Зейн Грей
Легионът край границата (3)

Глава 3

Девойката продължи да тича, препъвайки се в камъни и клони; мрак се стелеше пред очите й, ужас цареше в душата й. Намираше се вече в кедровата горичка, когато някой я хвана грубо за рамото. Ръцете му се увиха като змии около тялото й. Джоана беше близо до припадък, но схващаше ясно, че тъкмо сега не бива да загуби съзнание. Тя се дръпна с всички сили и успя да се изскубне от ръцете на човека, който я бе уловил. Беше Бил. Той измърмори нещо неразбираемо.

Девойката се довлече до един изсъхнал кедър, облегна се на стъблото и започна да се бори срещу главозамайването, срещу този студен и черен ужас, който като някакво живо тяло се впиваше в мозъка, в кръвта, в мускулите й.

След като дойде малко на себе си и черното було се разкъса пред очите й, Джоана забеляза Келс, който идваше към нея, водейки за поводите два коня — неговия и нейния. Щом съгледа бандита, кръвта закипя в жилите й. Но изведнъж мисълта за Робъртс я срази.

— Ро… Робъртс? — заекна тя.

Келс я прониза с поглед.

— Мис Рандъл, вашият приятел гореше от желание за борба и беше неизбежно да поугася сгорещената му кръв — каза бандитът спокойно.

— Вие… вие… мъртъв ли е?…

— Не, само повредих малко ръката му, която държеше револвера; иначе би причинил нещастия. Сега вашият приятел се готви да тръгне на път за Худли, за да съобщи на домашните ви. Така те ще знаят, че вие се намирате в безопасност.

— В безопасност! — промълви тя изумена.

— Това е самата истина, мис Рандъл. Щом непременно желаете да отидете в пограничната област… но да, ако там изобщо е възможно да бъдете в безопасност, това ще стане само в случай, че аз ви придружавам.

— Искам да си отида вкъщи. Моля ви, оставете ме да се върна у дома.

— За такова нещо и дума не може да става.

— Тогава… какви намерения имате… спрямо мене?

Сивият му поглед я прониза повторно. Неговите очи бяха ясни, кристално бистри, без студенина, без топлина, абсолютно безизразни.

— Ще измъкна от вас една хубава златна буца.

— Злато? — извика тя учудено.

— Да, ще искам откуп за вас. Тези златотърсачи рано или късно ще се натъкнат на някоя златна жила. Богата жила! Уверен съм в това. И аз трябва да изкарвам препитанието си по някакъв начин.

Докато говореше, Келс затегна колана от седлото на девойката. Гласът на този човек, обноските и държанието му, любезната усмивка на неговото умно лице — всичко това излъчваше искреност и прямота. Ако не бяха неговите странни очи, Джоана би му повярвала напълно. Но съмнението продължаваше да я терзае. Тя си припомни описанието на Робъртс за този човек. Все пак нейната вродена смелост започна бавно да се възвръща. Силите я бяха съвършено напуснали само поради твърдото й убеждение, че Робъртс е загинал в защита на нейната чест. Но откакто узна, че благородният старец е само леко ранен и Келс му е позволил да се върне в селището, страхът за неговия живот престана да я гнети. В действителност сега тя се почувствува успокоена до такава степен, че твърдо реши да посрещне храбро всички изпитания.

— Бил — рече Келс на бандита с гадното червено лице, който стоеше до тях и се хилеше безочливо, — върни се и помогни на Халови да стегне багажа. После тръгнете по моите дири.

Бил кимна и се отдалечи. Келс извика след него:

— Слушай, Бил, не казвай на Робъртс нито дума. Иначе ще се разпали отново.

— Ха-ха-ха! — изсмя се Бил гръмогласно.

Звучният му смях прозвуча неприятно в ушите на Джоана. Но тя бе свикнала да гледа загрубели мъже, които посрещаха и най-печалната вест с дивашки смях.

— Качвайте се, мис Рандъл — каза Келс и се метна на седлото. — Пред нас стои дълъг път. Ще имате нужда от всичките си сили. Затова ви съветвам да яздите подир мене и да не правите опити за бягство. Всеки такъв опит ще бъде напълно безполезен.

Джоана се качи на своя кон и го подкара подир Келс. Преди това хвърли последен поглед назад с надежда да зърне Робъртс. Видя оседлания му кон, видя и Бил, който се препъваше под тежестта на един голям вързоп, но от Робъртс не се забелязваше нито следа. В следния миг кедровите дървета се сгъстиха пред погледа на Джоана и лагерът изчезна от очите й. Когато отново погледна напред, първата й мисъл бе да прецени качествата на коня, който бандитът яздеше. Джоана разбираше от коне още от най-ранното си детство. Келс яздеше едър кафяв кон, чиито ноздри свидетелствуваха за бързина и издръжливост. Нейното малко пони не би могло да избяга от този грамаден кон. И въпреки всичко, Джоана не би се отказала да предприеме опит за бягство, ако й се представеше сгоден случай.

Утрото беше розово, свежо, хладно; приятен, сух аромат се носеше из въздуха. Диви сърни с бели опашки се мяркаха из поляните, но бързо изчезваха с големи скокове в сенките на гората. Тъмните, почти отвесни склонове на светлите планини в далечината, обгърнати в синкави изпарения, засенчваха по-близките височини.

В главата на девойката мислите се гонеха със светкавична бързина и водеха борба; измъчваха я най-противоречиви чувства. Тя яздеше в обществото на един бандит, един разбойник по пътищата, който я отвличаше далеч в дебрите на планините, за да получи откуп за нея. Този факт й се струваше просто невероятен. Джоана не можеше да се освободи от страха пред неизвестни опасности. Опита се да прогони от паметта си думите на Робъртс, но те я преследваха неотлъчно. „Ако не бяхте красива като ангел!“ — бе казал той. Джоана знаете, че е много красива, но нейната красота не бе й причинявала особени грижи до този момент. Струваше й се твърде странно, че Келс би могъл да се повлияе от нейната красота, както Робъртс си въобразявате. Келс не я удостояваше дори с поглед. Злато, само за злато жадуват хора като него! Девойката се питаше на каква ли сума ще възлиза откупът, откъде чичо й ще намери толкова пари и дали действително съществува вероятност да се открие богата златна мина, за каквато Келс бе споменал.

След това Джоана си спомни за своята майка, която бе умряла, когато тя е била малко момиченце; странно приятна тъга изпълни сърцето й. Но тази скръб скоро отлетя. След това Джоана видя пред очите си своя чичо — този едър здравеняк, вече стар човек, толкова сърдечен, толкова великодушен, със своя весел смях и голяма доброта. Нейният чичо я обичаше от все сърце, като своя рождена дъщеря. Той също беше завладян от твърдата и непоколебима вяра, че ще открие богата златна жила, и то в скоро време. А каква буря щеше да предизвика чичо й, щом научи вестта за нейното отвличане! По този повод вероятно цялото селище ще се раздели на две противни страни, защото малкото млади жени в тази колония мразеха Джоана от все сърце, а без нея младежите щяха да враждуват по-малко помежду си.

Внезапно мислите на девойката се насочиха към Джим Клийв — причината за нейното нещастие. Тя съвършено бе забравила Джим. Междувременно той бе пораснал в нейните очи. Какъв сладък спомен: да се бие за нея и да премълчи това! Сега, обмисляйки всички подробности, Джоана се увери, че е преценила Джим твърде зле, че тя го бе ненавиждала само защото й е бил приятен. Да, а може би и нещо повече! Тази мисъл смая девойката. Тя си припомни неговите целувки и за миг цялото й същество изтръпна от възмущение. Ако не бе мразила Джим дотогава, след тази негова постъпка трябваше да го намрази. Този младеж не беше годен за нищо; той тичаше подире й като вярно кученце, служеше за прицел на подигравки и присмех, поведението му създаваше в останалите обожатели и приятели на Джоана впечатление, че тя го насърчава към тези лудории и само си играе с неговите чувства.

Но сега вече тази работа стоеше малко по-иначе. Той си бе позволил една безсрамна дързост. Закани се, че сам ще се обрече на гибел. Джоана се бе изплашила сериозно. И бе последвала дирите му, при което и тя самата изпадна в твърде опасно положение.

Къде ли се намира сега Джим Клийв? Внезапно мозъкът на Джоана бе пронизан като мълния от мисълта за една страшна възможност. Джим бе заминал към границата. Той бе дал клетва, че ще изпълни отчаяното си намерение — да се присъедини към бандата на Келс и Гулден, която вилнееше по тези диви краища. А Джоана, виновницата за всички тези печални събития, се намира в ръцете на Келс — разбойникът, който се ползуваше с такава зловеща слава! И сега той я отвлича към граничната област. Там някъде около границата Келс и Джим Клийв щяха да се срещнат… Джим ще види Джоана като пленница на Келс… И тогава… ужасите на ада щяха да бледнеят пред това, което ще стане при срещата между двамата.

Мисълта за тази възможност, фатална и неизбежна, разтърси със страшна сила духа на Джоана и ужасът отново облада цялото й същество. И този път обаче тя изпита също така едно друго усещане, странно и необяснимо; и пак я полазиха тръпки, но сега вече тези тръпки не бяха студени и не я караха да трепери. От този момент в душата на Джоана се зароди едно ново чувство и — доколкото тя можеше да разбере — това чувство я караше да се радва на своето приключение; сърцето й заби по-силно. Но същевременно тя започна да гледа на тази нова, досега непозната страна от своето същество, със смесени чувства — страх, недоверчивост и срам.

Докато в мозъка на девойката се нижеха хиляди най-различни мисли, часовете на утрото бързо отлитаха; пътят водеше ту нагоре, ту се спущаше стръмно надолу през склоновете на предпланините; безбройни мили се нижеха една след друга. Зелената клисура на един див каньон, обграден с жълти скалисти стени изведнъж зейна пред погледа на Джоана. Този каньон водеше нагоре в планината.

Келс спря до един тих поток, брегът на който бе обрасъл с буйна трева.

— Слезте. Тук ще обядваме и ще дадем почивка на конете — каза той на Джоана. — Трябва да призная, че сте храбро момиче. До обед сме изминали приблизително двадесет и пет мили.

Входът на каньона представлявате дива, живописна местност, обрасла с пъстри цветя. Върби, трепетлики и елхи растяха край потока: Бреговете му приличаха на великолепна зелена ливада. Джоана забеляза с бегъл поглед едно кафяво животно, сърпа или мечка, което се промъкваше между бориките по склона. Тя слезе от коня си и едва сега усети, че краката я болят; изпъна ги малко и почувствува облекчение.

След това девойката хвърли поглед през долината към последната височина, през която бяха минали с Келс, и видя другите двама бандити, които наближаваха на коне, водейки за юздите коне с товари. Джоана бе свикнала да наблюдава нещата с остър поглед и да запомня подробности. Затова в миг забеляза едно много страшно обстоятелство: или сега бандитите имаха един кон повече, или пък този кон се бе изплъзнал от нейния поглед при първата среща с тях.

След това вниманието на Джоана бе привлечено от Келс. Тя започна да го наблюдава, докато бе зает с разседлаването на конете. Келс беше жилав и мускулест; неговите ръце се движеха ловко и похватно. Големият лъскав револвер със синкав цвят се клатеше отпред на кръста му. Този револвер упражняваше странно притегателна сила върху Джоана. Кривата му черна дръжка й напомняше за здравия юмрук на Келс, който обхваща тази дръжка, когато си служи с оръжието.

Келс реши да не препъва предните крака на конете. Той плесна кафявия си кон по гърба и го подгони към потока. Понито на Джоана последва коня на бандита. След като се напиха, двата коня преминаха каменистото корито, изкатериха се по отсрещния бряг и се затъркаляха в тревата.

Двамата бандити пристигнаха с натоварените коне. Джоана се зарадва на тяхното идване. До този момент тя не бе помислила за това, но сега изведнъж почувствува, че ще й бъде много по-приятно да не остава сама в обществото на Келс. Девойката се увери, че в групата не се намира излишен кон. Това обстоятелство й се стори много чудновато; започна да се пита дали нейният разсъдък е още здрав.

— Свали товарите, Бил — заповяда Келс.

Бандитите запалиха огън и се заловиха да приготвят обед. Бил и Халови бяха станали твърде приказливи и когато Келс не можеше да ги забележи, хвърляха скрити погледи към Джоана с особена настойчивост. Келс самодоволно си подсвиркваше една песенчица. По едно време Бил използува отсъствието на Келс, който бе отишъл на потока, и започна да измерва снагата на Джоана с безсрамни погледи. Девойката се престори, че не му обръща внимание, и най-сетне изви главата си настрана. Бандитите се разкикотиха.

— Горделивка! Но мене тя не може да измами. Аз познавам много добре жените.

При тези думи Халови се изкикоти шумно; двамата бандити доближиха главите си и започнаха да си шушукат тайнствено, гласно правейки двусмислени забележки. Келс се върна и донесе пълно ведро с вода.

— Защо сте толкова весели, момчета? — запита ги той.

Двамата се обърнаха към него и придадоха невинен израз на лицата си.

— Мисля, че причината за нашата веселост е същата, която радва и тебе — отвърна Бил.

— Шефе, необичайната компания ни доставя голямо удоволствие — добави Халови с примирителна усмивка. — Бил се разпалва много лесно. Просто не може да се владее. А като си помисля какъв е кисел и намръщен обикновено, от сърце се радвам на хубавото му настроение.

Келс се въздържа да отговори нещо, обърна се и продължи да се занимава със своята работа. Джоана срещна погледа му отблизо и потрепери отново: неговите очи не приличаха на обикновени човешки очи, а представляваха две сиви, непроницаеми петна, зад които не се виждаше нищо, но които криеха в себе си страшна сила.

Приготовленията за обеда продължиха, макар малко принудено и неохотно от страна на Бил и Халови, и скоро привършиха. Тримата бандити поглъщаха храната със завиден апетит, възбуден от чистия въздух и изморителната езда. Джоана седна настрана от тях, до брега на потока. След като утоли глада си, тя легна да си почине под сянката на една елха. Изведнъж бърза сянка пробягна край нея. Тя вдигна глава нагоре и видя орел, който летеше над стените на каньона.

След това дълбока сънливост я завладя за известно време; тя затвори очите си, но положи усилия да не заспи. Времето течеше бавно. Джоана на драго сърце би предпочела да седи вече на коня си. Тези бандити бяха непоносимо бавни; а бавността на Келс просто я нервираше. Те не знаеха какво да правят с времето си, прахосваха го. Джоана опита да се бори срещу своето желание да бърза и действува; загриженост и душевни терзания не бяха в състояние да подобрят нейното положение. Но въпреки че надеждата й бе започнала да замира, примирението с неизбежната съдба още не можеше да я завладее напълно. Нещо предвещаваше зла орис… Някакво голямо нещастие висеше над нейната глава.

Пръхтенето и тропотът на конете разгониха дрямката на Джоана; тя се изправи и видя, че тримата бандити се занимаваха с оседлаване на конете и товарене на багажа. Досега Келс бе разговарял с нея само два пъти. Тя му беше благодарна за неговата мълчаливост, но не можеше да я проумее. Той постоянно изглеждаше потънал в размисъл и това обстоятелство някак не хармонираше с любезното изражение на лицето му. Държеше се кротко и добродушно, гласът му звучеше меко, цялото негово същество сякаш излъчваше благородство. Но Джоана започна да се убеждава, че Келс не е такъв, за какъвто се представя външно. Нещо занимаваше усилено неговия ум. Не беше вероятно да го измъчва гризене на съвестта, нито пък е възможно да тежи нещо на сърцето му: може би се занимава с някакъв проект, може би крои някакъв план, дързък и всеунищожителен — план, който трябва постоянно да се обмисля от всички страни и подробностите, на който поглъщаха цялото внимание на разбойника. Джоана се питаше с отчаяние и тревога дали не го занимава мисълта за откупа, който се надява да получи срещу нея.

След като приготовленията за тръгване привършиха, Джоана отиде при групата. Тъкмо когато тя се накани да се качи на седлото, конят на Келс прояви за миг буйство. Бил подаде на девойката повода и ръцете им се докоснаха. Това докосване бе чиста случайност, обаче има за последствие нещо друго: Бил улови стръвно ръката й, но Джоана я дръпна силно, без ясно да съзнава какво прави. Загорялото лице на бандита стана тъмно от притока на кръв. Той протегна ръцете си към нея… и я сграбчи за гърдите. Движението му бе инстинктивно, животинско, ала не преднамерено. Девойката разбра, че той просто не можа да спре нагона си; тя живееше от детинство между мъже и достатъчно ги познаваше, за да схване, че Бил не бе имал намерение да се нахвърли върху нея, а стори това под влияние на момента. Но все пак неговото докосване я оскверни; тя отскочи живо назад и нададе силен писък.

Случаят с този бандит може да послужи за пример как едно незначително или криво изтълкувано обстоятелство е в състояние да разпали страсти и да създаде кървави стълкновения в средата на диви и необуздани хора.

В същия момент Джоана чу край себе си тежки крачки и хрипливо дишане, което приличаше по-скоро на съскане.

— Ах, Джек! — извика Бил.

Келс, бърз и гъвкав като пантера, скочи между него и Джоана. Той замахна с револвера си и го стовари с всичка сила в лицето на Бил. Бандитът се строполи на земята като труп и остана неподвижен, със зейнала кървава рана на челото. Келс се наведе за момент над него и бавно наклони револвера. Джоана се уплаши, че ще стреля.

— Ах, не!… Не!… — извика тя. — Той… Той не ми стори нищо.

Келс я отблъсна назад. Тя почувствува неговото докосване като удар от електрически ток. Лицето на разбойника не бе променено, но очите му бяха станали странни. По сивите им кръгчета се виждаха малки, движещи се кървави капчици.

— Вземете коня си — заповяда той на Джоана. — Или не. По-добре прегазете потока пеша. Отсреща ще откриете една пътека. Тръгнете надлъж по каньона. Аз ще ви настигна скоро. Не бягайте и не се крийте. Това само ще влоши положението ви. Хайде, бързайте!

Джоана се подчини. Мина бързо край Халови, който стоеше като закован и с широко отворена уста, изтича надолу към потока и го прегази, скачайки от камък на камък. На отсрещния бряг намери пътеката и тръгна по нея с бързи крачки. Девойката не се обърна нито веднъж назад и нито за момент не й мина през ума мисълта да се скрие или да предприеме опит за бягство. Тя се подчиняваше сляпо, съзнавайки, че се покорява на сила, която владее нейната воля. Веднъж само чу гласове и малко по-после — цвиленето на кон. Пътеката описваше дъга под лявата стена на каньона и криволичеше надлъж край пенливия поток. По едно време на Джоана се стори, че е чула изстрели, и се стресна. Не беше напълно уверена, че наистина се стреля. Спря се, за да се ослуша. До ушите й долетя само плисъкът на потока и шумоленето на вятъра между клоните на бориките. Джоана продължи да крачи бързо напред, като се опитваше да събере мислите си. Започна да гради предположения относно странното поведение на Келс.

Силен вик я накара изведнъж да спре и се обърне назад. Два товарни коня тропаха по пътеката. Келс ги караше пред себе си и водеше за юздата понито на Джоана. От другите двама бандити не се виждаше нито следа. Келс бързо настигна девойката и тя се отстрани от пътеката, за да направи път на конете с товарите. Той хвърли в ръцете й повода на нейния кон.

— Качете се! — заповяда Келс.

Джоана се покори. И след това го погледна храбро в лицето.

— Къде са… другите двама?

— Разделихме се — отговори той накъсо.

— Защо? — настоя тя.

— Е, щом пък искате много да знаете… защото сте спечелили симпатията на двете момчета… малко повече, отколкото ми е угодно.

— Симпатията им ли?… — извика Джоана смаяно.

Острите сиви очи на Келс отново я пронизаха в този момент и бързо се отклониха встрани. Джоана, която в миг си възвърна присъствието на духа, от бързия поглед на Келс долови дълбокия смисъл на думите му: той я бе подозирал, че флиртува с двамата негодници, може би с намерение да се изскубне от неговата власт с тяхна помощ. Но това беше само едно подозрение… което сега губеше почва, след като острият поглед на бандита бе измерил изпитателно чертите на нейното лице. Може би за Джоана ще бъде от полза, ако усвои тактиката на лицемерието, за да държи далеч от себе си този мъж: трябваше да си дава вид, че не схваща намеренията му, да се преструва на съвършено невинна, да лицемери, че е само едно невинно дете. Тя реши да направи опит в тази насока и да вложи в играта цялата си женска хитрост, цялата своя наблюдателност и всичката острота на ума си. Джоана се намираше в пълната власт на един образован човек, който водете живот на разбойник; този човек беше отхвърлен от обществото. Може би дълбоко в душата му още дремеха спомените за живота, който е водил преди това. Спомени, които тя би могла да съживи! В същия момент Джоана откри, че е в състояние да противостои на този човек — дотолкова, доколкото може да го разбира и да отгатва действителните му намерения спрямо нея.

— Бил и неговия друг ар ми завиждаха извънредно много… за откупа, който се надявам да получа — добави Келс и се изсмя остро. — Сега напред. Следвайте ме на близко разстояние.

Джоана отново навлезе по пътеката; смехът на Келс още звучеше в ушите й. Дали тя се мамеше, или наистина бе доловила подигравателна нотка в този смях? Изобщо, съществуваше ли някакво основание за нея да вярва, макар и само в една-единствена думичка на този човек? Джоана се чувствуваше също така безсилна пред задачата да проникне в истинското същество на бандита, както беше безсилна да промени с нещо фаталното си положение.

Скоро двамата навлязоха в един каньон, който беше типичен за тази планинска верига. Криволичещата пътека, която следваше подножието на жълтите стени, изглеждаше да се използува съвсем рядко от хора. Джоана не можеше да различи по пътеката никакви стари дири, освен тук-там отпечатъци от нозете на сърна или пантера. Шумното бягане на зайци, кокошки и други диви животни показваше, че местността не се обитава от хора, защото едва ли можеше да се смята, че животните бягат от страх.

Келс, следван от Джоана точно по петите, мина край една срутена дървена колиба, която вероятно някога е служила за жилище на ловци или златотърсачи. На това място пътеката свършваше. Но Келс продължи да язди и оттатък колибата — пак в същата посока. Доколкото девойката можеше да забележи, стените ставаха все по-високи, храстите — все по-гъсти, а самият каньон се разширяваше постепенно, колкото повече бандитът и девойката проникваха навътре в него.

При един завой цялата фигура на втория товарен кон се изпречи точно пред очите на Джоана. Още от пръв поглед тя разбра, че този кон не е свикнал да носи товари. И нещо друго я порази: той имаше чудна прилика с един друг кон, който бе познат на Джоана, но кой именно — тя не можа да си припомни в момента. Съзнаваше само, че тук не е възможно да става дума за някакво бегло впечатление, създадено в нея било от коня на Келс, било от този на Бил или от някой друг кон, защото Джоана не бе имала нито време, нито желание да разглежда подробно техните коне.

По този начин тя се зае да наблюдава внимателно въпросния кон; изследва подробно както неговата походка, така и цялата му фигура и държание. Не след дълго тя установи с положителност, че този кон не е товарен. Багажът на гърба му беше противен и животното не умееше да го балансира. Това обстоятелство накара Джоана да се замисли дълбоко. Тя вече не откъсваше погледа си от коня и напрегнато следеше всяко негово движение.

Изведнъж… Джоана си спомни: този кон има поразителна прилика с коня на Робъртс. Девойката затаи дъх и отново усети онзи леден ужас, който разкъсваше гърдите й. Притвори очи, за да си припомни по-добре всички особени белези на алестия кон, който Робъртс яздеше: предния крак на коня е бял, има стар белег от жигосване с диамант, кичур косми на челото; и още един съвсем необикновен белег: светла ивица върху самата муцуна. След като си припомни всички тези белези, Джоана стигна до убеждение, че непременно ще ги открие и в товарния кон. Тя се изплаши дотолкова, че дълго време не посмя да си отвори очите. Най-после направи усилие и погледна към коня. Още в първия миг зърна три от въпросните белези. Обзета от отчаяние, девойката болезнено се вкопчи в последната си надежда. Конят, който стъпваше внимателно и избираше пътя си, изведнъж обърна глава към нея и тя откри бялата ивица точно върху неговата муцуна.

Джоана позна животното. И така, Робъртс не се намираше на път за Худли. Келс бе излъгал. Той беше убил благородния старец. Конят на Робъртс беше необоримо и страшно доказателство, което напълно потвърждаваше зловещата прокоба на стария човек!

Джоана изведнъж схвана целия ужас на своето положение. Облада я безгранично отчаяние и й се зави свят. Олюля се на седлото и щеше да падне. Но за миг се окопити, събра сетните си сили, вложи цялото свое самообладание и успя да се задържи на коня. Тя се бореше срещу ужаса, както би се борила срещу хищен звяр. Отпусна гръб върху облегалото на седлото, затвори очи и предостави на понито да се движи само. Страшното откритие бе съвършено смазало Джоана. Но тя продължаваше да се бори храбро срещу шемета, желаейки да остане на всяка цена господарка на чувствата си.

И докато девойката постепенно преодоляваше мъчителната си слабост, нейният ум възприе цялата сложност на промененото й положение. Тя разбра гнусните намерения на Келс и съвсем ясно схвана грамадната опасност, която виси над главата й. Не съзнаваше добре как бе стигнала до откриване на истинското си положение, но знаеше, че вече не може да се съмнява. Сега всичко й беше ясно, ужасната действителност бе станала осезаема, уловима.

Джоана започна да се пита с удивление как е било възможно да се остави да я излъжат като малко дете. Не виждаше сега нито една сериозна причина, която би оправдала нейното лековерие. Откупът, който Келс бе изтъкнал като причина за отвличането й, беше само предлог, най-подла измама; също така измама беше твърдението на бандита, че се е разделил с Бил и Халови, защото не желае да дели откупа с тях. Разглеждана при такава светлина, идеята за откупа бе просто смешна. Сега Джоана знаеше с положителност, че още от първия момент на срещата им Келс е бил привлечен от нейната младост и красота и е взел решение да я похити. Той бе направил опит да убеди Робъртс, че ще я освободи срещу откуп, и понеже не успя — застреля стареца; по същия начин Келс бе ликвидирал другите двама бандити. Сега Джоана се увери, че действително е чула изстрели; сега всички нейни разсъждения и умозаключения потвърждаваха зловещите намерения на разбойника и неговият образ лъсна пред нея без маска: той й подготвяше съдба по-лоша от пленничество, по-жестока от изтезания, по-тежка от смъртта — най-позорната съдба, която може да сполети една жена.

Тази грозна картина, която се представи пред въображението на Джоана, смрази кръвта й. Но не! Това не беше въображение, а голата и страшна действителност, също така, както бяха действителност и всички онези страхотни истории, които до този момент девойката беше считала за невъзможни и измислени! Тя, нейните близки и приятели, видимо незаплашвани от никакви опасности, си живееха спокойно в лагера всред планината, радваха се на своята работа, бяха изпълнени с вяра в добротата и благородството на хората и им бе невъзможно да повярват в такива ужасни неща, каквито сега се случваха на самата нея. Нападения над пътнически коли, убийства на самотни златотърсачи, кървави стълкновения из пивниците и сред планинските пътеки, безрезултатни преследвания на бандитите, които бяха хитри като араби и ловки като индианци върху бързите си коне — всички тези факти бяха сами по себе си вече толкова ужасни, че мъчно можеше да се повярва, че разбойниците край границата вършат още по-страхотни престъпления.

Истинският смисъл на положението й, действителното значение на нейното пленничество, подействуваха като пришпорване на ума и смелостта на Джоана Рандъл. Тя разбра, че сега вече за нея е абсолютно необходимо да започне една колкото трудна, толкова и рискована игра. Реши да посрещне Келс с всички ония котешки хитрини, да приложи всякакви дяволски преструвки и да употреби цялата лукавщина и коварство, които са свойствени само на жената. Тя трябваше да приспива Келс, да го мами, да го залъгва по всякакъв начин и — ако стане неизбежно — да го убие… или да убие себе си. Джоана не беше момиче, което би се оставило на един разбойник да я влачи из планинските пустоши и да бъде играчка в ръцете му. Ужасът и отвращението бяха проникнали до най-дълбоките гънки на нейната душа и бяха извикали на живот неподозирани сили — сили, от които Джоана не бе имала нужда в живота си досега.

Девойката не изпитваше вече страх. Напротив, почувствува се способна да води борба срещу този мъж. До скоро глупаво момиче, сега тя бе станала вече жена. Наистина, това момиче бе мечтало винаги за чудни приключения, защото слушаше гласа на своята кръв и защото се подчиняваше на инстинкти, унаследени в течение на хилядолетия от първобитните хора.

Не само ярост обаче, омраза и оскърбено женско достойнство съставляваха силите, които преобразиха коренно Джоана Рандъл, като й вдъхнаха смелост да започне с разбойника една борба на живот и смърт, залогът на която беше нейната чест. В преображението на девойката имаше и една тайна. В нейното решение се криеше и нещо друго.