Фани Попова-Мутафова
Последният Асеновец (10) (Боянският майстор)

10

— Докато бяха малки, Десислава и Калоян не се отделяха един от друг, а сега гледам ги и не мога да се начудя. Не се поглеждат даже. Той стои до прозореца между другите момчета, а тя се прави, че го не вижда, там, между момичетата… — казваше загрижено Зорка на мъжа си.

Александър се усмихна. Той не бе наивен и простосърдечен като жена си.

— Не бой се. Това показва, че вече са порасли. И скоро може би това, което сме си говорили, ще стане. Щом навърши Калоян петнадесет, ще поискаме Десислава от батошовския и ще обявим годежа. А сватбата ще стане за пълнолетието му. Като стори седемнадесет. Тя неговата е наредена вече. Ала отсега се грижа за Калимана. Трябва млад да го оженим, за да създаде законни, преки свои наследници, та да й мине желанието на оная змия да види сина си Михаила — цар на България, а себе си — наместница на престола.

Той се изсмя. След това бръчки сгърчиха челото му.

— Бях наумил да искам за него Анна Хохенщауфен, дъщерята на император Фридрих от хубавицата Биянка Ланчия…

— Но тя е незаконородена…

— Няма значение. Нали е дъщеря на мощния алеманец… И Асеновата Белослава не беше законородена, а пък стана сръбска кралица. Но дочух нещо, което ме загрижи. Девойката била вече обещана другиму. Не мога да го приема за истина, но го научих от вярно място… Ватаци щял да се жени за нея…

Зорка плесна с ръце и ахна изумена.

— Какво думаш? Та той минава петдесетте, а тя е дете още! И как можа да прежали жена си Ирина? Нали щеше да умре от скръб за нея? Божичко, света Богородице, и ти, света Петко! Не го вярвам! Ала, защо пък не? Такива са мъжете! Лесно забравят…

— Забравят или не, Ватаци има нужда от приятелството на Фридрих, който ще предпочете него пред фръзите в случай, че алеманецът трябва да избира кому да даде помощта си. Нали сега е уж приятел и на Никея, и на Бодуен. С Инокенти IV успяха вече да се скарат, макар че на разпети петък се помириха в Рим.

Севастократорът замлъкна и отправи взор към съседната стая, където девойки се бяха свели в дълбок поклон пред малкия цар, който току-що бе влязъл. Над плещите на всички стърчеше, надменно издигната, тъмнокосата глава на Михаила.

В настъпилата тишина се зачу следният разговор:

— Защо не се поклониш? — прозвуча звънливо гласът на Десислава. — Не видя ли, че влиза цар Калиман?

— Той не е още цар, той не управлява — отвърна надменно малкият Михаил Асен.

— Това няма значение… — каза гневно Калоян. — На цар Калиман всички са длъжни да сторят поклон. Дори и баща ми — първият наместник — целува края на наметката му.

— Той му е чичо, а аз брат — настоя упорито момчето. — Утре да умре Калиман, аз ще стана цар.

Севастократорът се спогледа с жена си. Ясно бе откъде малкият Михаил чуваше подобни мисли.