Зейн Грей
Легионът край границата (16)

Глава 16

Младата жена дойде отново в съзнание с неопределено и болезнено усещане, което отначало сметна за онова мъчително чувство, толкова свойствено при душевните й терзания и толкова добре й познато. Но щом се разбуди окончателно, Джоана забеляза, че това чувство произхожда от тръпнеща болка в рамото й, което беше прободено сякаш с остър нож. Едва се увери в това и ненадейно престана да усеща странната болка. Джоана продължи да лежи очаквателно в тъмнината, обладана от неизказано удивление.

Внезапно лекият, но остър бодеж в рамото й се появи втори път. Но сега й се стори, че болката не произхожда от собственото й тяло, а се причинява отвън. Тя се стресна и скочи леко, тъй като я стрелна мисълта, че може да е скорпион. Но щом ръката й се допря до рамото, напипа върха на малка пръчка, която се подаваше отвън през една пукнатина в дъските. Значи Джим будеше младата си жена. Той често прилагаше този метод, когато на Джоана й се случвате да заспи след дълго чакане.

Джоана стана и се доближи до прозореца; тя се олюляваше; чувствуваше се жалка и смазана. Пред погледа й се изпречи картината на онзи момент, когато Джим се появи пред Келс със златния пояс, и тръпки от ужас я побиха.

Джим се измъкна от тъмнината, започна да търси Джоана с пипане и я обхвана здраво. Тя не почувствува онзи възторг, който винаги я опияняваше; пръстите й се отпуснаха ледени в неговите ръце. С всяка секунда товарът, който потискаше сърцето й, ставаше все по-тежък.

— Джоана! Наистина положих доста труд, докато успея да те събудя — прошепна Джим и я целуна. — Ах, но ти си студена като лед!

— Джим… аз… аз… изглежда, съм паднала в безсъзнание.

— Но защо?

— Гледах в стаята на Келс, когато ти… когато ти… — заекна Джоана.

— Бедно дете! — прекъсна я той нежно. — Как ли си понесла този ужас!… Джоана, успокой се, измамих Келс. О, постъпих много хитро! Той ме натовари със специална задача — да убия един златокопач! Представи си! И какво мислиш? Познавам Крийди много добре. Той е честен и добър човек. Ние двамата сключихме сделка: дадох му голямата си златна буца и получих от него пояса му със злато!

— Значи… не си го убил! — промълви Джоана.

— Гледай какво дете! — извика Клийв и се засмя добродушно.

Изведнъж Джоана се притисна с всичка сила към младия си съпруг, трепереща и занемяла от радост.

— Слушай да ти разкажа всичко — продължи Джим. — Размених златната си буца, макар че струваше много по-скъпо от пояса на Крийди. Той знаеше това. И от деликатност не се съгласяваше на размяната. Но успях да го убедя с ласкателства. Посъветвах го да напусне лагера… да пресрещне пощенската кола и да отпътува за Банак, където да прекара няколко дни. Разбира се, Крийди прояви голямо любопитство. Но аз запазих тайната си… След това се върнах тук, дадох пояса на Келс и му разказах, че съм проследил Крийди в тъмнината, пречукал съм го и после съм заровил трупа му в една дълбока дупка в реката… Нито Келс, нито Пирс, нито друг някой от бандата обърна и най-малкото внимание на моята история. Аз им бях донесъл златния пояс и това им бе достатъчно. Златото говори на красноречив език и заглушава ушите на тези бандити… Моят дял от златния прах на Крийди е в джоба ми. Не е ли комично това? Жалко за моята… т.е. твоята, златна буца! Но друг изход няма. Принудени сме да играем тази игра. Освен това аз имам скрити доста кесии и кутии, пълни със злато. Джоана, какво ще правим с това злато? Сега ти си моя съпруга. Ако бягството ни се увенчае с успех, ще бъдеш богата жена.

Джим се намираше в щастливо настроение, което Джоана беше в състояние да сподели толкова малко! Тя не можеше да проумее и дръзката му радост. Внезапно в нея оживя мисълта за Гулден.

— Джим… мили мой… каза ли ти Келс каква ще бъде… твоята следваща задача? — прошепна Джоана колебливо.

Клийв изпусна едно проклятие, макар и със сдържан глас. Но въпреки това той го произнесе толкова силно, че младата жена бързо прилепи ръката си върху устата му и го прикани към благоразумие.

— Джоана, ти чу ли как стои работата с Гулден? — запита той.

— Да.

— Много съжалявам. Исках да ти спестя тази мъка. Да, получих и втората си задача. А тя е от такова естество, че не мога нито да я отхвърля, нито да я фалшифицирам.

Джоана се притисна конвулсивно към него. Гласът почти отказа да й служи.

— Момиче, не губи куража си! — каза Джим със строг тон. — Щом стана моя жена, ти направи мъж от мене. В тази игра аз съм решен да играя своята роля. Не се страхувай за мене. Моля те да обмислиш добре кога ще можем да рискуваме да предприемем нашето бягство. Аз съм готов да се подчинявам на всяка твоя дума.

— Джим… О, Джим! — простена младата жена. — Ти си безумен като тези бандити. И не си в състояние да съзреш опасностите… Този ужасен Гулден!… Надявам се, че нямаш сериозно намерение да се изпречиш на пътя му… да се бориш с него… Джим, кажи… кажи ми, че не възнамеряваш такова нещо!

— Джоана, заявявам ти: не само съм решил да се изпреча срещу Гулден, но и ще го убия — прошепна Джим с непоколебима решителност. — Ти нямаш дори и понятие с каква бързина боравя аз с револвера. Впрочем и аз самият не съзнавах това ясно, преди да се озова тук, около границата. Но сега го знам отлично. Между всички, които познавам, Келс е едничкият, който се прицелва с револвер по-бързо от мене. Гулден е чисто и просто бик — тромав и непохватен. Ще играя с него на карти… ще се скарам по повод заложеното злато… и ще застрелям този звяр. Вероятно помниш, че веднъж стрелях вече срещу него… Но сега тази маймуна сигурно няма да се отърве само с пожертвуване на другото си ухо. Сега съм господар на всичките си чувства. Келс даде клетва, че ще направи всичко за мене, ако му помогна. И за ще му дам своята помощ. Не може да се предвиди какво ще стане; Келс постоянно губи влиянието си над бандата. И ако аз му помогна, това би могло да означава твоето спасение.

Джоана въздъхна тежко. Джим Клийв действително бе станал мъж. Тя потисна своите женски страхове и напрегна всичките си сили, за да се покаже достойна за младия си съпруг. И си каза, че никога не бива да показва липса на доверие към него, за да не го обезсърчава.

— Джим, зловещото дело на Келс се приближава към съдбоносния си край — рече тя сериозно. — Чувствувам го. Този разбойник е осъден от съдбата. Но сам още не съзнава това. Той се надява в успеха и продължава да изпълнява тайнствените си планове. Ако падне, ще падне величествено… страшно. Ние трябва да избягаме, преди да настъпи този момент. Твоят разказ относно Крийди ме наведе на една мисъл. Какво би станало, ако някоя вечер, в ранните часове, се измъкнем от лагера и на следния ден спрем пощенската кола по пътя за Банак?

— И аз мислих за това. Но за тая цел би трябвало да разполагаме с коне.

— Можем да тръгнем и пеш. Така ще бъдем по-сигурни. И ще избегнем необходимостта да се справим с множество дребни подробности.

— Ако тръгнем пеш обаче, ще трябва да мъкнем със себе си и револвери и храна… Освен това и златният ми пясък! Петдесет фунта, а може би и повече! Това злато принадлежи на тебе, Джоана…

— Добре, остави ме да размисля. Ох, аз толкова много се измъчвам… Джим, има и нещо друго. Червения Пирс прояви голяма подозрителност по отношение на твоето изчезване от хижата в определени часове. И тези лукави намеци, които той направи в присъствието на Келс… че жена има пръст в това! Страх ме е, че Пирс или подозира, или знае истината!

— И по моето тяло също бяха полазили ледени тръпки — отвърна Клийв замислено. — Но Пирс се закле, че не знае нищо.

— Джим, вярвай в инстинкта на една жена. Пирс не каза истината. Твоят револвер, долепен към тялото му, го направи лъжец. Той знаеше, че ще го убиеш мигновено, ако се издаде дори с една думичка. Джим, пази се от него!

Клийв не отговори нищо. Джоана забеляза с учудване, че той не я чува. Главата му беше наклонена встрани, напрегната и неподвижна. Вслушваше се в лекия ветрец. Изведнъж Джоана дочу леко шумолене, което се повтори след малко. Изглежда, че идваше откъм ъгъла на хижата. Клийв се плъзна мълчаливо в сенките на горичката и се изгуби. Разнесоха се тихи, крадливи стъпки, но младата жена не бе сигурна, че това са стъпките на Джим. Струваше й се, че не долитаха от посоката, в която той обикновено си отиваше. Джоана наостри уши, но долови само далечните, слаби и неясни звуци на нощта. Тя се изтегна върху леглото, обезпокоена и изплашена; предишният мъчителен страх не закъсня да завладее отново цялото й същество. Занапред тя не можеше да има и един час покой — нито насън, нито в будно състояние. Съзнанието за надвисналата над главите им опасност щеше да я тревожи непрестанно.

* * *

На следната сутрин Джоана, по стар навик, започна да чака посещението на Келс. Но главатарят не се яви. Вече за трети път в една-единствена седмица той бе забравил или бе избягнал да я посети, а може би някакво събитие го възпрепятствуваше да стори това. Младата жена нямаше нищо против неявяването на бандита, но неговото отсъствие не можеше да се тълкува като насърчителен факт. Бъдещето на Келс се очертаваше все повече като гибелно.

Рано следобед младата жена чу Келс да се връща от лагера. Заедно с него идваха и неколцина от хората му. Те разговаряха с тих глас, но беше явно, че предметът на съвещанието им е много сериозен. Джоана тъкмо се канеше да застане пред наблюдателната си дупка, за да шпионира бандитите, когато крачките на Келс се насочиха към вратата й. Той почука и викна:

— Облечете костюма на Денди Дайл, сложете си маската и елате при нас.

Тонът му, а също и значението на неговите думи, изплашиха Джоана до такава степен, че в първия момент не намери достатъчно сили в себе си, за да отговори веднага.

— Чухте ли? — повтори Келс рязко.

— Да — отговори Джоана.

Келс се върна при хората си и тихият, сериозен разговор бе подет наново.

Джоана с колебание откачи дрехите на Денди Дайл от дървените гвоздеи; въпреки че в нея пак се оживи чувството на срам, тя свали част от женските си дрехи, облече костюма, обу ботушите, сложи си маската и си запаса около кръста пояса с револвера. Но смелостта й порасна при мисълта, че това предрешване при евентуално бягство с Клийв ще й бъде от извънредно голяма полза. Но по каква причина Келс бе отправил към нея тази заповед? В опасност ли се намираше той? Не възнамеряваше ли да напусне тайно Алдър-крийк?

Младата жена умишлено се впусна в потока от подобни разсъждения, за да се освободи от натрапчивата и мъчителна мисъл за Джим Клийв и за Гулден. Тя гореше от желание да узнае какво става; но все пак на прага се поколеба. За нея сега беше по-трудно от когато и да било по-рано да се появи пред бандитите в разбойническия си костюм.

Налагаше й се обаче да стори това; тя събра силите си и прекрачи смело през вратата.

Лицето на Келс беше сиво и загрижено. Виждаше се, че не е спал. Освен него в стаята се намираха още шест души. Джоана забеляза по бандитите горни дрехи и ръкавици, оръжия и шпори. Келс се обърна към нея. За миг лицето му се озари от бегла усмивка.

— Желая да бъдете готова всеки момент да се метнете на седлото — каза той.

— Защо? — попита Джоана.

— Може да стане нужда; нищо повече.

Хората на Келс, които обикновено проявяваха жив интерес, когато им се представеше случай да позяпат малко Джоана, сега едва я удостоиха с поглед. Те образуваха мрачна и сърдита група — сурови погледи и свити устни.

Хенди Оливър заговори пръв:

— Казвам ти: Гулден се кълне, че е видял Крийди… на улицата… при светлината на фенерите… миналата нощ, след като Джим Клийв се яви при нас.

— Гулден трябва да се е измамил — заяви Келс нетърпеливо.

— Той не е човек, който се мами — възрази Оливър.

— Гул е видял духа на Крийди, това е всичко — забеляза Блики притеснено. — Аз самият през живота си съм виждал няколко пъти привидения.

Неколцина от бандитите кимнаха мрачно.

— Ах! — възкликна Червения Пирс. — Не мога да повярвам, че Гул е видял дух. Ако действително е видял Крийди, видял го е жив, в плът и кръв!

— Сигурно това е самата истина, Ред — съгласи се Джеси Смит.

— Но, момчета… Клийв ни донесе пояса на Крийди… и ние си поделихме златото — възрази Келс. — Всички вие знаете много добре, че Крийди трябва да е мъртъв, за да може някой да му разпаше пояса. Видно е, че тук има някакво недоразумение.

— Шефе, аз съм на мнение, че Гулден отново се стреми да създава раздори — подхвърли Бейт Ууд. — Бях първият, който заговори на Гулден. Той знаеше, че Джим Клийв е ликвидирал Крийди. Откъде Гулден може да знае това? Нали убийството на Крийди трябваше да се запази в тайна? И още нещо: Гул ми разказа, че Клийв бил натоварен със задачата да го убие. Откъде е могъл да знае и това?… Като бял ден е ясно, че не е самият Клийв, който му е казал.

Лицето на Келс стана зелено. Той трепереше с цялото си тяло.

— Вероятно някой от бандата на Гулден се е намирал пред вратата и е подслушвал, когато натоварихме Клийв с тази задача — изказа той мнение.

Но от израза на лицето му можеше да се съди, че сам не вярва на своето твърдение.

— В тази работа има нещо тъмно, можете да се обзаложите за това — избухна шестият бандит, един тип с мършаво лице, дръзки очи и руси мустаци, името на когото Джоана не бе чувала никога.

— Не мога да повярвам — отвърна Келс ядно. — А ти, Бъд, с тези думи обвиняваш в предателство или някого оттук присъствуващите, или самия Клийв. Защото от всички, на които е известна тази работа, единствен той отсъствува.

— О, аз винаги съм казвал, че това момченце е коварно — отговори Бъд.

— Би ли му казал това в лицето?

— Естествено; бих се радвал, ако ми се представи тази възможност.

— Тогава ти си пиян; или пък просто си полудял.

— Действително?

— Да, действително! — изкрещя Келс яростно. — Ти не познаваш Клийв. Той ще те убие. Револверът му е бърз като светкавица. Вярваш ли, че аз бих му възложил да ликвидира Гулден, ако не бях сигурен в способностите му? Впрочем не бих желал…

— Ето че идва и самият Клийв — прекъсна Пирс главатаря с рязък тон.

Пред хижата се разнесе шум от бързи крачки. Джоана видя фигурата на Джим Клийв да затъмнява вратата. Младият човек имаше смел и предизвикателен вид. Щом зърна Джоана в разбойническото облекло, той потрепери.

— Бъд, това е Клийв — извика Червения Пирс подигравателно. — Кажи му сега мнението си в лицето!

Всред мълчанието, което последва неговите думи, злобният дух на Пирс завладя атмосферата със своето лукавство, с омразата и язвителната си подигравателност. Но Келс, все още господар на положението, скочи всред бандитите, обладан от бесен гняв.

— Ред, какъв демон те е завладял? — изсъска той. — В последно време ти си така злобен и язвителен. Раздразнен си. Ако продължаваш с това си поведение, готов съм да се закълна, че желаеш да разцепиш бандата… Бъд, ти ще държиш устата си затворена, а пък ти, Клийв, няма да обръщаш внимание на Бъд, ако започне да дърдори глупости… Намираме се в затруднено положение и затова всички момчета ги сърбят пръстите. Тия свади и размирици в нашата среда трябва да престанат най-после.

— О, шефе, един хубав пример принася голяма полза — забеляза Бейт Ууд сухо.

Тази забележка успокои Келс и внесе мекота в атмосферата.

— Джим, намери ли Гулден? — запита Келс рязко.

— Не можах да го открия никъде — отговори Клийв. — Обиколих всички пивници и игрални вертепи, които той обикновено посещава, но не го срещнах никъде. Той е в лагера. Зная това положително. Но се крие по някаква причина.

— Гулден е помирисал какво му се готви, Джим — каза Келс сериозно. — Казал е на Ууд, че ти си бил натоварен със задачата да го убиеш.

— Това ме радва. Не беше почтено от наша страна да водим подмолна игра срещу него — отвърна Клийв. — Но кой ме е издал? В тази банда има някой негодник, който повече би се радвал да види унищожен мене, а не Гулден.

Искрящият поглед на Клийв се плъзна по неподвижните лица на разбойниците и се прикова с особена острота върху Червения Пирс.

Пирс отвърна също с остър поглед.

— Гулден е разказал на Оливър нещо повече — продължи Келс и обърна Клийв към себе си, за да го погледне в лицето. — Гулден се заклел, че миналата нощ е видял Крийди жив и здрав… Късно през нощта.

— Това е смешно — заяви Клийв, без да мигне.

— Не е смешно, а е много чудно. Гулден е твърде прост, за да лъже. Бейт твърди, че той цели да създаде разрив между тебе и мене. Аз обаче се съмнявам в това. Не вярвам също, че Гулден е видял привидение. Той чисто и просто е припознал някой златокопач и го е сметнал за Крийди.

— Твърде е възможно, ако Крийди не е възкръснал ненадейно. Аз не седя върху гърдите му, за да не му позволявам да стане.

Келс се отдръпна назад с облекчение, видимо убеден. Неговото движение подействува върху Пирс като притегляне от магнит. Той се отдели от групата, приближи се до Келс и го потупа многозначително по рамото; дали беше случайно или преднамерено, но Пирс си избра една позиция, при която Келс се намираше между него и Клийв.

— Джек, тебе те мамят тук… и те мами не само един от тези момци — рече Пирс натъртено. — Но ако желаеш да говоря, трябва да гарантираш предварително, че няма да се стигне до стрелба.

— Хайде, говори Пирс — отвърна Келс и очите му изпуснаха мълнии. — Заклевам ти се, че няма да позволя да бъде изтеглен нито един револвер.

Останалите бандити смениха крака, на който стояха досега и изпуснаха дълбоки въздишки. Само Джим Клийв остана спокоен и студен. Но очите му пламтяха.

— Преди всичко друго и само за пример ще ти съобщя, че тук, между нас, има някой, който те мами — произнесе Пирс с жестока бавност, сякаш целеше да удължи напрежението, за да измъчва Келс.

И без да погледне Джоана, той вдигна ръка и посочи към нея с многозначително движение.

Младата жена започна да трепери и се облегна към стената; после усети, че цялото й тяло се смразява. Тя разбра, че Пирс знае тяхната тайна и има намерение да предаде нея и Джим. Пирс мразеше Келс и изпитваше удоволствие да го измъчва. Ох, тя трябваше бързо да мисли и бързо да говори. Но оставаше няма и безпомощна.

— Пирс, какво значи това? — запита Келс.

— Момичето те мами — отговори Пирс.

Но щом думите се изтръгнаха от устните му, той побледня и се развълнува.

Келс сякаш изведнъж схвана, че Джоана присъствува и че обвинението е насочено срещу нея. Тя много пъти бе имала случай да наблюдава различни и твърде забележителни промени, които се извършваха в съществото на Келс; но сега у него настъпи промяна, по странна от която Джоана не би могла и да си представи. Сякаш докоснат с магическа пръчка, разбойникът внезапно стана изискано любезен; но за всички бе явно, че зад неговото хладно и небрежно държание се крие дълбока и потайна жестокост.

— Ред, аз мислех, че нашият разговор засяга само мъже, злато и… сделки — произнесе Келс бавно и студено, с подчертана мекота, която обаче хапеше като отровно жило. — Но понеже ти си толкова смел, или безумен, за да повдигнеш въпрос… за девойката… то обясни сега какво точно искаш да кажеш.

Челюстите на Пирс затрепериха силно и той почти не беше в състояние да говори. Бе отишъл много далеч, но разбра това твърде късно.

— Тя се среща с един мъж… там, зад хижата… на своя прозорец — заговори Пирс запъхтян. — Двамата си шепнат в тъмнината по цели часове. Аз ги наблюдавах и подслушвах. Отдавна вече имах желание да ти съобщя за тия срещи, но преди това исках да установя самоличността на мъжа… Сега вече зная кой е… И не забравяй, че съм го виждал да се вмъква и измъква през прозореца.

Тялото на Келс се раздвижи със светкавична бързина. Револверът му блесна във въздуха и само за миг от дулото светнаха три цвята: синьо, червено и бяло.

Пирс се олюля надясно наляво, подобно на дърво с прерязани корени, и се стовари на пода, с лице нагоре, с изцъклени очи — мъртъв. Главатарят на бандитите са наведе над него с димящия револвер в ръка.

— Боже мой, Джек! — възкликна Хенди Оливър. — Ти даде клетва, че никой няма да изтегли револвер… а лично ти го уби!… Измами сам себе си! Но дори с риск да убиеш и мене, държа да ти заявя, че Ред не излъга!

Бясната ярост се разнесе от лицето на Келс, което се обля с мъртвешка бледност. Очите му се втренчиха в Оливър.

— Ти измами сам себе си, измами и своите другари — продължи Оливър енергично. — Какво значение има вече твоята дума? Нима можеш да очакваш, че бандата ще одобри тази твоя постъпка?… На пода лежи мъртъв Червения Пирс. Защо? Веднъж само… вярвайки на твоята клетва… той изговори неща, които биха ти отворили очите. А ти го уби!… Ако аз зная това, което той е знаел, бих ти го казал веднага, па ако ще да държиш в ръце и десет револвера! Но аз нищо не зная, освен едно: че Пирс не излъга… Питай момичето!… А що се отнася лично до мене, заявявам, че вече преставам да имам работа с тебе и твоя легион. Ти си пропаднал, Келс… Ти загуби разсъдъка си… остави се на една женичка да те отвлече до пропастта!

Оливър говореше със суров глас и с такова достойнство, че произведе дълбоко впечатление. Щом свърши речта си, той излезе вън, сред слънчевата светлина.

Келс трепереше под впечатлението на тези силни думи, но в никой случай не би могло да се твърди, че има вид на съсипан човек.

— Джоана, вие чухте думите на Пирс — каза той буйно. — Пирс излъга и неговата лъжа засяга вас. Налагаше ми се да го убия. Той намекна за… Ах, този гаден подлец! В своята низост той не можеше да си представи нещо свято или благородно. Той излъга… и сега лежи тук… мъртъв! Не бих му възвърнал живота дори да би могъл да ми създаде и сто легиона!

— Ах… не беше всичко… всичко не беше лъжа — запелтечи Джоана и думите се занизаха колебливо из устните й, защото някаква сила, по-властна от нейната женска хитрост, я принуждаваше да говори.

Положението бе стигнало до една върховна точка, при която младата жена се чувствуваше в невъзможност да измами Келс, за да спаси собствения си живот.

— Какво?! — изрева главатарят.

— Пирс каза истината… Лъжата му се състои в това, че никакъв мъж не се е промъквал през моя прозорец. Пък и никой не би могъл да се промъкне през него, защото е много тесен… Но аз действително съм приказвала… с мъж.

Келс овлажни устните си, за да може да говори.

— С кого?

— Това никога няма да узнаете от мене.

— С кого?… Трябва да го убия!

— Не… не! Няма да кажа. Няма да допусна да убиете още един човек по моя вина.

— Ще ти изтръгна от гърлото името му!

— Безполезно е! Няма смисъл да ме заплашвате, няма смисъл и да ме изтезавате!

Келс изглеждаше напълно смутен и объркан.

— Нощем… в тъмнината… Но защо, Джоана?

Младата жена поклати глава.

— Да не е за това, че се чувствувате нещастна… и самотна? Да не би случайно да ви е видял денем някой млад златокопач… който през нощта се е явил на вашия прозорец? Да не би да е само случайност? Говорете!

— Не… няма да говоря, защото не желая да проливате още кръв.

— Значи ще мълчите заради мене? — запита Келс със свойствения си ироничен тон. Бузите му потъмняха от наплив на кръв, ръцете му се вкопчиха една в друга в болезнена конвулсия, мускулите на тялото му затрептяха от сдържан бяс. Той се наклони към Джоана. — Може би той ви е много мил и не желаете да го видите, като умира?… А често ли е стоял този непознат пред вашия прозорец?

Джоана чувствуваше, че губи сили. Келс беше толкова властен и неудържим в буйната си ревност, че изглеждаше невъзможно да се бори срещу него. Тя направи опит да потисне отговора си, но той се изтръгна от устните й против нейната воля:

— Да… често.

Тези думи предизвикаха у Келс не само безумна ярост; в очите му запламтя такава жестока ревност, която го превърна в истински демон.

— Това слага край на всичко — произнесе той със зловеща мрачност. — Но желая още един път да постъпя почтено спрямо вас. Ще ви направя своя жена. — Той се обърна към хората си и каза: — Блики, долу в лагера живее свещеник. Изтичай при него. Доведи го тук на всяка цена, дори и с револвер под носа му.

Блики излетя навън като стрела и крачките му отекнаха бързо и тежко.

— Вие не можете да ме принудите да се омъжа за вас — каза Джоана. — Аз… аз няма да си отворя устата.

— Това е ваша работа. Нямам намерение нито да ви лаская, нито да ви убеждавам — отговори главатарят с горчивина. — Но ако действително не проговорите, ще приложа метода, с който си служи Гулден в отношенията си към жените… Сигурно си спомняте… за метода на Гулден!

Коленете на Джоана се подкосиха и тя падна върху една купчина от покривки. Изведнъж зърна зад гърба на Келс лицето на Джим Клийв. Събирайки последния остатък от своята смелост, младата жена с поглед внуши на съпруга си да запази благоразумие. Умоляваше го с очи да се откаже да извърши делото, което можеше да очаква от негова страна и за което свидетелствуваше безумно решителният му вид. Клийв разбра значението на нейния поглед и кимна послушно. Но от пламъка в очите му Джоана схвана, че въпреки отчаяното положение, в което тя се намираше, заканите на разбойника няма да се осъществят никога.

— Момчета, съдействайте ми да ликвидираме с тази работа — каза Келс, обръщайки се към малката група бандити. — Съгласен съм да изпълня след това всичко, каквото пожелаете. Да останем ли тук… или да оплячкосаме лагера? Да нападнем бързата поща, която отнася златото към Банак! Ще ограбим всичко, което би ни донесло голяма плячка! А след това на конете и към границата!

Главатарят започна да крачи нервно нагоре-надолу. Бъд и Смит се отправиха към вратата. Бейт Ууд започна да рови из джобовете си, търсейки лула и тютюн. Клийв седна върху масата и се подпря на ръце. Никой не обръщаше и най-малко внимание на мъртвия Пирс.

Сцената, която се разиграваше в тази хижа, рисуваше ярко ужасните и необуздани нрави на обитателите на границата: Келс, без да му мигне око, пращаше да повикат свещеник, за да го венчае с жена, която не само не го обичаше, но се и гнусеше от него. Тук, в тази хижа, смъртта показваше зловещия си образ в изкривеното и застинало лице на Пирс, което бе обърнато към небето и предвещаваше нови убийства.

* * *

Бе изминал може би само четвърт час, който на Джоана се стори цяла вечност, когато стъпки и гласове пред вратата възвестиха за връщането на Блики.

Той водеше под ръка дребно човече, като по-скоро го влачеше подире си и с не твърде нежни движения. Човек мъчно би могъл да си представи по-голямо противоречие между кроткото лице на този непознат и суровите черти на Блики. Облеклото издаваше духовния му сан. По неговото лице бе изписано изненада и смущение, но не и страх.

— Тъкмо проповядваше в една палатка — обясни Блики, — но аз го принудих да заподскача насам, без да му давам подробни обяснения.

— Отче, желая да бъда венчан още сега — заяви Келс грубо, обръщайки се към духовника.

— Добре. Аз съм на ваше разположение — отговори проповедникът. — Но правя оплакване за начина, по който бях довлечен тук.

— Вие ще ни извините, отче. Причината е, че бързаме много — каза главатарят на бандата. — И ще ви заплатим богато. — Келс хвърли на масата малка кесийка със златен прах и се обърна към младата жена: — Приближете се насам, Джоана.

Последните си думи, разбойникът произнесе с онзи тон, който не търпеше нито противоречие, нито най-малко колебание.

Едва сега свещеникът забеляза присъствието на жена в стаята. Сепна се видимо. Дали причината за това беше странното й облекло? Джоана бе познала гласа му и се питаше мълком дали и духовникът ще си припомни нейния глас. Без съмнение през нощта на тяхната венчавка Джим я бе назовал неведнъж с името Джоана. Кротките очи на духовника заизпущаха искри. От Джоана погледът му се спря върху Келс и след това се прехвърли върху останалите мъже, които бяха влезли в хижата. Джим Клийв стоеше зад широкоплещестата фигура на Джеси Смит и беше явно, че свещеникът не го вижда. Но внезапно изпитателният поглед на свещеника забеляза мъртвеца на пода. И ако до този момент лицето му изразяваше само едно плахо любопитство, сега то прие израз на отвращение и ужас.

— Наистина тук има нужда от божи служител — заяви той, — но не в тоя смисъл, в който вие се изразихте. Аз не извършвам венчални обреди на място, където… е станало убийство.

— Господин свещеник, или ще ме венчаете още сега, или ще споделите участта на този човек — отвърна Келс отмерено, натъртвайки всяка своя дума.

— Не можете да ме заставите.

Проповедникът все още запазваше известно достойнство, но беше силно побледнял.

— Мога да ви заставя. Пригответе се сега!… Джоана, ела при мене!

Келс говореше сурово и повелително, но в гласа му звучеше нещо от онзи свойствен само на него тон, с който разбойникът често иронизираше сам себе си. Разумът му се подиграваше с неговата плът и кръв, със скота, който живееше в него, с безумеца, който се бе загнездил в гърдите му. И неговият разум му говореше, че той иска да наложи волята си само от вироглавство и че тоя брак ще бъде фатален за неговата участ.

Джоана поклати глава отрицателно. Келс се озова при нея само с един огромен скок и я тласна пред себе си. Това насилие от негова страна произведе странно въздействие върху Джоана: то разпали нейната ярост.

— Никога няма да се омъжа за вас, дори да заплашвате живота ми хиляди пъти! — извика тя шевно.

Щом чу нейните думи, проповедникът трепна: дали поради съмнение, или поради увереност, или може би поради двете? Той се наведе, за да разгледа по-внимателно лицето на мъртвия Пирс. След като се изправи отново, духовникът поклати глава. Вероятно се бе уверил, че Пирс не е човекът, с когото бе венчал Джоана.

— Моля, бъдете така добра да си свалите маската — обърна се свещеникът към младата жена.

Джоана се подчини веднага, без дори да трепне. Проповедникът изгледа лицето й изпитателно, както бе сторил през нощта на венчавката.

След това се обърна отново към Келс.

— Моето достойнство стои над вашите заплашвания — каза той със студено спокойствие. — Не мога да ви бракосъчетая с една жена, която вече си има съпруг… Но не виждам нейния съпруг в тази стая.

— Не виждате нейния съпруг ли? — повтори Келс поразен. Той загледа проповедника със зяпнала уста. — Я ми кажете вие, не ви ли хлопа едната дъска?

Явно бе, че при бързото си оглеждане из стаята свещеникът не бе могъл да забележи полускрилия се Джим Клийв. Затова сега цялото му внимание се насочи изключително върху Келс. Главатарят на бандата представляваше рядко зрелище. Удивлението му нямаше граници и го държеше като в окови. Изведнъж той наведе тялото си, като че се приготви за скок.

— Какво казахте? — изрева бандитът с червено като пламък лице.

— Не мога да ви бракосъчетая с една жена, която вече си има съпруг — повтори свещеникът.

Червенината изчезна от лицето на Келс с бързината на светкавица.

— Значи вие сте виждали тази жена? — изхриптя разбойникът.

— Да — отговори свещеникът.

— Къде и кога?

— Тук… зад тази хижа… преди няколко нощи.

Джоана изпита болка при вида на Келс, защото главатарят действително представляваше жалка картина. Младата жена изпитваше чувство на виновност, като че ли му бе изневерила в действителност. Сърцето й биеше силно. Бе настъпил върховният момент — катастрофата. В гърлото й нахлу кръв и почти я задуши.

— Зад тази хижа!… На прозореца й?

— Да.

— С каква цел отидохте там?

— В качеството си на духовник. Бях повикан, за да я венчая.

— За да я венчаете? — изохка Келс.

— Да. Тя се нарича Джоана Рандъл. Произхожда от Худли, в Айдахо. Пълнолетна. Доколкото можах да вникна в същността на нещата, тази жена се държи тук като затворница против нейната воля. Тя обичаше млад и почтен златокопач от лагера. Една нощ той ме доведе тук и аз ги венчах.

— Вие… ги… венчахте!

— Да.

Келс схващаше твърде бавно цялата истина и действията му съответствуваха на хода на мислите му. Неговата ръка се протегна полека към револвера, изтегли бавно оръжието от калъфката и го вдигна високо във въздуха. В този момент всичката пъклена злоба, която живееше в гърдите на този човек, се разрази със стихийна сила. Но когато свали бавно револвера надолу, за да го насочи срещу проповедника, Блики направи един скок и изби оръжието от ръката му. Светване и гърмеж: куршумът се заби в тавана. Блики сграбчи ръката на главатаря и се хвърли върху него с цялата си тежест, за да го задържи.

— Аз доведох тук този духовник и ти нямаш право да го убиваш! — изрева Блики. — На помощ, Джеси!… Той е обезумял! Ще го застреля!

Джеси Смит побърза да се притече в помощ на Блики и изтръгна револвера от ръката на побеснелия главатар. Джим Клийв сграбчи духовника за раменете, обърна го и го изтласка през вратата навън.

— Бягайте, ако ви е мил животът! — извика му той.

Блики и Смит полагаха големи усилия, за да задържат бесуващия Келс.

— Джим, затвори вратата — викна Джеси. — Бейт, събери при себе си всички свободни револвери и ножове… Хайде, шефе, набесувай се на воля и дявол да те вземе!

Двамата пуснаха Келс и отстъпиха назад, тъй че на негово разположение остана почти цялото помещение. Органите на Джоана отказваха да се подчиняват на волята й.

— Джоана! Истина ли е това! — извика Келс задъхан.

— Да.

— Кой е? — изрева бандитът.

— Това няма да ви кажа никога.

Келс протегна ръцете си към нея, сякаш имаше намерение да я разкъса на парчета. Ръцете му наподобяваха нокти на граблива птица. Джоана стоеше изплашена, слаба, безпомощна. Треперещите ръце на разбойника я сграбчиха за гърлото, задращиха го, но не се затвориха и не стиснаха. Келс гореше от желание да убие Джоана, но не можеше да го извърши. Стоеше над нея зловещ, занемял, парализиран от бясна ярост. И може би в този момент всесилният главатар на пограничните разбойници съзна ясно, че тази слаба и нежна девойка го беше опропастила. Той я мразеше, защото я обичаше. Омразата му го тласкаше да я убие, но любовта не му позволяваше да й причини и най-малката болка. И така душата на Келс заприлича на топка, която ритат великани: омразата му — проявление на злото, и любовта му — олицетворение на доброто.

Изведнъж той блъсна младата жена силно встрани. Джоана се препъна о трупа на Пирс, залитна към стената и без малко щеше да падне на пода. Келс застана в средата на хижата — съвсем сам. Започна да се озърта наоколо като побеснял бик в ограда, див и обезумял, търсейки изход. Но бягството, за което Келс диреше някаква възможност, беше бягство от неговото собствено аз. След това той загуби способността да задържа повече кипежа на своята ярост и започна да се хвърля като бесен на всички страни. Действията му бяха слепи, безумни. Изглеждаше, че иска да унищожи себе си и всичко наоколо. Но оръжията бяха навреме прибрани от хората му, а помещението съдържаше само малко неща, които можеха да се разбият. В неутолимата ярост на разбойника имаше нещо величествено, но същевременно тя действуваше някак детински и абсурдно. Но дори в абсолютното си безволие Келс даваше да се забележи, че има пълно съзнание за безизходното си положение.

Няколко минути по-късно вътрешността на хижата представляваше страшен безпорядък, а Келс правеше впечатление на жалък и смахнат човек — разрошен, запотен, задъхан. Бързината и силата на разрушителното му дело, в съчетание с безпределната му ярост, бързо изчерпаха неговите сили. Той престана да се нахвърля сляпо върху този или онзи предмет и вместо това започна да снове нагоре-надолу. От него изчезна дори и достойнството, което искреният гняв му придаваше. Доби изглед на отчаян, победен и унищожен човек, който съзнава пълното си поражение.

Джеси Смит се доближи до главатаря на бандата.

— Джек, ето твоя револвер — каза му той. — Измъкнах ти го от ръцете, защото си бе загубил разсъдъка… И чуй нещо друго, шефе: от нас са останали още само неколцина.

По този начин Джеси даде израз на своята непоколебима вярност и Келс му поблагодари с уморена, едва доловима усмивка. После Смит посочи към трупа на Пирс и продължи:

— Джим, изхвърлете заедно с Бейт тая леш. А също и ти, Блики, ела насам и помогни да се изнесе трупът на Пирс. Трябва да го махнем оттук.

Работата на бандитите бе прекъсната от Клийв, който издаде рязък вик:

— Келс, Гулден идва… заедно с него са Уилямс, Беди Джонс и Бърд!

Бандитът вдигна глава и отиде до вратата, за да погледне навън.

Бейт Ууд направи многозначителен жест.

— Нещо не е в ред — каза той бързо. — И не се касае само до Гул!… Погледни надолу по пътя. Виж тази навалица. Всички са възбудени, махат с ръце и тичат като подивели. Но отиват към лагера.

Джеси Смит обърна посивялата си глава към Келс.

— Шефе, там долу се разразява адска буря. Бил съм веднъж свидетел на подобно възбуждение.

Главатарят изблъска бандитите встрани и погледна навън. Този човек сякаш черпеше от скрити в него сили, защото, докато погледът му беше устремен към лагера, изведнъж стана спокоен и разсъдителен.

— Джим, иди в съседната стая — заповяда Келс рязко. — Джоана… И вие също! Дръжте се тихо.

Джоана побърза да изпълни заповедта на главатаря. Джим я последва и затвори вратата. Ръцете им се съединиха неволно и двамата се притиснаха един към друг.

— Джим, какво значи това? — прошепна младата жена страхливо. — Гулден!

— Вероятно търси мене — отговори Джим. — Но има и нещо друго. Видя ли тълпата на пътя?

— Не. Не можах да погледна навън.

— Слушай!

Тежки ботуши затропаха по пода на хижата. Джоана мълком отведе съпруга си до цепнатината между дъските, през която имаше навик да наблюдава бандитите. Джим погледна през дупката и Джоана видя ръката му да посяга към револвера. Тогава и тя прилепи окото си към цепнатината.

Гулден бе тласнат вътре в хижата от цяла шайка диви и снажни бандити, по грозните лица на които се виждаше, че таят злокобни намерения. Най-страшното в тази шайка бе това, че пазеше абсолютно мълчание. В следния миг всички новодошли застанаха в средата на хижата, нареждайки се непосредствено пред Келс и малката му група. Бърд, Джонс, Уилямс, някогашни верни привърженици на Келс, сега проявяваха злобна опозиция. А грамадният Гулден приличаше на озверена горила. Големите му безцветни очи блестяха в дълбоките си орбити, прилични на черни дупки.

Гулден държеше едната си ръка мушната под дрехата и в стойката му се съзираше нещо в крайна степен заплашително. Но Келс оставаше хладен и самоуверен. Щом Гулден се раздвижи, револверът на главатаря в миг се намери в положение на прицел; той забави обаче своя изстрел, защото Гулден измъкна не оръжие, а само един тежък, объл предмет, увит в носна кърпа.

— На, виж! — извика той гръмогласно и хвърли предмета върху масата.

Тъп, тежък удар, който прозвуча близък и познат в ушите на бандитите. Джоана видя, че Джим започна да диша тежко, а пръстите му се обвиха конвулсивно около нейната ръка.

Краищата на червената кърпа се развиха и откриха блестяща буца с неравна, кръгла форма.

— Златото на Джим Клийв! — извика Келс. — Откъде го имаш?

Гулден се наведе над масата и грамадната му челюст се раздвижи силно.

— Намерих буцата у Крийди — отговори колосът рязко.

Ботушите на бандитите затракаха нервно по скърцащите дъски. Всред настаналото гробно мълчание от далечината долетя леко, глухо бучене, което звучеше странно и заплашително. Келс стоеше като закован. Лицето му беше восъчнобледо.

— У Крийди?

— Да.

— Къде беше неговият… неговият труп?

— Оставих го да лежи по пътя за Банак.

Главатарят на бандата стоеше занемял.

— Келс, миналата вечер аз проследих Крийди, когато напусна лагера! — обясни Гулден със силен глас. — След това го убих!… И в трупа му намерих тази буца злато.