Включено в книгата
Оригинално заглавие
In a Heartbeat, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 35 гласа)
Сканиране
strahotna (2011)
Корекция и форматиране
vesi_libra (2011)

Издание:

Елизабет Адлър. В един удар на сърцето

Издателство: „Калпазанов“

Превод: Силвия Вангелова

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

Технически редактор: Никола Христов

Художествено оформление: „КВАЗАР“ София

ISBN: 954–17–0205–8


Глава 1

Полетът беше красив. Над Манхатън се беше спуснал синьо-сив здрач. Светлините на града блещукаха като току-що родени звезди и оформяха очертанията на улиците, които изглеждаха като павирани със злато. Светлините даваха представа и за неспирното улично движение. Малкият, само с един двигател, „Чесна Скайлайн 182“ отговаряше с такава готовност на докосванията на дланите му, че Ед се чувстваше така, сякаш имаше криле на гърба си. „Реактивните самолети да вървят по дяволите“ — помисли си, когато започна да се носи ниско над блестящите кули на Манхатън и да се снишава над летище „Ла Гуардия“. Ето затова обичаше летенето. То ти дава усещане за свобода, възможност да избягаш за час-два от полуделия, бясно препускащ свят, възможност да се преструваш, като малко дете, че наистина можеш да летиш.

Не беше очаквал, че ще има път към Ню Йорк тази вечер, но телефонното обаждане беше спешно. Той беше в преговори за имот в Манхатън, имот от голяма важност, а някой беше твърдо решен да му попречи да го купи. Кой, по-точно, се канеше да разбере сега. Още тази вечер.

Усмихна се, когато малкият самолет докосна почти нежно земята, подскочи леко един или два пъти, а после се понесе плавно към хангара. Ед изпитваше към своя сребрист самолет такива чувства, каквито някои хора изпитват към състезателните си коне. След полет, на него му се искаше да го потупа по гърба, да го наметне с одеяло. Ех, и ако можеше да му даде да си похапне овес…

Присмиваше се сам на себе си, когато самолетът спря напълно. Измъкна се от седалката. Погали с обич облегалката, излезе от кабината, а после се сети, че е забравил куфарчето си вътре. Тъкмо щеше да се върне, когато чу, че някой го вика по име. Сигурно беше Джери, механикът. Очакваше го, защото той беше човекът, който се грижеше за неговия „Чесна“, проверяваше дали всичко е в изправност. Сега трябваше да се увери, че самолетът е в най-добрата си форма за полета към Чарлстън утре. Дотогава щеше да се е погрижил за бизнеса си тук.

— Мистър Винсънт?

— Да? — каза той и скочи на земята. Усмихваше се, когато се обърна с лице към човека.

Но погледът му беше насочен право в дулото на автоматичен пистолет „Сигма“.

И после целият свят се превърна в едно-единствено червено петно.