Макс Бранд
Клопка при завоя на команчите (14)

Глава XIV
Действие

Косата й, която беше скрила под сомбрерото, сега се спускаше на буйни черни къдрици до кръста й. Тя весело припкаше по стъпалата, докато отгоре се чуваха тежките стъпки на двамата й придружители. Джим Грей й хвърли изпълнен с желание поглед, но тя само му помаха от вратата и излезе.

Преди да стигнат до магазина на Болди, тя им обясни какво смята да купува, след това взе малко пари и ги накара да я чакат навън. Още като я видя, Болди се изправи тежко. Очевидно тази нощ щеше да бъде нощ на изненадите и той трябваше да приема всичко това спокойно. Без да продума, се приближи до нея и започна да я оглежда. След това се обърна и запали втора лампа, която сложи пред едно малко огледало. Рядко се случваше в магазина му да влезе жена, а тази вечер вече беше изненадан от другия странник, който купи парфюма.

След няколко мига успя да възвърне говора си, но от притеснение усещаше в устата си вкус на сяра, след това се хвана, че пали клечка след клечка и ги пъха в празната си лула. Постоя втрещено за миг, след това започна да се оглежда глупаво на всички страни, но като видя, че няма никой друг с нея в магазина, пъхна лулата в джоба си и избърса запотените си длани в панталона.

Тя се скри в един тъмен ъгъл и започна да се преоблича, което му даде време да се постегне и той малко. Много внимателно прибра единия си крак до другия, след това вдигна глава и изпъна назад рамене, като се мъчеше да прибере големия си корем. Пристегна още колана си, оправи ризата си и се огледа:

— Е — измърмори тихо на себе си, — кой казва, че съм толкова стар?

Забеляза с крайчеца на окото си някакво движение, след това я видя как бавно се приближава към него, оглеждайки се любопитно на всички страни. Цялата беше облечена в бяло, единствените обувки, които имаше в магазина, й ставаха идеално, роклята й беше по мярка, блузата й — също, а шапката на главата й беше леко накривена. Всичко това някога са били най-обикновени дрехи на друга жена, но на това момиче стояха страхотно.

— Колко ще струва? — обади се тя с чист глас.

— Ами подарък — отвърна Болди.

— Никакъв подарък.

— Е, тогава, мадам, да сметнем, че е замяна.

— За какво?

— За това, че ме накарахте да се почувствам с десет години по-млад!

— Пит, Мак! — извика момичето и изведнъж двама гиганти се появиха на вратата с мрачни и решителни лица.

— Накарайте го да вземе парите за дрехите.

Но Пит отстъпи крачка назад и залитна. В същото време ръката на Мак го хвана за рамото и двамата се спряха така, сякаш търсят сигурност един в друг.

— Не ви ли харесват дрехите? — попита тя с опасен пламък в очите. — Вижте!

Вдигна настрани ръцете си и бавно се завъртя. Не можеше да се опише лекотата и грацията, с които извърши това движение.

— Нанси — обади се Пит с дрезгав глас, — всички ще изпопадат, като те видят. Но сега не мога да те чувствам като онова момиче, с което дойдохме в града.

— Не, не съм онова момиче — кимна тя, след това се обърна към Болди. — Какво може да се прави в този град вечер?

— Ами няма кой знае какъв избор — отвърна Болди и поклати глава. — Освен кръчмата на Гроган, но това определено не е място за една дама.

— Но има ли забавления?

— Мадам, там се играе комар — тържествено съобщи той.

— Аха!

— А и кръчмата… е пълна с груби мъже.

— Харесват ми грубите мъже — отвърна му тя. — Наистина ми харесват. Пит, ще ме закараш ли до тази кръчма?

Пит погледна триумфиращо към Мак:

— Разбира се. — И подаде ръка.

— Една минута, мадам — предложи Болди, като очите му светеха с някаква особена светлина. — Тези господа сигурно не познават града. Ще бъде добре да ви покажа наоколо.

— Кой ще стои в магазина?

— Ами ще го оставя! — отвърна той и започна да си оправя кърпата. — А ако искате да си нямате неприятности в кръчмата, оставете ме аз да се заема с всичко. Извинявай, друже.

Старецът бързо се промуши между Пит и Нанси и й предложи ръката си. Излязоха бавно навън и тръгнаха по улицата, като Болди само захлопна вратата. Нанси дишаше тихо и докато вървеше до него, почти танцуваше. Той чувстваше как кръвта му започва да завира и се почувства отново като младеж, повел приятелката си на забава.

След тях бавно се влачеха Пит и Мак.

— Какво стана? — изръмжа Мак.

— Не говори, върви тихо и бъди готов за изненади, Мак — отвърна му Пит. — Мак, като я видят в кръчмата, със сигурност всички мъже ще се настървят. Още преди да се съмне, ще ни се наложи да се бием — и може да убием някого. Ами погледни я само! Накара стареца да се чувства нов човек!

Точно когато стигнаха пред вратата на кръчмата, някой запали уличната лампа пред хотела и тя освети улицата в призрачна светлина. Нанси веднага се спря, за да се огледа добре, и Мак използва това спиране, за да се опита да я вразуми:

— Нанси, ще ти дам един добър съвет. Недей влиза в кръчмата, тя не е за жени.

Нанси се обърна и се усмихна точно пред очите му така, че Мак отстъпи стъписано една крачка.

— Не искам никакви съвети — отвърна тя, — а действие, действие! Ако вие двамата нямате желание да влезете вътре е мен, новият ми приятел ще го направи. — С тези думи тя сложи ръка върху рамото на стареца и той веднага се стегна от допира й.

— Ако Номер Десет не може да ти покаже действие — започна той, — значи няма да го намериш в никой друг град на Америка.

След това влязоха в кръчмата. Гроган и още няколко мъжаги бяха оправили бъркотията, която се беше получила след боя с Джери Айкен. Рулетката, която, за тяхно щастие, не се беше счупила, отново беше поставена на една маса, тук-там се виждаше по някой счупен стол, но в общи линии вече бяха успели да въведат ред.

Не беше счупено нищо от бутилките и масите, но лицата на всички показваха трагичните резултати от боя. Самият Гроган, с подута и увиснала челюст, стоеше зад бара и обслужваше един от клиентите си с подуто и синьо око. Друг се приближаваше към бара с явно накуцване. По лицата на мъжете, наредили се около масите за карти и рулетката, Нанси забеляза отоци и подутини, а на някои от тях вече бяха сложени лепенки. Очевидно Джери добре се беше справил.

Не всички мъже бяха контузени толкова тежко, но всеки имаше поне по един оток и изглеждаха така, сякаш са се били с доста противници. Когато тя влезе, се разнесе шепот и всички лица се обърнаха любопитно към нея. Ако слънцето беше изгряло по средата на нощта, жителите на града нямаше да останат толкова изненадани, колкото при вида на тази красива жена в бяло.

Тя се усмихна и изгледа бързо всеки един, което предизвика неочакван резултат. Изведнъж мъжете се стегнаха, някои се надигнаха и я поздравиха с поклон, други шепнеха любопитно помежду си. Всеки беше изненадан и напрегнат. Такова нещо в техния град се случваше много рядко и винаги завършваше с неприятни последици.

Всичките тези жестове не избегнаха от зоркия поглед на Мак, който се приведе към приятеля си и му прошепна:

— По дяволите, сега ще стане напечено. Дръж очите си отворени.

— Какво трябва да направя първо? — обърна се Нанси към Болди.

— Всичко, което си пожелаеш, госпожице — отвърна вежливо старецът.

— А какво е онова колело с тези гнезда в него?

— Рулетката? Бих казал, че няма по-бърз начин да спечелят или загубят пари от това да играеш на рулетка. Но това колело е с най-малкия късмет, който някога съм виждал. Никой досега не е излизал победител срещу него, мадам. Може в началото да спечели, но след това загубва всичко, даже и това, с което е дошъл.

— Но, друже, сега ми е нужна точно бързина — отвърна му тя и се насочи към рулетката.

Определено имаше причина никой да не можеше да печели на тази рулетка голяма сума. Зад нея стоеше Испанеца Даго Лю. Той беше получил този прякор заради мургавия си тен и малките, черни, блестящи очички. Всъщност Даго беше роден на източната пресечка на Втора улица и Трето авеню в Манхатън. По причини, известни само на него и полицията на Ню Йорк, преди много време беше пресякъл пустинята и бе дошъл в този затънтен градец, като беше взел със себе си пълен набор от оръжия. Славеше се със сръчните си ръце и многото трикове, с които умело лъжеше.

Когато пристигна в Номер Десет, първо отиде при Гроган и му показа една малка хитрина: една много хитра спирачка, която се слагаше в рулетката и чрез нея можеше да се определя степента на печелене, а ако се наложи — и цялата загуба. Гроган веднага одобри това и сложи зад рулетката Даго. Гроган не беше мошеник, но беше разбрал, че хората, които идват в този град, играят, за да се освободят от парите си и той не считаше за престъпление това да ги прибира чисто и бързо.

Но откакто Даго Лю застана зад рулетката, рядко се наемаше човек, който да играе дълго и на големи залози. Точно между краката си, под една дъска на пода, Даго беше сложил бутон, чрез който се задействаше спирачката, когато го натискаше с определена сила.

Много хора усещаха, че загубите им по някакъв начин са свързани с Даго, но той се беше научил даже да не пипа масата, докато върти рулетката, така че всичките загуби се приписваха просто на самата рулетка. Някои даже я смятаха за прокълната.

Нанси отиде направо до рулетката. Веднага пред нея кръгът се отвори и й се направи място да мине, а след нея бавно и тежко пристъпваха Пит и Мак. След тях тълпата затваряше отново кръга. Всички прекосиха бара и се насочиха към рулетката.

Големият Гроган, тъй като нямаше какво повече да прави зад бара, последва шествието. Един червенобузест мъжага от мините бутна назад шапката си и погледна със замъглен поглед към момичето:

— Мадам, избирате най-тежкия начин да спечелите пари. Ако не вярвате, питайте самия Даго Лю.

Даго гледаше към момичето е широко разтворени очи, след това прокара ръка през лицето си, за да се увери, че не сънува. Не, наистина пред него стоеше жена, облечена в бяло.

— Шансът навсякъде си е шанс — започна той и й се усмихна.

Този мъж, който рядко се усмихваше, сега показа всичките си зъби, но усмивката му приличаше повече на гримаса. Въпреки всичко Нанси даже и не потрепна, а в отговор му се усмихна жизнерадостно. За нея измамата и коварството бяха непознати неща, за нея целият свят беше изпълнен с рицарство и честност, поне така смяташе, затова попита:

— А как се играе тази игра?

— Играта на двата цвята — черния и червения — започна Даго тържествено — плаща за всеки долар по долар: играта на четни и нечетни числа също печели долар за долар; ако играете на едно число, се плаща на всеки долар по тридесет и шест спечелени, ако играете на групи…

Той продължи да обяснява, като от време на време показваше с пръст местата за залагане. Преди още да е свършил, Нанси измъкна една двадесетдоларова банкнота и я пусна на масата. Даго втренчи очи и се намръщи. Това си беше голяма сума за жена, а още по-голяма, ако тя тепърва се учеше. Освен това даже и в неговата груба същност се таеше частица кавалерство: дори и на него не му харесваше да обира жени чрез спирачката.

Но докато топчето се въртеше, старият му инстинкт започна да се обажда и той внимателно натисна лостчето е крак. След това безизразно прибра парите, но остана изненадан от неочакваното мърморене, което се разнесе от тълпата зад него. Вдигна очи и видя, че зад момичето стоят двама гиганти, единият от които беше повече от здрав. Той сви рамене спокойно, след това впери поглед в момичето. Мак също се обърна към нея:

— Ако искаш, дай да поиграем на карти. Рулетката не е игра за начинаещи. Тя ще ти завърти главата и ще накара за нула време да изхарчиш всичките си пари. А виж, от картите можеш и да спечелиш.

— И аз така мисля, госпожице — кимна й Даго. Неговият акцент се отличаваше доста от този на планинците. — Най-добре спрете да играете тук и даже не поглеждайте насам.

След това погледна скришом към Гроган, който му кимна окуражително. Имаше достатъчно глупаци, които всекидневно си пръскаха парите, така че нямаше да е кой знае каква загуба, ако накарат жената да не играе там. Но за тяхна изненада тя се усмихна:

— Ще опитам още един път. Ето тук, четири към едно.

— Плащам четири към едно — монотонно повтори Даго.

— Шансът си е шанс — засмя се Нанси и сложи още една двадесетачка.

Колелото започна да се върти и изведнъж тя забеляза зоркия поглед на Даго, насочен към нея. Тя му се усмихна широко, но за нейна изненада той се изчерви и отклони погледа си. Колелото започна да забавя движението си и тя сведе поглед към него. С крайчеца на окото си забеляза как единият крак на Даго се премества леко настрани, сякаш търси нещо, след това той го дръпна. Рулетката не беше спряна от спирачката и продължи да се върти още малко, след което спря на нейното число. От малката група зад гърба й избухнаха весели викове и крясъци. Всички бяха доволни от неочакваната печалба. Даго механично започна да отброява парите. Нанси се усмихна весело.

— Кой е жаден? — извика тя. — Къде е господин Гроган?

— Ето ме, мис.

— Раздай на всеки тук по едно пиене, господин Морган.

За момент цялата тълпа утихна, след това всички започнаха да се смеят и се насочиха радостни към бара, където Гроган започна да разлива питиетата.