Зейн Грей
Легионът край границата (19)

Глава 19

Изморената и прашна кавалкада спря на равната площадка пред хижата на главатаря. Гулден поздрави Келс със звучен глас и всички останали бандити направиха същото. Опиянени и тържествуващи от огромния си успех, те продължаваха да виждат в лицето на Келс своя главатар. Но Келс не се подведе. Той мина покрай коня с тежкия товар от злато, без даже да му обърне внимание. Погледът на разбойника бе прикован само към Джоана.

— Девойко! Някога не съм се радвал до такава степен при вида на човек! — извика той е пресипнал от вълнение глас. — Но как стана това! Не се надявах вече…

Клийв се наведе от коня и побърза да прекъсне Келс:

— Всичко мина великолепно, шефе… Чудесна беше твоята идея да ни вмъкнеш в пощенската кола, която си имал намерение да нападнеш — каза той и хвърли бърз, многозначителен поглед към главатаря. — Но тази идея без малко щеше да ни коства живота. Ти не се яви. Бандата не знаеше, че ние се намираме вътре в колата, и с куршуми направи стария сандък на решето.

— Аха… значи така стои работата — отговори Келс бавно. — Но главното е, че си успял да запазиш момичето. Джим, за тази услуга изобщо не мога да ти се отплатя.

— О, възможно е да се намери начин и за това — засмя се Клийв и слезе от коня.

Изведнъж Келс забеляза пълното изтощение и шемет на клетата Джоана.

— Джоана, да не сте ранена? — запита той бързо и изплатено.

— Не, само съм останала съвършено без сили.

— Личи си по външността ви. Елате.

Келс вдигна младата жена от седлото и я поведе към хижата, носейки я почти на ръце. Мина през голямото помещение и я отнесе в предишната й стая. Как близка и родна се стори на Джоана тази стая! Една катеричка се провря през пукнатината между гредите и изписука своето приветствие към Джоана. Нищо не беше се променило в стаята от нейното заминаване.

Келс задържа Джоана в ръцете си за секунда, сякаш искаше да я притисне в обятията си, но не направи това.

— Колко е хубаво, че ви виждам пак! Почти не се надявах вече да имам това щастие… Но по-напред трябва да си починете, а след това можете да ми разправите всичко… Аз току-що закусих. Какво да ви донеса?

— Сам ли бяхте тук? — запита Джоана.

— Да. Бейт и Хенди…

— Хей, Келс! — изреваха бандитите от съседното помещение.

Келс отмахна завесата настрана и Джоана можа да погледне през вратата. Бандата се беше наредила в полукръг около масата, върху която лежаха торбите със златния пясък.

Келс подсвирна леко.

— Джоана, сега ще избухне буря — каза той. — Но вие не се плашете. Няма да ви забравя.

Въпреки несъмнената искреност на главатаря, Джоана почувствува лека, едва забележима промяна у него и тази промяна, както и смисълът на думите му, отново възбуди в нея предишния й страх. Келс излезе навън и спусна завесата зад себе си.

Джоана се ослуша.

— Равен дял за всички! — изрева Гулден.

— Слушайте, момчета — каза Келс весело, — не желаете ли преди това да похапнете малко?

Предложението му бе посрещнато с подигравателни викове.

— Ще ям златен пясък! — възкликна Бъд.

— Правете каквото искате, хора — заяви Келс. — Блики, донеси везните от полицата на стената… А сега, кой от вас е съгласен да се обзаложи с мене, че до вечерта повечето от това злато ще бъде моя собственост?

Нови подигравателни викове посрещнаха тези думи на главатаря.

— Кой иска да играе?

— Шефе, приемам баса.

— Ха-ха! Преди слънцето да залезе ти ще загубиш сегашната си веселост.

Настана кратко мълчание, което скоро бе нарушено от металическо звънтене.

— По дяволите, шефе, как можа да помиришеш тази грамадна пратка злато? — попита Джеси Смит.

— Чрез разузнавателната си служба. Шпионинът беше Хенди Оливър.

— Да пием за здравето на Хенди! — провикна се един от разбойниците.

— А кой е изпращачът на златото? — продължи да пита любопитният Смит. — Всички тези торби имат един и същи печат.

— Те принадлежат само на един човек — отговори Келс. — На първия златотърсач в Алдър-крийк. Наричат го Овърленд Еди-кой си.

Щом Джоана чу това име, подскочи, пронизана от горещи тръпки. Нейният чичо, старият Бил Худли, бе наричан и Овърленд. Възможно ли е главатарят да споменава точно неговото име? Едва ли. Името Овърленд се среща често в планините.

— Виждал съм го много пъти — намеси се Бъд. — Той бе започнал да подозира, че го шпионирам.

— Някой е дрънкал… че легионът се готви да сложи ръка върху златото на Овърленд — продължи Келс. — Мисля, че за това трябва да благодарим на Червения Пирс. Но събитията се развиха в наша полза. Паниката, която предизвикахме пред ешафода, сигурно е изплашила не на шега стария Овърленд. Останала му е смелост, колкото да изпрати златото си за Банак с първата пощенска кола. И без малко щеше да успее. Хенди можа да узнае тази голяма новина по една случайност.

Името Овърленд привлече Джоана като магнит и тя стана, за да заеме стария си наблюдателен пост, откъдето имаше възможност да следи всички действия на бандита. Един поглед върху Джим Клийв я убеди, че името Овърленд бе развълнувало и него. Но след това на Джоана хрумна мисълта, че нейният чичо едва ли би могъл да се намира в Алдър-крийк, без това да бъде известно на Джим. Все пак всичко бе възможно между хиляди слабо цивилизовани хора, затворени в себе си егоисти, заети единствено със собствените си грижи и старателно скриващи своята самоличност.

След няколко минути обаче Джоана дойде до убеждението, че е крайно невероятно въпросният Овърленд да бъде нейният чичо.

Келс седна до масата и Блики застана при него с везните. Останалите бандити се наредиха срещу тях в правилна колона. Джим Клийв отстъпи настрана, задоволявайки се с ролята на замислен, но бдителен зрител.

— Невъзможно е да претеглим всичкото злато с тези везни — каза Блики.

— Това е очевадно — отвърна Келс. — Най-напред ще поделим малките торбички… Десет души — десет равни дяла… Изсипи златото от торбичките, Блики. И побързай! Я погледнете какъв алчен вид има Гулден! Нека един от вас приготви закуската, докато пие се занимаваме с подялба на златото.

— Ха-ха-ха!

— Хо-хо-хо!

— Кой желае да яде?

Разбойниците бяха радостни, духовити, самоуверени. Бяха изпълнени с гордост и усърдие, подобно на група ученици, които се блъскат един друг при започването на игра — наполовина с буйност, наполовина с желание.

— О, аз бих предпочел да гледам, когато започне да се тегли моят дял — каза Бъд проточено.

Ръката на Келс трепна… револверът му блесна във въздуха… и се удари тежко о масата.

— Бъд, съмняваш ли се в моята почтеност? — запита той бързо и рязко.

— Не помислих нищо лошо, шефе. Просто издрънках глупост.

Тази ненадейна промяна в поведението на Келс произведе същевременно и лека промяна в държанието на бандитите и в характера на общото положение. Веселото настроение изчезна, духовитите закачки престанаха, взаимните подигравки не се чуваха. Вече никой не се хилеше до уши, хижата не се огласяше от суров смях. Гулден и неговата група се притиснаха по-плътно до масата — неми, напрегнати, бдителни и недоверчиви.

Келс и помощникът му не губиха много време, за да разпределят златото на малки купчинки.

— Ето, това е за тебе, Гулден — рече Келс и подаде една торбичка на великана. — Джеси… Босерт… Пайк… Беди… Браверман… Блики. Джим Клийв също има дял в плячката — добави Келс и подхвърли торбичка на Джим.

Торбичката беше доста тежка. Тя улучи Клийв с глухо звънтене и падна на пода.

Джим се наведе да я вдигне.

— Остава една торбичка за Хенди и друга една за мене — продължи главатарят. — Блики, изпразни голямата торба.

Изведнъж Джоана видя грамадна купчина, която заблестя с помътнен жълт цвят. Този особен цвят на златото се отразяваше и в блестящите очи на бандитите. Над техните глави сякаш започна да витае някаква черна и злокобна сянка.

Движенията на Келс станаха бързи и отсечени. Капчици пот обляха челото му. Ръцете му затрепериха.

Скоро след това бе поделено и златото в по-големите торби. С това се сложи край на жадното очакване и зорката подозрителност, но не и на пламенното усърдие на бандитите. Сега те заприличаха на глутница копои.

Блики се наведе и удари с юмрук по масата.

— Шефе, идва ми нещо наум.

— Говори бързо — каза главатарят.

— Гулден не трябва ли да даде за подялба голямата буца?

— Да, ако е честен!

— Вярно, вярно! — разнесоха се силни викове в подкрепа на Келс.

Гулден се раздвижи бавно и непохватно; той изблъска настрана неколцина от другарите си, за да дойде по-близо до Келс.

— Нямам ли право да предприемам действия по свое усмотрение… когато имам охота за това? — попита великанът.

— Не. Дадох ти свобода само в едно отношение: да се биеш, когато обичаш, и да убиваш, когато пожелаеш… Така гласеше нашата спогодба!

— А защо убивам?

Никой не отвърна с думи, но отговорът се четеше ясно по мрачните лица на бандитите.

— Зная много добре какво казах — добави Гулден. — И затова ще задържа буцата за себе си.

Настана гробно мълчание, което предвещаваше нещастие за великана.

— Така значи… Гулден разкри картите си — каза Блики разпалено. — Шефе, твоето решение ще бъде възприето от всички нас.

— Оставете му буцата — извика Келс презрително. — Ще я спечеля от него в игра и ще я поделя с бандата.

Всички посрещнаха това изявление на главатаря със силни викове „браво“. Мълчеше само Гулден, който гледаше втренчено пред себе си.

Келс се изправи и насочи показалеца си под носа на великана.

— Аз ще спечеля твоята буца — викна му той. — Ще те бия във всяка игра… Предизвиквам те да играеш… Разбира се, ако имаш смелост!…

— Хайде! — изрева горилата и хвърли буцата пред себе си.

Всички бандити се заблъскаха ожесточено, борейки се за места около масата.

— И аз ще участвувам в тази игра! — викна Блики.

— Всички ще участвуваме! — заяви Джеси Смит.

— Добре! — съгласи се Гулден.

— Но всички не можем да играем наведнъж — запротестира Келс. — Да се разделим на две партии.

— Не!

— Добре, тогава неколцина от вас да си похапнат, докато аз плячкосвам останалите.

— Така значи… ще плячкосваш! — извика Бъд многозначително. — Виждаш ми се прекалено сигурен, Келс. И ми се струва, че ще трябва да следя с голямо внимание тази игра!

— Втори път ме предизвикваш, Бъд — изкрещя главатарят. — Пази се третият път!

— Слушайте, момчета, да хвърлим жребий кой ще играе и кой ще чака — викна Блики и хвърли върху масата колода карти.

С крайна напрегнатост, сякаш теглеха жребий за живот и смърт, бандитите се навеждаха напред, издърпваха по една карта и я показваха. Жребият изключи от играта Бъд, Браверман и Беди Джонс.

— Беди, разпрегнете конете и ги пуснете да пасат — поръча Келс на тримата изключени. — А багажа донесете вътре.

Бъд направи кисела физиономия, но другите двама станаха с готовност и излязоха навън.

Играта започна. Единствен Клийв остана прав и влезе в ролята на наблюдател. Мнозинството от бандитите мълчаха през по-голямата част от времето. Ръцете им потръпваха върху масата и от време на време телата им се наклоняваха напред.

Борбата се водеше човек срещу човек. Блики, възбуден и алчен, се държеше като пиян. Джеси Смит се проявяваше като разсъдлив, хладнокръвен и хитър играч. Босерт и Пайк, двама негодяи, които Джоана почти не познаваше, се държаха като хора, които са изгубили разсъдъка си. Келс също започна да добива онзи увлечен и безпомощен вид, който му ставаше свойствен при игра на карти.

Скоро след това Беди Джонс и Браверман влязоха с багажа в хижата. Бъд скочи и изтича насреща им. Когато се върна, държеше в ръка бутилка с уиски, която постави на масата.

— Уиски! — възкликна Келс. — Махни го. Не можем едновременно да играем и да пием.

— Погледни мене! — отвърна Блики.

— Остави ги да пият — намеси се Гулден. — Толкова по-скоро ще им измъкнем златото. След това играта ще продължи само между нас двамата.

Келс не направи друга забележка. Играта продължаваше и характерът й се променяше.

Когато Келс сам започна да пие, очевидно без да съзнава какво върши, страхът на Джоана стигна до крайния си предел. Тя напусна наблюдателната дупка и се тръшна върху леглото. Мечът бе висял непрекъснато над нейната глава. До този момент — било по някаква благоприятна случайност, било поради смелото си държание, с присъствието на духа си или чрез ръката на провидението — младата жена бе успявала да избегне нещастието, което я заплашваше.

Но щеше ли да го избегне и този път? Джоана чувствуваше приближаващата се катастрофа. Дали и Джим имаше усещане за опасността? Като си припомни изражението на неговото лице, Джоана стигна до убеждение, че трябва да си отговори утвърдително на този въпрос. В такъв случай, вземайки бързо и смело решение, Джим ще се възползува от първия удобен случай, за да избяга заедно с нея. И при най-лошия изход на тяхното бягство тя можеше да се страхува само от едно нещо — смъртта. Смърт от милосърдната ръка на нейния млад съпруг. И докато лежеше на леглото и се вслушваше в постоянно засилващата се врява на комарджиите в съседната стая, мислите на младата жена се проясняваха постепенно и тя разбра, че любовта й към Джим и страхът й за него — страх, че тя би могла да го загуби — беше причината за нейната голяма нерешителност, за бремето, което тежеше върху нейните гърди и затрудняваше дишането й. Със своето лекомислие тя бе наложила на Джим всички тези ужасни преживелици и затова сега желаете да му се отплати за мъките, желаеше да изкупи своята вина, като му посвети себе си и целия си живот.

Джоана пролежа дълго време на леглото си, потънала в печални размишления, докато мъката разкъсваше сърцето й. Тя се бореше срещу едно странно и болезнено желание да наблюдава играта между Келс и Гулден. И не можеше да бъде иначе, защото нейната съдба, нейният живот беше залогът между двамата разбойници.

Най-сетне желанието й да бъде свидетелка на играта им стана непреодолимо. Джоана стана и се върна при наблюдателния си пост. Първият поглед, който Джоана хвърли през дупката, я скова от ужас. Промяната, започнала съвсем леко и едва забележимо, сега се проявявате с остра и страхотна яснота. Грамадните купчини злато, изравнените шансове на играчите, чудните възможности, които се представяха на тези демони, адът, който се съдържате в черната бутилка с уиски — всичко това бе превърнало бандитите в плячка на страстите им.

Изключение правеше само Гулден. В него не бе настъпила никаква промяна. Но когато Джоана разгледа останалите, кръвта в жилите й се смрази. Келс беше бледен като мъртвец, но изглеждаше обладан от възторг, който едва сдържате. Очевидно главатарят печелеше. Блики беше побеснял от ярост. Джеси Смит имаше още по-сърдит и мрачен вид от обикновено, но беше загубил присъщото си хладнокръвие. В погледа му, който държеше прикован в Келс, пламваше дива омраза всеки път, когато обявявате залога си.

Беди Джонс и Браверман горяха сякаш в треска, измъчвани от безсилно нетърпение кога ще настъпи и техният ред да вземат участие в играта. Бъд вече седеше до игралната маса и лицето му имаше ужасен вид. Джоана не беше в състояние да определи коя страст е взела връх у този бандит, но можа да разбере, че и той е в загуба.

Пайк и Босерт също така бяха загубили. Те стояха настрана, мърмореха с ненавист и гледаха яростно и завистливо.

Джим Клийв, върху когото натегнатата атмосфера също бе оказала своето влияние, стискаше юмруци. Лицето му бе станало бяло и очите му изпущаха мълнии.

А играта продължаваше, без да спира. Картите плющяха силно, юмруците се стоварваха върху масата, от време на време се разнасяше шум от претърколена златна торбичка или тъп звук от удар на злато по масата.

Тези от бандитите, които губеха, не преставаха да сипят свирепи проклятия. А онези, които печелеха, ставаха странни и сурови в изблика на животинската си радост. И едните, и другите играеха с нервна бързина и страстна разпаленост.

А над цялата тази дивашка сцена тегнеше наситената с напрежение атмосфера, върху която слагаха своя отпечатък суровите и необуздани нрави на тези хора. Разбойниците се приближаваха все повече към ужасната и фатална развръзка, която бе хвърлила зловещата си сянка още при започването на играта.

Внезапно Бъд се изправи на крака и наклони тялото си напред. Той държеше картите си с треперещи пръсти, лицето му беше разкривено от злоба, а пламтящите му очи се устремиха в Келс.

В следната секунда Бъд с буен жест захвърли картите си върху масата.

— На! — извика той с прегракнал глас и всичкият шум затихна мигновено.

— Не са годни за нищо! — отговори Келс иронично. — Знаеш ли някоя друга игра?

Бъд се наклони още повече, за да види картите в ръцете на Келс. Главатарят бе спечелил. Гърдите на Бъд се изпънаха и погледът му се втренчи в Келс. Очите му изпущаха искри от бясна ярост.

— Опропасти ме!… Оплячкоса ме!… Фалирах!…

По устните на бандита се бе появила пяна.

— Не беше много трудна работа! — отвърна Келс с тържествуващо презрение. — Махай се от играта!

Вече не възторгът от комара държеше главатаря в своята власт, а опиянението от победата.

— Казах, че ме опропасти! — изрева Бъд като обезумял. — Ти мамиш с картите!

Това обвинение подействува като някакво магическо слово. Бандитите занемяха и останаха неподвижни. Атмосферата се изпълни с електричество.

Келс беше бледен, но тържествуваше. Изгледът му беше съвсем нехаен и безгрижен.

— Добре, Бъд — отговори той, но тонът на гласа му не беше в хармония с особения му поглед. — Това е третият път!

Келс стреля с бързината на светкавица. Бъд се олюля и падна върху Гулден, но с едно-единствено движение на грамадните си мишци, великанът блъсна настрана смъртно ранения бандит. Бъд се строполи тежко на пода и остана неподвижен.

— Подайте ми бутилката! — добави Келс с треперещ, дрезгав глас. — И продължавайте играта!

— Мога ли да играя сега? — запита Беди Джонс алчно.

— Ти и Джим трябва да почакате още — отвърна Гулден. — Скоро играта ще продължи само между мене и Келс.

— Свършихме и с Блики — извика главатарят.

В думите му прозвуча подигравателна нотка. Златото не го интересуваше толкова. Той желаеше да спечели голямата борба. Проявяваше се неговото самолюбие.

— Да играем по-бързо и на по-големи суми — предложи Блики в отговор. — Съгласни ли сте?

— Шефе, малко щастие те прави много високомерен — подхвърли Джеси Смит с мрачно презрение. — Няма да мине много време и сърцето ти отново ще затупти като на заек.

Златото лежеше на масата, струпано на купчини; само по себе си то не означаваше нищо, защото служеше само като средство за осъществяване на целите. Злото не се криеше в златото, а се коренеше в сърцата на хората. Бандитите ставаха жертва на безграничната си алчност и на удоволствието от насилието. А също и на омраза, свирепа и необуздана, изплуваше открито на повърхността и жадуваше за кръв.

— Гулден, промени играта, както тези господа желаят! — подигра се Келс.

— Двоен залог. Сечете картите! — изгърмя гласът на великана в следния миг.

Блики издържа още само няколко игри; след това, загубил целия си дял от плячката, се изправи — ожесточен, вероломен бандит, готов за убийства и кръвопролития. Но устата му остана затворена, а чертите на лицето му добиха дебнещ израз.

— Шефе, не можем ли вече да играем и ние? — запита Беди Джонс.

— Слушай, Беди, не бързай толкова да загубиш парите си — отвърна Келс. — Почакай, докато сразя Гулден и Смит.

Щастието се обърна и против Джеси Смит. Той загуби най-напред срещу Гулден, а после и срещу Келс. След това стана от мястото си — победен, но без да е загубил всичкото си злато. Посегна към бутилката с уиски и заяви:

— Момчета, струва ми се, че за мене ще бъде от по-голяма полза да се наслаждавам на рядкото щастие на Келс, като престана да участвувам в играта.

Главатарят на бандата измери Смит с гневен поглед, като че ли предчувствието за неизбежния му провал го бе обладало вече. Челото му се помрачи, радостта изчезна от лицето му, по което отново пробягна присъщата му заплашителна сянка.

— Приближете се, момчета, и вижте поне веднъж какво се нарича истинска игра — каза той.

Играта бе достигнала фаза, при която Келс разполагаше с двойно повече злато от Гулден. На масата пред главатаря бе струпана грамадна купчина от малки кожени торбички, пълни със злато.

Келс и Гулден започнаха да залагат на един път по цяла торбичка. Картите биваха само сечени и спечелваше по-голямата.

Келс спечели първите четири удара. Колко бързо се възвърна радостният израз на лицето му! Странен човек беше този разбойник. След това загуби един път, спечели пак, спечели повторно и отново загуби.

Останалите бандити се струпаха около двамата играчи, но сега вече само Джонс и Браверман изгаряха от желание да играят. Всички мълчаха. Напрежение, потиснатост и зловещи предчувствия изпълваха въздуха.

Гулден захвана да печели непрекъснато и държанието на Келс се промени. Странна и печална беше гледката, която представляваше този властен мъж: неговата сила, неговата смелост и самочувствието му се топяха постепенно под ударите на една капризна съдба. Настана момент, когато половината от златната купчина, която лежеше пред Келс, премина в притежание на Гулден. Великанът оставаше невъзмутим: той приличаше на грамадно животно или пък беше оръдие в ръцете на съдбата. А може би се чувствуваше като свръхчовек, който знае, че щастието е на негова страна. Както бе понесъл загубите си, така посрещаше сега и печалбите: с абсолютно безразличие. Докато ръцете на Келс трепереха, ръцете на Гулден останаха твърди, бавни и сигурни.

Няма съмнение, че за Келс представляваше отвратително мъчение да гледа как Гулден посреща победата със същото равнодушие, както и поражението. Самообладанието на един голям комарджия не се състои в търпеливото понасяне на загубата, а в дарбата да посреща с пълно равнодушие печалбата си.

Ставаше все по-очевидно, че Гулден е голям картоиграч, а Келс не е такъв. Великанът не притежаваше чувства, нито имате фантазия. А цялото същество на Келс бе изтъкано само от буйност и отчаяние, от ярост и надежда, която чезнеше все повече.

Главатарят на бандата започна да чувствува засегнато своето тщеславие. Тази игра беше крайното, решително сражение. Презрителните и повече тържествуващи погледи на бандитите около него взеха да му подсказват към какъв край клони играта.

Несигурната ръка на Келс посягаше непрекъснато към някоя от бутилките с уиски. Веднъж дори, с леко проклятие, той захвърли празното шише през вратата.

— Е, шефе, не мислиш ли, че е време вече… — започна Джеси Смит.

Но безразлично какво искаше да каже, се опомни навреме и млъкна. Погледът на Келс, както и внезапното му движение, бяха недвусмислени.

Богинята на щастието, също така фалшива, както богинята на суетата, си траеше с Келс. Лицето на главатаря се проясни, когато той спечели няколко пъти поред. Но в момента, когато физиономията на Келс започна да губи мрачните си сенки и да се озарява от нова надежда, щастието пак му измени. Той продължи да губи. И с всяка торбичка злато, която губеше, Келс губеше и част от своето самообладание.

И когато накрая главатарят остана само с първоначалния си дял от плячката, той действително прояви онази страхлива нерешителност, която му бе предсказал Джеси Смит. Усилията на бандита да се окопити и да запази мъжествено държание пред очите на другарите си пропаднаха по твърде жалък начин. Бандитите гледаха с презрение своя главатар. Келс можеше да бъде силен и величествен, когато го заплашваха други злощастия и опасности, но в играта ставаше жалък. Келс беше от ония хора, които не би трябвало никога да играят на комар.

Една след друга, в бързо темпо, Келс загуби и последните две торбички, които му бяха останали от първоначалния дял. Пред Гулден се бе образувала грамадна купчина от малки и мръсни кожени торбички, кълни с оня жълт метал, който притежава, такава огромна мощ.

Изгледът на Келс не се поддаваше на описание.

Неговият образ изпълни Джоана с погнуса. Ако би могла, тя би извърнала погледа си от него. Но това беше невъзможно. Чувствуваше се като парализирана. Настъпваше моментът на последната катастрофа.

Келс гледаше като хипнотизиран в златната грамада. Челюстите му потръпваха конвулсивно. Очите му гледаха като очи на хванат в капан вълк. Но все пак изглеждаше, че не схваща пълното значение на това, което беше станало с него.

Гулден се изправи бавно, непохватно, тежко и застана до златната си камара.

И тогава, съвършено неочаквано, този грозен и бездушен великан, това животно, което с черна кърпа на лицето нападаше за обир невинни и никога не бе проявявало и най-нищожното чувство, изведнъж бе обзето от пламенна възбуда.

— Още една игра… последна! — ревна той. — Печели по-голямата карта… Залагам наведнъж всичкото си злато!

Бандитите пристъпиха напред като един човек и застанаха около масата със затаен дъх.

— Още една игра? — гласът на Келс откликна като ехо. — Но какво да заложа аз?

— Момичето!

Джоана се олюля и се удари в стената; адска болка прониза гърдите й. Тя вкопчи ръцете си в гредите, за да не се строполи на пода.

Това беше значи последният и страшен удар, който съдбата й нанасяше! Тя не можеше да откъсне погледа си от вкаменения Келс, но й се стори, че забеляза как Джим Клийв се изправи с внезапно движение и застана неподвижен като Келс.

— Да цепим картите още веднъж: моето злато срещу момичето! — изгърмя гласът на горилата.

Келс направи бързо движение, сякаш искаше да посегне към револвера си. Но това движение замря още в началото. Ръката му затрепери като лист.

— Ти вечно се хвалиш със своята смелост! — продължи Гулден безмилостно. — Бил си най-големият картоиграч край границата!… Хайде да те видим сега!

Келс продължаваше да стои неподвижен. Сянката на съдбата витаеше над главата му.

За всички присъствуващи бе явно, че главатарят е обладан от слабост, и раздиран от мъка. Предложението на Гулден би могло да означава неговия пълен и окончателен край.

Изглеждаше, че Келс се бори с цялата си душа срещу някакво решение, което бе почти взел вече… но, уви, само за да сложи оръжие като победен.

— Една-единствена игра: моето злато срещу твоето момиче! — повтори демонът-изкусител.

Всички бандити единодушно избухнаха в подигравателен смях. Те изпружиха шии към Келс, подобно на глутница от ръмжащи, разярени вълци.

— Не, дявол да те вземе, не! — извика главатарят с пресипнал глас, който издавате безсилната му ярост.

Той протегна напред и двете си ръце, сякаш искаше да махне от очите си гледката на грамадната златна купчина, грозния образ на Гулден, вида на тези злобни и ехидни хора и призрака на едно страхотно изкушение.

— Е, шефе, сега вече страхът те завладя! — извика Джеси Смит.

Но нито златото, нито Гулден, нито най-злъчната подигравка от страна на другарите му запечата фаталната участ на Келс в тези върховни и критични минути от неговия живот.

Това направи безумният, непреодолим и ужасен шанс, който му предлагаше съдбата. Това дело постигна демонът на комара. Какви ли не видения са се промъкнали в душата на този комарджия? Но него не можеше да трогне нито картината на загубата, нито гледката на печалбата. Хазартът стоеше пред Келс, всесилният и всевластен хазарт гореше като пламък душата му, рушеше с огъня си и последните остатъци от доброто в сърцето на бандита. Хазартът победи и любовта му.

Келс не можа да устои докрай срещу страшното изкушение на шанса.

Безмълвно, само с едно движение на ръката, той даде израз на своето съгласие.

— Блики, размеси картите! — извика Гулден.

Блики побърза да изпълни нареждането на великана и след това удари силно колодата върху масата.

— Цепи! — извика Гулден, обръщайки се към главатаря.

Треперещата ръка на Келс се плъзна по картите.

В този момент Джим Клийв изведнъж стана господар на езика и движенията си.

— Не, Келс, недей! — викна младият мъж гръмогласно и скочи напред.

Но нито Келс, нито другите бандити чуха вика на Джим. Да, в този напрегнат момент те дори не забелязаха движението му.

Главатарят разцепи картите. Вдигна своята карта нагоре: беше купа поп.

О, какво преображение настъпи в него само в един миг! Като че ли неговото лице досега бе лице на труп, който внезапно се пробужда за хубав и деятелен живот.

— Само един ас може да бие тази карта! — промърмори Джеси Смит, нарушавайки със своите думи общото безмълвие.

Гулден посегна към колодата с уверен жест, сякаш предварително знаеше, че всички карти в нея са аса. Големите му очи, хлътнали в дълбоките си орбити, се впиха злорадо в Келс. Великанът разцепи колодата и преди сам да погледне изтеглената карта, я поднесе пред очите на Келс.

— Моето щастие ти не можеш да биеш! — викна той гръмогласно.

И хвърли картата си върху масата.

Картата на Гулден беше пика ас.

Келс сякаш се присви и стана по-дребен. Залюля се и щеше да се сгромоляса на пода.

Джим Клийв скочи чевръсто към главатаря и го хвана под мишницата.

— Келс, иди при своето момиче и се прости с него! — подигра се Гулден. — Бързо, бързо, изгарям от желание да я имам… Хайде, Беди и Браверман, сега на вас се отдава случай да разчистите своите сметки с мене.

Гулден седна отново и двамата бандити, които бе поканил на игра, веднага се отзоваха с готовност. Зрителите се струпаха плътно около тях.

Джим Клийв отведе зашеметения Келс към вратата, която водеше към стаята на Джоана.

За младата жена целият свят бе потънал в непрогледен мрак: тя беше в безсъзнание.

Когато Джоана дойде отново на себе си, лежеше на леглото, а Джим се бе навел над нея. Младият мъж беше почти обезумял от скръб, отчаяние и страх.

— Джим, Джим! — изохка Джоана, хващайки ръцете му.

Джим й помогна да се изправи и седне. Тогава младата жена видя Келс, който стоеше до леглото. Главатарят изглеждаше жалък, оскотял, пиян. Но беше явно, че разбира значението на своето дело.

— Келс — започна Джим с лек, пресипнал глас, като пристъпи колебливо напред, държейки револвера си в ръка. — Ще те убия… тебе и Джоана… а после и себе си!

Келс го гледаше втренчено.

— Хайде. Убий ме. Убий и момичето. За нея това ще бъде най-доброто. Но защо искаш да умреш и ти?

— Аз я обичам. Тя е моя жена.

Тъпата безжизненост на Келс внезапно се преобрази в силно движение.

Джоана се хвърли в краката му.

— Келс… изслушайте ме! — замълви тя бързо и смутено. — Джим Клийв беше мой… любим… там, в Худли. Ние се скарахме. Аз го подиграх. Заявих му, че той няма смелост… да бъде дори истински лош. Тогава той ме напусна… с гняв и огорчение. На следния ден тръгнах по неговата диря. Исках да го настигна… Вие сигурно си спомняте… как ме срещнахте. При мене се намираше и Робъртс… как вие убихте Робъртс… и всичко останало? След като аз и Джим се срещнахме тук около границата… не се осмелих да ви разкажа за нашите връзки. Опитах се да повлияя на Джим. Това ми се удаде… докато отидохме в Алдър-крийк. Там Джим подивя. Аз се омъжих за него… с надежда да го укротя и обуздая… Дойде денят на линчуването… В паниката ние бяхме разделени с вас. През нощта се скрихме и на сутринта се качихме в пощенската кола. Гулден, с черна кърпа през лицето, и бандата му нападнаха пощата. Те помислиха, че вие сте ни изпратили с колата. Ние ги излъгахме, но се видяхме принудени да тръгнем с тях… и да пристигнем тук, в Кябин Гълч… Надявахме се, че като ви разкажем всичко… вие ще ни освободите… А сега… сега…

Силите напуснаха Джоана и тя не можа да продължи. Мисълта за Гулден я докара почти до нов припадък.

— Всичко това е самата истина, Келс — добави Джим разпалено и се изправи с целия си ръст пред слисания бандит, който едва вярваше на ушите си. — Заклевам се. Трябваше най-после да узнаете това!

— Бога ми, мое момче, едва сега разбирам всичко! — изпъшка главатарят.

Тъпото вцепеняване на духа и тялото, последствие от пиянството, бързо изчезна от него. Разкритията, които чуваше, го накараха да изтрезнее веднага.

Джоана забеляза това само в миг… По израза на лицето му младата жена отгатна, че по-доброто аз в раздвоеното същество на разбойника бе взело връх. По лицето му тя прочете признаците на дълбоко и горчиво разкаяние.

Джоана падна на колене пред Келс и обгърна краката му. Той се опита да се отскубне от нея, но тя го държеше здраво.

— Станете! — заповяда й главатарят властно. — Джим, дръпни я назад!… Момиче… не правете такива работи спрямо мене!… Не съм ли аз, който преди малко… на комар…

— Ти проигра само живота й, Келс, само живота й, заклевам се в това! — извика Джим.

— Келс, изслушайте ме — започна пак Джоана с умолителен глас. — Вярвам, че не желаете… този човекоядец да ме грабне в своята власт?

— Не, Бога ми, не! — отговори Келс измъчен. — Аз бях пиян, безумен… Простете ми, момиче… Вижте… откъде можех да зная какво ще стане?… Ах, всичко това е адско мъчение!

— Някога вие ме обичахте — зашепна Джоана кротко и нежно. — Обичате ли ме още?… Келс, не можете ли да разберете? Още не е късно да се спаси моят живот… и вашата душа… Не можете ли да схванете? Вие сте били лош. Но ако сега ме спасите… от Гулден… да ме запазите за моето момче!… Аз почти ви опропастих… Бог ще ви прости!… Отведете ни оттук… придружете ни в нашето бягство… и никога вече не се връщайте на границата!

— Може би ще бъда в състояние да ви спася — промълви Келс сякаш на себе си.

Изглеждаше, че иска да обсъди положението, но като че ли за това му пречеха умолителните ръце, които продължаваха да обгръщат коленете му.

Джоана усети, че по тялото на главатаря минаха потръпвания. Той като че ли порасна. Докосването на ръцете му накараха младата жена да потрепери.

Тогава, бледен и потресен, към нейната молба се присъедини и Джим:

— Келс, веднъж аз ти спасих живота. Тогава ти каза, че един ден ще си спомниш за това. Сега… сега е моментът… За Бога, не ме принуждавай да застрелям тази нещастница!

Джоана се изправи, но ръцете й продължаваха да обгръщат Келс. Тя чувствуваше, че неговата смелост расте и разбираше, че в този момент той полага свръхчовешки усилия, за да се измъкне от бездната на своето падение.

Колко се радваше тя! Радваше се за него, за неговото спасение.

— Джоана, веднъж вие ми показахте какво нещо е в действителност любовта на една чиста жена. От този ден аз не съм същият човек. Станах по-добър в едно отношение… но по-лош във всичко друго. Силите ми намаляваха. Не се чувствувах повече на мястото си в тази погранична област. Картината на онзи миг ме преследваше неотлъчно. Вярвате ли ми? Въпреки всичко, което се е случило оттогава и особено днес?

Джоана чувствуваше копнежа на Келс, който той нямаше смелост да изрази. Тя прочете мислите му. И разбра, че той търсеше начин да поправи злото, което й бе причинил.

— Още веднъж ще преживеете този миг — промълви младата жена. — Искам да ви призная дори нещо повече. Ако не обичах Джим и бях срещнала вас по-напред… бих ви обикнала… И все едно дали сте бандит или честен човек, без колебание бих ви последвала и до края на света!

— Джоана!

Той произнесе името й като ридание — ридание от радост и същевременно от горест.

Джоана го погледна в лицето, но обилните й сълзи я заслепиха. И когато Келс я притегли към себе си, с такава буйна сила, която свидетелствуваше за върховното му себеотрицание, тя се отпусна в прегръдките му, отдаде ръцете си, устните си, без нито сянка от измамност, всецяло нежна, любеща и страстна жена.

Келс я пусна и се извърна встрани.

В този момент Джоана чувствуваше, беше абсолютно уверена, че този странен и силен човек, този главатар на банда, е в състояние да се издигне до висини, също така недостижими, както дълбочината на бездната, в която бе паднал.

Младата жена изтри сълзите от очите си. Окрили я нова надежда. Едно силно и сладостно чувство й даде нови сили.

Когато главатарят се обърна отново към нея, беше пак предишният Келс, същият, какъвто Джоана го познаваше от своите преживелици с него: хладен, спокоен, стоманен, с присъщата си почти любезна усмивка и със своите студени, бледи очи.

Само блясъкът, който сега озаряваше лицето на главатаря, беше нещо ново за Джоана.

Той не погледна младата жена, а се обърна към Клийв:

— Джим, съгласен ли си да правиш точно каквото аз ти кажа?

— Да, обещавам ти — отговори Джим.

— Колко револвера имаш?

— Два.

— Дай ми единия.

Клийв му подаде револвера, който през всичкото време бе държал в ръката си. Келс взе оръжието и го тикна в джоба си.

— Извади другия си револвер… и бъди готов! — каза той бързо. — Но не давай нито един изстрел, докато не падна аз… След това направи всичко, каквото е по силите ти… Запази последния куршум за Джоана… в случай, че…

— Обещавам — отговори Джим Клийв с твърд глас.

Келс извади ножа си от калъфката, която висеше на пояса му. Острието беше дълго и лъскаво. Главатарят скри острието на ножа в ръкава на дрехата си, а дръжката му запази в ръката си.

От устните му не се изплъзна нито дума повече. Не погледна и към Джоана.

Младата жена бе зърнала погледа на Келс, когато го прегърна и поднесе устните си към неговите. Това беше последният поглед на разбойника към жената, която боготвореше и за която се жертвуваше.

Келс излезе. Джим коленичи до вратата пред пролуката между завесата и стълбовете и започна да следи какво ще стане в съседната стая.

Силно олюлявайки се, Джоана се довлече пред цепнатината между гредите. Тя трябваше да види тази борба на всяка цена, дори кръвта да се смрази в жилите й… до мозъка на костите.

Бандитите седяха наведени над картите. Изглеждаха алчни и наежени.

Нито едно от мрачните лица не се вдигна, за да погледне, когато Келс се довлече до масата.

Гулден седеше с гръб към вратата.

Един слънчев лъч проникваше в хижата и Келс застана точно на неговия път, така че сянката му падна върху наведените глави на картоиграчите.

Колко зловеща беше тази сянка. Това беше мракът, в който златото не хвърля вълшебната си светлина.

Но пак никой не обърна внимание на главатаря.

Келс пристъпи по-наблизо. Внезапно го завладя страшна, непреодолима буйност. Тогава той направи един грамаден скок и заби ножа си в широкия врат на Гулден.

Грамадното тяло на великана се наклони, олюля се и прекатури масата, която събори пейките и хората. От гърлото на горилата изригна страхотен рев, безобразен и задъхан.

Келс веднага блокира входната врата на хижата, с по един револвер във всяка ръка, но само револверът, намиращ се в дясната му ръка, забълва дим и червени пламъци.

В голямото помещение избухна невъобразима суматоха — дрезгави викове и писъци, които заглушиха грозния рев на Гулден.

Револверите на бандитите загърмяха. Сиви облаци дим обгърнаха сцената и с всеки изстрел димната завеса ставаше все по-гъста.

Червени мълнии излитаха от пода — от револверите на повалени бандити, а също и от двата револвера на Келс.

Фигурата на главатаря престана да изглежда така пламенна и могъща; той бе станал сякаш по-малък. Тялото му се прегъна. Но червените светкавици, излитащи от неговия револвер на къси интервали, даваха да се разбере, че той не престава да се сражава.

Малко след това след един залп откъм лявата страна на главатаря, той залитна към вратата. Отривисти гърмежи от уинчестерова пушка заглушиха тъпите изстрели на револверите.

Гъстото було, което бе паднало пред погледа на Джоана, се разкъса — или може би димът се разнасяше встрани? — защото тя изведнъж започна да вижда по-ясно. Поведението на Гулден я смая, изпълни я с ужас. Очевидно великанът беше обезумял. Влачеше се пипнешком из стаята, през облаците дим, клатушкаше се наляво-надясно пред редиците на сражаващите се бандити и грамадните му лапи търсеха да уловят нещо. Изглежда, че чувството за ориентация и усетът за равновесие бяха престанали да действуват у него.

Грозният рев на Гулден продължаваше да заглушава адската врява, но постепенно отслабваше. Огромните му сили започваха да се изчерпват. Краката му се подкосяваха. Неочаквано той изтегли двата си големи револвера и започна да стреля — сляпо и безумно, без да се прицелва. Така уби Блики, който беше ранен.

Сред адската олелия Гулден се натъкна на Джеси и насочи двата си револвера срещу него. Джеси схвана грозящата го опасност, извика нещо и стреля мигновено. Тъй като в същия миг обаче и Гулден натисна спусъка, двамата се повалиха едновременно на дъските. Но Гулден се приповдигна отново, ревящ като настръхнал бик, с окървавено чело, представляващ все още страшна машина на разрушението. Той като че ли гледаше в една посока, а стреляше в друга. Дълго време след като куршумите му се бяха свършили, продължаваше да натиска диво спусъците на револверите си.

Келс вече се бе свлякъл на колене, държейки само един револвер. И този револвер трепереше в ръката му… вдигаше се, даваше изстрел… падаше… отново се вдигаше… отново стреляше.

Лявата ръка на главатаря беше простреляна. Но по лицето му, което се мяркаше от време на време през тънките облаци дим, се разливаше някакво сияние.

Освен Гулден единственият, който още се държеше на крака, беше Пайк; но и той бе тежко ударен. След като изстреля и последния си куршум, Пайк захвърли револвера, измъкна един нож и се спусна срещу Келс. Той стреля още веднъж и улучи Пайк, но не можа да спре неговия устрем.

Тишината, която бе настъпила сред странния хаос от викове, писъци и гърмежи, действуваше зловещо. Великанът, който продължаваше да се клатушка и правеше опити да тръгне слепешком подир Пайк, приличаше на грамаден призрак.

Изведнъж Гулден напипа прекатурената маса, изкърти с едно-единствено дръпване крака й и го размаха като боздуган над главата си. Ревът на горилата се бе превърнал в хрипливо свистене.

Пайк се препъна в трупа на Блики, падна и отново стана. Келс се изправи с мъка, олюля се, запрати непотребния си вече револвер в лицето на Пайк и с последни сили се хвърли върху него на решителна борба. Двамата се залюляха наляво-надясно.

В това време великанът Гулден стигна до тях и се заклатушка над главите им.

Келс и Пайк продължаваха да се борят ожесточено. Внезапно Пайк се строполи на пода от страшния удар на Гулден, който бе стоварил дървения крак на масата върху главата му.

Силата на удара лиши Гулден от равновесие. Келс улови дръжката на ножа, който продължаваше да се подава от врата на Гулден, и започна да го тегли с всички сили. Гулден отново се изправи и това негово движение даде възможност на Келс да изтегли ножа от врата му. От раната бликна силна струя кръв и великанът се сгромоляса на дъските.

Келс изтърва ножа. Люлеейки се силно на краката си, той започна да се взира в зрелището, което се представяше пред очите му: безжизнените тела на бандитите и грамадното окървавено туловище на Гулден, който хъркаше в агония.

След това главатарят направи няколко колебливи стъпки и се строполи до вратата.

Джоана поиска да излети бързо навън, но тялото й сякаш се бе схванало и тя едва запристъпя.

Джим, който също се затича към съседната стая, се видя принуден да се върне, за да я подкрепи. Така че на Джоана се стори безкрайно дълго времето, докато двамата стигнат при Келс.

Джоана коленичи до него и повдигна главата му. Лицето на главатаря беше бяло, очите му бяха отворени. Но тези очи бяха само прозорци на една отлитаща душа. Келс не позна Джоана. Съзнанието му беше мъртво. И животът бързо напускаше тялото му.