Джак Ванс
Градът на часките (10)

9.

Лъчите на залязващото слънце озаряваха каменните тераси и стълбището в подножието на бесилката. Всичко бе обагрено в характерните цветове на Тчай — кафеникаво и сиво, тъмнобежово, охрено, земни оттенъци, които се съчетаваха напълно с дрехите на зяпачите на площада. Тъмночервените жилетки и наметала на бирниците контрастираха с общия фон. Рейт преброи, че са шестима. Двама стояха при въжето на бесилката, други двама придържаха Траз, който едва се крепеше на крака, а по челото му се стичаше кръв. Един се подпираше нехайно на опряния в земята арбалет, последният произнасяше апатична реч пред покорното множество край бесилката.

— По заповед на Нага Гохо този необуздан престъпник, който дръзна да се възпротиви със сила на бирниците, ще бъде обесен!

Примката бе нахлузена тържествено на шията на Траз. Едва сега младежът вдигна глава и плъзна невиждащ поглед из тълпата. Дори да забеляза Рейт, не се издаде с нищо.

— И нека наказанието бъде урок за всички, които се опитат да своеволничат!

Рейт заобиколи бесилката. Нямаше време за предпазливи действия, не че досега бе имал подобна възможност на Тчай. Бирниците до лебедката на въжето видяха, че се приближава, но походката му издаваше такава безгрижност, че те му обърнаха гръб в очакване да им подадат сигнала. Рейт прониза единия от тях в сърцето с ножа и той успя да издаде слаб вик на изненада. Вторият се извърна, Рейт му преряза гърлото със замах, после метна ножа и той се заби в челото на онзи, който стоеше при стълба на бесилката. Само за няколко секунди шестимата бяха станали трима. Рейт скочи на платформата и посече със сабята си мъжа, който бе прочел присъдата, но сега двамата, които подпираха Траз, пуснаха жертвата си и оголиха своите оръжия. Рейт отскочи назад, вдигна арбалета, който имаше от времето при хората емблеми, и простреля единия. Последният оцелял изведнъж осъзна положението, в което бе изпаднал, и застина на място. Рейт го нападна, изби оръжието от ръката му и го повали с удар отстрани по главата. Разхлаби примката, изниза я от врата на Траз и я постави на шията на падналия бирник. След това посочи двама от първата редица на зяпачите.

— Вие там! Дърпайте въжето! Ще обесим бирниците, а не момчето! — забеляза, че мъжете се колебаят, и добави: — Хайде, правете каквото ви казвам — теглете въжето! Да покажем на Нага Гохо кой управлява в Пера! Вдигайте бирника!

Мъжете уловиха въжето и го задърпаха, зашеметеният бирник се извиси във въздуха, ритайки отчаяно с крака. Рейт изтича при кулата. Освободи въжето, което прикрепяше провесената клетка, свали я на земята и повдигна капака. Свитият вътре нещастник се размърда и го погледна със смесица от страх и отчаяна надежда. Направи опит да се измъкне, но беше твърде отпаднал. Рейт се пресегна и го изтегли навън. Сетне махна на мъжете, които бяха опънали въжето.

— Отведете този човек и младежа в странноприемницата, нека се погрижат добре за тях. Вече няма нужда да се страхувате от бирниците. Вземете оръжията на убитите, ако видите някой бирник, убийте го на часа! Разбрахте ли ме? Свърши се с тиранията на бирниците в Пера, край на данъците, на екзекуциите, край с Нага Гохо!

Мъжете се наведоха нерешително да събират оръжията, но доста често поглеждаха боязливо към цитаделата.

Рейт се забави само колкото да се увери, че мъжете ще отведат Траз в странноприемницата, после се отправи нагоре по хълма, към двореца на самозвания крал Нага Гохо.

Входът бе запречен от купчина бетонни отломки. В двора се навъртаха около дузина бирници, играеха на карти на дългите маси, пиеха бира и дъвчеха киснати в саламура тръстикови бръмбари. Рейт се озърна, после се прокрадна незабелязано покрай стената.

Склонът на хълма, по който притичваше, се превърна в стена на стръмна и дълбока урва. Рейт се притисна към нея и продължи да се придвижва, като се залавяше за цепнатините и издатините. По някое време стигна до малко по-широк отвор — беше прозорец, затворен с дебели кръстосани решетки. Рейт надникна предпазливо, но вътре имаше само непрогледен мрак. Малко по-нататък зърна друг, по-голям прозорец, но маршрутът дотам преминаваше през опасно висока скала. Рейт се поколеба само миг, сетне отново продължи да пълзи, като от време на време увисваше над пропастта само на върховете на пръстите си. В сгъстяващия се сумрак беше почти невидим, тъмно петно на фона на скалата. Под краката му се простираше старата Пера, тук-там между руините вече мъждукаха жълтеникави светлинки. Рейт достигна прозореца, който бе закрит с транспарант от сплетени тръстики. Когато надзърна през процепа, оказа се, че помещението е нещо като просторна спалня.

На кушетката се виждаха очертанията на човешко тяло. Беше жена, но дали спеше? Рейт се надигна и пъхна глава през прозореца. Ръцете на жената бяха вдигнати нагоре в жест на отчаяна молба, краката — грозно разкрачени. Тялото лежеше съвършено неподвижно. Жената беше мъртва.

Рейт избута завесата и се шмугна в стаята. Жената беше бита по главата и задушена, устата й бе разчекната и отвътре стърчеше потъмнелият й език. Доколкото Рейт успя да прецени, приживе бе имала доста привлекателни черти. Мъртва, тя бе достойна единствено за съжаление.

Рейт изтича при вратата и надзърна във вътрешната градина. Откъм една арка от другата страна долетяха тихи гласове.

Рейт прекоси безшумно градината и спря пред арката, зад която имаше гостна с окачени по стените разноцветни килими. Други килими бяха постлани на земята, мебелировката се състоеше от масивни кресла и маса от потъмняло от времето дърво. Под голям полилей с множество пламтящи свещи вечеряше Нага Гохо, заметнат през раменете с красиво кожено наметало. От другата страна на масата седеше Цветето на Кат, свела глава, със скрито от спуснатите коси лице. Ръцете й бяха положени в скута — Рейт забеляза, че са вързани с каиш. Нага Гохо се хранеше с видимо задоволство, повдигайки с два пръста малки късчета сварено и подправено месо. От време на време произнасяше по някоя реплика, която подчертаваше със зловещо пляскане на късия камшик, увесен на ръката му.

Цветето седеше неподвижно, без да вдига очи от скута си. Рейт постоя така, заслушан известно време в монолога на главатаря и докато една част от ума му бе спокойна и решителна, като прицелена за атака акула, друга кипеше от гняв и негодувание, а трета се забавляваше при мисълта за изненадата, която животът готвеше на Нага Гохо.

Той се промъкна безшумно в стаята. Илин-Илан вдигна глава и лицето й пребледня. Рейт й даде знак да запази мълчание, но Нага Гохо забеляза, че очите й шарят из стаята и се извърна в креслото. Незабавно скочи на крака при вида на неочаквания гост и наметалото се смъкна от голите му рамене.

— Хей-ей! — провикна се той. — Плъх в двореца! — втурна се да измъкне сабята от ножницата в дъното на стаята, но Рейт му препречи пътя и без да си дава труда да вади своето оръжие, го удари с юмрук в лицето. Нага Гохо се преметна назад и тупна върху масата. Мъж в активна възраст, ловък като котка, той направи с лекота задно кълбо и се озова на сгънатите си крака. Рейт го последва и скоро след това стана ясно, че Нага Гохо е не по-малко опитен в ръкопашните техники на Тчай, отколкото Рейт в сходните земни умения. За да го разконцентрира, Рейт нанесе поредица от лъжливи юмручни удари към лявата част на лицето. Когато Нага Гохо посегна към ръката му, с намерение да я сграбчи, извие или счупи, Рейт пристъпи чевръсто напред и стовари саблен удар с острието на дланта си върху шията на противника. Стреснатият Нага опита да отвърне с косящ удар с крак, но Рейт беше готов — улови стъпалото му и го завъртя рязко около прасеца, заплашвайки да му скъса сухожилията или счупи глезена. Нага Гохо падна по гръб. Рейт го изрита в главата, след броени секунди вече седеше на гърдите му и му пъхаше парцал в устата.

След като го завърза здраво, Рейт освободи Илин-Илан. Девойката беше толкова бледа, че Рейт се уплаши да не изгуби съзнание. Но тя се надигна неуверено и зарови разплакано лице в гърдите му. Той я задържа така известно време, като я галеше по главата, сетне я подкани:

— Да се махаме оттук. Досега имахме късмет, но не се знае още колко ще ни върви. На двора имаше поне десетина мъже.

Рейт завърза каиш на шията на Нага Гохо и го дръпна.

— Ставай — и по-бързо!

Нага Гохо продължаваше да лежи и да хърка през парцала в устата. Рейт вдигна захвърления камшик и го удари през лицето.

— Ставай! — дръпна силно каиша и доскорошният главатар се надигна неохотно.

Като го теглеше зад себе си, Рейт, придружен от девойката, прекоси двора и спря при бирниците, които седяха отпред. Тук подаде каиша на Цветето на Кат и й нареди:

— Продължавай надолу към вратата, но не бързай. И не обръщай внимание на мъжете. Аз ще се погрижа за тях.

Илин-Илан хвана каиша и поведе дърпащия се Нага Гохо през двора. Бирниците се извърнаха на местата си и зяпнаха от почуда. Нага Гохо започна да сумти уплашено и неколцина от тях се надигнаха. Един пристъпи бавно напред. Рейт застана между него и пленника и вдигна арбалета.

— Връщай се на мястото си!

Мъжете застинаха край масата. Рейт прекоси двора. Илин-Илан и Нага Гохо вече се спускаха надолу по хълма. Рейт извика на бирниците:

— Свършено е с Нага Гохо! А също и с вас. Съветвам ви да оставите оръжията тук, преди да слезете долу. Не тръгвайте след нас!

Той продължи да крачи към мрака и премина портала. Тук спря и зачака. Откъм двора долетяха развълнувани гласове. Двама от бирниците забързаха към разрушения портал. Рейт се подаде ненадейно в отвора, простреля най-близкия от тях с арбалета и отново се скри. Докато се спотайваше зад ъгъла, постави нова къса стрела в жлеба. Откъм двора не се чуваше никакъв шум. Рейт надзърна иззад ъгъла. Мъжете се бяха скупчили около трупа. Рейт се обърна и затича надолу по пътя, където Цветето на Кат се бореше със съпротивляващия се Нага Гохо, който се опитваше да й се изплъзне или да я събори. Рейт дотича, пое каиша от Илин-Илан и поведе усмирения от вида му главатар към селището.

Аз и Браз грееха високо в източното небе, белите руини на старата Пера сякаш излъчваха призрачна светлина.

На площада се беше събрала голяма тълпа, хората обсъждаха случката край бесилото, но изглеждаха готови да се пръснат изплашени, в случай че откъм двореца се зададат бирници. Като видяха, че от мрака се появяват Рейт, момичето и завързаният Нага Гохо, те нададоха изненадани викове и бавно ги наобиколиха.

Рейт спря и огледа кръга от лица, озарени от лунна светлина. Дръпна рязко каиша и се ухили на тълпата.

— Ами, ето го вашия Нага. Но вече не е главатар. Този път прекали с престъпленията. Какво да го правим?

Тълпата пристъпваше неспокойно, хората стрелкаха с изплашени погледи двореца и изправения пред тях Нага Гохо, чиито очи вещаеха зловеща мъст. Една жена се провикна с нисък, дрезгав, трептящ от омраза глас:

— Одерете го! Жив одерете негодника!

— Да го набучим! — предложи тихо старец. — Той набучи сина ми на кол — нека види какво е!

— На кладата! — провикна се трети. — Да го изпечем на бавен огън!

— Никой не моли за милост — отбеляза усмихнато Рейт. Сетне се обърна към Нага Гохо. — Имаш ли да кажеш нещо в своя защита?

Нага Гохо не знаеше какво да отговори на заплахите и само ръмжеше като вързано животно. Рейт се обърна към множеството.

— Въпреки че сигурно не го заслужава, предлагам да му видим сметката бързо. Ти, ти и ти — той посочи трима. — Свалете обесения бирник. Да качим там Нага Гохо.

Пет минути по-късно, докато черният силует все още подритваше на бесилото, Рейт се обърна към тълпата:

— Аз съм нов в Пера. Но вече ми е ясно, както вероятно е ясно и на вас, че градът се нуждае от отговорно управление. Вижте в какво го превърнаха Нага Гохо и неколцина главорези! Вие сте хора! Защо се държите като животни? Утре трябва да се съберете и да изберете петима уважавани мъже, които да създадат Съвет на старейшините. Нека те посочат някого за главатар, но за една година, след което Съветът ще избере друг, а ако междувременно той сбърка или се самозабрави, може да го съди. Организирайте милиция, отреди от въоръжени мъже, които да отбиват атаките на зелените часки, а може би дори да ги преследват и изтребват. Прочистете околностите от тях. Вие сте хора. Никога не го забравяйте! — той се обърна и посочи цитаделата. — Там горе има десетина бирници, които все още удържат мястото. Нека утре Съветът ви реши как да постъпите с тях. Не е изключено да се опитат да избягат. Разположете постове — двайсетина души край пътя ще са достатъчни — Рейт спря погледа си на едър мъж с черна брада. — Изглеждаш ми решителен човек. Поеми тази работа. Ще им бъдеш капитан. Избери двайсетина мъже или повече и ги разположи да пазят. А аз ще ида да проверя как е моят приятел.

Рейт и Цветето се отправиха към странноприемницата. Докато се отдалечаваха, чуха чернобрадият да казва:

— Е, добре, хора, месеци наред търпяхме да се гаврят с нас. Но сега има надежда. Искам двайсет въоръжени мъже — желаещите да пристъпят напред. Нага Гохо се измъкна само с обесване, нека покажем на бирниците, че има и по-болезнени начини…

Илин-Илан улови Рейт за ръката и я целуна.

— Благодаря ти, Адам Рейт — прошепна тя.

Рейт обгърна кръста й с ръка, тя спря и се подпря на него, отново разплакана от преживяното и от изтощение. Рейт я целуна по челото, после, когато тя вдигна внезапно лице, по устата, въпреки че не бе имал такова намерение.

Не след дълго двамата се върнаха в странноприемницата. Траз беше заспал в едно сепаре на гостната. До него седеше Анахо.

— Как е той? — попита Рейт.

— Не чак толкова зле — отвърна пресипнало дирдирчовекът. — Почистих раните на главата. Дълбоки са, но няма счупено. Утре ще бъде на крака.

Рейт се върна в залата за гости. Цветето на Кат бе изчезнало. Рейт изяде замислено купа с варено месо и се качи на втория етаж, където тя го очакваше.

— Имам още едно име — рече, когато той влезе, — последното, името, предназначено за моя любим. Ако се приближиш, ще ти го кажа…

Рейт се приближи и тя му прошепна името в ухото.