Елизабет Адлър
В един удар на сърцето (64)

Глава 64

Ед чу вратата да се затваря. Надяваше се, че е Зелда, защото тя много му липсваше. Ослуша се за познатите стъпки, но долови само тишина. После чу скърцането на обувки с гумени подметки. Мъж, помисли си. Вероятно лекар. Сега долавяше и дишането му. Дишаше тежко, като че ли беше бягал… Искаше му се да извика. Хей, кой е там? Но не можеше.

Беше толкова близо. Ед можеше да долови миризмата на тялото му… мускусна миризма с примес на сандалово дърво. Но имаше и нещо друго, нещо, което го озадачаваше. Чужда, непозната миризма. Мирис на опасност. Първичната реакция за бягство покачи нивото на адреналин в кръвта му и кривата на сърцето му, отразена от монитора, подскочи рязко нагоре. Боже мой, щяха да го спипат, все пак… Почувства последен прилив на енергия… На живот — такъв, какъвто не беше чувствал от седмици.

Отвори широко очи. И погледна право в лицето на брат си… Мич не проговори. Не се усмихна. Просто му върна втренчения поглед. После изтръгна дихателната тръба от гърлото на Ед, махна и маркучите на банките и катетрите.

Докато правеше това, се усмихваше злобно. Кривите на мониторите побесняха, зазвъняха алармите. Трябваше да се измъкне бързо.

Мел не знаеше защо е толкова нервна. След онова, което Камелия току-що й беше казал, трябваше да се чувства по-сигурна. Но някой, там навън, все още искаше смъртта на Ед. Инстинктът й подсказваше, че е била далеч от него прекалено дълго. Измина коридора със скоростта на бегач на къси разстояния, устремил се към победата.

Спря се озадачена. Пред вратата на Ед нямаше униформен полицай. Все още се чудеше къде ли е Броцки, когато отвори със замах вратата.

Първото, което й направи впечатление, беше тишината. Мониторите не бипкаха равномерно. А апаратите поддържаха живота на Ед. Видя непознатия лекар и отбеляза факта, че маркучите и катетрите разливат безценните течности по белите чаршафи. И монитора със застрашителната равна зелена линия.

— О, мили Боже, не, нееее! — изпищя тя.

Лекарят се обърна рязко и я изгледа. Тя видя револвера в ръката му и сърцето й подскочи. Една-единствена, мощна тръпка премина през тялото й. Ед беше мъртъв. Този мъж го беше убил. Като виеше от ярост, тя се хвърли върху него. С целия си ръст от шест фута.

Мич не го беше очаквал. Падна на колене, после, със залитане, се изправи отново на крака и тръгна към вратата.

Очите на Ед бяха широко отворени. Мел се изправи с мъка и се наведе над Ед, като отчаяно се опитваше да напъха дихателната тръба в трахеотомичния отвор в гърлото му.

— Ед, о, Ед, скъпи, дръж се — ридаеше тя. — Всичко ще бъде наред, обещавам…

Погледът му беше фиксиран някъде над рамото й.

Тя видя предупреждението в очите му и се обърна. Убиецът се беше върнал. Инстинктивно, Мел се хвърли върху Ед, за да го защити. И почувства изгаряща болка и топлина, когато куршумите се врязаха в тялото й.

Като се върна от почивката си за кафе, Броцки видя един мъж да излиза от стаята на Ед. Втурна се след него възбуден като боен кон при вида на схватката. Такава беше полицейската работа. Мъжът беше едър и не можеше да бяга толкова бързо, а Броцки вече беше извадил пистолета си.

— Спри! — извика той. — Спри или ще стрелям!

Беше грешка, че предупреди убиец като Мич Роугън. Той се обърна и стреля. За онази част от секундата, която беше необходима на Броцки да осъзнае, че е улучен и да изпадне в безсъзнание, Мич беше изчезнал.

В това време Камелия излезе от асансьора и видя Броцки. Изтича до него, като внимателно заобиколи пищящата сестра. Вратата на стаята на Ед беше отворена и той видя Мел да лежи на пода. Сега и други хора — лекари, сестри — тичаха към тях. Избутаха го встрани, когато лекарите наобиколиха Мел, която кървеше обилно, и я сложиха да легне върху болничната количка. Той коленичи до Броцки, който приличаше на мъртъв. Камелия почувства бремето на отговорността да пада на раменете му. Бедното момче, бедното проклето копеле.

Гледа известно време как сестрите бутат двете колички към асансьора, за да стигнат по-бързо до операционната. Онази негова част, която принадлежеше на Мел, ги следваше и по-нататък.