Ронда Фрийман
Само една нощ с теб (8)

8

От писмената си маса Шарън имаше прекрасен изглед към сгушеното под дълбокия сняг селце Моунтънспайк с хилядите си грейнали коледни дръвчета, които проблясваха сред настъпващия здрач.

В стаята беше тъмно. Шарън седеше на бюрото си, но нямаше настроение за работа. Мислите й, както всяка вечер напоследък, литваха към далечния Тексас.

Вече втора зима прекарваше в Колорадо. Пъстрите гирлянди от пощенски картички й напомняха за приятелите й в Мървин, които редовно й пишеха.

Бяха се случили много неща, откакто Шарън бе напуснала града.

Шерифът Кейн бе освободен от поста си, кметът Харлоу се беше развел и беше обърнал гръб на града. Всичко това, естествено, не бе станало безшумно, защото назначената от Далас комисия постепенно беше разкрила всички тъмни сделки на двамата градски управници. Все още бяха в ход и някои дела. Питър Манилоу беше отправил обвинение за нанесени телесни повреди, близките на тримата загинали при пожара искаха да видят Кларк на подсъдимата скамейка за убийство, а Ивенджалийн Милър се бореше за пълната реабилитация на сина си, комуто Кларк беше подхвърлил хероин в шкафчето.

Единственият, който без никакви увъртания бе направил пълни самопризнания, беше Дъръм. В хода на процеса се бе проявил като истински светец — прие присъдата си без възражения, като освен това заплати на потърпевшите едно доста щедро обезщетение. Когато съдиите приключиха делото му през есента на следващата година, Николас бе поверил управлението на своята империя на различни членове на ръководството й и беше изчезнал. Никой в Мървин не знаеше къде се намира и дали някога ще се върне.

При мисълта за Николас Шарън усети бодване в сърцето, както винаги когато мислеше за него или чуеше името му.

Понякога се питаше беше ли постъпила правилно, като не му повярва, като не му даде никакъв шанс. Може би наистина се е променил…

Шарън въздъхна. „Свършено!“ Николас не знаеше адреса й, а Шарън пък нямаше и понятие накъде може да го е запратила съдбата.

„Съдба — каквото има да става, ще стане“ — беше казвала често майка й. Жребият беше хвърлен. Шарън трябваше да го приеме, макар че сърцето й се свиваше от копнеж и неосъществена обич.

Тя остави писалката и стана. Бе завалял сняг. Пред прозореца кръжаха бели снежинки и я мамеха с веселия си танц навън.

Добре загърната в палтото си от меча кожа, Шарън закрачи през стигащия до глезените й сняг, натрупал се пред дома й. Купи малката дървена къщичка само преди няколко месеца. Предишният собственик я предупреди, че е твърде отдалечена от града, но на Шарън й допадна тъкмо тази усамотеност. Тук можеше да работи на спокойствие, а прекрасната гледка към селото и планините развихряше фантазията й.

Тя обичаше този дом и това можеше да види всеки, който влезеше в него. В момента той беше празнично украсен. Централно място заемаше една огромна елха с безброй свещички, а обзавеждането му се състоеше от резбовани стари мебели и много палми, с които Шарън особено се гордееше.

Няколко метра зад къщата започваше гората. Шарън се насочи право към нея, но от време на време се извръщаше назад и поглеждаше към малкото си царство, чиито прозорци сякаш весело и намигваха.

Един дом, едно гнезденце — колко беше хубаво, че има поне това. Шарън въздъхна и пак се обърна към гората…

 

 

Уплахата й подейства като удар с юмрук.

За момент Шарън имаше чувството, че ще загуби съзнание, но събра силите си и се втренчи в неясната като сянка фигура, която се отдели от дърветата и се насочи към нея.

— Шарън!

Сърцето й отново подскочи, но вече от радост. Този глас тя би познала сред хиляди.

— Николас!

Беше вече притъмняло — само луната пращаше бледата си светлина към земята и караше снега да проблясва.

Стъпките на Николас проскърцваха в него, докато се, приближаваше и ето че Шарън се намери в прегръдките му.

Един миг — равен на вечност — те се държаха здраво прегърнати и безмълвни. Сякаш не се осмеляваха да мръднат или да произнесат някаква дума.

Най-сетне Николас наруши мълчанието.

— Шарън, момичето ми!

Шарън замря в изненада.

Как я беше нарекъл? Момичето ми? Е, сега щеше да види той!

Тя светкавично се измъкна от прегръдката му, наведе се и преди Николас да разбере, какво става, една снежна топка вече го беше улучила право в лицето.

— Ето ти за „момичето“! — Шарън се засмя и го замери още веднъж със сняг, който обаче този път попадна върху балтона му.

— Сега ще ти дам да се разбереш! — извика Николас престорено ядосан.

След миг се почна весел бой със снежни топки и въздухът заискри от белия сняг.

Изведнъж Николас гребна шепа сняг. С няколко крачки настигна Шарън и порядъчно натри лицето й.

— Предаваш ли се? — попита през смях.

Шарън се измъкна и избяга от него.

— Даже и не мисля! — отвърна тя с грейнали очи. Николас я подгони и двамата залудуваха като малки кученца в снега, докато той най-сетне успя да я хване и се търкулнаха по гръб на земята.

Изведнъж Шарън престана да възприема света. Не усещаше нито снега, нито студа. Чувстваше само единствено важното: близостта на любимия мъж.

Тя разтвори в очакване устни и погледна тъмните очи на Николас, които сега изглеждаха почти черни от вълнение.

Той я целуна с такава всеотдайност и страст, че Шарън пламна цялата.

Тя се притисна със стон към него и разроши гъстата му коса. Но това й се видя недостатъчно и започна да разкопчава копчетата на палтото му.

— Хей, не тук — той се подсмихна. — Мисля, че у теб, вкъщи, ще е малко по-приятно.

Шарън бе изтръгната изведнъж от любовната си еуфория. Тя се засрами и усети, че се изчервява — нещо, което отдавна не й се беше случвало.

— Ами тогава да влизаме вътре! — покани го смутено.

Николас й помогна да се изправи. Ръка за ръка и в добро настроение те се отправиха към дома й.

 

 

Къщата ги приветства с уютната си топлина.

Николас се спря в средата на приятно обзаведения хол. Погледът му мина с възхита по украсените прозорци, по зелените клонки и спря накрая върху елхата, чиито свещички озаряваха празнично интериора.

— Харесва ли ти? — попита тихо Шарън.

Николас кимна замислено, после се извърна и я погледна.

— Има ли място и за мен?

В очите му трептеше странен блясък, който тласна Шарън отново в обятията му.

— Място да — прошепна тя. — Но не е като разкошната вила, която имаш в Мървин.

— Продадох я.

Шарън вдигна глава и го погледна изненадано.

— Не притежавам вече нищо — заяви Николас така, сякаш това беше най-обикновеното нещо на света. — При теб идва един беден скитник.

— Нищичко не разбирам вече.

Шарън се освободи от прегръдката му и се отпусна на най-близкия стол. Неочакваната среща с Николас, неговите загадъчни намеци — всичко това й дойде въз множко.

— Не би ли могъл да разкажеш подробно какво се е случило и какво си направил? — помоли Шарън отпаднало.

Николас се засмя тихо.

Той отиде при нея и коленичи пред креслото й на килима.

— И така, преди година и половина срещнах едно чудесно момиче и веднага се влюбих в него, макар че малката…

— Да, да, дотолкова историята ми е известна — прекъсна го Шарън нетърпеливо. — Искам да разбера какво стана след процеса.

Николас поклати глава и я погледна укоризнено.

— Ама че си любопитна — но въпреки това продължи да разказва. — След като приключи всичко, продадох акциите си и се преселих в Аспен, за да помисля за себе си, за теб и за по-нататъшния ни живот.

— И това продължи четиринадесет месеца?

— Шарън! — протестира закачливо Николас, размахвайки пръст. — Не, разбира се, че не. Само че не знаех как да дойда при теб. Ти щеше да ми издереш очите, затова предпочетох да ти оставя достатъчно време, докато заздравеят раните ти от Мървин. Беше дяволски мъчително чакане — добави сериозно Николас.

Шарън се наведе напред. Пръстите й нежно погалиха черната коса, която проблясваше от светлината на свещите.

— Сега съм щастлива, че си тук — каза тя тихо.

Николас вдигна глава.

— Е, какво, мога ли да остана?

— Ако не ми се месиш в професията, да — Шарън се засмя щастливо.

Но Николас остана сериозен.

— Възнамерявам да започна нещо ново тук — заяви той тържествено. — Но този път при съвсем други условия. Без подкупи, без рушвети, без компромиси. Малка фирмичка, с няколко служители само, и край. Съгласна ли си?

Шарън го погледна скептично.

— Това ми звучи някак си като предложение за женитба — отбеляза с дяволитост в очите.

— Всичко разбираш — подкачи я Николас и я целуна леко по бузата. — Мисля за деца и куче и…

— И за моята професия — прекъсна го Шарън, този път по-настойчиво.

— Та нали и без това не мога да ти я избия от главата! — Николас се засмя. — Точно както и ти не би могла да ме промениш изцяло. И е най-добре изобщо да не опитваме. Само едно нещо… — той задържа Шарън, която беше готова да се отпусне в прегръдката му, и я погледна настойчиво. — Тук, вкъщи, ще цари мир. Навън можеш да разнищваш, когото си искаш, дори и търговските ми партньори, но между нас трябва да има разбирателство, иначе…

Николас се запъна.

— Какво иначе? — полюбопитства Шарън.

— Иначе ще видиш какво може да ти се случи — отвърна той с нисък глас.

В сините й очи блеснаха пламъчета.

— Ах, нима? — подразни го тя. — Да видим на кого какво може да му се случи!

Когато обаче го погледна, изгуби всякакво желание да продължава да го дразни. Искаше да го има, с всички произтичащи от това последици.

Тя се премести съвсем близо до него, така че можеше да усеща топлината на тялото му.

Николас я прегърна и гърлото й пресъхна от вълнение.

— Хайде, казвай, какви са намеренията ти! — настоя тя с треперещ глас.

— Искам да се любя с теб… — каза го направо без заобикалки.

Шарън вдигна лице към него. В очите й Николас прочете отговора на въпроса си. Устните й го примамваха като зряла вишна.

Когато я целуна, всичко стана точно така, както Шарън бе очаквала.

Търсещите му устни изтриха всяка мисъл за бъдещето у нея. Страстта му я увлече като буен планински поток.

Тя копнееше да го докосне. Даже и най-тънката преграда не биваше да я отделя от него. С трескава бързина се зае да разкопчава копчетата на ризата му.

Николас усети нетърпението й и скочи.

За секунди се освободи от всички досадни дрехи.

Застана пред креслото, за да може Шарън да го разгледа до насита. Погледът й проследяваше всяка извивка на мускулестото му тяло, докато Николас почувства, че му е невъзможно да издържи повече. Той също искаше да усети Шарън, да почувства допира на пръстите й по кожата си.

Николас приклекна отново пред нея и я притегли към себе си.

Пръстите й започнаха бавно да го галят от гърдите към корема. Той простена от желание…

Колко дълго му бяха липсвали тези нежности. Само Шарън бе в състояние да го накара да изпадне в такова опиянение.

Николас се предостави изцяло на умелите й ръце. Те намираха точно онези места, които при докосване предизвикваха сладостно замайване. Когато пръстите и устните й продължиха пътя си надолу, търсейки доказателство за неговото желание, Николас я възпря.

Искаше да отложи върха, да изпита по-продължителна наслада от играта. Внимателно започна да съблича Шарън.

Под дрехите си тя имаше само миниатюрни бикини и украсен с дантела сутиен, през който прозираха розовите й зърна.

Но дори и тези съблазнителни аксесоари му се сториха излишни.

Шарън вече лежеше съвсем гола. Николас се потопи в благоговейно съзерцание на прекрасното й тяло.

Едва ли имаше в света много жени с такава съвършена фигура.

Той прие Шарън като вълшебен дар, с който го даряваха боговете. Приведе се над нея и с ефирна целувка докосна щръкналите връхчета на гърдите й, готови сякаш да разцъфнат пред погледа му.

От това докосване в ушите на Шарън звъннаха хиляди камбанки. С двете си ръце тя притегли главата му в скута си и Николас веднага се отзова на повика й. Отначало нежно, а после все по-буйно той започна да обсипва тялото й с целувки, докато то започна да се гърчи под него от желание. Реакцията й и настойчивите й докосвания възпламениха страстта му. Ласките му ставаха все по-дръзки.

И двамата вече бяха в състояние на върховна възбуда. Телата им жадуваха осъществяване, огънят трябваше да бъде потушен, преди да ги изпепели…

Шарън обви Николас с крака и тръпнещата й утроба жадно го погълна. Тя започна да направлява ритъма на задъханите им движения, който ги отнасяше към шеметни висоти.

Николас беше опитен любовник и умееше да се настрои изцяло на вълната на партньорката си. Нямаше нищо против Шарън да го води. Напротив, нейната инициатива засилваше желанието му до непоносимост.

Тя не бързаше, опиваше се от присъствието на Николас в себе си, а от гърлото й се изтръгваха звуци, наподобяващи нещо като песен, като някаква прастара песен за живота… Пулсиращите му движения я възпламеняваха.

Стигнала връхната точка на екстаза си, Шарън заби нокти в гърба на Николас. Имаше чувството, че я отнася някакъв буен водовъртеж.

Николас ускори ритъма на тласъците си. Стенеше, удължавайки всеки миг на божествената наслада.

И Шарън пиеше на едри, лакоми глътки любовния нектар, от който изпадаше в блажен транс.

Почти неземното изживяване беше запратило Николас далеч зад границата на реалността. Трябваше му време, за да се върне към нея. Бавно, някак против волята си, той се освободи от прегръдката на Шарън. Сложил глава върху гърдите й, се вслушваше в себе си, замаян от прекрасните усещания на взаимността.

— Обичам те! — промълви Николас.

Пръстите на Шарън си играеха с гъстата му коса. Чуваха се ударите на сърцето й, които вече бяха спокойни и равномерни.

— И аз толкова много те обичам! — прошепна унесено тя. — И мисля, че ще бъда най-лошата, най-невероятната съпруга в цяло Колорадо.

Николас не й остави време за по-нататъшни разсъждения. Целувките му изтриха с огън всяка мисъл от съзнанието й.