Фани Попова-Мутафова
Последният Асеновец (29) (Боянският майстор)

29

Михаил Асен знаеше, че само една победа може да го закрепи на престола. Само една сполучлива война, която да му възвърне отнетите някога от Ватаци области, ще може да му възвърне и любовта на народа, който още не можеше да прости загадъчната смърт на Калимана.

Затова той се реши да води тази бран до победа или унищожение. Да поеме здраво властта в Търнов, облегнат връз народното доверие, или да се провали. И не пожали нищо, за да подготви тази победа. Отстъпи Белград и Браничево на венгрите, взе за жена непълнолетната дъщеря на княз Ростислава, откупи скъпа наемна войска, като разчиташе в случай на нужда и на Ростиславовата и унгарска помощ. А епирският деспот Михаил бе обещал в същото време да вдигне бунт против властта на Никея.

И в началото на пролетта от 1256 г. българите внезапно нахлуха в Тракия. Теодор Ласкарис беше в Мала Азия и не очакваше такова бързо нападение. Куманите палеха градовете, минаваха под нож гръцкото население, навсякъде разнасяха ужас и разорения. Българските войски спряха пред Дидимотихон.

От висотата на кулите Мануил Ласкарис и Константин Маргарит гледаха изтръпнали прииждащите български пълчища. Набързо свиканият бранен съвет реши да се излезе от крепостта и да се нападне Михаил Асена.

— Нали имаме строга заповед от императора да не напускаме крепостта, докато не сме уверени в силата си… — забеляза несмело стратег Маргарит.

— Теодор е вече само на два дена разстояние оттука… — отвърна Мануил Ласкарис, вуйчото на императора. — Нека облекчим делото му, като се постараем да намалим българските сили, докато той пристигне…

Ала тайната мисъл на Ласкарис бе да се прослави в бой и да се издигне пред очите на двора в Никея, където братята на покойната императрица Ирина бяха гледани само като милостиво приети натрапници. Защото още се помнеше бунтът, който те бяха вдигнали навремето против Йоана Ватаци. Само милостивият Теодор Ласкарис им бе простил и след смъртта на баща си ги бе приел с почести в Никея.

Предложението бе съдбовно. Леко въоръжените българи и кумани ловко нападаха гръцките войски, които с мъка раздвижваха тежковъоръжените си бранници. Поражението на Дидимотихонския гарнизон бе пълно. Мануил Ласкарис едва се спаси зад портите на Одринската крепост. За това трябваше да благодари само на своя бързокрил, кръноух кон. А Константин Маргарит и други висши стратези бидоха заловени от куманите в плен и предадени като роби на българите.

Новината за това позорно поражение изпълни с огнен гняв Теодор Ласкарис. Той усили неуморния ход на войските си и взе само за един ден разстоянието, което го делеше от мястото на боя. Ала като стигна до Дидимотихон, не намери никого. Куманите бяха избягали към Виза. Без да остави войските си да починат нито един миг, императорът ги поведе към Виза, жаден за отплата и победа.

Между разпънатите шатри на куманите горяха огньове. Победителите се бяха събрали около тях, за да се греят, поради хладния въздух на пролетната нощ. Някои деляха плячката: тежки панцири, щитове от ковано желязо, костени лъкове, милански мечове, чехски копия, рогове, пряпорци, седла, шлемове…

Внезапно в нощната тишина изникна далечен шум, който бързо се увеличаваше, растеше като прииждащ поток, в грохот от оръжия, цвилене на коне.

— Ласкарис! Ласкарис! — се разнесоха изплашени викове из стана.

Внезапното нападение на една морна войска, която трябваше да бъде още при Дидимотихон, отне всяка дързост у победителите. Куманите се спуснаха към конете си, препасвайки набързо шлемове и мечове, грабвайки копия и щитове.

Войводите даваха бързи заповеди, мъчейки се да спрат уплахата, да вдъхнат дързост и бодрост. Нищо не помогна. Дорде се решат да последват своите бягащи войски, войводите бидоха заловени от гръцките авангарди, които долетяха с бясна бързина. Всички бидоха посечени.

Изплашените кумани внесоха тревога и в стана на Михаил Асена.

Никой не знаеше какво точно се е случило. Всеки преразправяше и преувеличаваше опасността. Теодор Ласкарис наближавал с огромна рат, която слагала всичко под нож. Без войводи, настръхнали в дива, безпаметна паника, куманите се оттеглиха и отказаха да се бият.

Михаил Асен загуби дързост. Страхът премина и в него. Безсмисленият и необясним животински страх, който понякога завладява тълпите и не може с нищо да се укроти.

И тогава той реши да изпрати до Ласкарис посланици, които да поискат мир. За най-подходящ посредник в преговорите избра своя тъст, княз Ростислав Михаилович, бан на Мачва, който, придружен от многобройни знатни люде, натоварен със скъпи дарове, се отправи към гръцкия стан, разположен край реката Регина, приток на Хебъра.

Така от победител Михаил неволно се представи за победен.

Защото нямаше упование в силите си, да продължи войната докрай.