Лора Лей
Да изкушиш звяра (7)

Глава 7

Меринъс трепереше пред погледа на Калън. Кехлибарените му очи блестяха, гласът му бе нисък и дрезгав. Един бърз, много кратък поглед под кръста му, й показа издутина, която я направи повече от нервна. Очевидно не бе единствената, която страда. А страданието бе повече отколкото си позволяваше да покаже. Тресеше се от възбуда, кожата й бе чувствителна и готова за неговото докосване. Беше различно от всичко, за което знаеше. Различно от всичко, което някога бе искала да знае.

— Не знам — тя чу нервността в гласа си, объркването. Колкото по-дълго стоеше при него, толкова повече растеше изкушението да го докосне.

Меринъс впери поглед в гърдите му, неспособна повече да го гледа в очите. Тези кехлибарени дълбини я привличаха, караха я да иска, да копнее за неща, за които не беше редно дори да мисли.

Младата жена не трепна, когато пръстите му задържаха неподвижно брадичката й, но изглеждаше несигурна, почти изплашена. Можеше да се справи с необяснимите усещания, ако той не бе наясно с желанията, които изгаряха тялото й. Но можеше ли да се справи с прямия му поглед, с ласкавите пръсти по лицето й. Тя прокара нервно език по сухите си устни, усещайки внезапна тежест в тях, болка и пулсиране точно под кожата.

Очите му се присвиха. Палецът му се повдигна, раздвижи се опипващо по меката извивка, обирайки влагата от устата й. Гърдите й се напрегнаха, когато се опита да диша нормално. Като че ли не можеше да поеме достатъчно въздух, за да изпълни дробовете й. Почувства нужда да се бори да вдиша, за да освободи стенанието, което се намираше там.

— Ти си опасна — отново дочу ръмжене, тътнещо под повърхността на думите му. — Каквото и да е то, Меринъс, може да ни коства живота.

— Ненормално — тя прехапа устни.

Подигравателната извивка на устните му показа несъгласието му.

— Няма такова нещо като ненормално, когато става дума за такъв като мен — увери я той. — Аз съм инстинкт, Меринъс. Едва прикрито животно. Всеки отговор е човек да се страхува.

— Не си животно — тя поклати глава, виждайки горчивината в очите му.

Меринъс се отдръпна от докосването му. Той правеше тялото й слабо, податливо, а имаше нужда от целия си разум.

— Как би го нарекла ти тогава? — в гласа му прозвуча гневна нотка. — Ако направя това, което искаш и по някакво чудо не умра накрая, тогава ще бъда известен като Американското чудовище. Ще бъда подложен на още експерименти, на още тестове. Поне сега съм свободен. Докато мога да бягам по-бързо от техните войници и да се крия по-добре от техните следотърсачи, дотогава ще мога да оцелея.

— А оцеляването достатъчно ли е? — попита тя, разгневена, че той не иска повече. — Ами тези, които ще дойдат по-късно? Бедните същества, тези, които ще се сблъскат с убийствените им изисквания? Не се ли чувстваш по някакъв начин отговорен да ги спреш?

По лицето му плъзна цинизъм.

— Колко пламенно — промърмори той, облегна се на стената и скръсти ръце на гърдите си, докато я наблюдаваше. — Аз съм само един човек.

— С цяла нация, която ще го подкрепи — отвърна тя отчаяно.

— Наивността ти е похвална, Меринъс — Калън се изправи и се приближи до нея. — Каквито са и мотивите ти. Но нямаш ни най-малка представа за хапките, които искаш да преглътнеш. Те са достатъчно големи, че да те задавят.

Калън хвана ръката й и я придърпа към тялото си, притискайки ерекцията си към корема й. Меринъс въздъхна тежко, ръцете й се подпряха на гърдите му, когато я притегли към себе си.

— И докато декламираш морала и представите си за правосъдие, през цялото време соковете ти навлажняват вагината ти, примамват ме и ме докарват до лудост с аромата си. Това не е историята, която искаш, и не е правосъдие. Искаш да бъдеш изчукана от човека-котка, признай си.

Калън улови бедрата й и се притисна в нея. Меринъс изпъшка, борейки се с постепенното отпускане на тялото си, с нуждата, която я връхлетя внезапно. От къде бяха дошли?

— Не знам защо — извика тя дрезгаво, клатейки глава. — Не беше така, преди да дойда тук. Исках единствено да ти помогна.

— Това не те ли плаши, Меринъс? — ръката му сграбчи косата й и дръпна главата й назад. — Не се ли страхуваш от това неочаквано желание? Защото ако не, то би трябвало. Дяволски близо съм до това да се разтреперя от желание, да те просна върху бюрото и да те чукам, докато не започнеш да крещиш от удоволствие.

Меринъс потръпна, след това извика, когато главата му се наведе. Устните му докоснаха шията й, зъбите му я одраскаха бавно и опасно. Тя се разтресе. Ръцете й сграбчиха мощните му рамене, погледна към тавана, замаяна от екстаз, когато езикът му се изви по кожата й. Влажната грапавина грубо я раздразни и я накара да се изправи на пръсти, безмълвно изисквайки повече. Главата й се наклони още, излагайки уязвимата извивка на шията. Искаше, искаше…

— По дяволите, вкусът ти е прекрасен, Меринъс — той облиза отново кожата й и тя изкрещя.

Младата жена не можеше да повярва на усещането. Беше като грубо кадифе, но по-хубаво. Силен спазъм премина през утробата й, а стегнатите мускули на влагалището й я накараха да изхленчи от възбуда. Какво беше това? Защо го усещаше толкова добре, след като шията й никога преди не е била ерогенна зона?

Тогава устните му покриха нейните. Меринъс бе целувана много пъти, но никога по този начин. Езикът му нахлу в устата й и вкусът му бе опияняващ. Езикът й срещна неговия, притегли го по-дълбоко, погали го, наслади се на вкуса му — горещ, пикантен, изцяло мъжки, див и неуловим, завладяващ. Тя простена срещу устните му; нуждаеше се от още, искаше да изследва и открие източника на неговия вкус. Но той се раздвижи, дръпна се назад и устните му отново се плъзнаха по шията й.

Зъбите му се забиха за кратко в кожата й, от гърдите му се изтръгна ръмжене, когато едната му ръка се премести от бедрото под гърдите й. Беше близо, толкова близо до набъбналия хълм, до пулсиращото връхче. Меринъс проплака, притискайки се срещу него, без да я интересува кой или какво е той — вълнуваше я единствено примитивния отклик на тялото й към неговото.

— Махни се от тук — изрече дрезгаво той, въпреки че отказваше да я пусне. — Махай се, преди да съм направил нещо, след което нито един от нас няма да оживее.

Но действията му казваха друго. Устата му се премести от врата й, покрай ключицата, отпиваше, ближеше, докато се придвижваше обратно към прибраната яка на ризата й и възвишенията на пулсиращите й гърди. Меринъс гореше от докосването му. Зърната й се втвърдиха още повече, изпъкнаха през мекия плат на ризата, корави, отчаяно копнеещи за топлината на устата му. Ако той не ги докоснеше, ако не ги поемеше дълбоко в устата си, тя щеше да експлодира. О, Господи, ако го направеше, пак щеше да експлодира. Беше близо, толкова близо до оргазъм, че се ужаси. Кръвта препускаше през тялото й. Меринъс простена отчаяно, трепереше в прегръдките на Кал, а тялото й се притисна към ръката на гърба й.

Тя усети как ризата й бе издърпана от колана на късите панталони и изтеглена бързо над подутите хълмове на бюста й. Ноктите й се забиха в раменете му, а объркването, страстта и огънят я разкъсваха.

— Какво, по дяволите, си причиняваме един на друг? — в прошепнатите му думи тя прочете недоумението, което се блъскаше неконтролируемо и в нейното тяло. Ръката му се премести и обхвана гърдата й. Сухата топлина на неговото тяло до нейното, я накара да се извива неконтролируемо. Калън се плъзна плавно между краката й, докато я побутваше до стената. Позволи й свободата да яхне твърдото му мускулесто бедро, притиснато между нейните.

Ох, това беше хубаво. Клиторът й пулсираше, болеше я, набъбнал болезнено от триенето, което тя предизвикваше, докато го яздеше.

— Калън! — викът й бе шокирана смесица от страх, огромна нужда и питащо отчаяние, когато устата му обхвана твърдото връхче, което се издигаше умоляващо нагоре.

Калън рисуваше върху нея, усещането пронизваше утробата й, влагалището й. Езикът, който дразнеше твърдото й зърно, беше грапав, но изключително нежен и еротичен. Засмукваше, ближеше, хапеше плътта, докато Меринъс се гърчеше върху бедрото му, стенеща и молеща за освобождение.

— Мамка му! — той се отдръпна от нея, погледна я с очи, блестящи от страст и объркване. — Това не е нормално. Това желание не е нормално.

Той издърпа обратно ризата върху гърдите й и оправи раздърпаните й дрехи, но не и сетивата й.

— Седни — побутна я към канапето, което се намираше до стената и започна да крачи неспокойно.

Меринъс разтърси глава. Не можеше да спре. Пулсиращата, вибрираща нужда само се бе засилила.

— Какво ми направи? — изпъшка тя, клатейки глава. — Това не иска да спре.

Той се обърна към нея.

— Какво? — намръщи се мъжът, гледайки я в очите неразбиращо.

— Това няма да спре — изпъшка тя, опитвайки се да възвърне самоконтрола си. — Ти ми направи нещо. Сега го накарай да спре.

Калън застана на колене пред нея, взирайки се в очите й, и се намръщи на онова, което видя там. От гърлото му се разнесе треперещ смях.

— По дяволите, Калън, наистина трябва да внимаваш с тези целувки. Опасни са.

— Никога не са били проблем преди — изръмжа той, а пръстите му докоснаха челото й, сякаш я проверяваше за треска.

— Да не би да разпръскваш нещо около себе си? — попита тя, стискайки зъби при докосването му. — Това не ми харесва. Мисля да се обадя на братята ми да дойдат и да ти сритат задника.

Естествено, Меринъс нямаше да го направи, не наистина. Те щяха да приветстват възможността и да я вземат насериозно, особено Кейн, нейният изпечен брат от специалните сили, който негодуваше срещу целия свят.

— Какво усещаш? — попита тихо Кал. — Освен очевидното.

— Очевидното, умножено по толкова, колкото можеш да си представиш — отвърна тя, стискайки бедрата си здраво. — Знаеш ли, че съм девствена? Сериозно, девиците не трябва да бъдат такива. Това е вредно за тяхното здраве или нещо такова. Ние сме застрашен вид, нали знаеш.

Тя пренебрегна шокираното му изражение.

Кал наклони главата й, погледът му се насочи към шията й, след това издърпа ризата й отново нагоре, изучавайки гърдите й. Меринъс погледна надолу. Почти се изсмя на любовното ухапване, белязало зърното й.

— Калън, този твой език е опасен — простена тя, когато палецът му докосна втвърдената плът.

Чу ниския му стон, миг преди устата му да покрие другото връхче. Ръцете й се заровиха в косата му, задържайки го близо. Почувства как езикът му я гали нежно, а устата му я обхваща плътно. Меринъс се сгърчи, наведе тялото си, в копнеж да се притисне силно и здраво към издутината, която заплашваше да спука шевовете на дънките му.

— Господи, подушвам те. Толкова топла и сладка — изпъшка мъжът, отдръпвайки се, а главата му се сведе, когато се отпусна в долината между гърдите й. — Толкова отчаяно искам да те вкуся, Меринъс, това бушува в мен.

— Какво? — разтърсващо удоволствие наелектризира тялото й.

— Искам да заровя устата си в горещата ти малка сърцевина — изстена той. — Искам да изпия всяка капка от твоята влага и да те галя с езика си, докато не ми дадеш още.

Въпросната влага потече бавно по краката й в безмълвна молба да го направи. Набъбналият й клитор пулсираше, утробата й се свиваше. Устата му захапа извивката на гърдата й, езикът погали издутата плът, накара я да трепери от желание.

— Моля те, направи нещо — изпъшка Мер, бедрата й се стегнаха около него, когато той се намести между тях. — Кълна се, Калън, докосването ти е като наркотик.

Той спря. Меринъс усети напрегнатите му мускули, от устата му се откъсна проклятие, когато се отдръпна рязко от нея.

— Ще съжалявам за въпроса си, но сега пък какво не е наред? — младата жена облегна глава назад на канапето, дишаше тежко, докато покриваше гърдите си с ризата.

Можеше да чуе и неговото накъсано дишане. Отвори очи и го погледна — той стоеше на няколко метра и също я наблюдаваше.

— Ако не си тръгнеш от тук, ще те изчукам — извика той диво. — Помисли за това, Меринъс. Ти не ме познаваш, аз съм един непознат за теб. Генетично животно, което е готово да разкъса дрехите от тялото ти и да те вземе на омазания с масло диван. Това ли искаш за първия си път?

Меринъс се намръщи.

— Е, това не е на върха на списъка ми за нещата, които трябва да свърша днес. Но аз винаги съм била добра в импровизациите.

Тя не можеше да измисли причина да не легне по гръб на канапето и да го остави да я вземе по неговия начин. Не разбираше проблема му и тялото й така се бунтуваше, че наистина не й пукаше.

— Меринъс, помисли — започна Калън, като отиде да седне на другия край на канапето, прокарвайки пръсти през косата си. — Ти никога не си връхлитана от страст по такъв начин. Това не може да е нормално.

— От къде да знам? — намръщи се тя. — Казах ти, никога преди не съм го правила. А ти?

— Какво аз? — попита той подозрително.

— Правил ли си секс досега? — попита нетърпеливо. — Изглеждаш толкова нерешителен, просто съм любопитна.

— Разбира се, че съм правил секс — намръщи се Калън. — Това беше задължително, преди бягството ми от лабораторията. Правих секс всеки ден в продължение на две години.

През тялото й премина шок.

— Ти си бил на шестнадесет години, когато си избягал — каза тя ужасено. — Твърде млад.

Той я стрелна с поглед.

— Бях заловен отново на седемнадесет и задържан до двадесет, преди да унищожат лабораториите. Трябва да бъдеш сигурна в източниците си, Меринъс.

— Учили са те как да правиш секс? — тя не можеше да си представи нещо толкова варварско.

— Разбира се, убиването на един човек може да стане по много начини. Учиха ме как да доставям удоволствие и как да причинявам болка — каза презрително. — Знам всички възможни начини, които дори не можеш да си представиш, за правене на секс с мъж или жена, с всяка степен на всяко усещане.

Меринъс преглътна с усилие, примигвайки към него.

— Това е ужасно — прошепна тя. — Защо ще ти причиняват това?

Калън изглеждаше отвратен — както от себе си, така и от нея.

— Направиха го, за да ме обучат — напомни й той студено. — Трябваше да бъда убиец, Меринъс. Има много начини за убиване, за осакатяване, за принуждаване, за получаване на информацията, от която се нуждаеш. Научиха ме на всички тези неща. Но това не дава отговор на настоящия ни проблем. Не си спомням да е имало случай, когато целувките ми да действат упоително на жена.

— Може би само на мен — въздъхна тя тежко. — Целувките ти наистина са добри, Калън.

Устните му се повдигнаха в ъгълчетата, а очите му се изпълниха с уморено веселие.

— Ти си опасна жена. Как се чувстваш сега?

— Възбудена — въздъхна тя. — Много възбудена.

Горещата туптене между бедрата й заплашваше да се просмуче през панталоните й. Беше толкова готова, толкова искаща, че можеше да експлодира.

— Това може да се окаже проблем.

— Защо? Защото и при теб е същото? — попита тя. — Да, наистина усложнява малката ти представа за оцеляване, нали?

Меринъс се изправи на крака. Беше се изморила. Ако не си тръгнеше, щеше да започне да го умолява да я вземе. Просто трябваше да започне седмицата с почивка.

— Къде отиваш? — Калън се намръщи, когато тя вдигна чантата си от средата на пода и пое дълбоко дъх.

— Обратно в лагера.

— Лагерът? — той звучеше недоверчиво.

— Да, лагера — заяви тя. — Преди няколко часа разпънах една палатка в долната част на имота ти. Можеш да ме намериш там, ако искаш да поговорим или каквото и да е.

По изражението му премина недоверие.

— Направила си лагер край моята река? — попита той. — Ти си навлязла в чужда собственост. Кога го направи? Смяташ ли, че проклетите войници няма да те открият там?

— Направих го тази сутрин. Казах ти Калън, омръзна ми да чакам. Ще намеря път към теб рано или късно, дори ако това ме убие.

— Тези войници могат да го сторят — отвърна той. — И не можеш да останеш там. Това е престъпление — повтори мъжът.

— Тогава ме съди, след като изглежда не си готов да ме чукаш — сви рамене тя. — Ще чакам, Калън, но не съм много търпелив човек. Ако бях на твое място, щях да побързам.

— Или ще направиш какво? — попита той подозрително.

— Или ще се обадя на братята си и ще ги оставя те да свършат работата, все пак — каза тя, отключвайки вратата. — И повярвай ми, те ще посрамят твоите войници с абсолютната си издръжливост. Аз съм само комитетът по посрещането, седморката на Тайлър са истински ад.

Меринъс изхвърча от офиса, оставяйки само аромата си. Чист, свеж, толкова дяволски горещ, че накара пениса му да запулсира. Калън се срина по гръб на канапето, загледан в празната стая, дишайки учестено. По дяволите, това не бе хубаво. Тя все още не бе напуснала сградата и всичко, което можеше да направи той, бе да се сдържи да не я довлече обратно и да поеме всяка частица страст, която имаше в нея, точно тук, върху дивана.

Той простена, мисълта да намести главата си между тези копринени бедра, езикът му да отпива от сладката влага, която предизвикваше този интригуващ аромат, беше повече, отколкото може да понесе. Той облиза устни и изруга. Нещо не бе наред. Това не трябваше да бъде толкова силно.

Изправи се на крака, отиде до бюрото и вдигна слушалката на телефона от поставката. Бързо набра номера и зачака да му отговорят.

— Док Мартин — гласът на Шера бе любезен, спокоен и хладен.

— Кажи на Док да излезе от къщата възможно най-скоро. Имам проблем.

Последва кратко мълчание от другата страна на линията.

— Какъв? — попита тя тревожно.

— Физически. Нуждая се от някои тестове. Просто да излезе — той затвори телефона, преди тя да отговори. Калън трепереше, кожата му бе чувствителна, тялото му изискваше освобождение от малката журналистка, която го изкушаваше толкова отчаяно.

Похотта не беше такава. Той знаеше, че е много сексуален, повече от неудържим в тази област и бе сигурен, че не е такава. Не беше наркотик, не беше упояваща. Не забиваше нокти в слабините ти, изисквайки удовлетворение. Което означаваше, че има проблем. Спонтанен, генетичен проблем, който се проявяваше едва сега. Клатейки глава, Кал можеше само да се моли да греши. Отправи се към камиона и към спокойствието на дома си.