Лора Лей
Да изкушиш звяра (12)

Глава 12

По времето, когато тестовете приключиха, Меринъс вече страдаше от възбудата, която я бе връхлетяла, с нова сила. Можеше да усети влагата по вътрешната част на бедрата си, топлината и нуждата напираха във влагалището й, като вулкан, готов да изригне. Напрежението беше огромно. Но наред с това, имаше още един проблем. С всеки изминал час, Шера и доктора все повече изчерпваха търпението й. Дразнеше я най-вече допира на ръцете им, въпреки че бяха защитени от латексови ръкавици. Буквално й причиняваха болки в корема, предизвикваха тръпки по кожата й, и всеки път, щом се приближаваха до нея й се искаше да избяга от тях. Дори не успяваше да си обясни, какво точно усеща. Единственото, което знаеше бе, че ако трябваше да понесе дори още минута това, щеше да се побърка. И имаше нужда от Калън. Отчаяно копнееше да го докосне, да почувства невероятната топлина на кожата му, допира на ръцете му. Беше й студено, болеше я и се страхуваше.

— Без повече тестове — заяви тя, докато се обличаше. Закопча ризата на Калън над пулсиращите си гърди с треперещи пръсти. — Не мога да издържам повече.

— Изследванията са необходими, Меринъс — каза Шера с въздишка.

— Виж, не мога да понасям повече шибаното ви докосване — избухна тя, почти разплакана. Кожата й още тръпнеше от усещането на чужди ръце, а не тези на Калън. — Разбираш ли ме?

По изражението на Шера премина учудване, а докторът я гледаше с недоумение.

— Какво искаш да кажеш? — гласът на Шера остана спокоен, но Меринъс чу объркването й.

— Точно това, което казах — тя се бореше със сълзите си. — Къде е Калън? Трябваше да дойде за мен.

Налагаше се да го намери. Тялото й полудяваше, бунтуваше се. Усещането премина по кожата й и я остави разтреперана.

— Калън е на горния етаж, точно където обеща да бъде — Шера се протегна да я докосне, но тя отскочи назад. — Меринъс, очевидно става още нещо. Трябва да ни позволиш да ти помогнем.

— Стой далеч от мен.

— Шера, доведи Калън тук — доктор Мартин бе наблюдавал безмълвно ситуацията, но сега гласът му звучеше властно. — Доведи го бързо.

Меринъс се хвана за ръба на леглото. Краката й трепереха, докато се опитваше да остане изправена.

— Искам да си отида вкъщи — каза задъхано, внезапно ужасена от хилядите различни чувства и усещания, които я атакуваха. — Накарайте ги да ме отведат у дома, докторе.

— Ще обсъдя това с Калън, Меринъс — обеща той меко, но тя чу снизходителния тон в гласа му. Той само я успокояваше. Лъжеше я.

Младата жена поклати глава и опита да остане изправена.

— Къде, по дяволите, е Калън? — извика дезориентирана. Беше силно изпотена, и усещаше как влагата се плъзга надолу по лицето и между гърдите й. Сърцето й туптеше силно, забързано, белите й дробове се бореха за глътка въздух. — Какво ми направи той? — ръцете й се свиха в юмруци и тя се срути на леглото.

— Позволи ми да ти помогна, Меринъс — докторът застана до нея.

Усети как я докосва по ръката и се отдръпна назад. Сякаш огън прониза кожата й, изгаряше плътта й, докато се бореше да се измъкне. Меринъс падна на колене и почувства грубото драскане на твърдия под, докато се бореше да остане възможно най-далеч от него.

— Не ме докосвай! — изкрещя тя.

След това се разплака, стомахът й се присвиваше. Сложи ръце на корема си и се наведе, зашеметена от болка, каквато никога преди не бе изпитвала. Беше ужасена. Толкова изплашена, че цялото й тяло се тресеше. Изпитваше студ и трепереше, изпълнена с ужас, на ръба на истерията.

— Меринъс! — шокираният глас на Калън отекна в помещението.

Секунди по-късно ръцете му сграбчиха раменете й и я придърпаха съм него.

— Какво, по дяволите, става? — гласът му прозвуча високо и ядосано, а от гърлото му се изтръгна опасното ръмжене.

— Абстиненция — отвърна докторът. — Мисля, че твоето момиче е в абстиненция.

Калън усети как страхът започва да завладява тялото му. Меринъс се бе вкопчила в него, в опит да се доближи, и плачеше, изпаднала в истерия от страх или болка, той не можеше да каже от кое.

— От какво? — той повдигна главата й, взрян в лицето й.

Младата жена беше бледа, очите й тъмни, почти черни от шок.

— От теб — заяви грубо доктор Мартин. — Не знам какво да направя за нея сега.

Калън изруга.

— Помогни ми — прошепна тя отчаяно. Сълзите й падаха горещи върху плътта му, тялото й трепереше, кожата й бе хладна и лепкава. — Моля те, Калън. Моля те, помогни ми.

Той я вдигна бързо на ръце, устните му покриха нейните и целувката му погълна плача й. После се обърна към останалите. Езикът му се насочи към устата й, привлече нейния, съедини се с него. Знаеше, че когато страстта бе стигнала кулминационната си точка миналата нощ, целувката му я бе успокоила и облекчила разкъсващата нужда. Господ да им е на помощ, ако не го направеше и сега.

Целуваше я отчаяно, болезнено, и страдаше за нея, докато тя се извиваше в ръцете му, в опит да го целуне по-дълбоко. Устните и езикът й се впиваха в неговите и когато простена горещо и възбудено в устата му, той едва не загуби контрол над собствената си страст. Но тя постепенно се успокои. Силните тръпки, които разтърсваха тялото й, намаляха, а скимтящият й плач се превърна в стенание от желание.

— Сега ни трябва проба от слюнката — чу Калън гласа на доктора до себе си. — Ние не можем да я докоснем, Калън. Имам нужда от твоята помощ.

Отдръпвайки устни от нейните, младият мъж постави Меринъс обратно на кушетката. Тя гледаше замаяно, като наркоман, който се нуждае от доза. Мили Боже, какво бяха направили с нея. Той нежно стисна челюстта й.

— Спокойно — прошепна й, когато тя трепна, виждайки доктора. — Всичко е наред, бейби.

Един тампон бързо се мушна в устата й.

— Твой ред е — един чист тампон се озова пред устата му. Калън го лапна, без да изпуска от очи Меринъс.

— Без повече тестове — прошепна тя. — Не мога да понасям докосването им.

— Тогава позволи на мен — помоли той, гласът му бе мек и ласкав. — Трябва да намерим начин да спрем това, Меринъс.

— Необходима ми още една вагинална проба, а Шера се нуждае от кръв. Веднага, Калън — гласът на доктора бе повелителен.

Меринъс разтърси глава.

— Ш-шт — Калън се приближи до нея. — Съсредоточи се върху мен, Меринъс, и ще мине бързо. Дръж се за мен, бейби.

Обви едната й ръка около врата си, другата опъна на леглото към Шера и стиснаха ръцете си, за да я задържи неподвижна. След това се наведе към нея. Тя имаше най-меките, най-сладки устни, езикът й сякаш изгори неговия, когато го докосна. Целувката й го направи слаб и накара пениса му да набъбне.

Калън усети трепването й, когато Шера заби игла в ръката й, но тя не се бореше. Същото стана и когато отново й взеха вагинална проба. Меринъс я понесе, фокусирайки се върху целувката и докосването му, а не върху унизителните тестове, които бяха наложителни.

— Съжалявам — прошепна той срещу устните й, когато приключиха.

Вдигна я на ръце и прекоси бързо лабораторията. Всичко да върви по дяволите. Той, Шера, докторът… Какво бяха сторили на Меринъс? Абстиненция! По някакъв начин тя бе станала зависима от първичен наркотик, който неговата целувка освобождаваше в организма й. По дяволите, те дори не знаеха какво представлява и нямаха никаква идея как да го контролират.

Ръцете му се стегнаха около Меринъс. Калън не можеше да понесе ужасната новина за това, което й причиняваше, и безсилието си в опитите да намери начин, за да го облекчи.

— Сега — прошепна тя отчаяно, когато той влезе в главната част на къщата. — Имам нужда от теб сега, Калън.

Пръстите й се впиваха в раменете му, гласът й бе отпаднал, умолителен.

Той не можеше да го направи в спалнята. Не само нейното тяло бе засегнато, не беше единствената, която губеше непрекъснато контрол. Калън я положи на дивана, разкъса влажната риза от тялото й, след това бързо свали дънките си, преди да коленичи между разтворените й бедра.

Ерекцията му бе твърда като стомана, болезнена от желание. Уханието й беше като факла за сетивата му, горещо и изкусително, също толкова завладяващо като целувките им, като необходимостта от оргазъм. Калън знаеше, че тя все още е чувствителна и наранена. Затова поведе борба със себе си, да запази контрол. Как щеше да го направи, изобщо не знаеше.

Той се плъзна в нея, а после се отдръпна назад, за да види добре как гладките гънки на плътта й се разделят около дебелината на пениса му. Вагината й го прегръщаше, засмуквайки го навътре. Пръстите му погалиха копринената кожа на вулвата й, очите му бавно се повдигнаха към нейните.

— Обезкосмяваш се? — прошепна той и погали гладката кожа, а пръста му закръжи около набъбналия клитор.

Малката перла пулсираше под пръста му, молеща за внимание.

— Да — главата й се отметна, когато той докосна чувствителното място, и пенисът му се плъзна докрай, пулсирайки вътре в утробата й.

— Защо го правиш? — попита Калън, стискайки зъби срещу стягането на вътрешните й мускули около него.

Тя го погледна с тъмни съблазнителни очи, разтвори леко устни и ги навлажни с езика си. Бедрата му потрепнаха срещу нея.

— Една приятелка ме убеди да опитам — отвърна тя задъхано, потривайки се в него. Гърдите й се надигнаха към ръцете му, дишането й се затрудни, когато той помилва подутите им връхчета. — Харесва ми.

— Защо? — изрече той. — Кажи ми защо го правиш?

Той се плъзна и почти се измъкна от нея. Калън стисна зъби, цялото му тяло се навлажни от пот, когато се вмъкна отново в тесните дълбини. Мускулите й се стегнаха, горещи, изстискващи плътта му. Той трябваше да запази здравия си разум, контрола си.

— Така се чувствам по-добре — изпъшка тя. — По-свободно.

— Не усещам нищо друго, освен горещ сатен срещу себе си, Меринъс — изрече той. — Унищожаваш контрола ми по този начин. Горещо кадифе вътре, коприна и сатен отвън. Подлудяваш ме.

Калън се сведе над нея, пръстите на едната му ръка потънаха в косите й, устните му захапаха нейните, когато се отдръпна назад, след това се вмъкна бавно.

— Ох, Калън — тя трепереше срещу му, ръцете й стискаха гърба му, ноктите се впиваха в плътта. — Имам нужда от теб. Моля те, направи го по-силно.

Той успя да устои на изкушението. Искаше първият път да бъде бавно и спокойно. Имаше нужда да я докара до ръба на лудостта, където той сякаш се залюляваше всеки път, когато я докоснеше.

— Почувствай колко си тясна, Меринъс — простена той в шията й, а езикът му облиза капчиците пот избили по кожата й. — Почувствай как плътта ми те разтяга, изпълва те. Създадена си само за мен.

Вагината й се стегна, мускулите й започнаха да се свиват, докато Калън й шептеше думите. Мъжът се отдръпна назад, ръката в косата й се стегна, другата бе хванала бедрото й, държейки я неподвижна, докато тя се опитваше да го привлече към себе си.

Устните му се придвижиха към гърдата й, заоблена и изпъкнала толкова прелестно, зърното й бе щръкнало като малко зряло зрънце на върха й. Калън го облиза, оставяйки езика си да го подразни, зъбите му го стиснаха, и тя внезапно се изви към него, опитвайки се да наложи по-дълбок контакт. А през цялото време членът му се движеше в нея бавно, притиснат от изключително стегнатите, хлъзгави мускули, отдръпваше се, плъзгайки появилия се шип по нежната й тъкан.

— Ще ме убиеш — задъха се тя. — Какво, по дяволите, е това, Калън?

— Какво е усещането? — промърмори той срещу гърдите й. Ужасяваше се да й каже, страхуваше се, че отвращението ще я накара да се откъсне от него и да избяга на далеч.

— Не знам. Силно — Меринъс го стисна здраво и на лицето му се появи гримаса, когато пенисът му почти се измъкна от нея, след това тласна отново напред. — Твърдо — въздъхна тя. — Сякаш ме гали малък пръст — викът й от удоволствие го наелектризира и почувства шипа да излиза още.

Калън нямаше да може да издържи дълго. Контрол. Той замря дълбоко в нея, борейки се да си поеме дъх, докато не усети как малката издутина се отпуска леко. По дяволите, това го убиваше. Самата наслада от триенето на нарасналия израстък в плътта й, беше почти унищожителна. Никога не бе преживявал подобно нещо.

— Защо спря? — изхленчи Меринъс, притискайки се в него, когато притегли зърното на гърдата й в устата си, за да го вкуси бързо.

— Бавно и спокойно, Меринъс — изръмжа мъжът.

— Не — поклати глава тя. — Бързо и силно. О, Боже, Калън, ако не свърша скоро, ще умра.

Тя беше зашеметена, умоляваше, стягаше се около члена му, а нежните й сокове се плъзгаха по него. И той нямаше да издържи дълго. Шипът пулсираше, изискващ своето, пенисът му туптеше, претендиращ за действие, настояващ за силно страстно триене, което да го изпрати спираловидно към кулминационната точка.

— Не искам да ти причиня болка — Калън отново целуна гърдите й. — Знам, че си деликатна.

— Не, умирам — той усети как краката й се повдигат и обхващат хълбоците му. Контролът му се разпадна на хиляди парчета.

Меринъс изкрещя, когато започнаха тласъците. Бяха невероятно твърди и горещи, енергично проникващи в тялото й. Широкият му пенис я разтегна, забивайки се в плътта й, какъвто и да беше този малък палец на копринената му ерекция, той бе истинско мъчение за нея и щеше да я убие. Триеше се в стените на влагалището й, галеше нерви, за чието съществуване дори не бе подозирала, нарастваше срещу нея, пулсиращ, отделен от енергичната плът на ерекцията му.

Краката й се стегнаха около кръста на Кал, вкарвайки го по-дълбоко в себе си, докато се бореше да си поеме дъх. Беше толкова хубаво. Тестисите му се плеснаха в задните й части, долната част на корема му се потриваше в набъбналия й клитор. Меринъс почувства пламък във влагалището си, вътре в утробата си, сякаш я палеше, изгаряше я. Мускулите й се стегнаха още. Обичаше усещането на грубото дразнене на израстъка, който галеше вътрешните стени. Беше възбуждащо. О, Боже, това щеше да я убие от удоволствие, беше като силен гъдел. Да, точно така. Силен унищожителен гъдел, който стягаше мускулите й, изцеждаше силата й.

— Меринъс, бейби — простена той срещу гърдите й. — Не мога да контролирам…

Малкият палец се удължи, заглади се, заключи пениса му дълбоко в нея, след това прониза изключително чувствителната тъкан в дълбините на вагината й. Той се движеше, пулсираше, гъделичкаше и галеше, докато Меринъс не експлодира. Тя закрещя, усещайки силните струи сперма, докато достигаше върха обвита около неговата плът. Бедрата й се надигнаха, клиторът й изригна от наслада, по вените й потече лава и се смеси с бурния екстаз, докато тя пулсираше около него, изсмукваше пениса му, навлажняваше плътта му.

Бедрата му се тласнаха срещу нея, ръмженето му вибрираше в гърдите й, докато той дишаше учестено до рамото й, стенейки от конвулсиите на собственото си неистово освобождение. Тогава тя почувства бавното спадане на напрежението. Отново беше само неговият член, дебел и все още твърд, който се измъкна от нея.

— Веднъж да си почина — каза тя сънливо, — и ще ми кажеш какво беше това, Калън.

Меринъс се сгуши в гърдите му, когато той се срина до нея, придърпа едно вълнено одеяло от облегалката на дивана и го уви около нея. Гърдите й се притиснаха към невероятната топлина на неговите, тялото й се отпусна, заситено за момента.

— Ако трябва — прошепна той в ухото й, мрачно.

— Хм, трябва — прозя се тя. — Но първо ще дремна — очите й се затвориха, тялото й се отпусна унесено от топлината му и тя бързо заспа.