бяха професионалните комарджии. Джоана видя и малолетни момчета, мършави и изтощени, но възпламенени — някои опиянени от радост за печалбата си, други съкрушени от скръб за своята загуба. Имаше и весели, стари, белокоси златотърсачи, за които тая сцена представляваше приятен спомен от младини. Мяркаха се също така крадци и мошеници, искрящите очи на които издаваха, че не притежават злато, за да вземат участие в играта.

Внезапно Джоана усети, че Келс трепна и от устата му излезе някакво възклицание, прилично на съскане. Девойката веднага се огледа, търсейки причината. И забеляза познати мрачни физиономии, които принадлежаха на хора от легиона на Келс. Обърнал широкия си гръб към нея, до една маса седеше колосът Гулден. Той и неговите привърженици се бяха събрали вече заедно, показвайки по тоя начин, че заповедите на Келс малко ги интересуват. Някои от бандитите се намираха под властта на алкохола, но макар и да забелязаха Келс, с нито едно движение или гримаса не издадоха, че го познават. Гулден не видя Джоана и тя се зарадва твърде много на това. И дали причината трябваше да се търси в присъствието на горилата или в нещо друго, но девойката внезапно се почувства също такава пленница, каквато беше в Кябин Гълч. Дори започна вече да се страхува, че тук бягството им ще бъде много по-трудно, защото в тоя новоизникнал град Келс ще я пази и наблюдава много по-зорко.

Главатарят разведе Джоана и Клийв из всички краища на задимената зала, за да им даде възможност да видят необузданите нрави на играчите и извънредно суровия живот, който водеха жителите на този лагер. Постепенно локалът се изпълни с хора до такава степен, че човек рискуваше да се задуши. Блики и Беди Джонс се разминаха — чужди и непознати един на друг. Джоана забеляза също Бърд и Шик Уилямс, които се шляеха из заведението, хванали се подръка като пияни златокопачи. Уилямс хвърли към Келс бърз, но остър поглед и продължи пътя си нататък, за да се смеси с навалицата. Хенди Оливър се промъкна покрай Келс, закачи го сякаш по невнимание и каза: „Извинете, мистър!“ Появиха се и друга познати лица. Бандата на Келс вече се намираше в Алдър-крийк в пълния си състав и зловещите машинации на нейния главатар скоро щяха да се поставят в действие.

Особено впечатление направи на Джоана обстоятелството, че въпреки голямата разпуснатост и веселие, въпреки проявите на задушевност и искрено другарство, над всички в залата тегнеше атмосфера на подозрителност и недоверие. Лагерите, в които Джоана беше имала случай да пребивава досега, винаги се обитаваха от известен брой златотърсачи и ловци, които образуваха едно-единствено голямо семейство и си живееха в мир и любов. Тук обаче бе извършена грамадна находка на злато и в това именно се състоеше оная съществена разлика, която се чувстваше още от първия момент. Щом някъде биваха открити значителни залежи от скъпоценния метал, характерите на хората се променяха веднага, а с това се променяха и условията на живота. Джоана винаги беше гледала на златото като на нещо примамливо и красиво, което прави чудеса. Но ето че тя тук откриваше до известна степен именно в златото източник на злини и омраза. Коя сила караше всички тия златокопачи, млади и стари, да напущат жилищата си и да не се задоволяват със златото, което сами са изкопали? В това се криеше голямата фаталност, която висеше върху главите на тези хора. Ловът на злато беше примамлив блян, копнеж, който не можеше да се утоли. Притежаването на злато възбуждаше жажда за още повече злато, а това тласкаше към лудост. Джоана чувстваше, че тези лекомислени, но честни и трудолюбиви златокопачи се движат от същите ония диви и първобитни нагони, същите стихийни сили, които пораждаха стръвната алчност у членовете на Келсовия легион и ръководеха техните злодеяния. Златото е страшно нещо!

— Заведете ме там, оттатък — каза Джоана и посочи към танцувалната зала.

Тя съзнаваше своето възбуждение.

Келс се засмя на тая нейна дързост. Но се поколеба да изпълни желанието й.

— Моля, заведете ме там… ако не…

Джоана не знаеше как да допълни мисълта си, но искаше да каже: ако, разбира се, е подходящо за мене да видя и други неща. В душата й бе започнало да се заражда необяснимо любопитство. В края на краищата, заведението, в което се намираше сега, не беше много различно от картината, която сама си бе нарисувала за него в своята фантазия. Но танцувалната зала беше вън от границите на въображението й.

— Почакайте по-напред аз да видя — рече Келс и остави Джоана при Клийв.

Щом той се отдалечи, Джоана заговори, без да поглежда към Клийв, макар да държеше здраво мишцата му.

— Джим, тук ненадейно биха могли да се разразят страхотни събития… още в тази минута дори! — прошепна тя.

— Правилно си схванала — отговори той. — Всичко, което още бе липсвало на Алдър-крийк, за да се превърне в истински ад, беше Келс и неговата банда.

— Благодаря на Бога, че успях навреме да те откъсна от тях!… Джим, ти щеше… ти щеше да се хвърлиш презглава в този буен въртоп!

Той кимна печално. Келс се върна при тях и ги поведе напреки през залата към една друга врата, където зрителите бяха по-малочислени. Джоана видя около десетина двойки, които танцуваха диво и вихрено в средата на един полукръг от хора. Зрителите внимателно следяха танцувачите. Залата се състоеше от широка дървена платформа и покрив от платно, подпряно на дълги стълбове, и беше открита от двете страни; отляво и отдясно висяха грамадни, кръгли фенери, с каквито осветяват цирковете. В залата имаше и няколко грубо издялани маси и пейки, върху които пияни мъже прегръщаха жени.

Джоана забеляза млад златокопач с прашни ботуши и панталон с ресни, който лежеше върху дървените стърготини на пода — пиян или мъртъв. Погледът й се върна отново към танцуващите двойки. Техният танц имаше някаква далечна прилика с валс. Музиката едва се чуваше сред оглушителната врява. Що се отнася до мъжете, за някои от тях този танц беше безсрамно и силно избухване на страстите им, а за други — лудешко пиянско бушуване.

Изгледът на жените нанесе неочакван удар върху любопитството на Джоана. Тя бе завладяна от странни, неизпитани чувства. Досега не беше виждала подобни жени и тяхното държание, танците им, движенията им, погледите им, бяха непонятни за нейния разум, който просто отказвате да възприеме това, което очите й виждаха. Поведението на тези жени възмущаваше, видът им отвращаваше и отблъскваше. Внезапно Джоана бе обзета от ужас: за нея стана ясно с невероятна живост, че тъкмо жените бяха най-дивият и най-страшният елемент в този мътен поток от хора, привлечени от зова на златото.

Девойката не издържа и помоли Келс:

— Изведете ме навън!

Той веднага изпълни желанието й.

Тримата минаха през игралната зала и излязоха на оживената улица. Потеглиха към лагера си.

— Сега видяхте достатъчно — каза Келс. — Но това е нищо в сравнение със събитията, които ще се развихрят тук последователно. Селището е още ново. И много богато. Тук няма нищо по-евтино от златото. То преминава от ръце на ръце. Унцията струва десет долара. Купувачите дори не поглеждат везните. Хората са почтени, само комарджиите са мошеници. Но всичко това скоро ще се промени.

На сутринта Джоана спа до късно. Разбуди я шум от разтоварване на греди. Тежки коли возеха дървен материал от близката дъскорезница. Скелетът за хижата на Келс беше вече издигнат. Джим Клийв работеше заедно с другите. Джоана си избра едно удобно кътче, където можеше да прекара незабелязана и започна да наблюдава строежа.

Ако някога дървена къща е израствала от земята подобно на гъба, това можеше да се каже за бърлогата на бандитите. Келс се трудеше заедно с всички и съвсем не изглеждаше да остава назад в работата. Към обяд бе поставен вече дъсченият покрив на къщата и започна изпълването на стените — също от дъски.

След това пристигна и една кола, натоварена с покупки, които Келс бе направил в селището. Главатарят помогна при разтоварването на разните стоки, при което стана явно, че търси някои специални артикули. Най-после той намери това, което търсеше, приближи се до Джоана и сложи пред краката й голям брой малки и големи пакети.

— Ето, госпожице Скромност — каза Келс. — Сега вече можете да захвърлите в някое ъгълче костюма на Денди Дайл, от който ще имате нужда само когато пътуваме… Чуйте и още едно нещо: ако ви кажа колко съм заплатил за всички тия вещи, сама ще признаете, че в Алдър-крийк съществуват по-големи разбойници и от Джек Келс… Но добре, че ми дойде наум: от днес аз се наричам Блайт. Вие сте моя дъщеря — ако някой започне да се интересува от вас.

Следобеда на този ден, вечерта при светлината на лагерния огън и целия следващ ден Джоана прекара в труд над своето облекло. Тя работеше с такова усърдие, че едва повдигаше очи. На третия ден дрехите й бяха готови окончателно. Джоана ги гледаше не само с голяма радост, но и с гордост, защото в тези дрехи проличавате както нейната сръчност, така и нейният вкус. От мъжете най-голям интерес към работата й прояви Бейт Ууд. Веднъж той така увлечено я наблюдаваше като шие, че остави яденето да загори на огъня.

Същият ден бе завършена окончателно и грубата дървена хижа. Тя се състоеше само от едно продълговато помещение, в дъното на което се намираше малка ниша. Тази ниша се образуваше от една плоска дупка в грамадната скала, която бандитите преградиха с дъсчена стена. Джоана бе настанена в тази отделна стаичка. Грубата дъсчена врата бе снабдена с брава, която можеше да се заключва. Вътре в стаичката бе издигната широка дървена пейка с няколко покривки за легло на девойката, а една малка четвъртита дупка, изрязана в дъските на външната стена, служеше за прозорец. Със своите собствени вещи и с предметите, които Келс беше накупил за нея, Джоана скоро превърна нишата в удобно жилище, което дори създаваше впечатление на лукс в сравнение с обстановката, в която девойката бе живяла от седмици насам. За Джоана, пък и за всички бандити, стана ясно от новото й жилище, че Келс има намерение да я държи тук като затворница ако не в действителност, то поне привидно. Едва Джоана забеляза малкото прозорче и веднага й хрумна мисълта, че тук Джим Клийв ще има възможност да се среща и разговаря с нея.

Келс скоро потвърди подозрението на девойката, че възнамерява да я лиши от свобода, защото я предупреди, че няма право да напуска хижата по своя воля, както е било в Кябин Гълч. В отговор Джоана му заяви, че там му бе дала обещание да не предприема опит за бягство, но сега взема думата си обратно. Наистина, това обещание бе измъчвало Джоана твърде много, защото връзваше ръцете й. Тя се радваше, че сега й се отдава възможност да бъде почтена спрямо Келс.

Разбойникът я изгледа мрачно и изпитателно.

— Зле ще си изпатите, ако се опитате да избягате… Що се касае до мене, такъв опит от ваша страна ще бъде добре дошъл — заяви той и добави веднага, сякаш току-що му е хрумнало: — Гулден едва ли би гледал на вас като на светиня, която небето му е поверило да пази!… Спомнете си за неговия метод: дупка и въже!

Дали по една случайност или с жестока умисъл, но Келс бе споменал точно онова име, което вселяваше непреодолим ужас в душата на Джоана.