Лора Лей
Да изкушиш звяра (16)

Глава 16

Калън почти завлече Меринъс до къщата, изражението му беше каменно, очите — блестящи от обзелия го гняв. Това е добре, помисли тя, защото също не се чувстваше спокойна. Гневът препускаше през тялото й, толкова горещ и чист, колкото и желанието.

— Имам нужда от душ — каза му, като се отдръпна от него, щом той затвори вратата зад тях.

Цялата пасмина се е събрала, помисли тя саркастично, докато гледаше заинтригуваните изражения на шестимата в стаята. Дори доктор Мартин беше там, отпиваше спокойно от кафето си и ги наблюдаваше.

— Добра идея — отвърна Калън. — Когато приключиш, закарай задника си в спалнята, където поне няма да се забъркаш в никакви неприятности.

Меринъс му хвърли подигравателен поглед.

— Спомням си, че и Кейн каза това веднъж. И много скоро разбра, колко е сгрешил.

В стаята прозвучаха няколко хихикания и покашляния. Меринъс не изчака да разбере кой какво е направил или да види реакцията на Калън. Провери дали огромната му тениска прикрива задните й части достатъчно добре, прекоси къщата, и се насочи към спалнята и горещата вана.

— Тя се обади на брат си — Калън я проследи как изчезва в коридора. — Очаквам цялата пасмина да се втурне към нас. Време е да съставим план.

— Казах ти, че тя е затруднение — изръмжа Дейън, а очите му блестяха от опасен гняв под синините, които ги обезобразяваха.

Калън го погледна и видя в него ярост, която го разтревожи.

— На твое място бих се въздържал от подобни коментари, докато забравя факта, че бе готов да я нападнеш — заяви Калън непроницаемо. Никога нямаше да забрави гледката на Дейън, готов да скочи и нападне.

Устните на Дейън се извиха и Калън почти изгуби контрол. Отново.

— Излез навън и патрулирай около къщата, след като не можеш да допринесеш с нищо към този разговор — Калън отиде до каната с кафе и си наля голяма чаша, борейки се да запази спокойствие.

Той чу зловещото остъргване на стол по дървения под. Секунди по-късно, задната врата се затръшна със сила, която разтресе прозорците.

— Някой друг? — попита, без да се обръща.

Въпросът бе посрещнат с мълчание.

Калън се обърна към тях и видя загрижеността по лицата им.

— Спецчастите на Кейн — информира го Тайбър спокойно. — Много по-способен е от онези палячовци, които Съвета продължава да изпраща. Братята й не са глупави. Той ги е обучавал. Те ще открият къщата. Ще дойдат въоръжени до зъби, за да си я вземат.

— Помислих за това вече — изръмжа Калън.

Знаеше всичко, което можеше да се научи за семейството й. Седем братя и баща й, всеки от тях самонадеян и силен. Бяха арогантни и властни. Сила, с която трябва да се съобразяваш. Заедно щяха да представляват една малка армия.

— Ако той я вземе или ако те убие, тя ще пострада — обади се доктор Мартин. — Абстиненцията няма да изчезне, според моите изследвания, Калън.

— Ами теорията ти за зачеването? — попита рязко Калън.

Д-р Мартин сви рамене.

— Хормонът, който се произвежда само по време на бременност, го забавя, но нищо друго. Това, което ме притеснява, е ефектът, който имат твоите хормони върху контрацептивите. Неутрализират ги. И някак си, по някакъв начин, едно малко количество от твоята семенна течност е останала напълно нормална. Има риск, макар и малък, тя да може да забременее.

Калън потърка врата си уморено. Още усложнения, още резултати от изследвания, които почти не им помагаха.

— Трябва да се срещнем с братята й, преди това да стигне по-далеч — каза Тайбър тревожно. — Не можем да поемаме риск с теб Калън. Или с нея.

— Позволи й да им се обади, Кал — посъветва го Шера, след като Тайбър млъкна. — Те сигурно ужасно се страхуват за нея. Тя е тяхната малка сестричка. Дъщеря е на Джон. Мария нямаше да хареса това.

Напомнянето за сурогатната му майка и нейната привързаност към Джон Тайлър, го прободе.

— Няма да навреди ако й позволиш — съгласи се Тайбър. — Остави я да ги убеди да се срещнат с Док, преди да са нахлули като проклети пехотинци. Меринъс няма да ти благодари, ако нараниш някого от тях.

Тя вероятно щеше да се опита да го убие сама, намръщи се той.

— Може би сте прави — въздъхна Калън. — Може би, това ще я успокои до известна степен. Тя е като проклет вулкан, готов да изригне.

— И когато го направи, твоят задник ще бъде този, който ще изгори — каза Шера с известно съчувствие. — Отношението ти спрямо нея е отвратително.

Калън се намръщи.

— Това е нормално — ухили се Док. — Ритуалът на чифтосването на всички животни. Мъжките се борят за надмощие над своите женски. Мъжете са изгубили борческия си дух през последните поколения от феминизма, равните права и свързването със своята чувствителна страна — засмя се той. — ДНК-то на Калън отказва да му позволи избор в доминирането над нея. Това е част от неговия генетичен код.

Калън изръмжа. Точно от това се нуждаеше, от едно шибано научно обяснение за проблема.

— Страхотно — промърмори Тайбър. — Точно това искахме да разберем.

А нуждата да доминира бе нараснала. Борбата на Калън с потребностите му, със сексуалните му желания, сега беше постоянна битка.

— Трябват ми още проби от Меринъс след вашата следваща, хм, близост — докторът се покашля, игнорирайки изумения поглед на Калън при избора му на думи. — Тъй като тялото й реагира толкова бурно на всяко докосване, с изключение на твоето, ти предлагам да дойдеш с нея.

— Мисля, че отново съм тук за през нощта — Шера се прозина и се протегна уморено. — Поемам към леглото.

— Аз също — най-мълчаливата от групата, Даун, се надигна от мястото си.

Тя отнесе чашата си на мивката, изплакна я, след това я постави в една дълбока купа.

— Да вървим, Танер — Тайбър беше на крака и го плесна по гърба, когато той се изправи. — Време е да отиваме да поработим.

— Да, работа — промърмори другият мъж, но в движенията му нямаше колебание. — Човече, когато намеря жена, над която искам да доминирам, напомни ми да не споря с нея. Можеше да чуеш как Меринъс проклина Калън през цялата гора.

— Затваряй си устата — нареди мрачно Калън.

Танер се ухили, вдигна ръка в приятелски поздрав и последва Тайбър през вратата на кухнята.

Сега къщата бе тиха, освободена от Прайда и техните тревоги, притеснения и чувства. Това накара Калън да се почувства напрегнат, почти самотен и да закопнее за Меринъс. Не само сексуално, но и за нейната компания, за разбирането, което бе открил в нея, въпреки гнева й.

Той се изправи на крака и се отправи към всекидневната. Пусна телевизора тихо, надявайки се да запълни тишината, която никога преди не го бе притеснявала. Докато се отпускаше уморено на стола, слабо вибриране в джоба на панталоните му го накара да се намръщи от изненада. Мобилният телефон на Меринъс. Калън извади устройството, загледа се в него за миг, след това го отвори.

— Да?

От другата страна на линията последва мълчание.

— Искам да дадеш този телефон на Меринъс — заповедническият тон в гласа на мъжа накара веждите на Калън да се свъсят, а собственическите му инстинкти се възпламениха.

— А мога ли да попитам кой се обажда? — засмя се той. Като че не знаеше.

Отново настъпи тишина. Отзвук на тиха ярост.

— Тя жива ли е? — ако беше някой по-слаб, по гръбнака му щеше да се плъзне тръпка, помисли си Калън.

— Разбира се, че е жива — изрече той. — Избиването на млади невинни жени е работа за следващата година. Тази година дебна само шибани войници.

— Имаш достатъчно от тях, които са тръгнали след задника ти — сряза го гласът. — Изпратих сестра си там с предложение за помощ, не за да я изнасилиш.

Калън се изправи на крака.

— Не съм я изнасилвал — изръмжа яростно. — Ако не друго, тази жена при всеки удобен случай прави всичко възможно, да осуети най-добрите ми опити да я предпазя от моите проблеми. Обвинявам теб, г-н Тайлър, като неин най-голям брат, за своеволието й и пълното й незачитане на властта. Твоята сестра е една истинска напаст.

Безсилието се изостри с дълбокото му ръмжене, когато позволи да го завладее омразата към човека, който най-вероятно бе причинил оформянето на такива черти у Меринъс.

— Тогава няма да има проблем да й дадеш този телефон, така че да мога да се уговоря кога да прибера своенравната си сестра — отбеляза Кейн равно и подозрително. — Ще кацна на летището след няколко часа. Надявам се тя да ме чака там.

Калън се укроти.

— Не мисля, че това е възможно, Тайлър — той запази гласа си любезен и спокоен. — За съжаление, въздействието ти над нея е вредно. Тя е упорита, решителна жена, но сега е моя.

Отново мълчание. Калън си представи как мъжът се бори да се овладее, за да измисли начин да освободи сестра си от опасността, в която смяташе, че се намира.

— Не ме карай да дойда и да я взема — предупреди го Кейн меко. — Не би искал това, Лайънс.

— И сестра ти няма да преживее това — отговори тихо Калън. — Не прави тази грешка.

— Ако я нараниш…

— Не бих могъл да й навредя повече, отколкото на себе си — изрече Калън. — Аз не представлявам опасност за сестра ти. Но не може да си тръгне сега, заради нейната собствена безопасност, това не подлежи на обсъждане.

— Тя е в по-голяма опасност с теб — каза Кейн.

— Меринъс е свързана с мен, Тайлър, по начин, който не разбираш — въздъхна Калън. — Можеш да се видиш с нея, можете дори и да разговаряте, но кога ще стане това, ще избера аз.

— И очакваш от мен да приема спокойно решението ти?

— Не. Знам, че Меринъс трябва да е усвоила упоритостта си отнякъде и подозирам, че ще е по-добре да си пазя гърба за известно време — Калън направи гримаса. — Но никога не се страхувам, г-н Тайлър, достатъчно съм възрастен, за да мога да се предпазя някак, така че няма да има затруднения.

В този момент Калън случайно погледна нагоре, ароматът на Меринъс го привлече и загря кръвта му. Тя стоеше на прага с ръце, скръстени пред гърдите, а лицето й бе изкривено от намръщено изражение.

— Губиш си времето — каза Меринъс търпеливо. — Ако Кейн е на телефона, тогава няма да го убедиш в нищо.

— Кой казва, че искам да го убеждавам изобщо? — попита я Калън, позволявайки на една самодоволна усмивка да докосне устните му. — Просто съм отегчен от собствената си компания.

— Позволи ми да говоря с нея, Лайънс — гласът на Кейн отново стана повелителен и хладно яростен в ухото му.

Меринъс стоеше търпеливо пред Калън, а лешниковите й очи бяха подозрителни, но изпълнени с надежда. Той въздъхна тежко. Изобщо не трябваше да вдига проклетия телефон.

Мъжът покри предпазливо слушалката, като я наблюдаваше.

— Няма да споменавам останалите — каза тя тихо. — Но ако не му позволиш да говори с мен, той ще стане опасен. Не искам ти или братята ми да пострадате. Можеш да се обзаложиш, че Кейн не е сам.

Калън изръмжа тихо. Усложнение, от което те, естествено, не се нуждаеха.

— Говори с него, Меринъс, но запомни. Хората от моя Прайд ще дадат живота си за твоя. Не ги предавай — той не смяташе, че тя ще го направи, но не бяха оцелели толкова дълго, доверявайки се сляпо.

Младата жена се приближи към него бавно, а тънката й ръка се протегна към малкия телефон. Калън й го подаде, като я наблюдаваше и преценяваше нежното й изражение, докато тя го поднасяше към ухото си.

След това се заслуша в разговора с брат й. Чу трепета в гласа й, непоколебимата й вяра в Кейн, докато му говореше. Убеждаваше го. Уверяваше го.

— Това не е толкова просто, Кейн. Не мога да го оставя — каза най-после тя тихо. — Знам, че не разбираш, но ще ти обясня всичко, щом самата аз го разбера.

Калън се протегна, пръстите му уловиха леко другата й ръка.

— Кажи му, че ще се срещнем с него. Ти, аз и доктор Мартин. Трябва да е сам, Меринъс. Не искам цялата ти рода да ми диша във врата.

Тя го погледна учудено.

— Като че ли не знам, че той води цялото ти семейство със себе си в този самолет — изсумтя той.

Калън слушаше как тя предава съобщението. Няколко дълги мига Меринъс мълча, а очите й бяха пълни с тъга.

— Само ти и татко, Кейн — най-после изрече твърдо. — Или няма да мога да го направя. Знаеш, че не бих го поискала, ако имаше някакъв друг начин — отново последва дълго мълчание, след това тя проговори с остър глас. — Слушай ме, задник такъв, това решение не е твое. Спри да си играеш с мен на He-Man^[1], знаеш, че не действа.

Калън трепна. Поне брат й не трябваше да се справя с прякор, като Лъв-О. След това заслуша, как тя заспори с Кейн. Тонът й бе яростен и стоманено твърд, знаеше как да наранява с думи, които накараха Калън да трепне съчувствено. Но само няколко секунди по-късно се оказа, че е спечелила.

— Можеш да обсъдиш подробностите с Калън. Ще успеете ли да поговорите като цивилизовани хора? — Меринъс изви едната си тъмна вежда към мъжа до себе си.

— Аз винаги съм учтив — осведоми я той лукаво.

Младата жена извъртя очи и му подаде телефона.

— Тогава се опитай да бъдеш малко по-любезен. Защото от твоята версия за вежливост определено има какво още да се желае.

Калън пое телефона, без да я изпуска от поглед, макар тя да му обърна гръб и се отправи към кухнята.

— Виждам, че успяваш също толкова успешно да я накараш да ти играе по свирката, колкото и аз — каза той подигравателно в слушалката. — Надявам се да си обучил любимите си братя по-добре, отколкото сестра си.

— Ще те убия, Момче-котка — изрече яростно Кейн, неспособен да крие повече гнева си. — Бавно и болезнено.

— Може да си помечтаеш — съгласи се Калън, а в тона му пролича неприкрит сарказъм. — Но се съмнявам, тя да ти даде позволението си.

Калън можеше да чуе скърцането на зъби от другата страна на линията. Той разбра, колко вярно е предположението му, че Меринъс контролира силните мъже в семейството. Тя беше като малък генерал, който ръководеше действията им и непрекъснато се месеше в тях.

— Когато кацнеш, ще те чака една жена — светлоруса със светлосиви очи. Името й е Шера. Тя ще знае кой си и сама ще се приближи към теб. Ще ти даде подробна информация за срещата. Ще спазиш ли това?

Странна, напрегната тишина изпълни линията. Сякаш Кейн бе задържал дъха или изненадата си.

* * *

— Шера — прошепна Кейн с въздишка, която накара Калън объркано да се намръщи. — Ще се оглеждам за нея.

Калън въздъхна. Братът не беше по-лесен от сестрата.

— Бъди сигурен, че ще го направиш. В името на здравия разум на сестра ти, Тайлър, опитай се да сдържиш гнева си достатъчно дълго, за да чуеш проблемите, в които се е забъркала. Може би тогава ще проявиш малко повече благосклонност към моето положение.

Връзката прекъсна. Калън се ухили развеселено. Добре разбираше затруднението на Кейн. Изпитваха, макар и неохотно, взаимно съчувствие към положението си, въпреки, че Кейн сигурно бе бесен заради подозренията, които имаше по отношение на връзката между него и Меринъс.

— Вие двамата приключихте ли да се джафкате? — уханието й го удари като юмрук в слабините.

Меринъс отново стоеше на вратата, в едната си ръка държеше сандвич, а в другата чаша мляко. Приближи се към дивана, движенията й бяха грациозни, а тялото й — съблазнително, в меките жарсени шорти и светла тениска без ръкави. Зърната й изпъкваха малки и твърди под плата, а очите й бяха потъмнели от желанието, което се надигаше в тялото й. Въпреки това, беше решена да игнорира, както страстта, така и него.

Меринъс взе дистанционното от масичката за кафе, набързо прегледа каналите и се спря на изпълнен с кръв приключенски екшън — филм, за пирани. Калън въздъхна нервно, прокара пръсти през косата си, след това излезе от стаята. Проклет да е, ако останеше там, да полудява от аромата й, докато тя просто си гледа телевизия. Щом Меринъс не желаеше да обръща внимание на влечението, тогава, по дяволите, бе решен да я остави на мира. Тя щеше да дойде при него, влачейки се на колене.