Джак Ванс
Градът на часките (1)

От едната страна на „Изследовател IV“ блещукаше Карина 4269, мъждива и застаряваща звезда, от другата висеше самотна планета, сиво-кафеникава, под плътното покривало на атмосферата. Звездата се отличаваше по причудливия кехлибарен оттенък на своето сияние, планетата бе малко по-голяма от Земята, съпътствана от чифт малки луни с кратък период на въртене. Една почти типична звезда от клас 2 и една незабележима планета, но у хората на борда на „Изследовател IV“ тази система предизвика учудване и жив интерес.

В предния команден отсек стояха командир Марин, старши офицер Дийли и офицер втори ранг Уолгрейв — трима мъже със сходни, стегнати движения, облечени в еднакви спретнати бели униформи и прекарали толкова много време заедно, че суховатата лаконична интонация, с която разговаряха помежду си, и полушеговитият, полусаркастичен тон, с който изразяваха мислите си, сякаш принадлежаха на един и същи човек. Те оглеждаха повърхността на планетата с визоскопи — портативни фоточувствителни бинокулярни устройства, способни да увеличават и подобряват многократно образа.

— Планетата на пръв поглед изглежда подходяща за обитаване — отбеляза Уолгрейв. — Тези облаци вероятно са водни изпарения.

— Ако сигналът идва от този свят — заговори старши офицер Дийли, — почти със сигурност можем да предположим, че планетата е обитаема. Това е естествено и често срещано следствие на фактора „подходяща за обитаване“.

Командир Марин се засмя дрезгаво.

— Макар и на пръв поглед неопровержими, напълно възможно е заключенията ви да са погрешни. В момента се намираме на двеста и дванайсет светлинни години от Земята. Получихме сигналите преди двайсет години, следователно те са били излъчени от тук преди двеста. Ако си спомняте, сигналите замлъкнаха внезапно. Този свят може да е подходящ за обитаване, възможно е да е обитаем, може дори да става въпрос и за двете. Но не е задължително нито едно от тези допускания да е вярно.

Дийли поклати тъжно глава.

— С подобен начин на разсъждение не може да сме сигурни, че дори Земята е обитаема. Оскъдните сведения, с които разполагаме…

Пийп, пийп — изписука интеркомът.

— Говори! — нареди командир Марин.

В командния отсек отекна гласът на Дант, корабният комуникационен инженер.

— Засичам променливо поле, струва ми се, че е с изкуствен произход, но не мога да се настроя към честотите му. Възможно е да е някакъв вид радар.

Марин се намръщи и се почеса по носа с юмрук.

— Ще пратим долу разузнавачи и после ще се отдалечим на безопасна дистанция — той произнесе кратка парола и даде необходимите разпореждания на разузнавачите Адам Рейт и Пол Уандър. — И действайте бързо, защото ни засякоха. Среща при системната ос, в зона Д като Денеб.

— Прието, командире. Системната ос, зона Д като Денеб. Дайте ни три минути.

Командир Марин се премести на макроскопа и започна трескаво да оглежда планетната повърхност, като непрестанно променяше дължината на вълната.

— Има подходящ прозорец на около 3000 ангстрьома. Не е най-добрата позиция, но разузнавачите ще се справят.

— Радвам се, че не преминах подготовка за разузнавач — отбеляза замислено офицер втори ранг Уолгрейв. — Като си представя, че щяха да ме пращат на всякакви странни и вероятно опасни планети.

— Разузнавачът не е плод на подготовка — побърза да уточни Дийли. — Той съществува — наполовина акробат, наполовина учен, наполовина крадец, наполовина…

— О, стига! Много станаха половинките.

— И пак няма да са достатъчно. Разузнавачът е човек, който обича промените.

На борда на „Изследовател IV“ разузнавачи бяха Адам Рейт и Пол Уандър. Двама мъже, които се отличаваха с находчивост и издръжливост, всеки от тях вещ в много и различни занаяти, ала сходството им приключваше дотук. Рейт бе малко по-висок от среден ръст, чернокос, с открито чело, изпъкнали скули, изпито лице, на което от време на време трепкаше самотно мускулче. Уандър беше набит, с оредяваща руса коса и черти, твърде обикновени, за да подлежат на описание. Той беше с две години по-възрастен от своя колега и старши по чин, от което следваше, че разузнавателният скутер — миниатюрен космически кораб с дължина десет метра, прихванат от манипулаторна ръка под кърмата на „Изследовател IV“, е под негово командване.

За по-малко от две минути двамата се прехвърлиха на кораба. Уандър се приближи към пулта за управление, Рейт затвори люка и задейства системата за разкачване. Разузнавателният скутер се отдели плавно от огромния тъмен корпус. Рейт се обърна към креслото и в същия миг регистрира някакво движение с крайчеца на окото. Сив, издължен предмет с формата на снаряд или ракета се приближаваше с огромна скорост откъм повърхността на планетата, миг по-късно очите му бяха заслепени от оранжево-бяло сияние. Скутерът се разтресе и подскочи, набирайки скорост, докато Уандър протягаше отчаяно ръце към контролното табло.

Там, където допреди миг се намираше „Изследовател IV“, сега плуваше странен предмет — носът и кърмата на кораба, съединени от няколко къса изкривен метал, с празно пространство по средата, през което прозираше сиянието на старото жълто слънце Карина 4269. Заедно с целия екипаж и техниците, командир Марин, старши офицер Дийли и офицер втори ранг Уолгрейв се бяха превърнали в разпилени въглеродни, кислородни и водородни атоми, а техните личности, енергични маниери и шеговито поведение — в спомен.