Лора Лей
Да изкушиш звяра (21)

Глава 21

Калън и Меринъс останаха затворени в къщата два дни и през голяма част от времето той разглеждаше защитите на компютъра си, търсейки и най-малкия пропуск, който би могъл да допусне и проверяваше тайните си имейл акаунти. Всеки един бе подсигурен, но две от съобщенията накараха защитните му инстинкти да се задействат. Първото бе от Дейън и в него той се кълнеше, че Кейн и мъжете Тайлър са били видени да се срещат с войниците, координиращи издирването на Калън, което покриваше всеки сантиметър от планините. Другото бе от Шера, която го информираше, че тя и роднините на Меринъс отчаяно ги търсят, за да предадат някаква много важна информация. Калън изруга бурно, когато получи имейла. Той й каза да стои, където е и да отложи срещата си с Кейн Тайлър. Защо се бе заела сама с това? И кой лъжеше? Шера или Дейън? За пръв път от раждането им, Калън започна да се съмнява в лоялността на Прайда.

— Всичко наред ли е? — Меринъс стоеше между кухнята и дневната, наблюдавайки го загрижено.

Косата около лицето й бе разрошена, а сънливостта все още зачервяваше кожата й. Калън я бе оставил заспала в леглото преди часове, след още един сексуален маратон, който почти го изцеди.

Бе облечена в една от неговите тениски. Синята памучна дреха висеше на слабите й рамене и покриваше бедрата й. Като я видя интимно обгърната от неговите дрехи почувства прилив на желание, което го зашемети и което нямаше как да отхвърли. Притежанието, сурово и горещо, го изгори. Неговата жена.

— Всичко е наред — увери я той тихо, защото не искаше да я притеснява допълнително.

Обаче видя загрижеността в очите й и разбра, че не е успял да я заблуди. Сега животът им висеше на косъм, а опасностите, които произтичаха от положението, в което се намираха, го ужасяваха. Меринъс нямаше представа за злото, което изпълваше Съвета и той се молеше никога да не научи.

— Трябва да се обадим на Кейн, Калън — Меринъс повдигна тема, която той не искаше да обсъжда още. — Сигурно се притеснява. Това изобщо не е добре.

Калън можеше да види нейната абсолютна вяра в брат й, отразена в изражението й. Тя мислеше първо за семейството си и после за себе си. Доверяваше им се както на никой друг, особено на този проклет войник, брат си.

— Първо трябва да се уверя, че не ни е предал той, Меринъс — Калън поклати глава, поглеждайки обратно към съобщението от Шера.

Можеше да предположи, че предателството идва от Кейн или от някой от неговите хора. Кой най-много би искал да види него и Меринъс заловени или мъртви?

— Кейн не би ме предал, Калън — каза тихо тя.

В тона й нямаше гняв, нито съмнение. Вярваше на брат си безусловно.

— Как можеш да си толкова сигурна, Меринъс? — въздъхна тежко той. — Нападението дойде няколко часа след разговора ти с него.

— Знам, защото го познавам — младата жена поклати глава, придвижвайки се по-навътре в стаята.

Отиде до дивана, близо до него, седна и го погледна сериозно.

— Кейн полудя, когато татко му показа кутията, която майка ти му изпрати след смъртта си — разкри тя. — Не знам защо, но беше наранен. Наранен и ядосан, но не на теб. Кейн прекара месеци в събиране на информация, работеше върху разкриването на членовете на Съвета. Има списък от рамото до лакътя ти и куп доказателства срещу тях, които ще те ужасят.

Калън присви очи към нея.

— Защо не ми каза това преди? — попита я той.

— Опитвах, но ти никога не пожела да ме изслушаш — Меринъс извъртя очи при грубия му въпрос. — Казах ти, че разполагаме с всички средства, да се погрижим за това. Смяташ ли, че бих те излъгала?

— Проклет да съм ако знам какво съм мислил тогава или сега — изсумтя мъжът и затвори електронната поща. — Знам, че бяхме предадени от някой близо до нас и да обвиня брат ти е много по-лесно от другата възможност, която бе, че един от хората му го е предал.

Калън не можеше да прогони от ума си мисълта за това предателство, нито пък спомена за онзи аромат в пещерата, който сякаш бе пропит в плътта на войника.

— Каква е другата възможност? — попита го предпазливо Меринъс. — Калън, Кейн не знае, че сме чифтосани или каквото е там това, което се случва между нас. Той дори не бе сигурен, че сме правили секс. Подозираше го, но не знаеше, че е нещо толкова сериозно.

— Щеше да разбере — намръщи се той. Знаеше, че Кейн вероятно подозира, че сестра му е прекалено емоционално обвързана с любовника си, за да си тръгне. Съвета щеше да предположи останалото на базата на това.

Меринъс въздъхна.

— Може би щеше да го направи, но не би предал мен или теб. Кейн е вложил твърде много в това, самият той е поел прекалено много рискове.

— Защо? — попита рязко Калън. — Защо ще прави това? Само заради една история ли? Доказателството, което Мария му е предоставила му е било съвсем достатъчно.

Меринъс прехапа замислено устни.

— Не знам — призна най-накрая тя. — Всичко, което знам, е, че го прави. И че беше много разстроен, откакто получихме кутията от Мария. Почти обсебен е. Той не би те предал, не само заради риска за себе си, но и заради това, което го преследва.

Калън изръмжа ниско.

— Това е толкова секси звук — той се обърна, изненадан от предизвикателно веселите нотки в гласа й.

Меринъс го наблюдаваше, тялото й бе отпуснато, а главата наклонена замислено.

— Какво? — попита я предпазливо.

— Това ръмжене в гласа ти — каза тя, гледайки го изпод натежалите си от страст клепачи. — Кара ме да треперя, а тялото ми да иска да се потрие в твоето.

Възбудата й още не бе напълно събудена. Калън подуши внимателно. Във въздуха се носеше само ароматът на топла, изпълнена с желание жена. Липсваше отчаяната страст, която бе привикнал да подушва, когато тя го искаше. Наблюдаваше я предпазливо, но не видя в изражението й нищо, което да подсказва, че химически предизвиканите потребности я измъчват. Миризмата я нямаше във въздуха, нито отчаянието, или напрегнатите мускули, подсказващи нуждата й.

Обаче имаше нещо неуловимо. Като леко ухание на пролет. Калън се почувства доста объркан.

— Защо ме гледаш така? — младата жена прокара пръсти през косата си, опитвайки се да я вкара в ред. Все още изглеждаше секси и разрошена, топла и зовяща го.

— Ти ме искаш — той бе повече от изумен от факта.

— Ами, да — Меринъс му хвърли поглед, който говореше, че е започнала да се съмнява в интелигентността му. — Само това ли разбра, Шерлок?

Калън се намръщи.

— Жено, ти си едно подло създание — той позволи на тътена в гърдите му да отекне в гласа му.

Лицето й пламна, но изражението й показваше, че е наясно, че я примамва.

— Аз съм кучка — тя определено му се присмиваше. — Попитай Кейн, той ще ти каже.

Споменаването на брат й го отрезви. Калън напъха ръце в джобовете на дънките си и тръгна към прозореца, който бе покрил с тежки завеси. Не погледна навън, но и не бе необходимо. Имаше достатъчно дива природа в района, която ако не го преследваха в момента, щеше да опознае. Птиците щяха да спрат да пеят, жабите да стихнат своите ранни сутрешни серенади.

— Можеш ли по някакъв начин да се свържеш с Кейн, без мобилен телефон? — попита я той.

Меринъс въздъхна. Бе изпълнена с веселие и надежда, въпреки обстоятелствата. Нейната невинност едновременно го изумяваше и ужасяваше.

— Не, не съвсем — Калън погледна назад, когато тя сви рамене. — Брат ми подсигури телефоните, които използваме, преди да тръгна, така че обажданията не могат да бъдат засечени или проследени. И двата телефона имат индикатор, ако се случи невъзможното, и някой се включи във връзката. Той взе всички предпазни мерки с тях.

Мобилният на Меринъс бе скрит в раницата му. Калън беше усетил вибрирането му по-рано сутринта, когато търсеше амуниции за пистолета си.

— Или твоят брат, или моят, ни е предал — каза той, наблюдавайки как лицето й пребледнява от шок. — Тук сме в опасност, Меринъс. Съвета знае, че с теб сме чифтосани и сега няма да се спрат пред нищо, за да те заловят. Те направиха всичко да ни размножат, докато бяхме в плен, защото си мислят, че децата ни ще бъдат по-лесни за контролиране, отколкото бяхме ние. Ако те заловят, ще имат и мен, и го знаят.

Калън видя страха, който заля лицето й. Младата жена преглътна мъчително, ръцете й стиснаха плата на тениската й в талията, а пръстите й побеляха от напрежението, което нахлу в тялото й.

— Какво ще правим? — попита го тя.

Калън въздъхна тежко.

— Имам две възможности за избор, но нито едната не е сигурна. Можем да напуснем страната и да изчезнем, но това не е гаранция, че няма да ни открият. Никога няма да бъдем в истинска безопасност, нито децата ни. Или мога да се доверя на семейството ти и да направя това, което ме помоли ти, когато пристигна тук, но отново нямаме никаква гаранция. И двете възможности са доста рисковани, Меринъс. Която и да изберем, за нас вече няма да има спокойствие.

Изражението й се изпълни с надежда. Тя имаше огромна вяра в братята и баща си и мислеше, че те могат да разрешат всеки проблем. Калън се питаше какво би било да израснеш в такава сигурна, защитена среда. Да имаш такава сляпа вяра в някой друг, освен в самия себе си.

— Кейн знае какво прави, както и останалите, Калън — обеща тя отчаяно. — Имам седем братя, всеки един от тях работи върху това повече от шест месеца. Грей е от ФБР, Кейлъб е частен детектив, Кейн има много връзки с ЦРУ и отвъд океана. Те имат купища доказателства, но ти трябва да застанеш до нас. Можеш да го направиш, Калън. Можем да го направим заедно.

Изражението й бе умолително, а очите й — разширени и изпълнени с толкова увереност. Този път в него. Тя го гледаше, сякаш той може да разреши този проблем единствено с желанието си. Калън искаше да прокълне невинността й, но откри, че отчаяно иска да вярва в това. Естествено, нямаше да бъде толкова просто. След години на бягане, десетилетия на съмнения и безнадеждност, можеше ли наистина да е толкова лесно? Разбира се, че не, но какъв избор имаше?

— Ще изчакаме още един ден — въздъхна най-накрая той, поглеждайки отново към компютъра. Съобщенията, които бе получил, го притесняваха повече, отколкото искаше да признае. Танер и Тайбър бяха направили по едно копие на своите за всеки един от останалите от Прайда. Не и Шера. Нейният имейл бе дошъл сам и бе внимателно кодиран. Сега тя бе сама и не можеше да се довери на никого, с изключение на Кейн Тайлър и на самата себе си.

— Мисля, че Дейън ме е предал — каза най-накрая Калън тихо. — Неговият мирис бе в пещерата и върху онези войници. Той знаеше за чифтосването и беше бесен заради това. Неуравновесеността му може да го докара до ръба.

Мъжът прикри гнева и болката си. Ако Дейън бе предал Прайда, тогава се налагаше Калън да го убие. Дейън щеше да се превърне в обект на преследване — нещо, което Калън се бе заклел, че останалите никога няма да бъдат отново.

— Калън — Меринъс се изправи на крака, с мрачно, и изпълнено с болка за него, изражение.

Той поклати глава и се отдръпна. Не искаше нежността й точно сега, не и докато бе изпълнен с такава ярост.

— Аз ги измъкнах и прикрих бягството им с убиването на учените, войниците и докторите — прошепна Калън. — Писъците на умиращите още ехтят в ушите ми, смъртта на бебетата отглеждани в тръби, още разкъсва съвестта ми — той прокара ръце през косата си, борейки се срещу дългогодишния ужас и скръб.

— Направил си това, което е трябвало, Калън — Меринъс напълно му прощаваше за това, за което дори той не можеше да си прости.

— Заклех се те никога повече да не бъдат преследвани — прошепна мъжът, борейки се с раната, отворена в душата му. — Не бих искал да преследвам брат си, Меринъс. Това, че животното е надделяло над него, не ми дава никаква надежда за бъдещето на останалата част от нас.

— Сериозно ли? — недоверчив гняв се прокрадна в тона й.

Калън се обърна изненадано към нея.

Ръцете й бяха подпрени на бедрата, а веждите й — сключени намръщено, докато се взираше в него сякаш си бе изгубил ума.

— Какво искаш да кажеш? — попита я предпазливо. Проклятие, тя можеше да бъде доста находчива.

— Животното е надделяло в него? — Меринъс изсумтя по един не особено женствен начин. Вероятно можеше да вини Кейн за този навик. — По-вероятно е неговата човешка природа да излиза на преден план. По дяволите, Калън, животните не се предават едно друго. Гледай Дискавъри малко по-често. Трябва ти проучване, скъпи. Само хората се продават взаимно, само хората убиват без причина. Това говори, че може би Дейън има малко повече кодирана човешка част, отколкото останалите от вас.

Меринъс скръсти ръце на гърдите си и погледна надолу към него сякаш той бе дете, на което му трябва мъмрене. Къде бе страхът на тази жена? Уважението й? Дори учените бяха показали по-голям страх към него.

Калън повдигна едната си вежда. Тя просто не разбираше какво са създали учените и как са се опитвали да ги обучават. Все пак реши, че може да й прости невежеството.

— О, погледнете тази извита вежда — каза Меринъс подигравателно. — Лъв-О мисли, че знае по-добре.

Калън стисна зъби.

Меринъс пораженчески вдигна нагоре ръце.

— Добре, вярвай в каквото искаш — изрече тя. — Точно като всеки човек, и без друго, ще направиш точно това. Но още от сега ти казвам, много скоро ще разбереш, че съм била права, Калън Лайънс, Дейън е типичен психопат. То е там, в малките му свински очички. Аз изобщо не му вярвам.

— Има ли такова нещо като типичен психопат? Това също ли си го гледала по Дискавъри, скъпа?

Очите й се разшириха при леката подигравка и главата й се наклони замислено.

— Уверена съм, това се вижда, и знам, че съм права. Имам брат, който е наясно с психологията, той знае всичко за това, и съм сигурна, че ще се съгласи с мен.

Човешко! Имаше ли нещо, което тези нейни братя да не правят? И дали някога е имало моменти, в които не са били съгласни с малката немирница, стояща срещу него? Хрумна му, че може би просто братята й са я разглезили.

— И така, какво ще правиш? — ръцете й отново се подпряха на стройните й бедра.

Гърдите й се притиснаха срещу тениската, твърдите им зърна бяха като фар за очите му. Как един мъж може да мисли, когато има пред себе си подобна гледка?

— Казах ти, ще реша до утре — изръмжа той, борейки се със страстта, която нямаше нищо общо с някакъв си аромат на желание, идващ от нейното тяло. За разнообразие, горещият като лава аромат бе едва доловим.

Това, което откриваше сега, обаче бе много по-опустошително. Една раздразнена жена, ядосана и истински възбудена. Пенисът му потръпна.

— Е, знаеш какво мисля аз. Сега отивам да си взема една вана, а ти можеш да стоиш тук и да мислиш над всичко, което си поискаш. След това ще приготвя вечеря. Правя чудесна салата от макарони.

Меринъс изхвърча от стаята, преди Калън да успее поне да изръмжи. Салата от макарони? Той не мислеше така.