Лора Лей
Да изкушиш звяра (23)

Глава 23

Звярът в Калън изрева срещу предизвикателството, изречено от устните й. Той изръмжа към нея, вече бе преминал точката, в която можеше да се шокира от собствените си действия. Животното вътре в него бе извън контрол и без значение колко усърдно се опитваше да се бори с него, нямаше да може да го овладее. А Меринъс го изкушаваше. Преднамерено и методично унищожаваше контрола, който той се опитваше да задържи.

Калън я дръпна, ръцете му вече не бяха нежни, въпреки че се опитваше да не я нарани. Не искаше да й причини болка. Не искаше да остави белези по деликатната й кожа, но знаеше, че хватката му е прекалено груба, докато я притегляше към гърдите си.

Зърната й сякаш прободоха плътта му. Те бяха твърди, горещи и съблазнителни. Калън наведе глава, устните му се спуснаха към нейните с прелъстителна усмивка. Изръмжа, когато тя отказа да отвори своите. Зъбите му се впиха в нея. Усети ноктите й да се забиват в раменете му, но все още му отказваше достъп.

— Меринъс, не прави това — помоли я той, а последните му запаси от сдържаност бавно се изплъзнаха от контрола му.

Тя продължаваше да го дразни.

Устните й се извиха в лека усмивка, тъмните й очи проблеснаха изпод спуснатите мигли, докато ги облизваше. Ръцете му се стегнаха върху раменете й. Животното се бореше за свобода, сграбчваше слабините му с такава настойчивост, че повече не можеше да го отхвърли. Калън придърпа Меринъс по-близо, зъбите, които захапаха устните й отново, бяха груби и предизвикаха изненадан вик на удоволствие у нея. Този звук му предостави достъпа, към който се стремеше.

Той наклони глава, притискайки устни към нейните, докато проникваше в устата й. Можеше да усети подутите жлези на езика си, опияняващият хормон на неговата порода бе готов да се освободи в организма й. Погали езика й, но тя отказа да му съдейства. Както с пениса му, Меринъс не пожела да го засмуче, приемайки освободения хормон в себе си. Бореше се с него, ноктите й драскаха раменете му, но бедрата й се извиваха отчаяно към копието му, притискайки го към долната част на корема си.

Калън привлече езика й в устата си, всмуквайки го, за да й покаже как да го направи, след това отново проникна в устата й. Съблазнителен звук, приличащ на смях, се изтръгна от устните му, когато тя му отказа за пореден път. Едната му ръка се преплете в косата й, стисна я в юмрука си и дръпна главата й назад. Мъжът знаеше, че леката болка ще я предупреди за намерението му, но тя още отказваше да се подчини.

Собственото му диво ръмжене го шокира, както и действията, но бе загубил целия си контрол, и не можеше да се успокои.

Бързо я притисна към стената, дръпна я срещу себе си и размърда пениса си, докато не докосна нежните гънки на влажната й женственост. Бе толкова хлъзгава, гореща и примамлива, че той не можа да възпре предизвикателното ръмжене от удоволствие, вибриращо през тялото му. Ръцете му обхванаха задните й части, пръстите му преминаха през кремообразната й влага и един от тях да се плъзна в стегнатия й анус.

— Направи каквото искам — нареди й разярено, когато тя извика, извивайки се при лекото проникване.

— Накарай ме — предизвика го отново, като съблазнителна сирена излязла, за да го погуби.

— Не го прави, Меринъс — пръстът му се плъзна дълбоко в ануса й, пенисът му потрепна предвкусил насладата от тесните, горещи дълбини на прохода. — Аз знам повече за това, как чрез принуда да постигна всичко, което желая, и то по начини, които ти дори не си сънувала. Не искам да те нараня.

Меринъс ухапа устните му, устата й се изви, а погледът й му отправи безмълвна покана.

— Искам те целият — и човека, и звяра — прошепна тя, когато Калън се дръпна назад от грубата й ласка. — Няма да ти отстъпвам повече.

Животното започна да вие от радост, а мъжът да трепери от удоволствие.

Колко време бе минало, откакто бе дал пълна свобода на страстите си? Калън знаеше, че не се намира в лабораториите и Меринъс не е някоя от жените доведени при него, които бяха добре запознати с всякакъв вид болезнени сексуални актове. Когато сексуалността му се бе проявила за пръв път, животното в него бе полудяло. Но откакто избяга, не си бе позволявал да го пусне на свобода.

— Ще те заболи — пръстът му се отдръпна, взе още влага, след това се плъзна с цялата си дължина отново в дупето й.

Тялото й се изви, от устата й се откъсна тих вик и тя потръпна от болезненото удоволствие, което бе предизвикал.

— Ще направиш каквото искам, Меринъс — заповяда й Калън, сега гласът му бе дрезгав тътен, сякаш човекът и звярът се бяха слели в едно. — Направи каквото желая. Засмучи езика ми в устата си.

Езикът му пулсираше от нужда да освободи есенцията си в тялото й. След това афродизиакът щеше да изпълни и двама им, стимулирайки тяхната страст, освобождавайки звяра от последните крехки окови, които го задържаха.

— Не — извика тя, главата й се отметна назад, а тялото й трепереше срещу него, докато се опитваше да привикне към новото проникване.

— Тогава ще спра — Калън измъкна пръста си от нея.

— Не, не, не спирай! — тя се опита да последва бавното отдръпване, да задържи пръста му в себе си.

— Направи каквото поисках, Меринъс — нареди той срещу устните й и езикът му ги погали. Сега грубото докосване бе по-ясно изразено, заради хормоналната нужда, нарастваща в тялото му. — Направи го, Меринъс.

Главата й се отметна, когато пенисът му се потърка в клитора й. Калън можеше да усети пулсирането на малката перла, набъбнала и отчаяна за освобождение.

Устните й се притиснаха в неговите, устата й прие езика му, засмуквайки го бавно и чувствено. Пикантният вкус изпълни сетивата й, докато извличаше опияняващия хормон от езика му. Меринъс извика, ноктите й се забиха в гърба му, краката й се стегнаха около кръста му, докато той се потапяше и отдръпваше в копринените устни, които го обгръщаха.

Когато жлезите престанаха да пулсират, Калън се отдръпна от нея. Дишането на младата жена бе затруднено, гърдите й се вдигаха и отпускаха от тежките вдишвания, зърната й докосваха гръдния му кош, бедрата й се извиха към неговите, докато се опитваше да вкара пениса му в горещата си женственост. Меринъс се взря в него, бузите й пламнаха, когато действието на хормона започна да завладява тялото й. Негова. Тя бе негова жена. Негова половинка. И това го доказваше.

— Моя — изръмжа мъжът отново, ръцете му стиснаха полукълбата на задничето й, когато я спусна върху болезнено горещото си копие, което крещеше за облекчение. — Кажи го. Кажи ми, че си моя.

Тя се усмихна. Тази усмивка почти накара сърцето му да се пръсне. Смесицата от нежност и предизвикателство бе повече, отколкото можеш да понесе.

— Ти си мой — прошепна Меринъс.

Очите му се присвиха.

— Ще изречеш думите преди края на тази нощ, Меринъс — закле се Калън. — Ще ги крещиш и ще умоляваш да те чуя.

— Не, ти ще ги крещиш за мен — гласът й бе нисък и дрезгав от страст, а тялото й — горещо и обезумяло. Тя прокара нокти надолу по гърдите му, наблюдавайки го през полуотворените си очи.

Отново се усмихваше с онзи усмивка. Онази, която караше звяра да полудее, ръмжейки ниско и дълбоко. Меринъс облиза устните си, оставяйки вкуса си върху тях. Искаше да го изкуши и да го подразни. Искаше да предизвика животното и да разбие контрола, който Калън се бореше да постигне с години. Така да бъде. Звярът бе свободен. Той изръмжа към нея, не от ярост или гняв, а от желание.

Тогава се раздвижи, потривайки копринените, хлъзгави гънки на кожата й по ерекцията си, докато я носеше към леглото. Видя как очите й се разшириха, а лицето й пламна, щом горещият му пенис погали клитора й. Чу секването на дъха й и триумфа й. Когато стигна до леглото, я пусна и се загледа в нея един дълъг миг. Знаеше начините да постигне това, което иска. Можеше да я хвърли в удоволствие, толкова интензивно, горещо и дълбоко, че тя щеше да започне да го умолява да я завладее, да го умолява да й разреши да му принадлежи. Тази нощ щеше да й покаже кой е господарят в леглото.

Отиде до нощното шкафче и го отвори бавно. Нямаше много сексуални приспособления в тази къща, както в дома си, но винаги държеше под ръка голяма туба лубрикант. Извади го и се върна обратно при нея.

Меринъс погледна към тубата, после към него. Той отвърна на погледа й, настанявайки се внимателно на матрака до нея. След това я завъртя. Метна единия си крак върху бедрата й, за да я задържи на място, а горната част на тялото му притисна раменете й към матрака.

— Бих могъл да те вържа — прошепна той, захапвайки врата й, докато тя се бореше под него. — Ограниченията могат да направят удоволствието по-голямо, Меринъс. Това ли предпочиташ? Или искаш да ми дадеш това, което искам?

Тя дишаше тежко и затруднено и само от миризмата на възбудата й, Калън можеше да подуши безпокойството й. Тялото й се напрегна в очакване на докосването, докато той я държеше внимателно на място.

Младата жена трепна, когато ръката му погали задните й части. Бледите закръглени кълба го подканяха да ги помилва, да изпълни дланите си с топлината им, и той направи точно това. След това пръстите му се придвижиха по стегнатата гънка. Мъжът се усмихна от напрегнато очакване, когато дъхът й секна.

— Сега ще превзема задничето ти, Меринъс — издиша той в ухото й. — Ще те подготвя внимателно и ще ти покажа колко много болезнено удоволствие може да има в това. Когато си готова да се предадеш, любима, просто кажи думите.

Протестът й бе задушен от стенание, когато пръстите му намериха малкия стегнат вход. Сега усети последиците от целувката му. Калън можеше да почувства отпускането на мускулите й, въпреки опитите й да се предпази от случващото се. Отваряйки капачката на лубриканта, той отдръпна ръката си и изстиска плътна линия гел по пръстите си.

— Калън? — гласът й прозвуча нервно, когато хлъзгавите му пръсти намериха отново стегнатия вход.

Той се излегна с глава между плешките й, разтвори дупето й с една ръка и пръстите му започнаха чувственото си нашествие. Първият пръст се плъзна лесно вътре. Чу стенанието й, вибриращо по гърба й, когато се плъзна навътре и навън с леки движения. След това в играта се включи втори пръст. Меринъс се разтегна лесно за него, тялото й трепереше и се навлажни от пот, докато той я държеше неподвижна. Когато, няколко дълги мига по-късно третият пръст се присъедини към първите два, тя потръпна от странното усещане, от разтеглянето на нежните мускули, от изгарящото удоволствие, което Калън знаеше, че започва да завладява тесния канал.

— Отпусни се, Меринъс — успокои я той. — Почувствай с каква готовност тялото ти го приема. Колко лесно пръстите ми се плъзгат в теб.

Калън се отдръпна, след това се върна с внезапно, дълбоко проникване. Тя почти изкрещя от усещането, тласвайки се назад към пръстите му, а тялото й трепереше от желание.

— Не мога да издържам — извика младата жена.

— Тогава ми кажи каквото искам да чуя — каза той нежно, макар да знаеше, че нищо не може да я спаси от превземането.

Бяха изминали повече от десет години, откакто бе вземал жена по този начин. Спомняше си стегнатата топлина, опияняващото усещане за забраненото, което внезапно бе станало постижимо. Очаквайки проникването на пениса му, женската плът се разтягаше да го поеме, приемайки тази крайна интимност.

Меринъс обаче не бе платена курва, която бе тук само за неговото удоволствие. Нямаше опит, нито бе запозната с удоволствията и болката на страстта. Тя не бе привикнала към подобно докосване и колебанията й само увеличиха желанието му.

— Не — тя тръсна глава в отказ.

— Няма да достигнеш оргазъм, докато не изречеш каквото искам, Меринъс — обеща той и я изпълни отново. — Знам хиляди начини да те накарам да крещиш за облекчение. Предай се сега.

Трябваше да получи подчинението й.

— Не! — бедрата й последваха пръстите му, когато той се оттегли.

Животното изръмжа от нетърпение, а мъжът се раздвижи бързо, пръстите му се отдръпнаха и той се премести и възседна бедрата й, а пенисът му се намести в гънката на задничето й. Меринъс изпъшка, а тялото й се напрегна в очакване.

— Готова ли си, Меринъс? — попита напевно Калън с нежен глас, въпреки дрезгавата грубост на тона му. — Готова ли си да ме приемеш там?

Потърка твърдата си плът по цепката, гледайки как стегнатите полукълба се разтварят, докато не откри малкия розов отвор, който искаше. Меринъс трепна срещу него, когато той се намести между бедрата й, разтваряйки ги бързо, а ръцете му ги дръпнаха на правилната позиция.

Тя се опита да се отдръпне от него. С едно гъвкаво, плавно движение, почти се измъкна от ръцете му, като се търкулна по гръб и се опита да изскочи от леглото. Калън се разсмя победоносно, когато я улови, издърпвайки я обратно в средата на леглото. Вторачи се в разширените й очи, намествайки се отново между бедрата й.

— Можем да го направим и по този начин — увери я той.

Улови глезените й, повдигна ги на едното си рамо и ги изви настрани. Докато едната му ръка ги държеше там, другата нагласи отново пениса му. Меринъс дишаше трудно и тежко, наблюдавайки го с широко отворени очи, изпълнени едновременно със страх и очакване. Без да чака повече, Калън изпробва дали е готова, колко хлъзгав е малкият отвор, след това постави главичката на члена си на входа.

— Предай се — нареди той, а тялото му се изопна при мисълта за наближаващата наслада.

— Калън! — извика тя, когато бедрата му поднесоха широката главичка към деликатния отвор.

— Отстъпи!

— Ти отстъпи! — викът й бе молба за милост.

Калън се притисна към нея, усещайки как мускулите й се разделят, разтягат, а трепетният й стон се превръща в дълъг, нисък вик на нарастваща болка и удоволствие. Той стисна зъби, борейки се с непреодолимото желание да я изпълни до край. Вместо това се плъзна бавно, наблюдавайки как очите й се разширяват, усещайки как тя се сключва около плътта му и след това проникна през стегнатия, съпротивляващ се пръстен от мускули, който бе последното му препятствие.

* * *

Меринъс не успя да изкрещи. Можеше само да гледа нагоре към него, бореща се за въздух, усещайки дебелата дължина на пениса му, проникнала в ануса й. Болката примесена с удоволствие, караше бедрата й да треперят срещу него, като го вкарваше по-дълбоко. Държеше я на ръба на оргазма, докато я разтягаше, галейки нервни окончания, които никога не бе знаела, че притежава.

Юмруците й бяха стиснати върху завивката, а главата й се мяташе, докато се опитваше да го отхвърли.

— Предай се — прошепна Калън.

Тя не можеше да се предаде. Не и докато той не го направеше. Не и след като я бе взел така, както знаеше, че той иска. Не и когато целият контрол се бе изпарил.

— Ти се предай — отвърна младата жена, когато Калън започна да се движи бавно в нея.

Меринъс не можеше да издържа. Усещанията бяха ужасяващи. Смесицата от удоволствие и болка щяха да я убият. Той задържа краката й на раменете си и ги разтвори, а очите му се спуснаха към мястото, където бе проникнал в нея. Лицето му бе изкривено от абсолютно животинско удоволствие. Очите му светеха.

Бедрата му се движеха бавно и спокойно, вкарвайки пениса му навътре и навън, а скротумът му се плясваше в полукълбата на задничето й с всеки тласък навътре. Меринъс се стегна, чувайки ръмженето му. Тя се притисна назад към него, почти обезумяла от необходимостта за по-дълбоко и по-силно проникване.

— Още! — извика тя най-накрая. — Моля те, Калън, по-силно.

— Предай се — Меринъс бе повече от шокирана, когато голямата му широка ръка плесна едната буза на дупето й отстрани.

Очите й се разшириха от изгарящата наслада.

— Не! — отказа отново.

Калън се тласна по-силно и по-дълбоко в нея, а ръката му още веднъж удари гладката й плът. Меринъс извика, докарвана до ръба на оргазма с всеки мощен тласък, с всяко леко плясване по задните части. Тя се движеше към него, борейки се за още, за нещо по-силно. Отчаяно се нуждаеше от оргазъм. Пръстите й се преместиха на клитора й, възнамерявайки да го погалят, за да се облекчи, но той се изсмя и сграбчи ръката й, отблъсквайки я настрани.

Един стон на безсилие се откъсна от устните й. Главата й се замята, когато болезненото удоволствие погали канала по-долу. Крещеше при всеки тласък, почти умоляващо.

— Предай се — нареди Калън отново.

Пръстите му докоснаха клитора й и тя се разтрепери. Кръжаха около малката перла, притискайки я с всеки тласък, но никога достатъчно, за да я доведе до освобождение. Ласките само я хвърляха по-дълбоко в блатото на безумна възбуда. Меринъс можеше да усети как вагината й се стяга и овлажнява. Мускулите й бяха напрегнати за освобождението, за което умоляваше тялото й. Тя поклати глава, неспособна да говори, докато се бореше да достигне кулминацията си.

— Ще го направиш — пръстите му се раздвижиха, докато ерекцията му продължаваше да пронизва ануса й. Калън разтвори устните на влагалището й, очите му се присвиха, като продължаваше да държи краката й вдигнати на раменете си. Тогава два дяволски пръста се потопиха вътре в нея.

Тя бе толкова близо! Тялото й се изопна, оргазмът бе на един дъх разстояние, а той все още не й позволяваше да го достигне. Само разтегна вагината й, изпълвайки я, докато пръстите му се извиваха вътре в нея. Меринъс прехапа устни, борейки се с желанието на тялото си да се предаде. Предай се веднага, крещеше то повелително.

— Моя — каза отново мъжът, а очите му се присвиха диво. Лицето му бе свирепо, докато я наблюдаваше, стисна зъби и от устните му се изтръгна ръмжене, когато си позволи още един тласък, а пръстите му проникнаха дълбоко в нея.

— Твоя! — изкрещя Меринъс отчаяно, тялото й бе нападнато от толкова много усещания, които знаеше, че ще я доведат до лудост. — Ти си… О, Господи, Калън…, позволи ми…

Пръстите му започнаха да се движат в нея силно и бързо, в един ритъм, който съперничеше на пениса му, наместен в дупето й. Меринъс усети появата на по-малката ерекция, шипът разтегна вътрешността й допълнително, с пареща болка, която я изпрати над ръба и тогава го чу да ръмжи от своето собствено освобождение. Миг по-късно, почувствала силната струя на спермата му да бликва вътре в нея, тя експлодира в такова отнемащо разсъдъка удоволствие, че се запита дали ще оцелее. Отново и отново, виковете й бяха слаби и напрегнати, докато се стягаше около плътта му, около пръстите му, тялото й трепереше бурно от безумното освобождение, което я заливаше.

И Калън в никакъв случай не остана незасегнат. Звярът бе освободен. Той отметна глава и изрева победата си, когато и последната капка на семето му се изстреля във вътрешността й. Беше наместен дълбоко в нея, пенисът му потрепваше, а шипът пулсираше, заключен вътре в тялото й. Косата на Калън бе мокра от пот, изражението на лицето му бе напрегнато, а тялото му се изви към нея още веднъж, треперещо от спазмите, последвали освобождението му.

Доста по-късно Меринъс усети, как той се измъкна от нея, все още твърд и пулсиращ, само шипът бе изгубил ерекцията си. Пенисът му още бе набъбнал, дебел и натежал от страст. Бе твърде слаба, за да отвори очи и да види къде отива, но секунди по-късно чу течащата вода в банята. Когато се върна, Калън я обърна нежно по корем. Тя нямаше сили да протестира. Каквото и да искаше от нея, можеше да си го вземе. Бе омекнала и отпусната от задоволство. Но това, което усети, бе топлата грапавина на кърпа между бедрата си. Първо по мокрите устни на женствеността й, след това по тясната цепнатина на задните й части.

Калън я почисти нежно, ръцете му бяха бавни, а докосванията старателни.

— Добре ли си? — попита най-накрая той, тихо и колебливо.

— Ммм — Меринъс не искаше да говори, за да не похабява енергията, която й бе нужна за дишане.

Мъжът остана мълчалив зад нея. Ръката върху дупето й беше топла, мълчанието му обаче, бе изпълнено с напрежение.

— Съжалявам — Меринъс едва успя да чуе извинението.

Младата жена си пое дълбоко дъх. По дяволите, мъжете и техните страхове. Обърна се по гръб и сънено погледна нагоре към него.

— Защо? — промърмори тя.

Калън се намръщи.

— Изгубих контрол…

— И какво от това? — прозина се Меринъс. Проклятие, бе изтощена. — Аз също те исках. Сега лягай тук и ме прегърни, по дяволите. Една жена трябва да бъде прегръщана след умопомрачителен секс, а не да се опитва да разбере психиката на някой мъж.

Я виж ти! Тя видя оскърбление по лицето му. Как, по дяволите, бе успяла да нарани горкото му его?

— Проблемът не е в психиката ми — уведоми я Калън гордо.

Меринъс извъртя очи.

— Тогава в кое? — тя издърпа немощно завивката, когато студът започна да прогонва топлината от тялото й.

— Изгубих контрол — каза той отново.

— А аз казах: Какво от това?

— Нараних те.

Меринъс погледна нагоре към него. Отново бе перфектно овладян, макар все още да бе малко възбуден. Той седна до нея, с блестящи от разкаяние кехлибарени очи.

— Не си ме наранил — увери го тя. — Хареса ми всичко, което направи.

— По дяволите, Меринъс, аз те ударих — изрече той, грубо прокарвайки ръка през косата си. — Аз не удрям жени.

Меринъс се усмихна. Спомни си добре удоволствието от интимното леко пляскане.

— Да, знам — въздъхна със задоволство. — Прегърни ме за малко и можеш да го направиш отново.

Шокът по лицето му щеше да е забавен, ако тя имаше сили да се смее.

— Ти искаш това? — наистина изглеждаше объркан.

Меринъс въздъхна.

— Калън, искам всичко от теб. Искам те див и ръмжащ, мъркащ и задоволен, дори ревящ от освобождение. Не само малка част от теб. Обичам те. Целият.

Мъжът поклати глава, сякаш в опит да отхвърли думите й.

— Освен това, ти си мой — каза му твърдо. — Запомни това. Или наистина ще те кастрирам. Или пък ще позволя на Кейн да го направи. А се обзалагам, че той няма да използва упойка.

Калън трепна. Добре. След това протегна ръка към лицето й, а изражението му бе пълно с нежност. Проклятие, по-добре да не я кара да плаче. Тя наистина нямаше сили.

— Покоряваш ме — каза й той дрезгаво.

— И ако ме разплачеш, ще те ударя — въпреки това Меринъс целуна дланта му и въздъхна тихо, вместо да заплаче. — Сега, моля те, ела да ме стоплиш и успокоиш, за да мога да заспя. Умирам от студ тук.

Калън се размърда колебливо, издърпа завивката изпод нея и се мушна отдолу. Меринъс веднага се премести към него, невероятната му топлина бе като балсам за охладеното й тяло.

Ръцете му се обвиха около нея, задържайки я близо до гърдите си, а брадичката му се отпусна на върха на главата й. Меринъс знаеше, че той отново е потънал в мислите си. Тя не смяташе, че това е добре, като се има предвид невероятния секс, който бяха правили само преди минути и за който той мислеше толкова усилено.

— Не го направих умишлено, нали знаеш — каза най-накрая тя раздразнено, когато той се протегна да изгаси лампата.

— Знам — Калън отново обви ръце около нея.

— Тогава защо си толкова раздразнен? — намръщи се тя.

— Можех да те нараня, Меринъс — изрече тихо. — Знам как. Бях извън всякакъв контрол. Това е опасно.

— Очевидно не — Меринъс сви рамене. — Калън, аз не съм твой враг, нито пък застрашавам живота ти. Преодолей го. Справи се невероятно със задачата да ме накараш да се предам и ще ти бъда вечно благодарна. Може би, по-късно дори можем да поиграем отново.

— Ще ме подлудиш — каза й примирено.

Тя остана мълчалива няколко минути. Странно, баща й и братята й често използваха същия тон и същите думи. Какво, по дяволите, правеше?

— Заспивам — щеше да мисли за това по-късно. — Мъжете просто са твърде объркващи за мен, за да се опитвам да ги разбера точно сега.

Младата помисли, че е чула Калън да се смее, но може и просто да са били вибрациите на мекото мъркане, което чуваше под бузата си. Определено това бе по-успокояващо от хъркането.