Зейн Грей
Легионът край границата (14)

Глава 14

Възможностите за девойката да наблюдава Келс и хората му и да подслушва техните разговори и тук бяха също така големи, както в Кябин Гълч. С течение на времето обаче се оказа, че Келс, който по-рано беше откровен и словоохотлив, сега бе станал предпазлив и загадъчен. Джоана забеляза, че през ранните вечерни часове при него идваха всевъзможни типове, поединично или по двама. Съвещанията им се водеха с тих и сериозен глас. Дебнейки навън през малкото си прозорче, девойката виждаше тъмни и мълчаливи силуети, които се движеха по вдлъбнатия път към дъното на хижата или пък се връщаха обратно оттам. Нито един от тия силуети не се приближавате към предната врата, където обикновено стоеше на стража Бейт Ууд, пушейки лулата си.

Джоана успяваше да долавя само отделни откъслеци от тайнствените съвещания. Няколко бегли думи, които чу веднъж, я накараха да извади заключение, че по някаква причина, която й бе неизвестна, Келс се стреми да добие широка известност в града на златото. Алдър-крийк трябваше да разбере, че му е направил честта да се засели в него един силен и забележителен човек. Джоана беше на мнение, че тъкмо това е последното нещо, което би трябвало да стори бандитът. Каква удивителна смелост притежава тоя Келс! Още преди години той бе станал знаменит в Калифорния, а в Невада за главата му беше определена голяма награда. А сега този прочут, макар и още непознат главатар на пограничните разбойници в Айдахо, бе обхванат от силно желание да стане известен, уважаван и могъщ. Джоана трябваше да признае пред себе си, че не може да изкорени напрегнатия интерес, който проявява към съдбата на големия разбойник, въпреки погнусата си от неговите злокобни планове и начинания, които сееха само ужас и смърт.

На следния ден девойката напразно дебнеше сгоден случай, за да съобщи на Джим Клийв, че след падането на мрака той би могъл през всяко време да дойде при нейното прозорче, където двамата биха разговаряли и кроили планове. Джоана вече носеше облеклото, което сама си бе приготвила — за голяма радост на Бейт Ууд и Червения Пирс. Последните двама проявяваха към съдбата на девойката същия голям интерес, който тя изпитваше към участта на Келс.

Щом Джоана се появи в новите си дрехи, Ууд поклати глава със задоволство, а Пирс й заяви направо, че пак е станала истинска дама. Много чудно се виждаше на девойката обстоятелството, че Пирс, когото тя смяташе за твърде лукав и коварен и комуто не би посмяла да се довери напълно, правеше открито злобни намеци по адрес на Келс, в които осъждаше подлите похвати на главатаря. Колко странна беше тая искреност на Пирс!

Когато Джим Клийв видя за пръв път Джоана в новото й облекло, той се зарадва до такава степен, че лицето му промени цвета си няколко пъти. Джоана се побоя, че любимият й може да се издаде, и побърза да се махне от погледа му.

Малко време след това Келс извика девойката от стаята й. Лицето му имаше обичайния си мрачен и замислен израз. Червения Пирс и Джеси Смит стояха до него, изпънати като войници. Клийв бе седнал на прага на вратата, а Ууд се облягаше на стената.

— В пакетите, които ви купих, намира ли се някое парче тънък плат, което би могло да ви послужи за було? — запита я главатарят.

— Да — отговори Джоана.

— Донесете го — заповяда й той. — А също и шапката си.

Джоана отиде в своята стая и скоро се върна с означените вещи. Шапката й беше същата, която бе носила при тръгването си от Худли.

— Това е достатъчно — рече Келс. — Сложете булото на лицето си. Много съм любопитен да видя как ще изглеждате забулена.

Макар да изпита силно удивление, Джоана се подчини и изпълни нареждането на разбойника, защото нямаше и най-слабо понятие каква е неговата цел.

— Искам да бъдете преоблечена, но така, че да личи вашата младост, а красотата ви да привлича — каза Келс и натъкми булото на девойката другояче, не както тя го бе поставила. — Така… Сега всеки мъж ще изпита любопитство да види лицето ви… Сложете шапката си.

Джоана стори и това. Тонът на Келс стана много по-внушителен:

— Ще трябва да слезете в града. Разходете се съвсем бавно до „Последното златно зърно“. Пресечете улицата и се върнете обратно. Поглеждайте всеки мъж, който ви среща или стои край пътя. И не се плашете ни най-малко. Пирс и Смит ще ви следват по петите от съвсем близко разстояние. Преди да ви се случи и най-малката беда, те ще ви се притекат на помощ… Разбирате ли ме добре?

— Да — отговори Джоана.

Червения Пирс поклати глава недоволно.

— Джек, на мен ми се струва, че така тя ще бъде принудена да чуе доста нахални и безобразни думи — каза той мрачно.

— Ти ще благоволиш да си държиш устата! — извика Келс, обзет от внезапна ярост, която бе причинена, изглежда, от някакъв недоизказан намек в думите на Пирс. — Аз съм обмислил всичко. Тя няма да чуе какво й казват… Слушайте — обърна се той отново към девойката, — вземете малко памук или нещо подобно и си запушете ушите. И то здраво ги запушете.

Джоана се върна в стаичката си, откъсна няколко меки парцалчета от едно вълнено парче плат и ги натъкна в ушите си. След това се върна при бандитите. Келс започна да й говори; тя чуваше гласа му глухо, но не можеше да разбере думите. Поклати глава, за да му покаже, че не чува. Тогава Келс направи повелително движение, с което й даде да разбере, че може да започне странната си разходка.

Прекрачвайки прага, Джоана мина покрай Джим. Какво ли мисли той за тази работа? Помъчи се да види лицето му, но не й се удаде.

Когато стигна до първите палатки, девойката не можа да противостои повече на силното си желание да погледне назад. Пирс вървеше подир нея на разстояние не по-голямо от двадесет метра, а Смит го следваше на също такава далечина. Джоана изпитваше различни чувства, но любопитството преобладавате над всички. Тя се досещаше, че Келс иска да привлече вниманието на обитателите на лагера върху нейната личност, но не можеше да отгатне причината. Забележително беше и това, че разбойникът не желаеше да я излага на никакви хули и безобразия, докато тя изпълнява тайнствената си мисия.

Едва след като вече бе изминала значителна част от пътя към „Последното златно зърно“, Джоана започна да чувства вниманието, което мъжете й посвещаваха. Един мексиканец направи опит да я заговори, като се изблещи насреща й, разпитвайки белите си зъби и впивайки в нейното лице черните си кръгли очи. Особено любопитно в нея се заглеждаха младите златокопачи и мнозина от тях се опитваха да я заговорят. Вървейки по дървения тротоар, Джоана срещаше мъже от всякакъв род; повечето я отминаваха, без да й обръщат особено внимание. Тя изпълняваше буквално нарежданията на Келс. Но когато стигна до локалите, към нея започнаха да се приближават безделници с нагли физиономии и побойници с мрачни погледи. Тя ускори крачките си. Но и това не улесни много задачата й, която бе започнала да става все по-мъчителна. Колкото по-нататък отиваше, толкова мъжете ставаха по-дръзки и по-безсрамни. Нима Келс си бе позволил да я изложи съзнателно на подобна гавра? Джоана и не подозираше какво искат от нея всички тези мъже, но се съмняваше, че причината се крие в нейната глухота. Техните погледи говореха нещо друго и съвсем не можеше да се считат като комплименти за едно младо момиче.

Изведнъж Джоана бе обладана от лудо желание да побегне и трябваше да положи големи усилия, за да запази сравнително спокоен вървеж. Един особено твърдоглав негодник вървя известно време редом с нея. Макар да не чуваше нито дума, Джоана не беше толкова наивна, за да не разбере, че всички тия безделници й правеха любовни изповеди и предлагаха познанството си. Девойката се възмути. И твърдо реши, като се върне, да каже в лицето на Келс мнението си за безобразната му постъпка.

Стигнала до „Последното златно зърно“ — това заведение беше едновременно пивница и комарджийница — Джоана прекоси улицата и тръгна обратно към къщи. Пред заведението стояха разпръснати групи от мъже, а през вратата непрестанно влизаха и излизаха хора. Висок тип, черните дрехи на когото издаваха професионалния комарджия, се откъсна от една група и се спусна стремително към девойката, сякаш възнамеряваше да й пресече на всяка цена пътя за отстъпление. Той носеше дълго черно палто, черна вратовръзка и сомбреро от същия цвят; имаше малки, твърди, проницателни очи, черни като дрехите му, носеше ръкавици и в сравнение с останалите мъже изглеждате твърде чист и спретнат. Комарджията заговори Джоана и тръгна заедно с нея. Девойката се изплаши не на шега и втренчи поглед право пред себе си. Обхвана я силно желание да се втурне да тича. Мъжът продължаваше да върви редом с нея и устните му се движеха непрекъснато. Джоана чуваше леко само гласа му. Изведнъж мъжът я хвана под ръка, твърде нежно, с известна интимност. Джоана се откъсна от ръцете му и ускори крачките си.

— Хей! Оставете момичето на спокойствие!

Тези думи навярно бяха произнесени много силно, защото Джоана ги чу съвсем ясно и отчетливо. Тя позна гласа на Червения Пирс и се обърна за миг назад, обзета от трескаво любопитство. Пирс бе достигнал комарджията. Към двамата се стичаха мъже от всички страни. Джоана се спря неволно. Какво ще стане сега? Комарджията говореше възбудено и вероятно се извиняваше, стараейки се да обясни своето поведение. Но очите на Пирс изпускаха мълнии от гняв. Той ръкомахаше силно пред лицето на комарджията.

— Ако ви посоча на баща й, зле ще си изпатите! — извика Пирс заканително.

Джоана не чака повече. Тя се обърна и почти се затича. Сигурно ще се стигне до стрелба. Дали пък намерението на Келс не е било точно това? Така или иначе тя бе подхвърлена на едно оскърбление, унизително до крайна степен, което й бе причинило голяма мъка. Девойката бе обладана от силен гняв. Внезапно й хрумна мисълта, че нищо няма да й навреди, ако веднъж разиграе пред Келс сцена, при която да прояви непресторена ярост. Разбойникът не биваше да се осмелява да използва Джоана като оръдие за позорните си планове.

Девойката бързо измина обратния път и когато хижата на разбойниците се появи пред нейния поглед, за своя изненада забеляза, че Пирс и Смит я бяха почти настигнали. Джим Клийв продължаваше да седи на прага. И Келс също се намираше пред хижата. Той крачеше бързо нагоре-надолу и от това Джоана заключи, че е обладан от силно вълнение. Сигурно в тази машинация се крие някаква по-дълбока причина, която Джоана не можеше да проумее. Тя извади вълнените парцалчета от ушите си и усети голямо облекчение. Достигна хижата тичешком, застана пред Келс и дръпна булото от лицето си.

— Не беше ли това… една голяма мерзост от ваша страна? — извика Джоана гневно и почувствува как бузите й се обливат с пламенна червенина. — Ако бях подозирала само мръсното ви намерение… никога не бихте могли да ме заставите… да извърша това!… Изпратихте ме в града с някакво… гадно намерение… Вие не сте джентълмен!

Джоана съзнаваше отлично, че нейната малка реч, особено към края, е съвършено абсурдна. Но тази реч оказа необикновено въздействие върху Келс. Лицето на разбойника изведнъж доби крайно сериозен вид и се покри с червенина. Той се смути силно, измърмори нещо неразбрано и млъкна веднага, вероятно не намирайки приемливо оправдание на постъпката си. Главатарят пристъпи умолително към Джоана, но тя мина с презрение покрай него и изтича в своята стаичка. Чу как бандитът отрупа Пирс с яростни ругатни, мъчейки се да стовари отговорността върху своя помощник.

— Защо допусна да станат случки, които толкова са разгневили момичето? — извика Келс.

— Но нали ти сам искаше да оставим да бъде оскърбявана? — протестира Пирс горещо.

— Глупак! — изрева Келс. — Моята цел беше само да се допусне някой тип да се приближи достатъчно до нея, за да имам основание да твърдя, че я оскърбил. А ти оставяш момичето да се разхожда из лагера без закрила и допущаш да бъде действително оскърбено!… Пирс, изпитвам горещо желание да те поваля на земята с един куршум!

— Куршум ли! — извика Пирс силно ядосан. — Заради това, че изпълних твоите заповеди така, както ги разбрах… Слушай, Келс, ти губиш разума си винаги, когато това момиче играе някаква роля. Това е истината! Казвам ти я, без да ме е грижа дали ти е приятна или не! Аз отдавна съм дошъл до извода, че ти ще се скараш с всички нас заради това момиче. И днес окончателно се убедих в това.

Джоана хвърли бърз поглед през отворената врата и забеляза, че Клийв пристъпи между двамата разгневени мъже. Но едва ли щеше да има нужда от неговата намеса, тъй като хапливата ирония на Пирс възвърна благоразумието на Келс. Двамата бандити размениха още няколко думи, които бяха много тихи, за да стигнат до ушите на Джоана и след това се отправиха към селището, придружени от Джеси Смит. Джоана излезе от стаята си, застана пред вратата на хижата и се загледа след тях. Бейт Ууд седеше до стената и пушеше лулата си.

— Изпитвам потребност да кажа и аз веднъж истинското си мнение — обърна се той съчувствено към девойката. — Никога не бих се съгласил да взема участие в тази долна и мръсна комедия. Казвам ви, мис: този лагер на златотърсачи е най-пропадналото селище, което съм виждал някога. Особено жените са изгубили всякакъв срам и вече нямат образ на жени! А какво ще бъде, когато заиграят револверите и златото започне да се краде.

— Защо Келс непременно искаше да бъда оскърбена от някой нехранимайко? — запита Джоана.

— Ох, той има нужда от един хубав повод, за да пристъпи към жестока саморазправа — отговори Ууд.

— Саморазправа ли?

— Разбира се — каза Ууд сухо.

— Но защо?

— Просто за да може да се появи на сцената — гласеше уклончивият отговор на Бейт Ууд.

— Много чудно — каза Джоана.

— Да, през последно време поведението на Келс е много особено. Червения Пирс го настъпи точно по мазола. Келс ще се скара с всички ни заради вас!

— Какво искате да кажете?

— Следното: той върви наляво, бандата — надясно.

— Защо? — попита Джоана сериозно.

— Съществуват много причини, мис — отговори Ууд замислено. — Преди всичко стана явно, че Келс не е ликвидирал Халови и Бейли за това, че са се отнесли безсрамно с вас — такова е било и неговото собствено мнение, — а само защото не е искал да има съперници. Всички ние знаем с положителност, че именно вие сте стреляли срещу него… и че не сте му жена. Той организира своя легион и кове планове да граби и тероризира тоя лагер. И продължава да е привързан все тъй към вас. Готов е да убие всекиго, който би се осмелил да хвърли поглед върху вас… Поради всичко това той не е вече предишният Джек Келс и постепенно губи влиянието си сред бандата. Рано или късно нашите пътища ще се разделят.

— Имам ли верни приятели между вас? — запита Джоана ненадейно.

— Вярвам, че имате мнозина.

— А вие мой приятел ли сте? — продължи девойката замислено, с твърде любезен тон.

Белокосият бандит свали лулата от устата си и измери Джоана с поглед, който изпущаше искри. Очите му се бяха налели с кръв.

— Положително. Ако пожелаете, аз ще ви измъкна от хижата. Само при една думичка от вашата уста съм готов да забия ножа си в тялото на Келс.

— Ох, не, не, страх ме е да избягам… и не е необходимо да причините зло на Келс… Въпреки всичко той се отнася много добре с мене.

— Много добре ли!… Като ви държи затворница, както би постъпил само един индианец? Като ми заповядва да ви пазя най-зорко… и да ви заключвам постоянно и с особена грижливост?

Пламенният гняв и възмущението на Бейт Ууд бяха искрени. Но въпреки всичко Джоана знаеше добре, че не може да му се довери напълно — нито на него, нито на Пирс, нито на когото и да било от останалите бандити. Свирепата им омраза към Келс би се променила веднага в нещо друго, ако от неговите ръце девойката би изпаднала в тяхна власт. Все пак през ума на Джоана мина мисълта, че би могла да се възползува от симпатията, която Бейт Ууд й засвидетелствуваше.

— И така, значи аз съм затворница?

— По всичко изглежда.

— И нямам право да говоря с никого?

— О, ако желаете, можете да ме имате на ваша страна. Зная, че не аз съм човекът, за който вие си мечтаете. Но мога да ви занимавам чудесно. Ще ви разправям много и хубави истории. А когато Келс отсъствува, ще ви позволявам да правите всичко, каквото пожелаете, ако ми дадете дума, че ще се грижите да не узнае Келс.

— Благодаря, Бейт. Аз трябва да ви уважавам — отговори Джоана трогната и се прибра в стаичката си.

Имаше много неща за шиене. Джоана се отдаде на труд. Работейки, тя размишляваше и така часовете отлитаха бързо. Когато светлината намаля дотолкова, че стана невъзможно да се шие повече, девойката остави работата си настрана и застана до малкото прозорче, за да се възхити на залеза на слънцето. Откъм входната врата на хижата долетяха заглушени гласове. Вероятно Келс се бе върнал заедно с хората си.

Ненадейно силует, който беше по-тъмен и от скалите, прикова блуждаещия поглед на Джоана. До края на малката вдлъбната пътека седеше мъж. Девойката в миг позна Джим Клийв. Той гледаше към малкото прозорче… към нея. Джоана се огледа и след като се увери, че наоколо не се мярка никой, провря навън ръката си и направи знак. В отговор Джим също махна предпазливо с ръка. В следния миг той стана и се отдалечи. За Джоана не бе нужно повече, за да се убеди, че и Джим също е бил осенен от нейната идея: тази нощ тя ще говори с него. При тази мисъл тръпки на възторг пролазиха по жилите й. Тайнствената обстановка и голямата опасност, на която се излагаха с Джим, придаваха особена сладост на предстоящата им среща. Джоана зачака, обхваната от дълбоко задоволство, примесено с приятност и страх. Тя не само се подчиняваше на зова на любовта, но смееше да се излага и на голям риск. Постъпката й беше плод както на нейната вродена упоритост, така също и на диво и непонятно чувство, което се раждаше от средата около нея и от повелята на часа.

Скоро след това Бейт Ууд повика Джоана за вечеря. Пирс, Смит и Клийв един след друг насядаха около масата; Келс изглеждаше измъчван от нещо. Лицето му беше влажно и бледно, покрито със странна сянка, сякаш под светлата кожа лежеше нещо тъмно. Джоана никога не бе го виждала с такъв изглед и изпита страх, сякаш откриваше нова отвратителна черта в характера на този човек. Пирс и Смит се държаха напълно естествено, ядяха с охота и бъбреха за златните мини.

Вън цареше вече дълбок мрак. Джоана си легна. Разбира се, тя не заспа, а започна да чака, ослушвайки се. Стори й се, че изминаха безкрайно много часове, преди мъжете да напуснат хижата, макар в действителност да бе изтекло твърде малко време. След това Бейт Ууд се залови да почисти съдовете, които дълго време тракаха и дрънкаха в ръцете му. Бейт обичаше да готви, но миенето на съдовете го отвращаваше. След десетина минути той седна удобно на прага, за да си изпуши вечерната лула. Настъпи пълна тишина.

Тогава Джоана стана от леглото си и пристъпи към прозорчето.

Не стана нужда да чака дълго. Тихи, едва доловими стъпки накараха пулса й да забие по-силно. Тя подаде главата си навън от прозореца и в същия момент пред нея застана тъмна фигура, изпъкнала сякаш от царството на сенките.

— Джоана! — прошепна сянката.

— Джим! — прошепна и девойката, също така тихо и радостно.

Младежът пристъпи още по-близо; протегнатата ръка на Джоана го докосна, плъзна се непринудено нагоре по неговото рамо и обгърна шията му. Лицето на Джим стана по-ясно различимо сред тъмните сенки на нощта. Джоана впи устните си в устните на младежа и затвори очи от сладостта на целувката. Каква надежда и каква нова сила изникваше за нея и за него от това сливане на техните устни!

— Ох, Джим! Толкова се радвам… че си близо до мене… и че мога да усещам твоето тяло — промълви девойката.

— Обичаш ли ме още? — отвърна младежът шепнешком.

— Още? Все повече… все по-силно!

— Кажи ми го тогава!

— Джим, обичам те!

Устните им се сляха отново. Джим пръв се откъсна от целувката.

— Любима, защо не се съгласи да избягаме, преди да пристигнем в този лагер?

— Ох, Джим, нали ти обясних причината. Страх ме беше. Щяха да ни заловят. И Гулден…

— Но тук няма да ни се представи нито веднъж дори наполовина така благоприятна възможност. Келс е наредил да те пазят зорко. Сега той е съвсем друг човек. Станал е хитър и неумолим. А жителите на Алдър-крийк! Тези златокопачи! На тях бих се доверил още по-малко, отколкото на хора като Ууд или Пирс. Те са просто обезумели. Жертва на златната лудост! Няма да чуят дори и предсмъртния ти вик. Ако ги заставиш да те изслушат, те чисто и просто няма да ти повярват. Този лагер е издигнат само през една-единствена нощ. И не може да се сравнява с никое селище, за което някога съм чувал. Тук няма нито следа от човеколюбие. Този лагер е така чудноват… така… ох, не зная как да го окачествя. Струва ми се, че при откриване на големи залежи от злато хората се превръщат в койоти, които налитат на леш. Ти видя всичко това с очите си. На тези хора липсва всякакъв морал. Никой тук не проявява човешки чувства.

— И аз също се страхувам, Джим. Ах, защо нямах смелост да дам съгласието си за бягство, докато още се намирахме в Кябин Гълч! Но не бива да се отказваш от това намерение нито за секунда дори. Можем да избягаме. Трябва да изработим нашия план и да чакаме. Установи къде се намираме… на какво разстояние от Худли… какво можем да очакваме… и дали е разумно да се сближим с някого от този лагер.

— Да се сближим с някого ли? Не вярвам — след всичко, което се случи днес — прошепна Джим печално.

— Защо? Какво се е случило? — запита девойката бързо.

— Джоана, ти не схвана ли защо Келс те изпрати сама в лагера?

— Не.

— Слушай тогава… Аз тръгнах с Келс, Смит и Пирс. Те забързаха направо към „Последното зърно“. Улицата пред локала беше задръстена от навалица. Пирс се доближи до един мъж — ако се съди по облеклото му, той беше комарджия — и каза с висок глас: „Ето, този тип е!“… Комарджията се стресна, побледня и посегна към револвера си. Но Келс изпревари и го застреля!… Повали се мъртъв на земята, без да издаде нито звук. Тълпата изпусна ужасен вик, след това настана мълчание. Никога не съм виждал този бандит така хладнокръвен и с такъв властен вид. След това той заговори към тълпата: „Този комарджия е обидил дъщеря ми! Хората ми са го видели. Аз се наричам Блайт. Дошъл съм тук, за да закупя златоносни периметри. Бих желал да ви заявя следното: вашият Алдър-крийк има злато; но необходимо е неколцина от най-добрите ваши съграждани да вземат грижата и създадат ред и условия, при които едно момиче да може спокойно да върви по улицата.“

Джим направи кратка пауза, за да си отдъхне, и продължи развълнувано:

— Джоана, казвам ти, това беше грандиозен блъф от страна на Келс, но той произведе светкавично действие. Когато Келс тръгна да си отива, зад гърба му се нададоха възторжени викове. Главатарят искаше да създаде впечатление, че е човек с характер и значение. Това му се удаде напълно. Доколкото можах да наблюдавам очевидците на тази сцена, между тях нямаше нито един, който да не изказа открито възхищението си от Келс. Видях даже, че някои подритнаха с крак трупа на картоиграча.

— Джим — промълви Джоана. — Значи само за тази цел… го е убил!

— Само за тази цел… Кръвожадният демон!

— Но въпреки това… защо? Та това е било чисто убийство, извършено умишлено и хладнокръвно.

— Не, шансовете на двамата бяха равни, Келс даде възможност на комарджията да посегне към револвера си. Длъжен съм да подчертая това обстоятелство, за да не бъда несправедлив към Келс.

— Нима то променя с нещо същността на убийството? А пък аз бях започнала да забравям какво чудовище е този разбойник.

— Джоана, мотивите му са ясни като бял ден. Този лагер на златотърсачи е нов и още не е достигнал онова състояние, когато започват безсмислените изтребления и кръвопролития. Или, да се изразя по-правилно, не беше го достигнал до днес — преди изстрела на Келс. Вестта за убийството ще се разпространи с бързината на вятъра и общото внимание на хората ще се насочи към този Блайт, който е дошъл да купува златни мини. Неговото злодеяние ще се разглежда като дело на човек, който е длъжен да защищава честта на своята дъщеря. Келс ще си спечели уважението и симпатиите на всички. Тогава Келс ще заговори с тон на човек, който притежава голямо богатство. Скоро жителите на това селище, които непрекъснато се сменяват, но числото им не престава да расте, ще започнат да гледат на Келс като на богат и влиятелен човек. И бъди уверена, че главатарят ще вложи в тази игра цялото влияние на своята личност. Между това, той ще започне да оплячкосва тайно златокопачите. Трудно ще бъде да го заподозрат! Планът на Келс е като самия него — гениален!

— Джим, не е ли наш дълг да разкрием неговите престъпления? — прошепна Джоана трепереща.

— Мислих за това. Чувствувам се някак съучастник. Но за Бога, кому бихме могли да изложим истината? Тук не бива и да помислим дори да отворим уста… Не забравяй, че ти си затворница. А мене ме смятат за бандит — член на граничния легион. Как можем да избягаме оттук и да спасим живота си — ето, тази единствена мисъл ме преследва и измъчва неотклонно.

— Джим, ще ме затворят в тази стаичка и няма да имам какво друго да правя, освен да чакам — да чакам без смисъл и без край. Трябва да ме навестяваш всяка нощ!… Ще идваш, нали?

Вместо отговор, той я целуна.

— Джим, какво ще предприемеш междувременно? — запита девойката плахо.

— Ще започна да работя в някой периметър. Ще копая злато. По този въпрос вече говорих с Келс и той остана възхитен от моята идея. И тогава ми изказа своите опасения, че на хората му няма да се хареса именно оная част от неговия план, която ги задължава да се заловят на работа. Копаенето на злато не е лесно нещо. По-леко е да се краде злато. Но аз съм решил да работя дори и да трябва да изкопая цяла планина. Няма ли да бъде щастие, ако се натъкна на богата златна жила?

— Джим, и тебе те хваща златната треска.

— Джоана, ако случайно се натъкна на купища злато, на големи златни залежи… тук са били открити до днес много места, извънредно богати със злато… Тогава… би ли се омъжила за мене?

Гласът на Клийв трептеше от нежност, боязън и страстен копнеж. Повече от всякакви думи този глас разкри на Джоана чувствата, които вълнуваха младежа, как той се надява, страда и се страхува. Тя погали Джим по бузата. И в мрака на нощта, докато сърцето й преливаше от желание да поправи всичкото зло, което му бе причинила, девойката чувствуваше, че в душата й никне безумна смелост — сладка, бунтовна, непреодолима.

— Джим, ще се омъжа за тебе… безразлично дали ще намериш злато или не — прошепна тя.

И тогава отново последва момент на сладко упоение, на пълна самозабрава. Най-сетне Клийв се откъсна от прегръдките на любимата си. Джоана се облегна на прозореца и проследи с поглед силуета му, докато се загуби напълно в нощта. Лека болка прониза нейните гърди и в очите й се появиха сълзи.

* * *

От този ден нататък Джоана заживя сред пълна откъснатост и самота в малката стаичка на хижата. Такава беше волята на Келс, а засега Джоана не бе сметнала за благоразумно да се възползува от двуличието на Бейт Ууд. Последният й носеше редовно храната и видимо заключваше вратата с голяма грижливост. В действителност обаче никога не обръщате ключа.

Макар Джоана да живееше като затворница, дните и нощите отлитаха бързо.

Келс редовно оставаше буден до късно през нощта и прекарваше в сън първата половина на деня. Беше придобил навик да посещава Джоана всеки ден по обед. Когато влизаше в нейната стая, изглеждаше мрачен, уморен, студен и отблъскващ. Явно беше, че посещава девойката с единствената цел да намери разтуха при нея и за кратко да отхвърли бремето, което му тежеше през тези дни. Разбойникът напущаше Джоана утешен и облекчен. Пред нея той никога не произнасяше нито дума за Алдър-крийк или за граничния легион, или за злато въобще. Първият му въпрос винаги се отнасяше до нейното здраве, а след това започваше да я пита какво може да направи за нея и какви подаръци да й донесе.

В отсъствието на Келс Джоана изпитваше отвращение от него, но това чувство изчезваше, когато той се намираше при нея. Понеже съзнаваше много добре голямото си влияние над бандата, девойката се отнасяше към него приятелски и съчувствено. Двамата разговаряха любезно и непринудено; Джоана често избухваше във весел, звънлив смях. Нейната прелест и жизнерадост действуваха животворно върху бандита. Той започваше да се преобразява бавно, оживяваше се постепенно и накрая се възпламеняваше. Печал, грижи, мъки, мрачност и напрегнатост — всичко това изчезваше от Келс и в такива моменти той наистина ставаше съвършено друг човек. Обземаше го странна откровеност.

Веднъж той призна на Джоана, че беглата и мимолетна сянка на истинската любов, която тя му дала да почувствува в Кябин Гълч, рядко изчезва от душата му. Никога жена не го е целувала така, както Джоана го била целунала. Тази целувка го преобразила. Преследва го ден и нощ. И ако в бъдеще не е в състояние да си извоюва такива целувки от нея — драговолно подарени и с искрено чувство, — той изобщо предпочита да се откаже от всякакви целувки. Никога устните му няма да се докоснат до устните на друга жена.

Със страшната сериозност на озлобен парий, жаден за малко човечност и ласки, той започна да умолява девойката да му подари своята любов. Джоана, която се пазеше да му каже, че целувката й в Кябин Гълч е била само притворство от нейна страна, се задоволи да поклати глава отрицателно и му отговори, че изпитва съжаление към него, че колкото повече се убеждава в неговата любов, толкова по-твърда става вярата й, че той ще й върне свободата. Келс запротестира буйно и заяви, че я пази при себе си, защото я счита като свое съкровище. Той не може да се раздели с нея, защото тя е станала негов блян, защото сега той живее единствено с надеждата, че един прекрасен ден тя ще го залюби. Имало е вече такива случаи, когато жени са се влюбвали в своите пазачи или тъмничари.

Подобни сцени започнаха да се повтарят често. Но най-вече разбойникът не се уморяваше да моли Джоана да му покаже още веднъж на дело какво значи да бъде обичан от чиста и девствена жена. Девойката, която съзнаваше, че сега силата й се крие само в нейната недостъпност, се преструваше, че се колебае, но в действителност знаеше, че никакво себеотдаване вече не е възможно от нейна страна. Въпреки това, присъствието на Джоана всеки път вдъхваше нова смелост на Келс. Той излизаше от нейната стаичка обаян, с нов възторг и със сияещо лице, но също и с подигравателна усмивка на устните, сякаш чувствуваше преображението, което девойката причиняваше в душата му. Мисълта за Джоана стоеше над всичко друго в ума на Келс и го оставяше равнодушен към факта, че властта му над бандата чезне безспирно.

Следобед главатарят слизаше редовно в лагера, за да затвърди познанствата, които бе завързал, или за да купи нови периметри. А понякога се отпущаше и вземаше участие в играта на комар. При завръщането на Келс, ако Джоана изпитваше желание да погледне през една цепка на вратата в голямото помещение на хижата, винаги можеше да познае по външността на главатаря дали е играл и дали е спечелил, или загубил.

Повечето от вечерите Келс прекарваше в своята хижа, която след падането на мрака ставаше средище на тайнствени събития. Започваха да се изреждат членовете на граничния легион, които идваха да докладват на Келс и да получат нови инструкции. Обикновено те се явяваха един по един, рядко по двама и никога на групи. Джоана ги чуваше, като се промъкват през тайния вход в задната страна на хижата, слушаше тихите им гласове, но рядко можеше да различи по някоя дума. И винаги усещаше, когато нощните посетители си отиваха.

След това Келс имаше навик да запалва фенерите, така че Джоана можеше да гледа из цялата стая. Виждаше как Келс вади от джобовете си малки кожени кесии, пълни със златен прах, и ги крие под дъските на пода. После, по стар навик, бандитът започваше да се разхожда нагоре-надолу из стаята, подобно на тигър в клетка. По-късно настроението му обикновено се променяше при идването на Ууд, Пирс, Смит и Клийв, които се редуваха да стоят на стража пред хижата или се връщаха от лагера. С тях Келс започваше приятелска игра при малки залози. Колкото и да беше страстен комарджия, той се въздържаше да се впусне в игра, която би могла да го отвлече към големи рискове. От разговорите на бандитите Джоана разбра, че Келс играе в лагера с богати златокопачи и професионални комарджии на големи залози и винаги с един и същ резултат: губи. Понякога обаче се случваше да спечели по някоя дребна сума и в такива моменти тържествуваше, обсипваше Пирс и Смит с подигравки и с въодушевление им обясняваше какви „хитрини“ е приложил в играта.

Джим Клийв беше издигнал своята палатка в едно запазено кътче под издадения свод на скалата. Изглежда, че това хрумване на младежа се нравеше на главатаря по някаква причина, която лежеше в неговата шпионска система, но която той не желаеше да издаде. Самият Клийв бе щастлив, тъй като неговата усамотеност му даваше пълна възможност да продължава нощните си срещи с Джоана до нейното прозорче. Понякога тези срещи траеха от падането на тъмнината до полунощ. Леглото на девойката се намираше непосредствено под прозорчето. Когато беше будна, тя можеше да гледа навън, застанала на колене, а когато спеше, Джим вмъкваше между дъските една пръчица, за да я събуди. Но Джоана не заспиваше почти никога преди идването на Джим, защото живееше изключително за тайните срещи с любимия си. Понякога се случваше той да се яви късно през нощта, но всеки път заварваше Джоана да го чака напрегнато и с широко отворени очи.

Джим Клийв, без сам да знае защо, огледа една съвършено неизползувана част от долината и постави там знаците на своя периметър. Младежът се натъкна на злато още в първия ден. Тогава Келс, движен повече от желание да изпъкне и да привлече вниманието на хората върху своята личност, отколкото от някаква тайна причина, накара своите хора да заемат значителен брой периметри в близост до периметъра на Джим и тържествено ги „закупи“. По този начин бандата се сдоби със свой собствен макар и малък участък за копане на злато. Всички бандити откриха глина, която наистина съдържаше по малко злато, но богинята на щастието обърна лъчезарното си лице само към Клийв. Щастието, което придружаваше младежа в играта на карти, не го напущаше и при копането на злато. Неговият периметър даваше големи печалби. Келс усърдно разпространи тази новина и голям поток от златокопачи не закъсня да се излее към тази част на долината.

Всяка нощ Джоана прекарвате цели часове в унесено шептене с Клийв и всеки нов час беше по-сладък от изминалия. Джим бе станал жертва на златната треска. Но понеже се облягаше на Джоана, не губеше разсъдъка си. Той се държеше великодушно към своите другари. Често се преструваше на много пиян, но всъщност едва ли изпиваше няколко глътки. На своето щастие той гледаше едновременно и като щастие на Джоана. Вярваше, че ако направи богата находка на злато, ще може да изкупи свободата на любимата си. Той живееше с убеждението, че Келс е алчен за злато до безумие и едва ли ще изпусне случая да го добие от Клийв.

Джоана винаги оставяше Джим да се изкаже докрай, но след това успяваше да го убеди с нежни думи, че е необходимо за него да държи известна линия на поведение. Тя кроеше планове и мислеше вместо него; убеждаваше го да крие по-голямата част от златния си прах и да говори пред другите, че не държи в пояса си кесийки със злато. Джоана започна все повече да се опасява, че успехите на Джим могат да развият в него един темперамент, който да се окаже вреден за нейната политика на хладнокръвно и търпеливо изчакване, каквато тя считаше за необходима, за да надхитрят Келс в края на краищата. Колкото повече злато трупаше Джим, толкова по-буен ставаше и толкова повече се засилвате неговата омраза към Келс.

Отровата на златото проникваше все по-дълбоко в кръвта на Джим, а Джоана считаше като първа своя задача да запази здравето му. Естествено, със своята нежност към него, ласките и целувките си, тя постигна по-добри резултати, отколкото ако бе му давала направо съвети и открито да го подканва към предпазливост. И така любовта на Джоана държеше Джим под нейно влияние.

— Джоана — прошепна й той веднъж, прилепвайки устни към нейното ухо, — направих голяма услуга на Келс. Какво щастие!

— Разкажи! — отвърна девойката и се наведе по-ниско към него, търсейки устните му.

— Това се случи тази вечер в „Последното зърно“. Както обикновено, наобиколих това заведение. Келс пак играеше на фаро с един известен комарджия, когото наричат Фляш. Беше спечелил доста голяма купчинки от златото на Келс. На всички е известно, че Фляш играе фалшиво. Спрях се да погледам играта им. Имаше и неколцина от бандата — Пирс, Блики, Хенди Оливър и, разбира се, Гулден, но всички се държаха отделно един от друг. Келс губеше чувствително. Но се държеше храбро. Изведнъж той залови Фляш в измама и нададе бесен вик. Очаквах — естествено същото очакваше и цялата банда, — че Келс веднага ще изтегли револвера си. Но играта оказва много странно влияние върху този бандит! Той се задоволи да изригне едно страшно проклятие в лицето на Фляш и го прикани да запази спокойствие и да играе почтено. Знаеш, че за един професионален комарджия в лагер като Алдър-крийк да бъде заловен в измама е равносилно на смърт. Затова и Фляш насочи без колебание револвера си срещу Келс. Оръжието е било скрито в ръкава му. Той имаше намерение да ликвидира Келс и главатарят нямаше никакъв шанс за спасение. Фляш обаче, чувствувайки се абсолютно сигурен, си позволи да държи назидателно слово, за да спечели уважението на зрителите. И това беше неговата грешка. Направих скок и му избих револвера от ръката. Оръжието изгърмя и куршумът опари китката ми. Тогава повалих Фляш на пода… той не стана вече… Келс събра зрителите, посочи им картите върху масата и хладнокръвно им доказа, че Фляш действително мами в играта, за което впрочем всички го подозираха. След това главатарят се обърна към мене — никога няма да забравя изражението на лицето му в този момент — и ми каза: „Момко, той имаше намерение да ме очисти. Аз и не бях помислил да изтегля револвера си, разбираш ли?… Когато се срещнем повторно с него, ще го застрелям… Не за пръв път животът ми е спасяван от другиго. И не забравям лесно. Клийв, досега нашите отношения бяха добри; но от днес нататък вие сте най-близкият ми приятел.“

— Джим, справедлива ли беше постъпката ти? — запита Джоана.

— Да. Фляш е професионален комарджия и играе фалшиво. По-добре е да бъдеш бандит… Освен това в любовта всичко е позволено. Аз мислех за тебе, когато се хвърлих да спасявам Келс.

— Фляш ще те дебне — каза Джоана страхливо.

— Твърде вероятно. И когато ме намери, трябва да пипа по-бързо от мене. Но Келс няма да му прости. Или ще го прогони от лагера, или ще го убие. Джоана, казвам ти: Келс е най-забележителният човек в Алдър-крийк. Носят се слухове, че в лагера ще се създаде някаква голяма длъжност — кмет или нещо подобно. Ако златотърсачите са в състояние поне за малко да избият от главите си мисълта за златото, те положително ще изберат Келс. Но безделниците и комарджиите, тия паразити, които живеят от труда на честните златокопачи, биха желали да не съществува в Алдър-крийк човек, облечен с официална власт.

* * *

През една от следващите нощи Клийв, изпаднал в тъжно и мрачно настроение, разправи на Джоана подробности за тайнствените подвизи на граничния легион. Названието на бандата беше вече известно в цялото селище, макар че никой не би могъл да каже по какъв начин бе станало това. Едно нещо обаче бе сигурно и се разбра от всички: за Алдър-крийк вече нямаше спокоен сън. Жителите предполагаха, че този легион представлява мистериозна банда от непознати разбойници, набираща своите членове от онази дива и непристъпна местност, която се наричаше „Край границата“. Мълвата разнасяше, че главатар на легиона е един крайно хитър и безмилостен човек. Бандата оперираше едновременно из цялата околност и вероятно се състоеше от множество по-малки банди, които беше невъзможно да се открият. Главно поради това, че жертвите на бандитите никога не оставаха живи, за да разкажат как и от кого са били нападнати! Легионът работеше бавно и в тъмнината. Не ламтеше за дребна плячка и не се впущаше в незначителни грабежи. Изглеждаше да притежава собствена разузнавателна служба, защото сведенията му бяха безпогрешни.

Стана явно, че бандитите знаят подробности за всяко по-голямо количество злато. Двама златотърсачи, които бяха тръгнали за Банак и носеха в себе си 50 фунта злато, бяха намерени простреляни. Един златокопач на име Бляк, който не желаеше да повери златото си на бързата поща и напусна сам Алдър-крийк, въпреки съветите на своите приятели, изчезна безследно и нищо повече не се чу за него. Четирима други жители на лагера, за които се знаеше, че носят със себе си значителни количества злато, една нощ бяха нападнати по пътя към жилищата им, ограбени и убити. А друг един бе намерен мъртъв в леглото си. Разрязвайки платното, разбойниците се промъкнали в неговата палатка, убили го през време на съня му и изчезнали, отнасяйки златото му.

За Алдър-крийк настанаха черни и кървави дни. Между честните златокопачи се бяха заселили страшни и неумолими престъпници. През деня те работеха почтено и шпионираха кой притежава повече злато, а през нощта грабеха и убиваха. И преди идването на бандитите селището не бе представлявало общежитие с особено сърдечна и задушевна атмосфера, но сега техните страшни престъпления унищожиха и последната възможност за единение и сдружение. Вече никой не се доверяваше никому, всеки дебнеше и шпионираше, прекарвайки нощите с отворени очи. Но нападенията на разбойниците не преставаха. На всеки два или три дни се извършвате някое ново престъпление и никога не се откриваше дори най-малката следа от авторите. Мъртвите не можеха да говорят!

По такъв начин в Алдър-крийк настана време на страшен терор, в сравнение с който спомените за ужасите през 1849 и 1851 година съвсем избледняха. Хора, които притежаването на злато или алчността за злато тласкаше към безумие, се поддаваха на влиянието на дивото време и така ставаха жертва на мистериозния легион, който продължаваше да сее ужас и смърт.

Жаждата за злато породи жаждата за кръв. Населението на Алдър-крийк растеше всекидневно с притока на нови златотърсачи и злокобните събития продължаваха да тероризират всички. С недоверието идваше подозрението, подозрението раждаше страха, страхът посяваше омразата — и всички тези мъчителни чувства създаваха ад в душите на хората, които и без това бяха достатъчно пропаднали.

Не мина много време и престъпленията на граничния легион бяха далеч засенчени от кръвопролитията, които ставаха в изобилие из игралните вертепи, в локалите и на улицата посред бял ден. Жителите започнаха да се разкъсват като хищни зверове без никаква причина, само защото атмосферата беше наситена с експлозив. Биваха застрелвани около игралните маси, но играта продължаваше. Биваха застрелвани в танцувалните салони, но танците не се прекъсваха. Само труповете се извличаха навън, като оставяха кървави дири по грубо издяланите дъски на пода. Ловът на злато продължаваше своя победен ход, по-бесен и по-безумен от всякога. Постоянно се откриваха нови, все по-големи и по-богати залежи от злато.

Настана време, когато злато, огън и кръв се сливаха и топяха заедно; време, когато дива орда, съставена от хора от всяка класа и нация, от всяка възраст и характер, се струпа в една област, където стремежите, честолюбието, вярата, трудът и всички способности служеха само на един-единствен и безумен нагон — жаждата за злато. Настана време, което от силата създаде право; време, когато хората масово губеха вяра и надежда, когато смъртта прибираше изобилна жетва.

Настанало бе царството на златото!

* * *

Един ден, късно следобед, когато Джоана прекарваше времето си ту в дрямка, ту в бленуване, внезапно бе разбудена от тропот на тежко подковани ботуши и от силни, възбудени мъжки гласове. Девойката скочи веднага и прилепи очи към цепнатината в дъсчената стена. Бейт Ууд бе вдигнал ръка нагоре и обясняваше нещо на Келс, който стоеше прав с лице, обърнато към вратата. Изведнъж влезе Червения Пирс, ръкомахайки силно. Погледът му беше като на подивял човек. Джоана очакваше да се провикне, че легионът е предаден.

— Келс, чу ли? — извика той задъхано.

— Не крещи толкова високо, ти… — смъмри го главатарят и му напомни: — Забрави ли, че се наричам Блайт?… Кой е с тебе?

— Само Джеси и неколцина от бандата. Не можах да се отърва от тях. Но няма от какво да се опасяваме.

— Какво се е случило? Какво да съм чул?

— Лагерът е обхванат от безгранична лудост… Джим Клийв е намерил най-голямата буца, изкопавана досега в Айдахо!… Тегло тридесет фунта!

Келс пламна изведнъж.

— Чудесно е за Джим! — викна той със звънлив глас и светнали очи.

Джеси Смит се втурна в хижата като хала. Подир него се притискаше гъста тълпа. Джоана забеляза Гулден между присъствуващите и сърцето й в миг изтръпна от оня вледеняващ ужас, който й бе така добре познат. Тя за пръв път виждаше великана да не е сънлив или равнодушен. Огромните му очи изпущаха искри. Около него се намираха неколцина от най-доверените му приятели. Освен тях тук бяха още и Блики, Хенди Оливър и Уилямс. Цялата група много приличаше на глутница вълци, които се готвят да се нахвърлят върху жертвата си. Но все пак всеки един от бандитите, с изключение на Гулден, показваше признаци на дълбока и искрена радост.

— Къде е Джим? — запита Келс.

— Иде вече — отговори Пирс. — Бяга като войник, наказан да бъде бит с тояги от другите войници. Неговата находка прекъсна работата по цялата долина. Какво ще кажеш ти, Келс? Новината се разпространи като дим от вятъра. Всеки златотърсач в лагера е обзет от силно желание да види буцата със собствените си очи.

— Тридесет фунта златна буца! — възкликна Келс. — Чувах веднъж за една буца, която тежала шестдесет фунта, но не съм я виждал. Човек не може да повярва в нейното съществуване, докато не я види с очите си.

— Джим иде по пътя насам — каза един от бандитите, който стоеше до вратата. — Тълпата го следва по петите… Но аз мисля, че Джим ще успее да се откъсне от нея.

— Какво ще прави Клийв с тази златна буца?

Гръмкият глас на Гулден, колкото силен, толкова и безчувствен, в един миг възцари гробно мълчание. Изразът по лицата на мнозина се промени. Келс погледна Гулден най-първо с удивление, после с гняв.

— Е, Гулден, това не може да интересува мене, още по-малко тебе — отговори Келс. — Клийв сам е изкопал тази буца и тя принадлежи единствено на него.

— Изкопал или откраднал… това е едно и също нещо — възрази Гулден.

Келс вдигна ръце нагоре, за да изрази, че е невъзможно да се говори разумно с този човек.

След това бандитите около вратата вдигнаха оглушителен шум с тропането на подкованите си ботуши по дъските и с дрезгавите и забъркани викове, с които приветствуваха Джим Клийв. Той скоро успя да си проправи път сред тълпата.

Лицето му сияеше, очите му блестяха като диаманти. Неговият вид предизвика тръпки от възторг по тялото на Джоана. Джим беше красив. Но от цялото му същество се излъчваше нещо диво и безумно, което действуваше още по-силно. В едната си ръка Джим държеше револвер, а в другата — един предмет, който бе обвил в шалчето от шията си. Той хвърли предмета на масата пред Келс. Чу се силен, глух звън. Краищата на шалчето се отметнаха настрана и върху масата се оголи една великолепна буца злато, тук-таме с черни или мътни петна, но почти цялата с лъскав жълт цвят.

— Шефе, какво залагаш срещу този къс? — извика Клийв с весел смях.

Той се радваше като малко момче.

Келс посегна към буцата, като че ли искаше да се убеди, че действително е чисто злато; той я притисна между дланите си, поглади я нежно, опипа я от всички страни и най-после започна да я драска с нокът.

— Боже мой! — възкликна главатарят с удивление и възторг. Вълнението му се превърна в захлас, който скоро отстъпи място на искрена радост. — Джим, ти си роден щастливец. Ти, момченце, който си бил нещастен в любовта! О, с тази златна буца би могъл да си купиш всяка жена, която пожелаеш!

— Наистина ли? Тогава намери ми някоя жена — отвърна Клийв нахално.

Келс се засмя.

— Не познавам жена, която да струва толкова злато.

— Какво да правя с тази буца? — запита Клийв.

— Ех, ти, малък глупако! Златото и твоята глава ли замая? Какво си направил със златния прах, който си изкопал досега? Сигурно доста си натрупал.

— Една част проиграх… друга загубих… трета дадох на заем… малко подарих… и малко си спестих.

— Вероятно ще направиш същото и с тази буца. Ти си добър момък, Джим.

— Но тя струва много. Най-малко от шест до седем хиляди долара.

— Едва ли ще имаш нужда от съвети по какъв начин да похарчиш тези пари, пък даже и да бяха цял милион… Но я ни разправи, Джим, как намери тоя къс?

— Смешна работа — отговори Клийв. — От много дни насам резултатът от моето копане беше просто жалък. Направих няколко странични изкопа от главния ров на моя периметър. Един от тия изкопи допря до дълбока дупка в наноса. Работата беше трудна. Моят периметър някога е бил корито на река и е изпълнен с камъни и скали, които водата е подронила. Тази дупка не излизаше от мисълта ми. Когато кръстът ме заболяваше до такава степен, че просто не можех да се наведа, напущах дупката. Но отново се връщах пак в нея, макар да си казвах хиляди пъти, че сред този проклет камънак не може да се намери нито зрънце злато. Въпреки това отново подхващах работата. Копаех като безумен, с всички сили. Не виждах и най-малкия шанс да зърна на това място жълтия цвят на златото! Но не преставах да копая. Днес копачката ми се удари о нещо, което много приличаше на мек варовик… Вгледах се по-отблизо и видях блясъка на златото!… Би трябвало да ме видите с каква стръв се хвърлих да извадя буцата. Нададох радостен вик с такава страхотна сила, че всички съседи се втурнаха към моя изкоп… Останалото беше триумфално шествие… А сега богатството започва да ме смущава. Какво да правя с него?

— О, върни се обратно в Монтана и ядосай твоето глупаво момиче — предложи един от бандитите, който бе присъствувал, когато край огъня Джим бе разказал измислената история на своя живот.

— Изкопано или откраднато е едно и също нещо! — измърмори непоколебимият Гулден.

Келс побледня от гняв, а Клийв хвърли бърз, но хитър поглед към великана.

— Разбира се, и моето мнение е такова — заяви Клийв. — Ще делим буцата… съгласно условията, които първоначално бяха предвидени.

— Дяволите ще делиш — извика Келс сърдито. — Ти си изкопал това злато сам и то принадлежи изключително на тебе.

— Добре, шефе. Тогава да кажем: една четвърт за тебе, толкова за мене, а останалото да се подели между всички членове на бандата.

— Не! — изрева Келс гръмогласно.

— Джим Клийв, ти си почтен другар, по-добър от когото не съм срещал никога — заяви Пирс с възхищение. — Считам за свой дълг да заявя пред всички, че аз по никой начин няма да приема дял от твоята буца.

— И аз не желая дял — каза Джеси Смит.

— Аз също — забеляза Шик Уилямс.

— Джим, дори да пукна от жажда за една ракия, пак не бих участвувал в подобна недостойна сделка — добави Блики с благородно презрение.

След него цяла редица бандити дадоха израз на нежеланието си да търсят дял от златната буца било с думи, било с жестове и още веднъж доказаха безспорната истина, че даже и между бандитите съществува нещо подобно на чест.

Но в поведението на Гулден и привържениците му не настъпи и най-малката промяна.

— Моят принцип гласи: равен дял за всички! — измърмори той сърдито, приковал големите си очи в златната буца.

С чевръст скок Келс се озова до великана, наведе се сърдито към него и силно удари с юмрук по масата.

— Значи това е твоят принцип, а? — изсъска той обладан от дива ярост. — Ти отиде много далеч, Гулден. И сега ще трябва да се определиш окончателно! Няма да получиш нито зрънце от този къс злато. Джим е работил като вол. Дори да изкопае цял милион, лично аз ще взема мерки да запази всичко за себе си. А вие, безделници такива, може би и не подозирате какво е направил Джим за вас. За нашата голяма игра той принесе по-голяма полза от вас и от мене. Неговият честен труд улесни моята задача да играя ролята на почтен човек. В лагера са убедени, че Джим е годеник на дъщеря ми. Това обстоятелство ни издигна много в очите на хората. Така се създаде моята позиция и аз ти заявявам, че тази позиция не е за пренебрегване. Опитай се да слезеш в лагера и се закълнеш, че Блайт е Джек Келс. Ще видиш какво ще стане с тебе… Точка по тоя въпрос… Трябва да разбереш, че в тази игра аз раздавам картите!

Келс не можа да уплаши Гулден — твърде вероятно бе, че на горилата изобщо липсваше всяко чувство за страх, — но успя да го победи изключително с превъзходството на своя дух.

Гулден отстъпи назад, мърморейки злобно, забъркан и смутен от собствените си движения; след това се измъкна през вратата. Част от бандитите, най-свирепите и най-закоравелите, тръгнаха мълком подир великана, давайки по тоя начин израз на своята вярност към него.

— С това е сложено началото на разцепление! — заяви Червения Пирс.

— Представи си, че ти беше на мястото на Джим Клийв — изръмжа Келс.

— Не те упреквам с нито една дума, Джек. Ти постъпи честно. За себе си не бих желал нищо по-хубаво, освен да се отнасяш и с мене по този начин… Но да вмъкваш и момичето в играта…

Келс направи заплашително движение, което затвори устата на Пирс. Последният махна с ръка отчаяно и излезе навън.

— Джим — каза Келс сериозно. — Послушай моя съвет. Скрий буцата си. Не я изпращай с пощата за Банак, защото никога няма да стигне там… И промени мястото, където спиш.

— Благодаря ти — отговори Клийв весело. — Можеш да бъдеш спокоен, че ще скрия буцата си. И ще се пазя по-грижливо.

* * *

Няколко часа по-късно Джоана чакаше Джим до прозореца си. Цареше такава тишина, че чуваше лекия плисък на смълчаната река. Звездите издаваха бели отблясъци, небето беше матовосиньо, нощният ветрец — нежен и хладен. След като поутихна първото радостно вълнение от щастието на Джим, девойката изпадна в странно обезсърчение. Без това опасностите не бяха ли твърде големи, та сега Джим трябваше да открие и цяло състояние? Как мрачно и многозначително бе прозвучало предупреждението на Келс към Джим! В този бандит се криеше рядко благородство. Никога досега Джоана не бе чувствувала такава благодарност към него: той бе злосторник, но беше мъж. А неговата омраза към Гулден! Повече от сигурно беше, че тези двама съперници щяха да захванат жестока борба… за власт… за злато. „И за мене!“ — добави тя неволно и ледени тръпки от ужас пролазиха по тялото й.

Изведнъж Джоана се сепна. Една тъмна фигура бе изскочила из нощния мрак и нечия ръка бе хванала нейната.

— Джим! — промълви тя и вдигна глава.

— Джоана! Джоана! Аз съм богат, богат! — промълви той страстно.

— Пст! — прошепна младото момиче нежно в ухото му. — Бъди предпазлив. Тази вечер не си с целия си разум… Видях те, като влизате в хижата с буцата в ръце. Чух думите ти… Ох, ти, щастливецо Джим! Аз ще ти кажа какво трябва да правиш сега със своята златна буца!

— Любима моя! Всичко принадлежи само на тебе. Сега ще се омъжиш за мене, нали?

— Уважаеми господине! Нима ме считате за жена, която гони богатства? Да се омъжа за тебе заради твоето злато ли? Никога!

— Джоана!

— Нали ти обещах.

— Сега вече не желая да бягам оттук! Ще работя на своя периметър — започна той развълнувано.

И продължи да говори с такава бързина, че Джоана едва можеше да следи думите му. Досегашната му предпазливост беше изчезнала. Тя започна да го упреква, но безуспешно. Притежанието на злато и твърдата му вяра, че ще открие нови богатства, не само го лишаваха от разсъдък, но го правеха и високомерен, вироглав и нелогичен. Да, тази нощ положението беше безнадеждно: златото се бе пропило в кръвта на Джим. Джоана започна сериозно да се страхува, че той ще издаде тайната й. Тя разбра, че сега нейният женски разсъдък беше повече необходим от когато и да било. Така се видя принудена да прибегне отново към средство, което се бе оказвало винаги ефикасно, за да го застави да млъкне и да обуздае вълнението му: тя прилепи устните си към неговите устни.